№ 126
гр. Попово, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100928 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-„Енерго-Про Продажби” АД, гр. В., чрез пълномощник – адв.Н.М. от РАК,
твърди в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски № ****, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ****, находящ се в гр. П.***.
Твърди, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите
условия за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Твърди, че за периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. на ответника била начислявана
единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, която се дължала
и не била обвързана от потреблението на ел.енергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата
Така за този период, и тази услуга били издадени 12 бр. фактури, на обща стойност
242.89лв.
Твърди, че по заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № 531/2021г. по
описа на Районен съд – Попово, по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по
неплатени фактури и мораторна лихва. На осн.чл.415 от ГПК, в законоустановения срок
ищеца предявил настоящия иск.
Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на
подаване на исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 242.89 лв. – главница по издадени
фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по
фактури, издадени в периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен № ****, кл.
№****, находящ се в гр. П.***, както и сумата 8.93 лв. – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
1
изпълнение по ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПпРС. С исковата молба се претендира и
присъждане на разноски
В съдебно заседание поддържа предявения иск чрез адв.Н.М. от АК-Р..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения
особен представител на ответника С.Б. С. от гр.П.- адв.Р.А. от ТАК, с който намира иска за
основателен и допустим. Счита, че представения договор за наем на недвижим имот, не
съответствал на дата съответстваща сключването му.
В съдебно заседание за ответник се явява назначения му особен представител, който
по същество счита, иска за допустим и основателен, като оспорва единствено по размер
вземането по фактура №*********/05.05.2021г. и фактура №**********/17.05.2021г., с
която смята, че на ищеца е начислена допълнително такса.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Енерго-про продажби” АД - гр. В. заявление по чл.410 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПРС. По него е издадена Заповед №
271/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът С.Б. С. да заплати на кредитора сумата 242.89 лв. – главница по
издадени фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“ по фактури, издадени в периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен №
****, кл.№****, находящ се в гр. П.***, както и сумата 8.93 лв. – лихва за забава върху
всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по
чл. 415 от ГПК.
Не се спори по делото, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна му от
ищеца за обект за обект на потребление, находящ се в гр.П......, с абонатен № ****, по
клиентски № **********. Това обстоятелство се установява и от приложените към исковата
молба доказателства- заявление № ***/06.04.2015г., съгласие на собственик на недвижим
имот към ползвател СВ. Б. СТ. от 02.04.2015г., договор за наем на недвижим имот от
01.04.2015г. между СВ. Б. СТ. и „Д.“ ЕООД; договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при общи условия №
***/17.04.2015г.; заявление № ***/06.04.2015г. за продажба на ел. енергия, протокол за
монтаж/демонтаж / проверка на директен електромер от 07.04.2015г. на „Енерго-Про
Мрежи“ АД, както и от констативен протокол от 16.04.2019г. на „ЕРП – Север“.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, по клиентския номер на
ответника за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на извлечение от сметка към 28.05.2021г. изд. от „Енерго-Про
Продажби“ АД, за аб.№ ****, извлечение за фактури и плащания за период изд. от „Енерго-
Про Продажби“ АД – към дата 26.10.2021г. за кл. № ****, справка за потреблението през
последните 12/24/36 и 12 бр. фактури, както следват: Фактура № **********/13.08.2020г., с
посочена сума за плащане в размер 17.57лв. за достъп до електроразпределителната мрежа
за периода 24.06.2020г. – 23.07.2020г.; Фактура № **********/15.09.2020г. с посочена сума
2
за плащане в размер 23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода
24.07.2020г. – 23.08.2020г.; Фактура № **********/18.10.2020г. с посочена сума за плащане
в размер 29.02лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.08.2020г. –
23.09.2020г.; Фактура № **********/05.11.2020г. с посочена сума за плащане в размер
17.57лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.09.2020г. –
23.10.2020г.; Фактура № **********/04.12.2020г. с посочена сума за плащане в размер
23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.10.2020г. –
23.11.2020г.; Фактура №**********/05.01.2021г с посочена сума за плащане в размер
22.91лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.11.2020г. –
23.12.2020г.; Фактура № **********/04.02.2021г. с посочена сума за плащане в размер
23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.12.2020г. –
23.01.2021г.; Фактура № **********/04.03.2021г. с посочена сума за плащане в размер
22.91лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.01.2021г. –
22.02.2021г.; Фактура №**********/05.04.2021г. с посочена сума за плащане в размер
22.15лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 23.02.2021г. –
23.03.2021г.; Фактура № **********/05.05.2021г. с посочена сума за плащане в размер
23.68лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.03.2021г. –
23.04.2021г. и Фактура № **********/17.05.2021г с посочена сума за плащане в размер
16.04лв. за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 24.04.2021г. –14.05.2021г.
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 242.89лв., а лихвата за забава към 28.05.2021г. е в размер 8.93лв.
Посочените суми са претендирани както със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тези суми, както бе посочено
по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.
Истинността на приложените фактури не е оспорена от ответника в едномесечния
срок за отговор на предявения иск по чл. 131 от ГПК.
От приложения констативен протокол 5427184/14.05.2021г. на „ЕРП Север“ –
„Енерго – Про“ и протокол № М4014842/08.04.2016г. за монтаж/демонтаж на електромер,
съставен от „Енерго Про“ се установява, че поради закриване на мястото на потребелние е
демонтира съществуващия в обекта електромер.
По делото са приложени и лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-139-
11/13.08.2004г. на ДКЕВР на „Е.ОН България Продажби“ АД; Извадка от сайта на "Енерго -
Про Варна" ЕАД, извадка от сайта на "Електроразпределение Север" АД за предстоящ
ценови период от 28.02.2020г. и копие на публикация в местен ежедневник "Черно море“ от
28.02.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 98а ЗЕ, във вр. чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като, предвид подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК против издадената заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес от установяване
на вземането си.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането си,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже, че
за визирания период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е
доставчик, а ответникът – купувач; че ищецът е изпълнил договорните си задължения да
достави ел.енергия по абонатния номер на ответника за посочения период, че последният е
останал задължен за цената на доставената му ел. енергия и че тя е в претендирания в
3
исковата молба размер.
По общо правило отношенията между ищеца - електроразпределително дружество и
крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и
задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ (ОУДПЕЕ) на
„Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР,
действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Освен това се прилагат
и Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДЕКВР.
По делото не се спори, а доколкото са налице безспорни писмени доказателства
(заявления за сключване на договор, договор за достъп и пренос на ел.енергия, съгласие на
собственик, договор за наем констативни протоколи за монтаж/демонтаж на електромер)
ответникът е поискал от ищеца да бъде присъединен и захранван с ел.енергия, на обект с
клиентски № **********, в гр. Попово, ***** поради което следва да се приеме наличието
на облигационна връзка между страните по делото за обект сс абонатен № ****, находящ се
на този адрес, по силата на която ответникът е бил потребител на електрическа енергия за
битови нужди, по смисъл на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУДПЕЕ, на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа, който като физическо лице е ползвал електрическа
енергия за домакинството си и е снабдяван с такава от ищцовото дружество.
Съгласно нормата на чл.28, ал.1 от ПТЕЕ битовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител. В чл.29, ал.1 от Правилата е посочено, че мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени, а в ал.3
на същата разпоредба е посочено, че клиенти, в това число и производители в режим на
потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от
комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през електропреносната
мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги
за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
Това означава, че във фактурата освен цена за потребена и отчетена енергия за
конкретен период съдържа и цени за всички мрежови услуги, предоставени на крайния
потребител, както и акциз, надбавки и дължим ДДС.
Правното основание, от което произтича вземането на ищеца е разпоредбата на чл.17,
т.2 от ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия, в т.ч. и посочените по-горе мрежови услуги, в
срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане
в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането
на изрична покана, изпадал в забава.
Предвид горното, съдът приема, че за предоставения му достъп до електропреносната
мрежа за претендираните периоди, ответникът дължи на ищеца сумите, посочени в исковата
молба, за които са издадени и процесните фактури. Неоснователен е довода на особения
представител на ответника, че в последните две фактури от м.май 2021г. е налице
допълнително начисляване на такса за пренос на ел.енергия . Това е така, тъй като видно от
тях, те касаят различни периоди- с фактурата от 05.05.2021г. се претендира достъп до
мрежата за периода 24.03.2021г.-23.04.2021г., а във факурата от 17.05.2021г. е посочен
период от 24.04.2021г. до 14.05.2021г.
4
Установява, че както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и към момента на приключване на съдебното дирене сумите,
претендирани със заявлението, респективно – с исковата молба и посочени във фактурите,
не са заплатени от ответника, поради което и същите са дължими.
Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и съобразно
общите правила за забава изпълнение на парични задължения, ответникът носи отговорност
и за забавено изпълнение, като дължи съответното мораторно обезщетение.
Предвид гореизложеното, следва да бъде признато в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 242.89лв. – главница по издадени фактури за
предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури,
издадени в периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен № ****, кл.№****,
находящ се в гр. П.***, както и сумата 8.93лв. – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПпРС.
При този изход на делото и като се съобрази със задължителното тълкуване, дадено в
т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, съдът приема, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство – в общ размер 75.00лв. (в т.ч. 25.00лв. - държавна таса и 50.00лв. –
възнаграждение на юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в
общ размер 585.00лв. (в т.ч. 25.00лв. – за заплатена държавна такса, 360.00лв. – за
адвокатско възнаграждение и 200.00лв. – за възнаграждение за особен представител).
Тъй като ищеца при образуване на делото е внесъл сумата от 75.00лв. като държавна
такса, при дължима такава от 25.00лв., то разликата от 50.00лв. се явява надвнесена и
подлежи на връщане, след депозиране на изрична молба за това.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между СВ. Б. СТ., ЕГН
**********, от гр.П.***** и „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В., район ****** представлявано заедно от П. С. С., Я.М.Д. и Д..К.Д., ЧЕ
СВ. Б. СТ.,ДЪЛЖИ НА „Енерго-про продажби” АД – гр. Варна, сумата 242.89 лв.
(двеста четиридесет и два лева и 89ст.) – главница по издадени фактури за предоставена
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури, издадени в
периода 13.08.2020г. – 17.05.2021г. за обект с абонатен № ****, кл.№****, находящ се в гр.
П.***, както и сумата 8.93 лв. (осем лева и 93ст.) – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 28.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА СВ. Б. СТ., ЕГН **********, от гр.П.***** ДА ЗАПЛАТИ НА „Енерго-
про продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., район ******
представлявано заедно от П. С. С., Я.М.Д. и Д..К.Д., сумата 75.00лв. (седемдесет и пет
лева 00ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №531/2021г. по описа на ПРС,
както и сумата 585.00лв. (петстотин осемдесет и пет лева 00ст.) - разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 928/2021г. по описа на ПРС.
5
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6