Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260239
гр.Бургас, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5385 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.А.Х., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К № 2712499 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на С.А.Х. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.2
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната до съда
жалба моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и
неоснователен, постановен в противоречие с материалния закон и издаден в
нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата, излага подробни съображения в
писмени бележки, представя доказателства за разноски, претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, моли да се възстанови платената глоба.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Електронният
фиш е връчен с разписка на 24.11.2020г. като жалбата е подадена с п.к. от
07.12.2020г., в преклузивния четиринадесетдневен срок, от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно
ЗДвП при получаване на ЕФ нарушителят има няколко възможности. От една страна
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Другата възможност е
предвидена в ал. 6 – в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да
се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството
на вътрешните работи и третата възможност е в ал. 8, съгласно която електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а
когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В случая жалбоподателят е платил
глобата в намален размер съгласно чл. 189, ал. 9 ЗДвП, съгласно хипотезата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, но и е обжалвал електронния фиш.
Съдебния
състав намира, че въпреки извършеното плащане, жалбата е допустима, тъй като
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 10 ЗДвП предвижда, че влизат в сила
електронните фишове, които: 1. не подлежат на
обжалване; 2. не са обжалвани в срока по ал. 8; 3. са обжалвани, но са
потвърдени или изменени от съда. Плащането на глобата не попада в хипотезите, в
които се приема, че ЕФ влиза в сила. Предвид подаването на жалбата в
преклузивния срок, същата следва да се приеме за допустима и да се разгледа по
същество.
На
жалбоподателя С.А.Х. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 01.05.2019 г. в 13.03 ч. в гр.
Бургас, път I-9, км.230+800 в посока от
Военно-почивен дом към кв. Сарафово, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, отчетен толеранс – 3
км.ч. с МПС БМВ 320 Д вид лек автомобил с рег. № А7626НМ е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644 - разрешена скорост 80 км./ч,
установена скорост 121 км./ ч и превишена скорост 41 км./ч. МПС.
По
делото е представена снимка на
нарушението.
Жалбоподателката
е собственик на заснетия лек автомобил. Същата заплатила наложената й глоба в намален
размер от 420 лева в указания й срок за доброволно плащане, но и подала
настоящата жалба срещу електронен фиш.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства.
Съдът
при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес
и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на МПС,
който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи друго
лице, което е управлявало МПС.
В
случая административното нарушение е установено с мобилно автоматизирано
техническо средство като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съгласно който техническото
средство TFR1-M 644 е поставено на 01.05.2019
г. в гр. Бургас, път I-9, км.230+800 в посока от Военно-почивен дом към кв.
Сарафово при въведено с пътен знак ограничение на скорост 80 км/ч.
Обстоятелството,
че не е представена снимка за разположение на АТСС не е от значение, тъй като
не се оспорва съставения протокол. АТСС е поставено на служебен автомобил -
касае се за АТСС в МПС с рег. № А7863КК като необходимостта от снимка е
предвидена в хипотезата на чл. 10, ал. 3 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата - при работа
с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представения по делото
протокол съдържа нормативно изискуемите реквизити и като официален документ представлява
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката
за задействане и всички обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш.
На
следващо място техническото средство е от одобрен тип за измерване
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със
срок на валидност до 24.02.2020 г. Видно
от приложения протокол от ГД Национална полиция № 7-4-18 мобилната система за
видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка на
изправност и съответства на одобрения
тип. Предвид посоченото съдът намира, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 644
съответства на одобрения тип и е била годна да установи нарушението.
Неоснователно
е възражението, че не може да се издаде електронен фиш, когато се касае за
мобилна система за видеоконтрол, тъй като присъствал и служител при
установяване на нарушението. Тълкувателно решение № 1 на Общото събрание на
колегиите на ВАС от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. действително
предвижда, че нарушенията могат да се установяват само със стационарно
техническо средство. То обаче е постановено при действащата към него момент
нормативна уредба /26.02.2014 г./. След тази дата законодателят предвиди
изменения в ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба относно условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата - Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същата влиза в сила от 23.05.2015 г. и допуска
установяването на превишението на скоростта да се установява не само със
стационарни технически средства. От 2015 г. /ДВ бр. 19/2015 г. / е дадена и
легалната дефиниция на понятието автоматизирани технически средства - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Предвид посоченото съдът намира, че към
датата на осъществяване на административното нарушение през 2019г. не са налице
законови пречки, нарушението да бъде установено с автоматизирано техническо
средство, което не е задължително да бъде стационарно (в този смисъл Решение от
6.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 176/2020 г.).
В
ЕФ конкретно е посочено мястото на нарушението, въведените органичения, часа и
датата на деянието, приспаднат е толеранс.
Неоснователни
са възраженията, че е изтекла давност. Нарушението е извършено на 01.05.2019г.
като електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 24.11.2020г. Датата на връчване на електронния фиш не определя, че той е бил
съставен в деня на връчването. По-късното връчване на ЕФ не нарушава правата на
жалбоподателя, който може да го обжалва пред Районен съд в четиринадесет дневен
срок от връчването му, от което право се е възползвал жалбоподателят. В закона
не е предвиден срок, в който следва да се връчи ЕФ. От значение би било
евентуално дали не е изтекла давност и дали са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна
погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3
от НК (арг. от Решение № 618 от 9.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
330/2020 г.; Решение № 818 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 418 / 2019 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 230 от 06.02.2018 г. по
адм. д. № 3451 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд - Пловдив). В
случая тези срокове не са изтекли. Електронният фиш е издаден на 01.05.2019г
като е следвало да се връчи до 01.05.2022г. той обаче е връчен на 24.11.2020г.,
т.е. в предвидените от закона срокове и не е налице нарушение на процесуалните
правила.
Правилно
е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това
се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под
материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и
точно описано. Направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
за да обуслови, че в случая скоростта от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26
("Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената") и е различна от така посочените в ал.1 на същия член на
закона ( в този смисъл Решение № 1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 1060/2020 г.). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от
съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба и
квалификацията е правилна.
Санкционната
норма е в чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч се наказва с глоба 600
лв. Размерът на наказанието е фиксиран и правилно е приложен от АНО.
По
изложените съображения процесният
електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен и не
следва да се разглежда искането за възстановяване на платената глоба в намален
размер.
При
този изход на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, АНО не е претендирал заплащането на такива, поради което не се
присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
серия К № 2712499 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.А.Х.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС