Р
Е Ш Е
Н И Е №636
гр.Видин,
04.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на десети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Нина
Николова
при
секретаря М.П. , като разгледа
докладваното от съдията
Николова гр.дело № 456 по описа за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, от ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД. Предявен е
иск от „Л.Т.“ ООД с ЕИК ********** и седалище в гр.Б.,
против В.М.П. с ЕГН: ********** с адрес *** за сумата 900.00 лева,
представляваща главница по договор за
заем , сключен между страните. Твърди се, че ответникът помолил А.К.И. в
качеството и на управител на ищеца, да му услужи със сумата от 900.00 лева, тъй
като имал семейна нужда. Сумата била предадена на 04.01.2019г. от И. на ответника
и същият се задължил да я върне на 04.02.2019г., за което била съставена
разписка. Ответникът работел в ищцовото дружество, но напуснал. И. многократно
отправяла покани до ответника, но същия я заплашвал с физическо насилие и не е върнал сумата до момента. Иска
се осъждането на ответника да заплати исковата сума , ведно със законната лихва
и разноските в производството.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е
отговорил. Оспорва се наличието на
сключен договор за заем и фактическото предаване на сумата в заем. Оспорва се
истинността на представената разписка, като се твърди че ответникът не е
подписал същата. Евентуално, прави се
възражение за прихващане със сумата 4800.00 лева неплатено на ответника трудово
възнаграждение за периода 01.11.2018- 31.01.2019г. до размера на по-малката
сума.
В производството са
събрани писмени доказателства, изслушани са заключенията на
съдебно-икономическа и съдебно - графическа експертизи.
Видинският районен съд, като взе предвид изложените от
страните правни и фактически доводи, и съобразявайки представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна: На 04.01.2019г. ищцовото дружество, представлявано от
управителя А.И., е предоставило в заем на
ответника сумата от 900.00 лева,
която същият се е задължил да върне на 04.02.2019г. Тези обстоятелства
се установяват от разходен касов ордер,
издаден от ищцовото дружество с дата 04.01.2019г. , в който е отразено, че
сумата е получена от ответника и представлява паричен заем с падеж на
връщане 04.02.2019г. Установява се от
заключението на назначената съдебно-графическа експертиза, която не е оспорена
и която съдът възприема като компетентно и обективно изготвена. Вещото лице
установява по категоричен начин, че подписите, положени в РКО от 04.02.2019г за
сумата 900.00 лева и РКО от 21.01.2019г. за сумата от 800.00 лева и тези,
положени в представените свободни образци от подписа на В. М. П. са идентични и
изпълнени от едно и също лице. В РКО
№000347 от 21.01.2019г. издаден за сумата от 800.00 лева е посочено, че
плащането е за работна заплата на ответника за м.12.2018г. и м.01.2019г. Вещото
лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, която не е оспорена и съдът я кредитира изцяло като компетентно и
обективно извършена, сочи, че между страните е сключен трудов договор
№18/21.11.2018г. След справка в счетоводството на дружеството , от платежни
ведомости и фишове към същите ,вещото лице излага ,че на ответника са изплатени
за м.ноември 2018г. за 7 дни нетно трудово възнаграждение в размер 125.92 лева
срещу подпис от лицето във ведомостта. За м.декември 2018г. за 18 работни дни е
начислено трудово възнаграждение в размер 510.00 лева, удържани са 70.28 лева и
е останало нетно трудово възнаграждение в размер на 395.75 лева, за получаване
на което няма подпис във ведомостта. За м. януари 2019г. за 18 работни дни е
начислено трудово възнаграждение в размер 458.18 лева, удържани са 102.64 лева
и е останало нетно трудово възнаграждение в размер на 355.54 лева, за
получаване на което също няма подпис във ведомостта или общо в размер 751.29
лева за двата месеца.. С РКО
347/21.01.2019г.
са изплатени 800.00 лева на ответника, с подпис на получател. Вещото лице
излага още, че паричния заем от 900.00 лева е отразен в счетоводните регистри
на дружеството по счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ която сметка е със
салдо към 31.12.2019г. в размер 900.00 лева.
С оглед изложеното Съдът намира, че предявеният иск е
доказан в основанието и размера си. Установи се, че е налице облигационно
правоотношение, а именно сключен договор за заем, с поети от страните
задължения. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД, заемополучателят има задължението да
върне получените вещи, в случая пари на заемодателя. Установи се, че сумата от
900.00 лева е получена от ответника, който се е задължил да я върне на
определен падеж и не се установи да е изпълнил задължението си.
Установява
се също, че между страните е съществувало и трудово правоотношение, като възнаграждението на ответника в общ
нетен размер 877.21
лева. за посочения период 01.11.2018-
31.01.2019г., е изплатено на същия. С оглед горното съдът намира, че
възражението за прихващане е неоснователно.
По отношение възражението за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, следва да се посочи, че на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения ,минималното такова в случая е 300.00 лева. В производството са предявени и инцидентни установителни
искове за неистинност на документи. Процесуалният представител се е явил в две съдебни
заседания по делото. Съгласно
чл.7, ал.8 от Наредбата, в редакцията и към датата на сключване на ДПЗС , при защита по дела
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100.00 лв. От друга страна не са представени разходооправдателни документи за пътуването
на адвокат пълномощника на ищеца.С оглед изложеното, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение,което да се присъди на ищеца ,следва да се намали
на основание чл.78, ал.5 ГПК до размера от 500.00 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за 500.00 лева
адвокатско възнаграждение, 36.00 лева ДТ, 300.00 лева за особен представител,
100.00 лева за възнаграждение на вещо лице. На бюджета на съдебната власт ответникът следва следва да заплати ДТ 14.00 лева
и 150.00 лева възнаграждение на вещо лице, платено от бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „Л.Т.“
ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Б., бул.Трети март“№83,
ет.1, със законен представител А.К.И. сумата от 900.00 /деветстотин / лева, получена по силата на договор
за заем от 04.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска на 14.02.2019г. до окончателното издължаване, както и разноски в общ
размер 936.00 лева.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски в общ размер 164.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ направеното от В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес ***
възражение за прихващане на дължимата по предявения иск сума в размер
900.00 лева със сумата 877.21 лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на
въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно
с оригинала
Секретар: