ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6155
гр. ***, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско дело
№ 20231110132943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 19827/22.01.2024 г. от длъжника, чрез
пълномощника му, с която се иска съдът да се произнесе по направеното още с
възражението по чл.414 ГПК искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна
„***“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на искането. Излагат се
доводи, че поради бланкетността на възражението размера на адвокатското
възнаграждение следва да е в минимален размер. С оглед предходното се иска същото
да бъде определено по реда на чл.6, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и отговора, и извърши преценка на
данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по
чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество съдът намира молбата за частично
основателна, по следните съображения:
Безспорно е, че съдебни разноски са дължими за всяка една защита под формата
на процесуално действие /каквото е и подаването на възражение по чл. 414 ГПК/, без
оглед характера на производството – исково или заповедно. Доказателства за
направените от длъжника разноски се съдържат в приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, поради което разноски се следват, но не в претендирания
размер от 400,00 лева. Това е така, тъй като видът и обема на извършената работа не
обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лв. за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а
служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение.
1
То не служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не
се изисква обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне
по същество, а единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за
изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл.
415 ГПК. С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя
аргументите, изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на
определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК /в този
смисъл са Определение № 268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС;
Определение № 1292 от 16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. по описа на СГС;
Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в,
Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г., Определение
от 08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 2769/2022 г. на СГС, I-К състав, Определение от
12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2683/2022 г. на СГС, I-Б състав/. Т.е. извършеното от
адв.К. процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на възражение по
чл. 414 ГПК по образец, а съгласно ал. 1, изр. 2 от същата разпоредба, „обосноваване
на възражението не се изисква“.
С оглед предходното, не е налице хипотеза на оказана адвокатска защита по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 50 лв. Отделно от това,
посочената разпоредба от Наредбата следва да намери приложение и доколкото в нея
не се предвижда изрично какъв е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в
случай на подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което посоченото
процесуално действие следва да се приравни на „други молби“ по смисъла на чл. 6, т. 5
от същата.
Следва да отбележи, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С
94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за
националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция (в случая
съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на
адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съда да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това
ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция
следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения
се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
2
легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени дали
минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези
цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие,
качество на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне
значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.
При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на
изложеното по-горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели,
настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 50 лв. по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 758/08.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 32943/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав, като
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***,
*** да заплати на адвокат ***, член на АК - София, с личен № **********, сумата от
50,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на длъжника в
заповедното производство правна помощ и съдействие.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3