Решение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20203500200002
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1,                                     09.01.2020 година                                 град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                                    наказателно отделение

На девети януари                                                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                    ЙОРДАН ИВАНОВ

        

 

         Секретар: И.Василева

            Прокурор: В.Ангелов       

            Като разгледа докладваното от съдия Павлов

            ЧНД№2 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебен орган – Tribunalul constanta-sectia penala- Румъния, Дело №8149/256/2013г. ( наказателна присъда ) № 444/постановена на 02.12.2015г. ,влязла в сила на 22.03.2016 год.  по отношение на българският  гражданин  П.Й.П. роден на ***год. в гр. ***, с обичаен адрес на пребиваване-гр.Търговище ул.Мареа Алба №19. Удостоверението  е издадено за съдебни разноски присъдени в полза на държавата. П. е бил осъден в издаващата държава за извършено престъпление на 17.04.2013год. около 05.30ч.- трафик на мигранти- чл.263 ал.2 от НК, наказан по чл.71 ал.1 от СПП 105/2001г. с прилагане на чл.5 от НК. – „Присъдата е влязла в сила, като производството е било писменно, П. е бил уведомен за делото,  не се е явил лично, представляван е от служебен защитник. Наложените финансови санкции се изразяват в заплащане на съдебни и административни  разноски в размер на 1 500 леи.

При направената справка в НБН е установено, че пълните данни за самоличност на лицето са П.Й.П., ЕГН **********,*** .

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на съдебните разходи.

Засегнатото лице П. не редовно призован не се явява, същият се представлява от назначен служебен защитник- адв. *** от АК Търговище. Същият изразява становище, че искането е основателно и следва да се уважи.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции  от съдебен орган – Tribunalul constanta-sectia penala- Румъния, Дело №8149/256/2013г. ( наказателна присъда ) № 444/постановена на 02.12.2015г. ,влязла в сила на 22.03.2016 год.  по отношение на българският  гражданин  П.Й.П. роден на ***год. в гр.Шумен, ЕГН **********,*** . Същата се отнася за извършено престъпление по НК на Румъния- трафик на хора. Така описаното престъпление съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Р България. Наложената финансова санкция е за направени разноски в съдебното и административно производство. Това престъпление е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото престъпление лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.  Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция и разноските по нея подлежаща на изпълнение е в общ размер на 1500 леи.

Присъдата не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Присъдата, което е постановено срещу засегнатото лице П.П., който към момента на извършване на престъплението е бил пълнолетен, носи наказателна отговорност и подлежи на наказание, които обосновават присъдата. Видно от представеното Удостоверение, присъда №444 на Районен съд Констанца е постановена на 02.12.2015 год. влязла в сила на 22.03.2016 год.  като производството е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на Румъния лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва присъдата, както и за сроковете за обжалване.

Официалния курс на румънската лея към българския лев към 22.03.2016 год., видно от изисканата справка по официалния фиксиран курс на БНБ   10  румънски леи е   4.37516лева,  или 1500 леи са 665.63 лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА присъда №444 на Районен съд Констанца е постановена на 02.12.2015 год. влязла в сила на 22.03.2016 год.  постановена  от съдебен орган - Районен съд Констанца, Румъния по отношение на българският гражданин  П.Й.П. роден на ***год. в гр. ***, ЕГН **********,*** .,  в ЧАСТТА И, относно съдебните разходи по делото в размер на  1500 леи, равностойни на 665.63 лева (шестотин шейсет и пет лева и шейсет и три ст.) по курс на БНБ към датата на влизане на присъдата в сила 22.03.2016 год.

ДА СЕ ИзпраТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава в Република Румъния, както и министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.