Р Е
Ш Е Н
И Е № 189
гр.Белоградчик, 13.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 203 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.К.А. ***, с ЕГН **********, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1376190 от 05.10.2016 г. на
ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на
издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. В с.з.
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, представя и писмено
становище.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 05.10.2016 г. в 10.30 ч. в рамките на населено
място – гр. Д., обл.В., по ул. ”Г. Д.” / път І-1/
, с автоматизирано техн. средство радар № 580, било заснето МПС - лек автомобил „АУДИ А 4”, с рег. № ВН 90 61 АА, което се движело със
скорост 72 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
1803/05.10.2016 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 40 км.ч., а установената – 72 км./ч., но след приспадане на възможното
отклонение в измерването, наказуемата е приета за 69 км./ч., т.е. отчетено било
превишение от 29 км./ч. В снимковият материал посоката на движение на
автомобила се сочи като „приближаващ“.
За констатираното нарушение, на
05.10.20016 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, на Р. А., като собственик на
МПС, заснето в горния клип.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материални и
процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които
опорочават същото, като процедура.
Въпреки, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е
извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ФЛ, този факт не се
отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен –
така както се заявява. Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени
възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП
- чрез декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването
МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.
Съдът на първо място, приема за безспорно
установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване
на нарушението.
Съдът обаче, констатира, и че по преписката на
въззиваемата страна, АНО е представил / заверени от него/ два екземпляра от
издадения ел. фиш серия К № 1376190/05.10.2016 г. Тези два екземпляра имат
някои, но съществени разлики. Очевидно единият / при познаване практиката на
наказващия орган – приложеният като лист № 4 по делото/ - е изпратен на
наказаното лице, с което на фактически на него му е вменено нарушението,
известен е за него и същевременно му е определено и наказанието. Другият
екземпляр - фигурира в системата на ОД-МВР-Видин / л.5 от делото/. Съдът
установява, че в единият, първият по подредба в делото, екземпляр нарушението е
квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДвП, а наказанието е наложено по чл.182 ал.4 от ЗДвП. Докато в другия екземпляр, нарушението е по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от
от ЗДвП, и е посочено, че наказанието се налага на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.4 от ЗДвП. Както спомена по-горе съдът, той счита тези разминавания за
съществени, тъй като касаят и приписваното деяние, и наложената санкция за
него. В чл.21 ал.2 от ЗДвП състав на нарушение – няма, там само е указано, че
когато въведените от закона в чл.21 ал.1 ограничения на скоростта са различни
от принципно посочените, следва да се визират в нарочен пътен знак. В този
същият екземпляр от ел. фиш въобще пък и не е указано, че се прилага особеният
ред на ал.4 чл.189 от ЗДвП, а само че наказанието се следва от ал.4 на чл.182
от ЗДвП – обща разпоредба,
приложима и към хипотезите на
съставен АУАН. С всичките тези непрецизни цифрови квалификации, фишът е
изпратен на наказаното лице, т.е. то е
известено, че именно по чл.21 ал.2 от ЗДвП извършва нарушение, и че по чл.182
ал.4 от същия закон – е наказано. В другия екземпляр от ел. фиш / приложен като
л.№ 5 по делото / , нарушената разпоредба от ЗДвП е посочена като : „чл.21 ал.2
вр. чл.21 ал.1“, а основанието за налагане на санкция - „чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.4“ от
закона. Съдът намира, че правата на обвиненото лице са накърнени по този начин
– то не може да разбере кое, какво точно нарушение му е приписано, и на кое
основание е наказано.
От друга страна, санкцията е наложена / „глоба“ в
размер на 200,00 лв./ - на осн. чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба – чл.182
ал.4 от ЗДвП, касае нарушения, извършени в условията на “повторност“. Такова нарушение в случая нито е приписано на Р.
А. , нито има доказателства да е извършено фактически – липсват такива по
преписката, от които да е видно дали същият нарушител, и кога - е осъществявал
подобно неправомерно поведение, за да може на сегашното му – да се придаде
определението „повторно“ извършено. Още
повече – същата санкционна разпоредба е бланкетна
– тя препраща към чл.182 ал.1 , ал.2 и ал.3 от закона , и то в различни
варианти на няколкото точки по самите ал.1, ал.2 и ал.3от чл.182. Съдът счита,
че правилното и прецизно посочване на основанието за налагане на наказание в
случая, изисква от АНО да е конкретизирал на кой текст и цифра от чл.182 ал.1 ЗДвП се позовава / предвид обстоятелството, че местонарушението е в населено
място/ , иначе има непълнота на това санкционно основание.
На
следващо място съдът намира, че не е изпълнено е изискването на чл.165 ал.2 т.8
от ЗДвП, в редакцията му към момента на нарушението – 05.10.2016 г. / а
приложим е именно законът, действал към датата на извършване на нарушението/
, който гласи, че се обозначава чрез
поставяне на пътни знаци, оповестяване в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. В настоящия случай няма никакво доказателство
да е изпълнено условието на тази разпоредба. От приложената към преписката на
полицията снимка, не е видно, а други доказателства за изискуемата се табела,
показваща извършвано видеонаблюдение на пътя, а именно пътен знак “Е-24”– няма представени, участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил
обозначен с поставянето на нарочният
знак, нито ако той е бил поставен някъде – да са установени точните координати
на мястото, където е бил поставен знакът, часът и датата на които това се е
осъществявало / респ. имало ли го е поставен преди заснемане нарушението/.
Следователно целта на закона - нарушителят да бъде известен, че скоростта му на
движение се контролира посредством автоматизирано техническо средство, не е
изпълнена. / ЗДвП е изменен в тази
насока – т.8 от ал.2 чл.165 е отменена , едва с бр.ДВ.54 от 05.07.2017 г./.
Няма и никакво доказателство в населеното място, в което е заснето
нарушението да е действало
ограничение на скоростта по чл. 21
ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч.,
указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП
за населено място, за да е налично приписаното превишение с 29 км.ч. / а в такъв
случай превишението би било само с 19 км.ч./ Писмени доказателства относно
всички тези обстоятелства не се съдържат в кориците на делото – няма например
снимка онагледяваща и поставянето на знак за ограничение на максималната
скорост под 50 км./ч./
При наличието на всички констатирани от съда обстоятелства, последният
намира, че неправилно/не безпротиворечиво е определена квалификацията на
деянието, санкцията за него – също, не е спазена процедурата по контролиране
скоростта на двежение при специалният ред – на установяването й чрез АТСС, и
накрая - не е доказан по безспорен начин елемент на състава на деяние по чл.21
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП / съдът има предвид безспорно изясняване на допустимата
максимална скорост на движение в конкретният пътен участък и съответно на нея
превишение/.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
1376190 от 05.10.2016 г. на ОД-МВР-Видин, с който на Р.К.А. ***, с ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 200 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: