Решение по дело №5211/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. В., 21 юни 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.06.2019 г. в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Иван И.

 

при участието на секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 5211 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК ***, гр. В., ул. „***“ № *** срещу К.Т.П. с ЕГН ********** ***.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 126,38 лв.-главница за неплатена вода за периода от 14.10.2016 г. до 19.03.2018 г., начислена за имот в гр. В., ж.к. „***“, ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.09.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответника К.Т.П. са в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.

Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения за доставена питейна вода, на 10.09.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4180/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 12.09.2018 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. От служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът има един трудов договор, а от върнатото в цялост съобщение чрез работодател се установява, че по сведение на служителите от деловодството на фирмата ответникът е напуснал работа, поради което е предявен настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Т.П., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 5 от ГПК адв. М.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като недоказан по основание и размер по следните съображения: ответникът не е имал през процесния период качеството абонат на ищцовото дружество поради липса на доказателства същият да е бил собственик на посочения в исковата молба водоснабден имот през процесния период и поради обстоятелството, че по делото не са представени действалите през процесния период Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.; ищцовото дружество неправилно е отчитало и начислявало вземания срещу ответника за питейна вода въз основа на карнет, който не носи подпис за потребител и в който е отразено, че през процесния период в имота не живее никой. С отговора по чл. 131 от ГПК изрично са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства досежно тяхната истинност.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 4180/2018 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника К.Т.П. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнет и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за потреблението на тези услуги на името на К.Т.П., за имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. В., ж.к. „***“, *** е била открита партида с абонатни номера 948031 и 948032.

За периода от 14.10.2016 г. до 19.03.2018 г. по горепосочената партида на името на ответника е отчетено потребление на питейна вода, подробно посочено по месеци в представения карнет, за два водомера (за студена, съответно за топла вода) в банята на апартамента. За част от процесните месеци срещу показанията на двамата водомера е поставен подпис за абонат, като последният подпис за водомерите е на дата на отчитане 19.03.2018 г. – в самия край края на исковия период.

Въз основа на показанията на водомерите в карнета е изчислена стойност на потреблението за исковия период в размер на 126,38 лв. и са издадени съответните фактури, подробно описани в представената с исковата молба справка-извлечение за дължими суми.

От заключението на приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите, посочени в приложената към исковата молба справка са действително издадени, размерът на дължимите от ответника към ищеца суми по месеци за главница за исковия период възлиза на 126,38 лв., същите не са платени, а при начисляване на процесните суми са спазени относимите нормативни изисквания.

От правна страна.

Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът К.П. е имал качеството потребител на В и К услуги през процесния период.

За установяване на принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент ищецът е представил издадена от Агенция по вписванията гр. В. справка за вписванията и заличаванията от личната имотна партида на ответника К.П. за периода от 01.01.1992 г. до 13.03.2019 г. (л. 76 от делото). От същата се установява, че на 23.04.1998 г. ответникът К.П. е придобил по силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху процесния апартамент № ***, находящ се в гр. В., ж.к. „***“, ***. До края на периода по справката – 13.03.2019 г. липсват данни да е прехвърляно правото на собственост върху същия апартамент.

През периода, за който са начислени процесните суми – от 14.10.2016 г. до 19.03.2018 г., е действала Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от горепосочената Наредба и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. (одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР), потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;  юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Представени са и Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, относно които ищецът е навел твърдения, че не са публикувани в един централен и един местен ежедневник и поради това не са обвързващи за потребителите на В и К услуги в гр. В.. Съдът намира, че публикуването на Общите условия в централната и местната преса е елемент от фактическия състав на влизането на същите в сила, т.е. в случая е налице незавършен фактически състав и в отношенията между В и К потребителите в гр. В. и „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. В. следва да се прилагат последните публикувани Общи условия, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Дори да се приеме обратното обаче, следва да се изтъкне, че разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ е напълно идентична с текста на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

От гореизложеното следва извода, че от датата на влизане в сила на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът К.П., в качеството си на собственик на процесния имот, е придобил качеството „потребител на В и К услуги“.

Съдът не възприема възраженията на ответника, че ищцовото дружество неправилно е отчитало и начислявало вземания срещу ответника за питейна вода въз основа на карнет, в който е отразено, че през процесния период в имота не живее никой. Забележката „не живее“ е поставена едва на дата 23.03.2017 г., като след тази дата и до края на исковия период – 19.03.2018 г. по партидата на ответника и за двата водомера в апартамента е начислявано нулево потребление на вода.

Не може да бъде споделено и възражението на ответника, че представеният с исковата молба карнет не носи подпис за потребител. Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие-„упълномощен представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. В разглеждания случай от съдържанието на представения по делото карнет се установява, че за част от месеците от исковия период карнетът е подписан от потребителя или негов представител, като последният подпис за „абонат” е положен на 19.03.2018 г., т. е. в самия край на исковия период и с него са удостоверени отчетните данни за водомера в посочения в исковата молба апартамент към тази дата, включително и за процесния период.

Ето защо съдът приема за доказано, че начинът на отчитане на потребената от ответника вода през исковия период съответства на действителното фактическо положение.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. В. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната месечна фактура за съответния месечен отчетен период.

Предвид гореизложеното, съдът приема предявения иск за главница за изцяло доказан по основание и размер.

По разноските:

При този изход на делото и изрично направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 4180/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 455,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 5211/2018 г. на Врачански районен съд.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на К.Т.П. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК ***, гр. В., ул. „***“ № *** сумата 126,38 лв.-главница за неплатена вода за периода от 14.10.2016 г. до 19.03.2018 г., начислена за имот в гр. В., ж.к. „***“, ***, ведно със законната лихва върху сумата от 10.09.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2646 от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 4180/2018 г. на Врачански районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.Т.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК ***, гр. В., ул. „***“ № 2 сумата 75,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 4180/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 455,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 5211/2018 г. на Врачански районен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: