№ 63079
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110129729 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „К И“ АД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това;
Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесната клауза, на която
заявителят основава претенцията си за такса „Гарант“ е нищожна, тъй като е неравноправна
и накърнява добрите нрави. Съображенията за този извод са следните:
Предвидената в договора такса е за избора на кредитодателя да ангажира дружество гарант
за връщане на вноските по кредита. Уговореното възнаграждение по същество представлява
разход по кредита и е част от годишния процент на разходите по кредита по смис. на чл. 19,
ал. 1 ЗПК, поради което е приложимо и ограничението в размера на ГПР, предвиден в чл.
19, ал. 4 ЗПК. В случая процесната такса „Гарант“ не само надвишава нормативно
предвидения размер на ГПР, но заедно с уговорената възнаградителна лихва надхвърля и 2/3
от размера на самата главница. Посочените обстоятелства обуславят нищожност на
разглежданата клауза поради противоречието й с със закона (чл. 19, ал. 5 и чл. 10а, ал. 2
ЗПК) и добрите нрави.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочената част подлежи на отхвърляне.
1
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителя „К И“ АД, с ЕИК .. е поискано издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за следните суми: 199,50 лв. – договорна такса „Гарант“.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2