РЕШЕНИЕ
№ 38 01.02.2017 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на осемнадесети януари …………………………две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Членове:
ТОШКА ИВАНОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар С.А.
прокурор ................................................................................................................................
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело № 800............. по
описа за 2016 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от Община
Ивайловград решение №23/28.10.2016г. по г.д.№63/2016г.по описа на
Районен съд Ивайловград, с което на основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ е признато
за незаконно уволнението на Ф.О.К.,отменена е заповед №8/16.5.2016г. на кмета
на Община Ивайловград, е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „**“-„**“
в дирекция „**“ в община
Ивайловград,осъжда Община Ивайловград да заплати обезщетение 4050лв. за
оставане без работа за периода от 16.05.2016г. до 15.11.2016г.,ведно със
законната лихва от 16.05.2016г. датата на издаване на заповедта за
уволнение,както и разноски по делото.
В жалбата се правят
оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.Съдът е
подходил формално и бланкетно като от многообразната практика на ВКС е възприел
тази,която е обосновала отмяната на заповедта за уволнение.посочва се изобилна
съдебна практика в подкрепа на жалбата. Според жалбоподателя работодателят е в
правото си да въведе нови изисквания за длъжността заемана от уволнения „**“-„**“ в дирекция „**“ в община Ивайловград . В годините от
2009г, 2012г длъжността заемана от ищеца е променяна с оглед адекватността на нуждите на населението,поради което
настоящото изменение на изискванията за заемане на длъжността не цели заобикаляне на закона.Намира,че не са
налице сочените от съда основания на чл.8 ал.1 от КТ за „добросъвестност“ за
изискванията за длъжността,които да са несъотносими към характера на
извършваната работа.Въведеното изискване за образование „Психология или
Социални дейности или Социална педагогика предполагат уволнението на К.,който не
покрива това изискване за образование.Образованието на ищеца и дългогодишната
му работа на тази длъжност не променят факта,че няма изискуемото за длъжността
образование.Иска се отмяна на заповедта за уволнение и отхвърляне на обективно
съединените искове.
В срок е постъпил писмен
отговор от адв.А., пълномощник на Ф.К., в който се оспорва жалбата като
неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Районен съд Ивайловград е
сезиран с обективно съединени скове,предявени от с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1-3 КТ: за признаване на уволнението за
незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за времето, което е останала без работа.Заповед
№8/16.05.2016 г. на кмета на Община Ивайловград е с правно основание чл.328 т.6 от КТ.
Според твърденията на ищеца е налице противоречие между фактическо описание и
правно основание в мотивите на издадената заповед,като целта на работодателя с
въвеждането на нови изискването за образование и квалификация да се заобиколи
закона и да бъде уволнени
Въззивникът Община Ивайловград от своя страна
е изтъкнал в първоинстанционното производство аргументи,че изискванията за
образование и са въведени за подобряване на количественото и качествено
изпълнение на трудовите функции,като за целта са издадени длъжностни
характеристики
Въззиваемият към момента на издаването на заповедта за
уволнение е заемал длъжността "**"
- "**" в Дирекция "**. Заповедта за уволнение, предмет на спора е издадена на основание чл.328
ал.1 т.6 от КТ. - не отговаря на нововъведените изисквания за
длъжността, свързани с необходимото образование висше образование с
образователно-квалификационна степен "бакалавър" или
"магистър" по една от следните специалности: "Психология",
"Социални дейности" или "Социална педагогика".
При разглеждането на
спора в първоинстанционното производство съдът е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е
установил фактическа обстановка,въз основа на която е достигнал до
извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1, т.1,2,3 вр. чл.225,ал.1 от КТ са основателни и ги е уважил.Извод,който не се споделя от настоящата инстанция.При
своя правен анализ съдът е изходил от съпоставянето на двете хипотези на чл.328
ал.1 т.6 и т.11 от КТ,като е преценил че в случая се касае до уволнение по т.11,
а не по т.6.Съображенията на съда са,че след като промяната на изискванията за
заемане на длъжността са настъпили след сключване на трудовия
договор-основанието за прекратяването му е чл.328 ал.1т.11 от КТ. Извод ,който
се явява незаконосъобразен.Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е притежавал висше икономическо образование (в различни
специалности - бакалавър по "Икономика на туризма" и магистър по
"Управление на общини").Със Заповед № 249/12.05.2016 г.,
работодателят е въвел промяна в образователното изискване свързани с
необходимото образование висше образование с образователно-квалификационна
степен "бакалавър" или "магистър" по една от следните
специалности: "Психология", "Социални дейности" или
"Социална педагогика".Ищецът не отговарял на нововъведените
изисквания за заемане на длъжността.Съдът е придал тежест на момента на промяна
на изискванията след вече сключен трудов договор, поради което тази промяна в
изискванията попада в хипотезата на т.11 както се посочи по –горе,поради което
и уволнението по т.6 се явява незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.328 ал.1
т.6 от КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и
квалификация, докато т.11 засяга всички останали изисквания извън тези по
чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Тази промяна в изискванията за образование и квалификация не е обусловена
от това дали трудовия договор е сключен при липса на изискващо се образование и
квалификация. Работодателят е в правомощията си да прецени и определи на какъв
етап от изпълнението на трудовите функции на дадена длъжност да повиши
изискванията за заемането й, както е сторено в процесния случай.В случая не
става въпрос за злоупотреба с права от страна на работодателя. Не би могло да се
сподели и съображението че е нарушен чл.8 ал.2 от КТ.Оборването на тази
презумпция,че работодателят е действал «добросъвестно», залегнала в
разпоредбата е в тежест на работника, а доказателства по делото че е нарушена
тази разпоредба липсват.
С оглед изложеното
въззивната инстанция намира,че обжалваното решение №23/28.10.2016г. по
г.д.№63/2016г. по описа на Районен съд Ивайловград, с което на основание чл.344
ал.1 т.1-3 КТ е признато за незаконно уволнението на Ф.О.К.,отменена е заповед
№8/16.5.2016г. на кмета на Община Ивайловград, е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „**“-„**“ в дирекция
„***“ в община Ивайловград,осъжда Община Ивайловград да заплати
обезщетение 4050лв. за оставане без работа за периода от 16.05.2016г. до
15.11.2016г.,ведно със законната лихва от 16.05.2016г. датата на издаване на
заповедта за уволнение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново
решение,с което обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Отменя решение №23/28.10.2016г. по г.д.№63/2016г. по описа на Районен
съд Ивайловград,вместо което постановява:
Отхвърля предявените от Ф.О.К. ЕГН
********** *** на основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ обективно съединени искове, с
които е признато за незаконно уволнението на Ф.О.К.,отменена е заповед
№8/16.5.2016г. на кмета на Община Ивайловград, възстановен е на заеманата преди
уволнението длъжност „**“-„***“ в дирекция
„****“ в община Ивайловград и е осъдена Община Ивайловград да заплати
обезщетение 4050лв. за оставане без работа за периода от 16.05.2016г. до
15.11.2016г.,ведно със законната лихва от 16.05.2016г. датата на издаване на
заповедта за уволнение като неоснователни.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от обявяването му на страните 01.02.2017г.
Председател:
Членове:1/
2/