РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 29.03.2019 година

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                        КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при  секретаря              ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА       като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 140 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по  чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 70/ 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1924/2018 г., Ловешкият районен съд е взел мярка за закрила мярка за закрила “социална услуга резидентен тип” спрямо М.В.Д., с ЕГН **********, като го НАСТАНЯВА в ЦНСТДМУ 5 Ловеч за срок от шест месеца.

Подадена е въззивна жалба от Дирекция „Социално подпомагане” - Ловеч, чрез юриск. Р.П.В., срещу решение № 70/ 08.02.2019 г. по гр.д. № 1924/ 2018 година на Районен съд - Ловеч, с което е оставена без уважение молбата им за настаняване на М.В.Д. в ЦНСТДМУ 5 – Попово за срок от две години. Моли съда да отмени постановеното решение като незаконосъобразно и неправилно, като бъде постановено решение за настаняване на М.В.Д. в ЦНСТДМУ 5 – Попово за срок от две години. Излага подробни съображения. Направено е доказателствено искане за изискване на преписки от Районна прокуратура, без да са посочени конкретно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юриск. Р.П.В., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде настанено детето М.В.Д. в ЦНСТДМУ – Попово за срок от 2 години и да бъде наложена друга мярка за закрила,  различна от тази постановена от Районен съд – Ловеч.

За въззивнаемия М.В.Д. се явява назначения особен представител адв. Д., която с оглед новопостъпилите доказателства, многобройните преписки, от които се установява наличие на конфликт между детето и персонала от Център № 5 в гр. Ловеч,  агресивно поведение счита, че следва да се промени мярката, която е наложена от РС- Ловеч, а  именно  настаняване за срок от 6 месеца в Център № 5 в гр. Ловеч, като се уважи  жалбата и респективно искането на Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч, да бъде настанено детето в аналогичен център в гр. Попово. Тъй като наред с възпитателните мерки и адаптирането в подходяща социална среда, агресивните прояви на детето имат нужда от контрол от детски психиатър, а такъв се намира в гр. Търговище, т.е. тази специализирана помощ може да бъде указвана в гр. Търговище, което се намира най-близо до Центъра в гр. Попово. Поради тази причина  моли да бъде уважена въззивната жалба.

От приложените доказателства по гражданско дело № 1924/ 2018 година на Ловешкия районен съд, както и събраните от въззивната инстанция, становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена от страна с правен интерес в срока по чл.28, ал.6 от ЗЗДт, поради което следва да се разгледа по същество.

При действието на чл.269 от ГПК атакуваното решение е валидно и допустимо.

Непълнолетното дете М.В.Д., ЕГН **********, е роден на *** *** от майка В.Е.Д., видно от удостоверение за раждане от *** ***, въз основа на акт за раждане № 19/ 09.12.2003 година.

С решение № 36/ 26.01.2015 година на РС – Смоля, постановено по гр. д. № 18/ 2015 година е прекратено настаняването на детето М.Д. в специализирана институция Дом за деца лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), с. Широка Лъка, Община Смолян. С решението детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, град Смолян, предоставящ социална услуга от резидентен тип, до настъпването на основание за промяна или прекратяване на мярката за закрила.

Представено е експертно решение № 0545-038/ 24.02.2016 година на ТЕЛК към МБАЛ „д-р Братан Шукеров” АД – Смолян за преосвидетелстване на М.Д.. В решението е посочено, че е налице осемдесет процента степен на увреждане без чужда помощ, с водеща диагноза: Разстройство на социалното функциониране с начало, типично за детето и юношеството. Общо заболяване: Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип. Разстройства със стереотипни движения. Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Хиперкинетично разстройство на поведението.   

Настаняването на М.В. в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, град Смолян, е прекратено със Заповед № 3Д/ Д-СМ-011 от 23.03.2018 година на Дирекция „Социално подпомагане” – Смолян, поради настъпване промяна на профила на социалната услуга от резидентен тип – в Център за настаняване от семеен пит за деца/младежи без увреждания. Със същата заповед детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания – Ловеч, ж.к. „Здравец” № 49, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето.

С решение № 347/ 23.07.2018 година, постановено по гр. д. № 689/ 2018 г. по описа  на РС Ловеч, е прекратено на основание чл. 30а във връзка с чл. 25, ал.1 т.2 от ЗЗДт, настаняването на непълнолетния М.В.Д. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – Смолян. Съдът е отхвърлил молбата на АСП, Д”СП” – Ловеч за настаняване на Д. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания 5 – Ловеч, ж.к. „Здравец” № 49.

От социален доклад, изготвен на 14.08.2018 година се установява, че на 23.03.2018 г. М.В.Д. е включен в регистъра на деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск, при Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Ловеч. От седеммесечна възраст детето се отглежда в институции, след като майката го оставила при родителите си и на 13.07.2004 г. М. е настанен за лечение в УМБАЛ Пловдив с диагноза „Синдром на битото и поругано дете“. Майката В.  Е.Д. има още седем деца, живяла е с различни партньори, дезинтересирала се от детото, декларирала е че не желае да се грижи за него и няма да го посещава, няма посещения и от близки. Посочва се, че са правени опити да бъде върнат в семейната среда, но роднините са отказали да се грижат за него, а социалната и битова среда на майката не е подходяща за него, липсва възможност за настаняване в приемно семейство.

В доклада е отбелязано, че М. е дете с увреждане и освидетелстван на 15.02.2013 година от Специализирана ТЕЛК „Психиатрична” – Пловдив, диагностициран е с Хиперкинетично разстройство на поведението, определени са осемдесет процента степен на увреждане. Констатацията от прегледа е, че детето е с дезорганизирана хиперактивност и импулсивност в поведението и нарушение на вниманието. Консултиран е в Клиника по детско-юношеска психиатрия в Александровска болница – София, като последната хоспитализация е през 2015 година. С решение № 0545-038/ 24.02.2016 година на ТЕЛК към МБАЛ „д-р Братан Шукеров” АД – Смолян М.Д. е преосвидетелстван със срок до 01.02.2019 година. В решението е посочено, че е налице осемдесет процента степен на увреждане без чужда помощ, с водеща диагноза: Разстройство на социалното функциониране с начало, типично за детето и юношеството. Общо заболяване: Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип. Разстройства със стереотипни движения . лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Хиперкинетично разстройство на поведението.

В момента е настанено в Център от семеен тип за деца и младежи с увреждания 5 Ловеч, където основните му битови потребности са задоволени. Настанен и ползва самостоятелна стая, осигурено му е облекло, обувки и лични принадлежности. Посочено е че в дома не е налице подходяща среда за развитие на непълнолетния, тъй като останалите деца са в тежко здравословно състояние и са по-малки. През учебната 2017/2018 г. М. е записан в ЦСОП „Васил Левски“ Ловеч по специалност животновъдство, но не демонстрира желание и интерес за учебен процес, има проблемно поведение и дефицит на вниманието. Преди това е бил ученик в осми клас в СУ „Отец Паисий“ Смолян, но е отказвал да посещава занимания. Има познания по математика – знае отчасти таблицата за умножение, познава повечето букви, трудно чете и пише с множество грешки.

От доклада се установя още, че детето има проблемно поведение, напуска самоволно центъра без да се регистрира в изготвената за целта тетрадка, като тези му напускания към момента не са ставали повод за инциденти с него. Направено е предложение детето да бъде настанено в ЦНСТДМУ град Попово за срок от две години, като подходящ за профила и възрастта на детето и е в близост до град Търговище, където функционира деско юношеска психиатрия към ЦПЗ – Търговище.

Със Заповед № ЗД/ Д-ОВ-045/ 14.08.2018 година на АСП-ДСП – Ловеч М.Д. ***, за срок от две години и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.

По делото са представени доказателства предизвикани от М.В., инциденти с работещите в центъра, както и настанени там лица. Неведнъж са подавани и сигнали до РП-Ловеч, видно от приложените във въззивната инстанция преписки, приключвали с постановления за отказ да се образува досъдебно производство.

По делото е приложена медицинска документация, от която е видно, че непълнолетният М.Д. е настаняван през 2017 година Психиатричното отделение на МБАЛ Търговище, проведена е медикаментозна терапия. Извършена е консултация със специалист от УМБАЛ „Александровска” ЕАД, Клиника по детска психиатрия „Св. Никола” – София, и от изразеното становище се установява, че непълнолетното дете е налице разстройство в привързаността, съпроводено с умствена изостаналост в лека степен. Регулацията на поведението е изключително затруднена, като при формирането на дефицитите, значима роля играе неблагоприятните житейски събития от най ранното му детство – отсъствие на майчина фигура, физическа, а вероятно по-късно и сексуална злоупотреба, отсъствие на стабилност. Това в съчетание с темпераментови (вродени) характеристики, като повишена импулсивност и лесна фрустрация, са в основата на регистрирана проблематика. Посочено е, че при М. няма същинско психиатрично заболяване и проблематиката не може да бъде отстранена  (нито съществено подтисната) с медикаменти или по друг медицински начин, което показва и наблюдаваното до този момент лечение. За решаване на проблемите му като единствен смислен подход е сочен психологично-социалния, който включва намирането на подходяща среда за дългосрочно настаняване, сред момчета, по-възможност по възрастни от него и достатъчно възпитатели; с персонал около него, който да не работи на смени, да са готови да се справят с провокациите и да имат възможност да овладеят агресивни негови ситуации, вкл. чрез изолация в подходящо помещение. Важно е ежедневието му да е структурирано и да включва ангажиране, за предпочитане физическа полезна дейност, например свързана с поддръжката на ЦНСТ. Изискванията трябва да бъдат поставени от всички еднакво, да са позитивно формулирани, да се използват възможни стимули за желано поведение, дефинирано конкретно.

Проведено е изслушване на М.В. на 26.11.2018 г. в открито съдебно заседание, който заявява, че в центъра, в който е настанен няма с кого да разговаря. Желае да бъде настанен съседния център 6, в който живеят двама негови двама приятели – Сашо и Боян, с които ходят заедно на училище, тъй като децата там са на негова възраст и с тях може да са общува. Твърди, че му харесва в помощното училище, като там обича да играе и да рисува. Не желае да бъде преместван от града, тъй като му харесва и иска да остане в него, но по възможност да бъде преметен в център 6.

   В първоинстанционното производство е изслушана комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, съгласно чието заключение, че М.Д. не страда от същинско психиатрично заболяване, налице е разстройство в привързаността дезинхибиран тип с придружаваща лека умствена изостаналост. Поведенческите проблеми подлежат на корекционно-възпитателни мерки в психо-социален план, като медикаментозното лечение е на втори план. Посочено е, че назначеното медикаментозно лечение трябва да продължи, но в амбулаторни условия под контрола на обгрижващите го лица. Предвид профила и личностните особености на юношата, би било най-добре той да живее с деца на неговата възраст, със сходни интереси, разбирания и комуникация, в среда, в която има ясно поставени правила, в която да получава конструктивна и позитивна обратна връзка. М. се нуждае от авторитет /по възможност мъж/, с който да изгради тайна доверителна връзка. Спецификата в поведението налага континиуум на грижата, подходът предполага обединяване усилията на екип от специални педагози, психолози, медицински специалисти и всички служби и организации в общността, предоставящи социални услуги на деца, ръководени от една основна цел – детето да получи най-подходящите грижи, съобразени с неговите специфични нужди във времето. В съдебно заседание вещото лице А.заявява, че при него не е определящо медикаментозното лечение, т.е. той не се нуждае от постоянно наблюдение от детски психиатър. Наблюдението от детски психиатър трябва да бъде планово, за контрол на медикаментозната терапия, но основно трябва да се работи върху поведенческия проблем. Не се нуждае от постоянно, стационарно и непрекъснато наблюдение, поради което не е необходимо той да са не намира в близост до заведение, което предоставя такъв тип медицински грижи.

При депозиране на заключението вещото лице Нешева посочва, че поведенческите проблеми на М. са присъщи за деца, които дълго време са отглеждани в институционална среда. По отношение на това, че М. поддържа контакти с две деца от съседния център – момчета, близнаци, които са същите проблеми като неговия (поведенчески). Посочва, възрастовият диапазон в Център 6 е по-различен, има по-големи деца, но те имат по-сериозни интелектуални проблеми. В центъра, в който М. се отглежда има деца, които са по-малки от него или са с по-сериозни интелектуални дефицити, а той има нужда от среда, в която има негови връстници или по-големи деца, с които имат сходно ниво на общуване и разбиране. Вещото лице счита, че според нея М. не може да се вгради сред здрави деца. Грижите за него могат да се поемат от приемен родител, но той трябва да е психолог или педагог, като има опит в работата с деца с неговия проблеми. Не изключва възможността при невъзможност на детето да се вгради в приемното семейство или нужда да го напусне това да му причини сериозна травма.

Първоинстанционният съд е направил запитване до председателя на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) за наличие на център или приемно семейство в страната, които да отговарят на очертания от експертите профил на детето. С писмо от 20.12.2018 г., Председателя на ДАЗД е посочил, че в страната няма свободни приемни родители и услуги резидентен тип, които да отговарят на профила на М.. В отговора са отразени социални услуги за деца, предоставени на територията на Община Ловеч (Център за обществена подкрепа и Център за социална интеграция и рехабилитация, управлявани от Сдружение „Гражданска инициатива“ Ловеч и Център за обществена услуга, предоставяна от Сдружение „Екомисия 21 век“), на територията на Община Търговище (Център за обществена подкрепа, управляван от Международна социална служба и Център за обществена подкрепа, управлявана от Сдружение „Клуб на нестопанските организации“) и Община Разград (Сдружение „Женска алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране“, предоставящи услугата Център за обществена подкрепа).

Получено е и писмо от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Попово, в която се сочи, че с социалната услуга резидентен тип, предоставяна в ЦНСТДМУ Попово, няма място, на което да се приеме детето М.В.. Настаняването е организирано в двойни стаи, като наличното свободно място е в стая за момиче.

С Писмо изх.- № 11-03-73/ 09.11.2018 година на Заместник-министъра на здравеопазването е посочени специализирани лечебни заведения, предоставящи стационарна психиатрична помощ а деца на територията на Репулика България - УМБАЛ „Александровска“ АД гр. София, УМБАЛ „Св. Марина“ АД Варна и МБАЛ Търговище АД и два дневни стационара в Русе и София, в които има разкрити места за работа през деня.

Във въззивното производство при служебна справка направена по телефона, се установява, че в ЦНСТДМУ – Попово, няма промяна в ситуацията, освен това персоналът, работещ в центъра се състои от жени.  

При така установеното съдът, приема че е сезиран с искова молба подадена от Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 във връзка във връзка с чл. 4 ал. 1, т.5 от ЗЗакр. за настаняване на детето М.В.Д. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – град Попово за срок от две години.

Предвид разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗДетето, при наличие на предпоставките на чл. 25 от Закона, по искане на легитимираните лица, може  да постанови решение за настаняване на дете за отглеждане извън семейството.

В конкретния случай от данните по делото се установява, че още на седеммесечна възраст М.В.Д. е изоставен от майката и близките си и по отношение на него е приложена мярка за закрила по чл. 4, ал.1, т.5 от ЗЗДт. От данните по делото се установява, че майката е декларирала, че не желае да се грижи за него и не се интересува по-нататъшното му развитие. Детето е без установен произход от баща, а за него не са изявили желание да се грижат и близки и роднини. В този смисъл се касае за дете в риск и следва да бъде предприета мярка за закрила извън семейната среда.

С оглед данните по делото, че няма близки и роднини, които да са изявили желание да полагат грижи за него, предвид разпоредбата на чл. 28, ал.4, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗДт следващите мерки за закрила са настаняване в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип или специализирана институция.

От извършените справки в първоинстанционното производство се установява, че на територията на страната няма вписан приемен родител, който да притежава подходящата квалификация, с оглед профила на детето, очертан от изслушаната по делото експертиза.

Поредната законоустановена мярка за закрила е социалната услуга резидентен тип, като в момента детето се намира в ЦНСТДМУ 5 град Ловеч.

От събраните по делото доказателства е видно, че непълнолетният М. е дете с лека умствена изостаналост, но няма същинско психично заболяване, налице е разстройство в привързаността дезинхибиран тип с придружаваща лека умствена изостаналост. Касае се поведенческите проблеми, които според експертите подлежат на корекционно-визпитателни мерки в психолого-социален аспект, като медикаментозното лечение е на втори план. Посочено е, че назначеното медикаментозно лечение трябва да продължи, но в амбулаторни условия под контрола на обгрижващите го лица. Предвид профила и личностните особености на юношата, би било най-добре той да живее с деца на неговата възраст, със сходни интереси, разбирания и комуникация, в среда, в която има ясно поставени правила, в която да получава конструктивна и позитивна обратна връзка. М. се нуждае от авторитет /по възможност мъж/, с който да изгради тайна доверителна връзка. Спецификата в поведението налага континиуум на грижата, подходът предполага обединяване усилията на екип от специални педагози, психолози, медицински специалисти и всички служби и организации в общността, предоставящи социални услуги на деца, ръководени от една основна цел – детето да получи най-подходящите грижи, съобразени с неговите специфични нужди във времето. В съдебно заседание вещото лице А. заявява,

Становището на експертите е, че при него не е определящо медикаментозното лечение, т.е. той не се нуждае от постоянно наблюдение от детски психиатър. Наблюдението от детски психиатър трябва да бъде планово, за контрол на медикаментозната терапия, но основно трябва да се работи върху поведенческия проблем. Не се нуждае от постоянно, стационарно и непрекъснато наблюдение, поради което не е необходимо той да са не намира в близост до заведение, което предоставя такъв тип медицински грижи. В този смисъл не може да бъде споделен доводът на ДСП – Ловеч, че следва да бъде настанен в ЦНСТДМУ гр. Попов, тъй като наблизо има болнично заведение, което предоставя стационарно психиатрична помощ на деца. Установява се, че домът е от същи тип, настанени са деца и младежи със средни и тежки ментални увреждания, т.е. няма да има промяна в насока да му се осигури възможност да комуникира с деца на неговата възраст, със сходни интелектуални дефицити. От писмото, приложено към делото е видно и че свободното място в центъра в Попово е стая с момиче, което е недопустимо във възрастта в която се намират двете непълнолетни деца да съжителства в едно помещение. Следва да се отбележи, че центърът в Попово не отговаря на профила на М., а именно да съжителства с момчета на неговата възраст и по-големи, както и да има авторитет (по възможност мъж), с който да изгради тайна доверителна връзка.

От приложеното по делото писмо изх. № 09-01-23#10/ 20.12.2018 година на Държавна агенция за закрила на детето е видно, че в страната няма свободни приемни родители, както и услуги от резидентен тип, която да отговаря на профила на М..

При това положение, макар, че  ЦНСТДМУ 5 Ловеч, в който детето се намира в момента да не отговаря на профила на непълнолетното дете, тази услуга от резидентен тип задоволява неговите основни потребности, като има възможност да се ползват социални услуги за деца, предоставени на територията на Община Ловеч - Център за обществена подкрепа и Център за социална интеграция и рехабилитация, управлявани от Сдружение „Гражданска инициатива“ Ловеч и Център за обществена услуга, предоставяна от Сдружение „Екомисия 21 век“, видно от писмото на ДАЗЗД.

Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че следва да се определи по- кратък срок на мярката за закрила, като в този период от време органите, провеждащи политиката по закрила на детето, да предприемат съответни действия за осигуряване на подходяща среда в рамките на действащите социални услуги от резидентен тип или чрез тяхното преструктуриране, осигурявайки закрила на деца с поведенчески проблеми с леки интелектуални дефицити.

При тези съображения решение № 70/ 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1924/2018 г., Ловешкият районен съд е взел мярка за закрила мярка за закрила “социална услуга резидентен тип” спрямо М.В.Д., с ЕГН **********, като го настанява в ЦНСТДМУ 5 Ловеч за срок от шест месеца, като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.271, ал.1 от ГПК  съдът

                            

                                          Р      Е      Ш     И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/ 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1924/2018 г., Ловешкият районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                        2.