ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
……………….
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ТРИНАДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Михайлова въззивно наказателно частно дело № 40 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. НПК.
Делото
е образувано по частна жалба от Й.Г.Г., подадена чрез процесуалния му
представител адв. Стоев, срещу определение от 16.11.2020 г. по наказателно частно дело (н.ч.д.) № 8198/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, с което е осъден да заплати
на Е.Т.М.сумата от 2 000, 00 лв. (две хиляди) лева, представляваща сторени по
ВЧХД № 4521/2014 г. по описа на СГС разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 , пр. 2 вр. чл. 190, ал. 1 НПК, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ - разноски в производството по чл. 306
от НПК и чл. 405 от ГПК и сумата от 6.60 лв. – разноски за държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
В
частната жалбата се излагат оплаквания, че делото не се характеризира с правна
сложност и макар възражението за прекомерност в наказателия процес да е
недопустимо, етичният кодекс на адвоката предполага да се прави преценка на
вложения труд съобразно обема, сложността на делото и защитавания интерес.
Акцентира се на обстоятелството, че препис от решението на въззивния съд не е
бил своевременно връчен на жалбоподателя, а той се е снабдил с такъв след
изрично искане в деловодството на съда, както и на допусната техническа грешка
в номера на делото пред въззивния съд. Прави се искане обжалваното определение
да бъде отменено.
Препис
от жалбата е връчен на Е.Т.М., както и на процесуалния и представител адв. Н.В.които
не са депозирали отговор в установения от закона срок.
При
служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав
намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна по делото, имаща правен интерес, и е депозирана в
преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е
постановено в закрито съдебно заседание на 16.11.2020 г., Й.Г. е уведомен за
същото на 30.11.2020 г., жалбата е входирана в деловодството на СРС на 07.12.2020
г.).
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и изложените в жалбата съображения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния
съд по НЧХД № 8198/2016 г. е образувано по тъжба на Й.Г.Г. против Е.Т.М.с
твърдение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
с чл. 147, ал. 1 НК. С присъда от 08.02.2017 г. СРС, Н.О., 14-ти състав, Е.Т.М.е
призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото и обвинение, както и Й.Г.Г.
е осъден да и заплати сумата от 1500 лв. – разноски за изплатено от нея
адвокатско възнаграждение.
С решение № 30 от 10.01.2020 г. на СГС,
12-ти въззивен състав, по ВНЧХД № 4521 по описа за 2019 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната
присъда. В съдебното производство подсъдимата Е.Т.М.е била представлявана от
адв. В..
От приложените по делото договор за
правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че Е.Т.М.е упълномощила
адв. Н.В.да я представлява в наказателното производство по ВНЧХД № 4521/2014 г.
по описа на СРС, както и че е договорено възнаграждение в размер на сумата от 2 000,00
лв., по отношение на което в договора за правна защита и съдействие се съдържа
удостоверяване, че е заплатено. С оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал
до правилен извод, че е доказано действителното заплащане на разноските и
техният рамер.
Въз основа на горепосочената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия
до съда, се възлагат на частния тъжител.
С оглед изложеното настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в
закона предпоставки тъжителят да бъде осъден да заплати сторените от
подсъдимата разноски.
Неоснователни са изложените в жалбата
доводи, че делото не се характеризира с правна сложност, тъй като в НПК не е
предвидена възможност за намаляване на размера на присъдените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на
делото. На следващо място са неоснователни и възраженията, че с оглед етичния
кодекс на адвоката размерът на адвокатското възнаграждение не е съобразен с
фактическата сложност на делото и защитавания интерес, тъй като от материалите
по делото е видно, че процесуалният представител на подсъдимата е организирал
защитата и по въззивна жалба и допълнение към нея, съдържащи многобройни
доводи, делото се е развивало пред въззивна съдебна инстанция, по делото са
представени множество доказателства, а адв. В. се е явявала пред въззивния съд
и е упражнявала процесуална активност.
Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, тринадесети въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 16.11.2020
г. по наказателно частно дело (н.ч.д.) № 8198/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 14-ти състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.