Определение по дело №1270/2015 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия И.С.Я. с ЕГН ********** мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за мярката за неотклонение подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№1270/2015г.,СГС, НО, 12-ти състав

 

          Софийска градска прокуратура е внесла в съда за разглеждане обвинителен акт по обвинението на И.С.Я. по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на на  12.03.2014г. около 13,35часа, в гр.***, по бул.“*** Осводител“, в посока на движение  от бул.”*** А. ***, в района на сградата на БНБ, при управляване на моторно превозно средство - мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ”, с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП: „…Водачите са длъжни да намалят скоростта  и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението…” и по непредпазливост причинил смъртта на Г.С. В. на 75год., починал на 20.03.2014г.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение, счита последното за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Намира за установена по несъмнен начин описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.  Допълва, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е видно, че първоначалния удар е нанесен в  лявата част на тялото на пострадалия, от дясното огледало за обратно виждане на управлявания от подсъдимия мотоциклет, вследствие на което  са му били причинени едномоментно счупване на лявата лъктна кост, пет ребра от лявата страна на тялото, и гръдната кост на ниво трето междуребрие. В следващата фаза тялото на починалия било отхвърлено на пътното платно, като при падането и съприкосновението със земята,  настъпило счупване без разместване   на четири ребра от дясната страна на тялото му. Прокурора сочи, че съгласно заключенията на назначените и приложени по делото СМЕ, е видно, че причината за смъртта на Г. В. е срив на хемодинамиката, вследствие на декомпенсация на помпената функция на сърцето, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 12.03.2014г. Представителя на СГП допълва, че вещите лица, изготвили КМАТЕ са достигнали до категоричен извод, че скоростта на мотоциклета, управляван от подсъдимия на процесната дата, място и час, преди настъпване на удара,  е била в порядъка от 30-40 км/час. Опасната зона за спиране, при сокорсот на движение от 30 км/час, при конкретните пътни условия е била 16 метра, а при 40 км/час - 23-24 метра, а отстоянието на МПС до мястото на удара, в момента в който подсъдимия е могъл да възприеме пострадалия пешеходец, при посочената скорост е 49,77 метра, при движение на В. с бърз ход от 3,56  км/час и 66 метра при движението му със спокойно тичане  от 5,6 км/час. При тези категорични заключения на вещите лица, прокурора посочва, че обективно водачът на МПС - подс.Я., е имал възможност на възприеме пострадалия, доколкото неговото отстояние от мястото на удара е било в пъти по-дълго от опасната зона за спиране, движел се е със скорост, позволяваща му да спре преди мястото на процесния удар, с които си действия би предотвратил настъпването на ПТП. Прокурора се позовавова и на приложените по делото като веществени доказателства - записи от охарнителни камери, заснемащи в реално време местопроизшествието,  от които било видно, че  видимостта на подс.Я. не е била ограничена, в случая от други участници в движението. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, представителят на СГП моли съда да отчете добрите му характеристични данни, обстоятелството, че деянието е извършено при форма на вината-непредпазливост, чистото съдебно минало и му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от три години, както и аксцесорно предвиденото наказание по смисъла на чл.343г от НПК, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, които санкции по вид и размер биха изпълнили в цялост целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

          Подс.И.С.Я. дава обяснения. Сочи, че в процесния ден е шофирал сравнително внимателно, без да  е бил притеснен от обстоятелства, които биха довели до настъпване на инцидент. По свое мнение, съобразно големия си опит като водач на МПС, е направил всичко зависещо от него, за да предотврати ПТП, посредством спиране на управлявания от него мотоциклет навреме. Посочва, че на записите от охранителните камери, заснели случилото се, не се виждало, че  в последните метри преди настъпване на удара, пострадалия застинал на място, леко се обърнал назад, в следващия момент продължил посоката си на движение, което му отнело възможността да прецени отляво или отдясно да го заобиколи, нямал възможност да спре до него, сторил това 3-4 метра след това. Подс.Я. обяснява, че по негова лична преценка удара между управляваното от него МПС и пострадалия пешеходец е бил лек, след настъпването му и изтеглянето на мотоциклета видял, че В. е паднал на земята, от което се шокирал. Изчакал на мястото на инцидента идването на екип на КАТ, помогнал за качването на пострадалия в служебния им автомобил, тъй като земята, на която лежал била студена. Тъй като В. не бил в състояние да говори, намерил в дрехите му документите му за самоличност и мобилните номера на неговите близки, на които от мястото на инцидента телефонирал, за да им съобщи за случилото се. Я. настоява, че през целия ден на събитията е придружавал съпругата на починалия в УМБАЛСМ”Пирогов”, където е бил откаран В., интересувал се е за неговото състояние и е предлагал помощта си на неговото семейство. Сочи, че по състоянието на пострадалия не личало, че има девет счупени ребра. До изписването на  В. от УМБАЛСМ”Пирогов” на 15.03.2014г. поддържал постоянен контакт с неговите съпруга и син, като на тази дата единствено той придужавал В. в болничното заведение, платил за транспортирането на починалия до домът му. Я. посочва, че непрекъснато поддържал контакт със семейството на пострадалия, за да се осведомява за неговото състояние. В последващите дни от телефона на В., синът и му казал да не ги търси повече, което и направил. Разбрал за смъртта на В. около два месеца след това, когато бил призован пред органите по разследването. Изказва искреното си съжаление за случилото се, не се счита за виновен, намира, че е направил всико зависещо от него за предотвратяване на настъпилото ПТП. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Упълномощения защитник на подс.Я. – адв.Г. моли съда да оправдае подзащитния и. Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин пряката причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, причиненине от него наранявания на В. и настъпилата вследствие на тях смърт на последния. Адв.Г. набляга на обстоятелството, че е налице противоречие в заключенията на приложените по делото СМЕ от една страна и медицинската документация, касаеща пострадалия, издадена от УМБАЛСМП”Пирогов”. В частност налбяга  на зададения от нея въпрос - възможно ли е при предприемането на реанимационни мерки, от страна на медицинкия екип, да бъдат причинени наранявания на ребрата на В., като в същото време пресъздава  отговора на  вещите лица, а именно, че по делото липсват данни такива да са предприемани, и ако такива са били налице, по тялото на постарадиля биха останали белези от това.  В тази връзка защитата моли съда да обърне внимание на вписаното в епикриза №8531/18.03.2014г., където било отразено, че при В. е настъпил срив на хемодинамиката, което наложило провеждането на ренимационни мероприятия в пълен обем, което противоречало на изводите на вещите лица, изготвили заключенията на приложените по делото СМЕ. Защитата настоява, че след като в епикризата е посочено, че такива реанимационни мерки са били предприети, то това е безспорно установен факт по делото,  и именпо вследствие на тях, е възможно да се получат счупванията на ребрата. На следващо мято адв.Г. сочи, че е налице съмнение относно безпристрастността на вещите лица, изоготвили СМЕ, тъй като обективно на рентгеновите снимки, направени на В. в УМБЛАСМП”Пирогов”, на процесната дата, се установявали наранявания на ребра, които находки не кореспондирали с установените такива при дисекцията на трупа му, тъй като в първичната медицинска документация били описани травми на 9 ребра - от 2-ро до 6-то, а впоследствие се установяват травми и на 6-то до 8-мо ребра. Същевременно адв.Г. не отрича констатацията на аутопсионната експертиза и обективно установените чрез нея  травматични увреждания, по брой и вид ребра на трупа на В., но според нея не е установено по безспорен и категоричен начин, кога са получени те и дали са в резултат от настъпилото ПТП. Защитата настоява, че след като в цитираната епикриза не са вписани оплаквания, посочени от В., а именно болки в гърдите и затруднено дишане, макар и вещите лица в съдебно заседание да са уточнили, че силния болков синдром и затрудненото дишане са безспорно съпътстващи  подобни травми, след като обективно такива затруднения не са констатирани в медицинската документация, не е налице пряката причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. Адв.Г. настоява, че при приемането на В. по спешност в УМБАЛСМП”Пирогов”, не са констатирани инкриминираните телесни увреждания. Защитата счита за житейски неправдоподобно обстоятелството, че в случай, че са били налице именно процените травматични увреждания по тялото на починалия, те да не бъдат констатирани от лекарските екипи, както в УМБАЛСМП”Пирогов”, така и в болница “Токуда”. Поради тази причина защитата изрязава становище, че вещите лица, изготвили назначените по делото СМЕ, не са се запознали с медицинската документация, касеща процесния случай, а са насложили медицински факти в заключения си, с цел обслужване на обвинителната теза. Предвид тези съображения адв.Г. моли съда да постанови оправдателна присъда. Алтернативно да бъде прието, че са налице обстоятелства, квалифициращи деянието, осъществено от подс.Я. като такова по чл.343а, ал.1, б.”в”, вр.чл.343, ал.1, б.”в” от НК, които  се извличали от показанията на св.Д., П. и И., както и от неопроверганите от останалите доказателства по делото  обяснения на нейния подзащитен.  Защитата моли съда да отчете и факта на безспорно установеното от данните по делото, съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на починалия В..

Назначения на основание чл.94, ал.4 от НПК резервен  защитник на подс.Я. - адв.П. изцяло поддържа аргументите, изложени в пледоарията на адв.Г.. 

          Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,приема за установено по делото следното:

          Подс. И.С.Я.  е  роден на ***г., в гр.********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, търговец, ЕГН:**********.

          На 12.03.2014г., около 13.35ч., подс.Я. управлявал моторно превозно средство - мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ” с ДК № *****, в гр.***, по бул. “*** ***”, в посока на движение, от бул. “*** А. ***. Движел се в лявата лента, със скорост от порядъка на 30-40 км/час.  В дясната летна имало неустановени по делото автомобили. В същото време пешеходеца Г. В. предприел пресичане на пътното платно, на необозначено за това място, неразрешено за пресичане на пешеходци, от ляво на дясно, считано посоката на движение на управляваното от подсъдимия МПС. Последвал удар с дясното огледало за обратно виждане на мотоциклета, в лявата част на тялото на пострадалия, от който същия паднал на земята, на дясната си страна.  Първоначалния /инициален / удар е нанесен в лявата ръка в областта на долакътната става на В., с дясното огледало за обратно виждане, като не се изключва възможността в този удар да е участвал и десния край на кормилото. От този удар едномемнтно е получена контузия на   левия лакът, със закрито счупване на олекранона на лявата лъчева кост и масивно кръвонасядане на околните меки тъкани, което е получено от директно рязко ударно въздействие на огледалото на мотоциклета, което е счупено в рузултат на този удар. В момента на удара, пресичащия пешеходец се завъртял инстинктивно на малък ъгъл, при което предната повърхност на двете му бедра, са се озовали към удрящите повърхности на десния спойлер на мотоциклета. Тялото на В. паднало на пътното платно на дясната си страна, в резултат от което е реализирана закритата гръдна травма в установения при дисекцията на трупа му морфологичен комплекс, и кръвонасядане по страничната повърхност на дясна предмишница, счупени са без разместване четири ребра на дясната страна на тялото и кръвонасядане на страничната повърхност на дясна предмишница. Механизма на получаване на телесните увреждания е в пълно съответствие  както с техниченските параметри на конкретния модел мотоциклет, така и с височината на пострадалия пешеходец.

          Подс.Я. спрял мотоциклета около средата на булеварда, преместил го в лявата тротоарна площ и отишъл до Г. В.. Намерил в дрехите му  номер на близките му, телефонирал на съпругата му. Обадил се и на бившата си съпруга, която към онзи момент била заедно със св.И. в сградата на НАК, по повод изпълнение на служебните си ангажименти. Подс.Я. казал на последната, че е предизвикал ПТП. След известно време отново и се обадил, като  и казал, че се връща заедно с полицейските служители на местопроизшествието.

          На 12.03.2014г. около 13.35 часа в ОДЧ на О”ПП”-СДВР, III-та група, II-ри сектор постъпил сигнал за възникнало ПТП, като на място били изпратени св.Д. и Ц.. На място заварили подс.Я., който им казал, че е сигнализирал на тел.112 за инцидента. Полицейските служители от своя страна, чрез ОДЧ познвънили в Бърза помощ. Видели В. да седи на тротоара срещу сградата на БНБ, същия не носел документи за самоличност, а до него бил подс.Я.. Пострадалия бил контактен, отказвал намесата на медицински екип. Полицейските служители поканили пострадалия да седне в служебния им автомобил, като с помощта и на подсъдимя бил качен вътре. Г. В. се оплаквал се от болки болки в гърба.

          Около 14,00 часа на мястото пристигнал екип на Бърза помощ. В. бил прегледан от лекар, след което с линейка откаран в УМБАЛСМП”Пирогов”, придружаван от подс.Я.. На място св.Д. и Ц. не намерили свидетели на инцидента, установили наличието на действащи записващи охранителни камери, монтирани на сградата на БНБ. Тъй като привършило работното им време, св.Д. и Ц. изчакали идването на колегите си от следващата смяна, след което напуснали мястото на ПТП.

          Междувременно св.Г. - служител на МВР застъпил втора смяна на пост № 64 / Президентство на РБ/,  и бил изпратен да запази местопроизшествието, до пристигане на служител на “Тежки ПТП” при СДВР, както и огледна група. На място не видял пострадалия пешеходец,  мотоцилета бил изместен. Св.Г. не установил други лица, които да са станали преки свидетели на случилото се. По-късно  подс.Я. дошъл на мястото на ПТП заедно със св.П. и М. - инспектори при О”ПП”-СДВР - “Тежки ПТП”, които заместили колегите си - св.Д. и Ц.. На място св.П. и неговия колега  видяли, че мотоциклет “Сузуки” с ДК № *****, бил поставен на стойка и се намирал върху тротоара на бул.”*** ***”, срещу сградата на БНБ. Не установили свидетели-очевидци на ПТП. Подс.Я. им разказал обстоятелствата от неговата гледна точка, по настъпване на инцидента. Полицейските служители установили, че на сградата на БНБ имало монтирани работещи записващи камери. За установеното на място органите на  МВР съставили констативен протокол.

           На 12.03.2014г., от 15,10 до 16,10 часа бил извършен оглед на меспроизшествие, в присъствието на две поемни лица - св.Г. и И..*** предназначен за движение на ППС в двете посоки, сух, без неравности и наклони, покрит с паважна настилка. За всяка една  посока имало по едно платно за движение, разделени едно от друго  с пътна маркировка М-2. Дясното платно се състояло от от две пътни летни, с еднаква широчина от по 4,00 метра, разделени с пътна маркировка М-3.  В дясно от платното имало тротоар с широчина от 6,00 метра. Лявото платно било било от две пътни ленти, с еднаква широчина от по 3,50 метра, разделени между си  пътна маркировка М-3 /единична прекъсната линия/. Вляво от левия край на платното за движение се намирал паркинга на БНБ, с широчина около 13,00 метра.

          Спирачни и други следи не били установени.

          На място бил извършен оглед на управляваното от подс.Я.  МПС -  мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ”, с ДК № *****, който се намерил изправен на двете си колела, разположени върху десния тротоар по посоката на огледа на местопроизшествие, пенпендикулярно на огледа. Предното дясно колело се намерило на 10,50 метра след приетия за целите на огледа ориентир, на 1,60 метра вдясно от десния бордюр на бул.”*** ***”. Задното колело било  на 10,00 метра след ориентира, на 0,10 метра вдясно от десния бордюр на бул.”*** ***”.

          Мотоциклета бил преместен след ПТП. Гумите му се намерили здрави, добре напомпани, с ясно изразени протектори. Кормилната, спирачната и светлинната системи, се намерили в изправност. По него били установени следните щети: счупено дясно огледало за обратно виждане.

На  същата дата Г. В. бил приет по спешност в  секцията по ортопедия и травматология на УМБАЛСМП”Пирогов”, в увредено общо състояние, с оплаквания от болки  в областта на лявата лакътна става. Придружавал го подс.Я.. При приемането бил в увредено състояние, с наличие на оток и деформация в областта на лявата лакътна става, болезнени и ограничени движения. Рентгенологично било доказано счупване на лакътната кост и счупване на гръдната кост. Била извършена оперативна интервенция, с мануална репозиция на фрактурата на лявата лакътна кост, била поставена гипсова шина за 30 дни, без циркулаторни и сетивни смущения в увредения крайник.  Като придружаващи заболявания били установени: Артериална хепертония III степен. Хронична исхемична болест на сърцето. Ляв бедрен блок. ДКБ. Поставен пейсмейкър. Хроничен пиелонефрит. Хронична бъбречна недостатъчност. Състояние след инфаркт на миокарда. Състояние след мозъчен инсулт. Психоорганичен синдром. Дементен синдром. В болничното заведение в деня на пиремането му, при пристигането на сина му - св.С.В., освен съпругата на пострадалия, бил и подс.Я.. В. бил изписан на  14.03.2014г., като в издадената епикриза- КП 223, И.З. № 9167/12.03.2014г., Амб.№7052 била вписана диагноза фрактура олекрани синистри.

На същата дата - 14.03.2014г. пострадалия  бил хоспитализиран в болница “Токуда”, Клиника по неврология и медицина на съня, с поставена окончателна диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия.Десностранна централна хемипареза. Сензомоторна афазия. Корова атрофия. Състояние след исхемичен инсулт във вертебро-базиларната система. Дементен синдром. ИБС. Артериална хипертония. Състояние след преживян миокарден инфаркт. Състояние след имплантиране на постоянен електрокардио стимулатор. Пристъпно предсърдно мъждене. ХОББ-бронхитна форма. Състояние след счупване на лявата лакътна кост и гръдна кост.” Била издадена епикриза към ИЗ № 8111 и изписан на 18.03.2014г.

 На същата дата постъпил в същата клиника до 20.03.2014г. при УМБАЛ”Токуда”, с диагноза, идентична с тази, поставена му с И.З № 81111, с добавена Остра бъбречна недостатъчност, задълбочаваща се сърдебно-съдова слабост. Била издадена епикриза към И.З№8531.

На 20.03.2014г. в УМБАЛ”Токуда”, настъпил срив на хемодинамиката при запазена дихателна сатурация, което наложило  провеждането на реанимационни мероприятия в пълен обем, като на фона на задълбочаващата се сърдебно-съдова слабост Г. В. починал в 08,44 часа.

На 21.03.2014г. бил извършен оглед и аутопсия на  трупа на Г. В., като били установени:   закрита гръдна травма - счупване без разместване на четири ребра отдясно, и пет ребра вляво по парастерналната линия, счупване на гръдната кост на ниво трето междуребрие с ’’отязване” на вътрешната костна пластинка;  травма на крайниците - закрито счупване на олекранона на лявата лъчева кост, с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани; кръвонасядане по страничната повърхност на дясната предмишница и по предната повърхност на двете ребра. Липсвала мастна емболия  във вътрешните органи. Били установени следните болестни изменения: Артериална хипертония - III ст., с изразена концентрична хипертрофия на лява сърдечна камера; Хронична исхемична болест на сърцето - триклонова болест, с високостепенна стенозираща коронаросклероза; стар трансмурален инфаркт на миоарда на странично-задната стена на лява сърдечна камера;дисеминирана миокардиосклероза, ляв бедрен блок с постоянно предъсрдно мъждене при поставен пейсмейкър, двустранен минимален плеврален излив; Хронична обструктивна белодробна болест с хипетртрофия на дясна камера / белодробно сърце/ -  бронхитна форма в стадий на екзацербация; Мултиинфарктна идхемична енцефалопатия - състояние след множество стари исхемични инсулти / предимно в лявата голямомозъчна хемисфера и лявата половина на малкия мозък, с различна давност, с десностранна централна хемипареза и сензомоторна афазия, корова атрофия/; Хроничен пиелонефрит с хронична бъбречна недостатъчност.

Констатирани травматични увреждания са получени от действието на твръди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива ,и могат да се получат при условия на ПТП.

Гръдната травма в своя морфологичен вид, тежест и цялост е причинила на В. трайно затруднение движенията на снагата.

Счупването на олекранона на лявата лакътна кост ,се отнасяла към медико-биологичната характеристика трайно затруднение движенията на горния ляв крайник.

Кръвонасяданията на дясната предмишница и двете бедра реализирали медико-биологичния квалифициращ признак болка и страдание.

 Причина за смъртта на Г.С. В.  се дължи на срив на хемодинамиката (при запазена дихателна сатурация), вследствие на декомпесация на помпената функция на сърцето. Получената закрита травма в нейната морфологична съвкупност и тежест е обусловила значително затруднение в болестно компрометираното дишане /ХОББ/ и респ.сърдечната дейност, при което са се развили патологични процеси по типа на т.нар.”порочен кръг”, които са довели до бърза декомпенсация на болестно увреденото сърце  и неговата функция. Счупването на гръдната кост и на ребра двустранно, водело до значително  намаление на подвижността на гръдната клетка за осъществяване на дихателни движения, същите ставали повърхностни и инеефективни. Това благоприятствало и от силнлата перикостална болка от дразнене на нервните окончания в резултат на счупванията. Неефективните дихателни движения на фона на хроничната обструктивна белодробна  болест, водели до недостатъчно насищане на кръвта с кислород, от което страда целия организъм и най-вече жизнено важите органи като мозък и сърце, което се явявало значим фактор на фона наличните хронични заболявания. Това предопределило  и невъзможността даже при ефективно лечение и реанимационни мероприятия, да се избегнат наслагващите се патологични ефекти, обуславящи т.нар.”порочен кръг” на усложненията, с постепенно задълбочаващ се характер и с краен резултат - смъртен изход. От друга страна получените травматични увреждания значително са затруднили възможността на пострадалия / предвид неговоия неврологичен статус - десностранна хемипареза/ ,за извършването на активни двигателни движения и са причина за неговото “залежаване” и развитие на порочния кръг от патологични процеси, затруднили наличната функция на белите дробове и сърцето. Получената от пострадалия закрита гръдна травма при настъпилото ПТП се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход.

При огледа на трупа на В. и направените изследвания било установено: ХОББ - придобито заболяване на белите дробове, което се характеризирало с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължало на възпаление на белодробната тъкан /паренхим/, породено от вдишването на газове и чатици от околната среда. ХОББ включвал два основни компонента - хроничен бронхит и белодробен емфизем. Хроничния бронхит се определял от продължителното възпаление на лигавицата на дихателните пътища / бронхите /, в резултат на което се получавали кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от три последователни месеца, в две последователни години. При хроничния бронхит настъпвало преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснявал  отвора /лумена/ на бронхите. Това водело до трайно затруднение и ограничение на обема на постъпващия в областта на белите дробове въздушен поток. Белодробния емфизем представявал постоянно и прогресивно разширение на белодробните алвеоли, в резултат на разрушаване /разкъсване/ на стените им, вследствие на кашлицата, породена от хроничния бронхит. Разкъсването на алвеолните стени причинявал колапс на малките въздухоносни пътища / бронхиоли /, вследствие на което се нарушавала функцията на белите дробове, поради намаляване на функционалната повърхност за обмен на газовете в белите дробове. Рисковите фактори за развитие на ХОББ можели да бъдат могат да бъдат ендогенни / фактори от организма на човека / и екзогенни / фактори от околната среда/. Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ бил тютюнопушенето, замърсения атмосферен въздух, продължителна работа в запрашена среда, чести инфекции на дихателните пътища и др. ХОББ е прогресивно развиващо се,  и без терапия1  и отделяне на пациента от въздействието на екзогенните фактори се задълбочава, води до вторична белодробна хипертония, респ.обременяване на дясната сърдечна камера, с развитие хипертрофия на същата / каквато е налице в конкретния случай/. Прогнозата при ХОБ, без провеждане на съответно лечение е прогресивно задълбочаване на симптоматиката  /кашлица, храчки, емфизем и задух/, дори при всекидневните дейности, развитие на “белодробно” сърце, с всички възможни последици от това.

Счупването на олекранона на лявата лъчева кост представлявало травматично увреждане,  нямаща отношение към наличната като фоново заболяване ХОББ. От друга страна това счупване е предопределило  трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, както и чрез кръвоизлива в мястото на счупване и породения болков синдром, причинило допълнително разстройство на общото здравословно състояние на В., но не участва пряко при развитието на компрометираното дишане и декомпенсация на помпената функция на сърцето. При общото здравословно състояние на починалия, преценено към момента на инцидента, всяко едно травматично увреждане би довело до разстройство на здравето, със задълбочаване на наличните болестни изменения и процеси.

Установената при аутопсията на трупа на Г. В. закрита гръдна травма   в своя морфологичен вид,  съответства да е получена при реализиране на процесното ПТП. Счупването на гръдната кост било доказано още по време на хоспитализацията на В. в УМБАЛСМП”Пирогов”. Неустановяването рентгенологично на счупените ребра в болницата се дължи на факта, че счупванията на същите са без размествания, което значително затруднява ло обективизирането им, без извършването на прицелни рентгенографии / което е било трудно изпълнимо, поради увреденото общо състояние на В. при приемането му в здравното заведение/. Тази закрита гръдна травма, в своята морфологична цялост, локализация, тежест и цялост е обусловила значително затруднение в болестно компрометираното дишане /ХОББ/ и сърдечната дейност.

При липса на такава гръдна травма, наличната при В. ХОББ трудно би довела в токлкова кратко време / девет дни /, до развитието на патологични процеси по типа на т.нар.”порочен кръг”, които да причинят бърза декомпенсация на болестно увреденото сърце и неговата функция. Получената от пострадалия закрита гръдна травма се явява в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. 

От данните от аутопсионната находка  и морфологичната изразеност на репаративните процеси в областта на счупените ребра се установило, че същите са с еднаква давност на изразеност, респ.с еднаква давност, с тези в областта на гръдната кост, като към момента на аутопсията не са били налице данни за “калциране” на ребрата. Такива изменения не са установени и в областта на счупването на гръдната кост, което е констатирано при пиремането на пострадалия в УМБАЛСМП”Пирогов”. Видът на кръвонасяданията в околните рехави тъкани, около гръдната кост и счупванията на ребрата, са с еднаква морфологична изразеност. Установената при В. закрита гръдна травма в своята морфологична цялост, е с еднаква давност на получаване и е съотносима към процесния пътно-транспортен инцидент. За този кратък период от време - девет дни, при индивид с намалени възстановителни възможности не може да се наблюдават “калцирания” в местата на счупванията.

          Мястото на удара   по дължина на платното за движение била в зоната на фасадата на сградата на БНБ, на около 15-16 метра преди приетия при огледа на местопроизшествие ориентир, считано по посока движението на мотоциклета / от бул.”********” по бул.”*** ***”, към ул.”Г.С.**********”/. По широчината на платното за движение - на около 7,0-7,5 метра, в ляво от десния край на платното за движение, в лявата пътна лента, считано в същата посока.

          Скоростта на двежие на на управлявания от подс.Я. към момента на настъпване на ПТП мотоциклет ,е била от порядъка на 30-40 км/час.

          Опасната зона за спиране на мотоциклет “Сузуки”, за конкретните пътни условия е била около 16 метра, при скорост на движение 30 км/час и от порядъка на 23-24 метра при скорост на движение от 40 км/час.

          В момента, в който пешеходеца стъпил на пътното платно и е предприел пресичането му, мотоциклета в зависимост от скоростите  на движение и начина на придвижване на пешеходеца, е отстоял от мястото на удара от 42-43 до 57 метра.

          От техническа гледна точка в момента, в който пострадалия е стъпил на платното за движение ,при правилната широчина на лентите за движение, за водача на мотоциклета  ударът е бил предотвратим. Причина за настъпилото ПТП е поведението, както на подс.Я., така и на пострадалия пещеходец.

          Пос.Я. е разполагал с обективна възможност да възприеме пресичащия пешеходец на разстояние, значително по-голямо от опасната зона за спиране. Следвало е да намали скоростта си на движение или да спре, да изчака преминаването на пещеходеца пред фронта на мотоциклета и след това да продължи безконфликтно движението си.      

          Към момента на настъпване на ПТП подс.Я. не бил употребил алкохол.

          Бил приобщен  запис от охранителна камера, заснемащ района на местопроизшествието. При изследването му се оказало, че в далечен план на кадъра се наблюдавала задната част на мотоциклет, на който не е възможно да се определи марката, модела, регистрационния номер и пола на водача. В 13:33:19 часа на 12.03.2014г., в далечен план на кадъра се наблюдавал силует, наподобяващ на лице, което пресича от дясно на ляво уличното платно, за което е невъзможно да се даде описание и да се определи пола. В 13:33:25 се наблюдавало вероятно ПТП между пешеходеца и мотоциклета. След това мотоциклета продължил да се движи, като спрял на левия тротоар, на уличното платно останало лежейки пресичащото лице. Лицето, управляващо мотоциклета го оставило на левия тротоар и отишло при лицето, лежащо на тротоара. В 13:34:08 часа на 12.03.2014г. около лицето, лежащо на уличното платно, се натрупвали лица и автомобили от двете страни. Изображението от изследвания файл е със слаба детайлност при среден и далечен план на кадъра, вероятно породена от ниска разделителна способност на възприемащия елемент на заснемащото устройство в наблюдаваната зона. Предоставения запис е негоден за сравнително лицево идентификационно изследване и идентификация напревозни средства.       

          Подс.И.Я.  се води на отчет като водач на МПС в ОПП-СДВР. На 20.01.2010г. му е издадено СУМПС № *********, като водач на МПС от категория “А,В,М”, със срок на валидност до 20.01.2020г. За периода 12. 03.2013г.-12.03.2014г. на същия няма издадени наказателни постановления по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, както и  срока на наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.

          Подс.И.С.Я. не е осъждан.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подс.Я.; показанията на свидетелите П.П., В.Г., Ф.Д. / и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, дадени в съдебно заседание, С.В. и Н.В., приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК, св.А.И. / и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/; от заключенията на вещите лица по назначените и приложени по делото КМАТЕ /л.36-48, 122-127, 160-171 от д./, съдебно-медицински /л.19-25, л.111-121 от д./ и медико-автотехническа /л.101-107 от д./, видео-техническа / л.59-71 от д./ експертизи, както и от  и разясненията на вещите лица, направени в разпита им по реда на чл.282 от НПК; от приложените по делото и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със  скица  и фотоалбум /л.7-12 от д./, констативен протокол / л.6 от д./, епикризи от УМБАЛСМП”Пирогов” и УМБАЛ”Токуда”, ведно с приложената медицинска докумнтация от двете болнични заведения / л.172, 173–244 от д./, писмо до Началник видеонаблюдение при СДВР, ведно с такова за предаването на веществено доказателство - 1бр. оптичен носител с рег . № 11114/14 / л.49-50 от д./, справка от СДВР-О”ПП” за подсъдимия / л.55-58 от д./, справка от Начионална система “112” / л.134-135 от д./;  удостоверение за наследници  и препис извлечение от акт за смърт/ л.78-79 от д./, справка от МВР Национална система 112 / л.74 от д./,  свидетелство за съдимост / л.51-52 от д./; веществените доказателства: оптичен носител, запечатан в картон на МВР, сер. А 184895 / л.70 от д./, 2бр. оптични носители, намиращи се в бели хаптиени пликове, с надписи УМБАЛСМП”Пирогов” рег. № 7272/16.12.2014г. и с надпис 12.03.2014г. / л.172а от д./.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно това ,че преди настъпване на удара пострадалия е застанал на място, леко обръщайки се назад, доколкото това противоричи изцяло на констатациите на видео-техническата експертиза, имаща за предмет изследването на веществено доказателство, случайно намиращо се на мястото, а именно запис от охранителна камера, намерила се монтирана на сградата на БНБ. Настояването на подъдимия за наличието на това колебливо поведение на пешеходеца не намира опора и в разясненията на вещото лице, участвало в комисията по изготвяне на КМАТЕ. Както експертите, изследвали въпросния оптичен носител, така и посоченото вещо лице са категорични, че подобно колебливо телодвижение у починалия не е имало. Дори такова да е имало то е било минимално, под минимален ъгъл, по никакъв начин не въздействащо върху субесктивните реакции на подсъдимия с органите на управление на процесния мотоциклет. Следва да се отбележи, че от видеозаписа е видно, че пос.Я. се движи в крайна лява част на пътното платно по посоката си на движение, застъпвайки забранената за това маркировка - двойна непресечена линия, М-2. Тоест дори и да е имало  впезапно движение на пешеходеца, преди настъпване на ПТП, подсъдимия сам се е поставил в невъзможност за адекватна с пътните условия и обстановка  реакция на водач на МПС. Нещо повече, същия е имал видимост, в  пъти по-голяма от опасната зона за спиране на мотоциклета, респективно е имал праворегламентираното задължение, при условие, че на пътя е налице опасност / какватото безспорно е била наличието на починалия на пътното платно/, да намали скоростта и в случай на необходимост на спре. На следващо място субективнитие преценки на която да било страна или участник в процеса, не подлежат на доказване и проверка в наказателния процес, доколкото съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение единствено върху доказателства и доказателствени средства, които е събрал и проверил, чрез способите, предвидени в НПК за това. В случая дали ударът между мотоциклета и тялото на пешеходеца е бил лек или не, излиза извън предмета на доказване в настоящето производство, доколкото от  заключенията на СМЕ е изяснено по несъмнен начин вида и  механизма на причинените телесни ,увреждания, причината за смъртта на Г. В., както и безспорно установената пряка причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и настъпилия вредоносен резултат. Съдът кредитира обясненията на подс.Я. в частта им, относно това, че е уведомил съпругата на починалия за настъпилото ПТП веднага след това, придружил с линейката В. до УМБЛАСМП”Пирогов”, където е останал през целия ден, заедно със съпругата му и неговия син - С.В., както и че  е подържал непрекъснат контакт с близките на починалия, до момента в който не  му е отказан категорично такъв контакт от син на пострадалия. Тези изявления на подсъдимия напълно кореспондират с гласните доказателствени средства - показанията на св.Д. и С.  В., поради което и съдът не намира основание да не им даде вяра напълно. Не така стои въпроса с изявлението на подсъдимия, че е сигнализирал на тел.112 за случилото се, доколкото това негово изявление противоречи изцяло на приложеното по делото, като писмено доказателство  - справка от  МВР, Дирекция “Национална система 112”, от която е видно, че за настъпилия инцидент именно в тази система е постъпил сигнал в 15,56 часа от телефон 02/9824625 / служебно известно на съда, че абонатния пост се ползва от служители на МВР/, от лице, представило се за дежурен от КАТ. Коментираното писмено доказателство произхожда от длъжностно лице, кавото безспорно е Началника на посочената дирекция, освен това по делото липсват данни  за негова заинтересованост от изхода на делото, като в случай, че отразеното в нея не отговаря на обекивната действителност, същия е пред угрозата от понасяне на наказателна отговорност.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.П., Г. и  Д., като логични, обективни и вътрешно непротиворечиви. Следва да се отбележи, че нито един от тях не е свидетел-очевидец на индицента, като по своята същност техните показания пресъздават вписаното в приложените по делото писмени доказателства - констативен протокол, такъв за оглед на местопроизшествие. Доколкото техните показания не са изолирани от останалия, събран по делото доказателствен материал, всеки един от тях описва реда на изпълнение на служебните си задължения, като служител на МВР, по запазване на местопроизшествие, респ.действията, които извършва като такъв, съдът не съзира в тях противоречия, поради което и не намира основание да ги изключи от доказателствената съвкупност.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И., дадени пред съда и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. От същите може да се направи категоричен извод относно обстоятелството, че подс.Я. се  е върнал на местопроизшествието, заедно със св.Д. и негов колега, с цел обяснения, относно настъпилото ПТП и участие в предприетите прецесуално-следствени действия. В тази им част показанията на св.И. са логични и правдиви, поради което съдът не намира основание да не им дад вяра. Не така стои въпроса обаче с изявлението му в съдебно заседание, че не е взел участие при провеждане на процесуално-следственото действие - олед на местопроизшествие, доколкото това негово изявление не кореспондира с вписаното в протокола за оглед. Видно от последния срещу поемно лице №1 стои подписа на св.И., което не се отрича от него. В случай, че не е присъствал при провеждането на коментираното ПСД, е житейски непрадиво ,да положи подписа си върху официален документ, какъвто безспорно се явява последния. Освен това същия притежава висше образование, с достатъчен житейски опит и  отговорна професия, които от своя страна да го мотивират да полага подписа си върху документи, с което съдържание е запознат, респективно посредством него да удостовери присъствието си на място и съответно извършените действия. По делото няма данни, от които да е видно, че органите по разследването са провели огледа на местопроизшествието, без присъствието на едно от поемните лица. Освен това изявлението на св.И. в тази посока противоречи на казаното на другото поемно лице, присъствало при провеждането на въпросното ПСД - св.Г., който е категоричен в показанията си, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, че при извършването му е присъствало  и друго лице от мъжки пол. Предвид тези съображения съдът намира, че изявлението на св.И. пред съда, че не е присъствал при същинското провеждане на огледа на мястото на възникване на ПТП, е несъстоятелно, противоречащо на гласни и писмени доказателства по делото, поради което и не кредитира показнията му в тази им част.

Съдът кредитира изцяло показанията на синовете на починалия - св.С. и Н. Влайкови, като последователни  и непротиворечиви. Нито един от тях не е свидетел-очевидец на инцидента, пресъздават разказаното от баща им, а именно, че е имал болки по тялото. В показанията на св.С.В. се намират данни за изявлението на подс.Я., че е бил в деня на ПТП в УМБЛАСМП”Пирогов”, заедно със съпругата на пострадалия, което потвърждава изнесеното от последния в обясненията му. Съдът не намира основание да не даде вяра на показнията на тези двама свидетели, доколкото те са взаимнодопълващи се, непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира  изцяло заключенията на назначените и приложени по делото СМЕ, КМАТЕ и ВТЕ, като обосновани и компетентни. Относно възраженията на защитата, касаещи последните съдът ще изложи съображенията си в систематичното за това място в настоящите мотиви.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като относими към предмета на доказване в настоящето наказателно производство. 

При така установената фактическа обстановка,съдът намира за установено по несъмнен начин по делото, че подс.И.С.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по л.343а, ал.1, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. От обективна страна: на  12.03.2014г., около 13.35 часа, в гр.***, по бул.“*** ***”, в посока на движение от бул.“*** А. ***, в района на сградата на БНБ, при управляване на моторно превозно средство - мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ” с ДК № *****, нарушил правилата за движение, визирани  в чл.20, ал.2, изречение второ от Закона за движение по пътищата: “…Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението…“ и по непредпазливост причинил смъртта на Г.С. В. на 75 год., починал на 20.03.2014 година, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11,ал.3 от НК, в нейната разновидност небрежност.

В случая видно от данните по делото, а именно - обясненията на подсъдимия, които не се опроверагават от останалия, събран по делото доказателствен материал, показанията  на св.И., В.  и Д. е видно, че подс.Я. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - бил е с него на мястото на произшествието, придружил го е с линейката до УМБЛАСМП”Пирогов”, останал е там в присъствието на съпругата и на един от синовете на починалия, осъществявал е непрекъснат контакт с поледните, с цел информиране относно състоянието на пострадалия, като единствено поради отказа на последните да контактуват с него, връзката помежду им е прекъснала. Според настоящия съдебен състав тези обстоятелства, преценени поотделно, а и в своята съвкупност са с достатъчен интензитет да мотивират съда да възприеме становището, че деянието покрива признаците на чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, поради което и квалифицира същото именно по този законов текст.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, наведени в рамките на съдебните прения, поради следните съображения: На първо масто липсват сочените противоречия между назначените по делото СМЕ и приложената медицинска документация от болничните заведения, в които е пребивавал пострадалия В.. Видно от заключенията на СМЕ, и разясненията на вещите лица, при защита на екпертизите пред съда, не може да се сподели становището на защитата, че ребрата на В. са счупени, при провеждането на реанимационни мероприятия. Следва да се отбележи, че този въпрос е бил предментна изследване от вещите лица, които не само в писмените си изложения, но и пред съда са категорични, че при аутопсията и огледа на трупа на В. не са били установени видими следи по кожата му, които да са характерни или да се отнасят към тези, които остават при предприемането на индиректен сърдечен масаж / мануален масаж/ или еклектростимулация. Изяснено беше, че  индиректният сърдечен масаж се извършва  само в случай на констатирано от клиницистите спиране на сърцето  и дишането, при който в същия момент не остават следи от травматични увреждания, с данни за пожизненост. Специалистите са единодушни в становището си, че морфологията на установените при аутопсията травмтични увреждания по тялото на починалия, отговаря на давността на настъпилото ПТП и липсват както обективни, така и медицински данни, от които да е видно, че след инцидента с В. е имало друг такъв, от който биха се получили те. Освен това тази гледна точка  на защитата противоречи изцяло на приложената по делото медицинска документация, от която е видно, че от 12.03.2014г. до смъртта си на 20.03.2014г. починалия е пребивавал единствено в болничини заведения. Освен това механизма на счупванията на ребрата и гръдната кост, както изрично посочиха вещите лица  сочат за директен удар, с изменение конфигурацията на гръдния кош, напълно съответстващо да е получено при процесното ПТП, като се съчетават двата механизма - директно увреждане и деформация на гръдния кош. На следващо място по делото беше изяснено, отново от експертните заключения и защитата им пред съда от вещите лица обстоятелството, че пострадалия първоначално на мястото на инцидента  е отказвал медицинска помощ и е твърдял, че не изпитва болка / макар в показанията на полицейските служители да има обратни твърдения /, се обяснява с така наречения първоначален ступор и блокаж на нервната система, поради изръсване на адреналин, поради което и съответния индивид не усеща истинската степен на болката, засилващо се и от стреса от ситуацията, в която е изпаднал. Отделянето на адреналина му дава сила да продължи напред и да не изпитва на момента болка, която обаче индивидуално при всеки индивид, се появява след часове или няколко дни. Според настоящия съдебен състав вещите лица изясниха и обтоятелството поради каква причина при направеното рентегонграфско изследване в УМБЛАСМП”Пирогов”, не са били констатирани всички счупени ребра, без разместване, които обективно са били установени при дисекцията на трупа на В.. В травматологичната клиника лекарските екипи изцяло са се насочили върху травмите на опорно-двигателния апарат.  На рентгеновата снимка, направена на Г. В. в легнало положение, е с ниско качество, дори и разчитането и от специалист-рентгенолог, не би се достигнал само въз основа на нея на обоснован извод ,за наличието на всяко едно от счупените ребра, без разместване, които обаче по своя брой и местоположение са безспорно установени при извършената аутопсия на тленните останки на В., който е единствения медицински  и практически признат начин  за изследване вътрешностите на трупа, респективно  обективно да се установят наличините по него като вид и характер, в случая  телесни увреждания. В заключение съдът намира за нужно да отбележи, че кредитира изцяло всяка едно от назначените, приложени и приети експертизи, като обосновани и компетентни. Противно на мнението на защитата, по делото липсват данни, от които да може да се  напрви дори и хипотетичен извод, за заинтересованост на вещите лица от изхода на настоящето наказателно производтво. Всяко едно от тях е предупредено от съда за наказателната отговорност, която носи по смисъла на чл.291 от НК. Всеки един от експертите е специалист, в областта на науката и техниката, въз основа на което упражнява професията вещо лице - експерт, висококвалифицирани, известни в системата като обективни и  безпристрастни професионалисти. Освен това видно от обстоятелствените части на коментираните експертизи, вещите лица са се е запознали с приложените по делото материали, след обсъждане на всички релевантни за делото въпроси, са достигнали до единодушно мнение  /липсва особено мнение на който и да било от тях/ и отговорили професионално и компетентно на поставените им въпроси. По делото липсват данни, които да наведат съда дори на съмнението, че вещите лица са подходили субективно към  личноста на подсъдимия, доколкото липсват данни те да се познават помежду си, нито пък такива, които да мотивират съда да приеме, че с тези свои заключения те обслужват безусловно обвинителната теза. Поради тези съображения съдът кредитира изцяло приложените по делото експертизи, като обоновани, аргументирани, изготвени от професионалисти в съответните области, поради което и формира вътрешното си убеждение и върху техните заключения.

          Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс.И.С.Я. прецени,че деянието е извършено от него при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът прецени чистото съдебно минало, младата възраст, изказаното съжаление за случилото се, липсата на данни за извършени от него други противообществени прояви или нарушения по ЗДвП, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото е предпиел пресичане на необозначено за това място, при интензивен трафик.  Като отегчаващо обстоятелство съдът прецени движението на мотоцикета, управляван от подсъдимия при пресичане на пътна маркировка М-2, забраняваща това на водачите на МПС.

Поради тези съображения и предвид целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави съдът определи на ДИ. С.Я. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.

Обсъждайки въпроса за изпълнение на така наложеното наказание, съдът намери, че по отношение на подс. И.С.Я. са налице основанията за приложението на чл.66,ал.1 от НК: наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително същия да изтърпи наказанието си. Поради тези съображения съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Съдът не намери основание за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подс. И.С.Я. обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дееца.

Съдът на основание чл.343г, вр.чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК лиши подсъдимия   от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подс. Д И.С.Я., да заплати направените по делото разноски в размер  на 8425,21 лева по бюджетна сметка на Софийски градски съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и  05,00 лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Водим от горното,съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: