О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.03. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На девети март 2020 година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.ч.гр.дело № 72, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 462 от 04.02. 2020 г., по ч.гр.д. № 155/ 2020 г. на РС-Търговище,
съдът е отхвърлил заявлението на „П.к.Б.” ЕООД ***, за издаване на заповед за
изпълнение против Марин Маринов от с. Дралфа, община Търговище и Х.В. ***, в
частта за сумата от 412,50 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит от 14.07. 2017 г. и в частта за разноски над
сумата от 50 лв. ю.к. възнаграждение.
Срещу това определение е постъпила жалба от „П.к.Б.” ЕООД, чрез ю.к. Радина
Илиева. Излагат се съображения за необоснованост и неправилност на постановения
акт по отношение генералния извод на съда, че клаузите за допълнителни услуги
са неравноправни. Иска се отмяна на разпореждането, както и да се постанови
издаване на заповед за изпълнение и в тази част на заявлението.
Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално допустимо. По
същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите
на РС по отношение на установените факти и правните изводи, като в допълнение
излага и следното:
Какво се установява от доказателствата по делото: между страните има сключен договор за кредит
от 14.07. 2017 г., като на М.Маринов е предоставена сума от 1200 лв. за срок от
24 месеца, а другият ответник е Х. В. е солидарен длъжник. Лихвата е 41,17%, а
ГПР е 49,90%. Общо дължима сума от 1780,56 лв. Избран пакет от допълнителни
услуги от 900 лв. Общо задължение по кредита и пакета допълнителни услуги
2680,56 лв. Общ размер на вноската 111,69 лв.
Пакетът допълнителни услуги предоставя: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Възнаграждението за допълнителните услуги става
изискуемо веднага, като то се изплаща също на части, с погасителните вноски.
Изобщо не става ясно има ли разграничаване на цената на всяка една от тези
допълнителни услуги и дали ако клиентът не се възползва от тях, парите ще му
бъдат възстановени.
При така установените факти, въззивният съд намира, че действително, по
така предоставения пакет за допълнителни услуги е налице неравноправно
положение на потребителя, по отношение на кредитора. Съдът счита, че така
направената уговорка за допълнителни услуги не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията
между потребителя и търговеца. В случая съдът намира, че потребителят е
заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за плащане, без изобщо
да е ясно дали ще се възползва от така предоставените услуги, като е невъзможно
да бъдат преценени икономическите ползи и последици за него от сключването на
едно такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията на чл. 143,
ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.
Отделно от това законът не е изброил изчерпателно хипотезите на
неравноправност, като посочва, че те могат да бъдат подобни на изчерпателно
изброените – чл. 143, ал. 2, т. 20. Не е маловажна и сумата по така
договорените услуги. Очевидно е от друга страна, че както ЗЗД, така и ТЗ, не
забраняват на страните по сделките да променят условията на договора и на
практика договорените срещу допълнително заплащане права на потребителя са
такива, с които той разполага по начало, стига да се постигне съгласие. Още
повече, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането
на такси и комисионни, които са свързани с усвояването и управлението на
кредита.
Но най-показателно за неравноправността е това, че потребителят започва да
заплаща веднага за нещо, без да е гарантирано и изпълнено насрещно задължение,
без да е ясно защо му се налага допълнителна икономическа тежест и без да има
икономически обосновано остойностяване на всяка една от евентуалните услуги.
Яно е, че ако потребителят имаше избор, той не би поел подобно заробващо
задължение, много по-голямо от задължението за заплащане на възнаградителна
лихва. Потребителят винаги е по-слабата страна в подобни договорни отношения по
кредита и подобни клаузи са абсолютно неравноправни.
В допълнение към това следва да се посочи, че на жалбоподателя е наложена и
санкция от КЗП, която му е забранила да прилага подобни агресивни търговски
практики: Заповед № 1020 от 17.11. 2017 г. на председателя на КЗП, потвърдена
от ВАС, с окончателно решение по адм.д. №13144/ 2018 г. от 08.07. 2019 г.
ТРС е достигнал до същите изводи и разпореждането е правилно и
законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.к.Б.”
ЕООД ***, против разпореждане № 462 от 04.02. 2020 г., по ч.гр.д. № 155/ 2020
г. на РС-Търговище, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение против Марин Маринов от с. Дралфа, община Търговище и Х.В.
***, в частта за сумата от 412,50 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит от 14.07. 2017 г. и в частта за разноски над
сумата от 50 лв. ю.к. възнаграждение, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.