Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8333 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между него и
ответника договор за строителство от 16.06.2008 г. за проектиране и
строителство на обект „Административно-ремонтна и складова база на фирма „И.Т.“
АД – с. Тръстеник, община Иваново“ и Анекс № 1 от 08.09.2008 г. към него, в
съответствие с Раздел 3. Условия за плащане – т. 3.1.2. Заплащане на СМР буква
„б“ ответникът му изплащал 95 % от стойността на извършените СМР по всеки
протокол, като задържал 5 % от стойността, представляваща гаранция за добро
качество. Посочва, че съгласно чл. 3.1.2. буква „в“ от договора, задържаните 5
% от стойността на СМР, представляващи гаранция за добро качество, инвеститорът
заплаща на главния изпълнител на две части, както следва: 2,5 % с включен ДДС –
в срок до 3 дни след подписване на двустранен констативен протокол за извършени
СМР и издаване на разрешение за ползване на обекта /протокол обр. 16/, но не
по-късно от 3 месеца след приемане на завършените работи с двустранния
констативен протокол между страните по договора и останалите 2,5 % с включен
ДДС, инвеститорът отнася в депозитна сметка на името на главния изпълнител,
която се освобождава заедно с начислената лихва, по писмено нареждане на
инвеститора на основание подписан двустранен протокол в срок от 3 дни след
изтичане на едногодишния срок от издаване на разрешение за ползване. Твърди, че
въз основа на горепосочените клаузи ответникът задържал гаранция в общ размер
на 69 131,10 лева с ДДС, която не му е заплатена. Обектът е приет и
въведен в експлоатация на 21.12.2010 г. с Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 21/21.12.2010 г. и сроковете за плащане са изтекли
съответно на 24.12.2010 г. и 24.12.2011 г. Твърди, че извършените от него СМР,
включително и допълнителните по видове и обем са подробно отразени в Протоколи
обр. 19 от № 1 до № 17. Посочва, че ответникът разплатил извършените СМР по
Протоколи обр. 19 от № 1 до № 14, но не и тези от № 15 до № 17, като за тяхното
заплащане завел съдебно дело. Посочва, че протоколите са подписани без
възражения и забележки от ответника и комисията по отношение на обема и
видовете изпълнени СМР и тяхното качество. Обектът е въведен в експлоатация с
Удостоверение № 21/21.12.2010 г. на община Иваново без забележки и с
констатация, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти и нормативни
изисквания. Твърди, че в периода от 21.12.2010 г. до 20.12.2011 г. на
гаранционния срок от една година, не се постъпвали писмени искания от страна на
инвеститора-ответник за отстраняване на забележки и дефекти. Посочва, че
горната сума следвало да му бъде изплатена, както следва: 34 565,55 лева в
срок до 24.12.2010 г. и 34 565,55 лева да бъде отнесена в депозитна сметка
и освободена заедно с начислена лихва в срок до 24.12.2011 г., което не е
направено. Твърди, че на основание т. 3.3. от договора ответникът дължи законна
лихва за забава, като общата сума по дни за забава плащането на авансите и на
протоколи от № 1 до № 17 възлиза на 37 870,02 лева. Счита, че е налице
неизпълнение на ответника по т. 5.2., б. „е“ от договора, да заплати
задържаните 5 % от стойността на СМР, представляващи гаранция за добро качество
в указаните срокове в т. 3.1.2.“в“ от въвеждане на обекта в експлоатация,
поради което дължи неустойка по т. 9.1. от договора в размер на 0,2 % на ден
върху стойността на неизпълнението, изчислено при закъснение към 24.12.2015 г.
в размер на 69 131,10 лева. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да му заплати следните суми:
34 565,55 лева частичен размер от общ 69 131,10 лева за
възнаграждение, 18 935,51 лева частичен размер от общ 37 870,02 лева за
лихва за забава и 1 728,28 лева частичен размер от 3 456,56 лева за
неустойка по т. 9.1. от договора. Претендира разноски. С допълнителна искова
молба ищецът пояснява, че в предходно заведеното търговско дело не се включва
стойността на задържаните 5 % от стойността на СМР по протоколи от № 15 до №
17. Оспорва твърдението на ответника, че възложеното строителство е на
уговорена фиксирана цена. Твърди, че разликата в цената е в следствие на
съществени промени на проектите по искане на инвеститора, които са отразени в
екзекутивните проекти. Твърди, че извършените от него СМР, включително с
допълнителните по видове и обем са приети от ответника и от комисия по Акт обр.
15, със съставяне и подписване на Констативните актове за приемане на строежа и
предаването му от строителя на възложителя. Посочва, че ответникът има
съществена забава на плащанията на договорените аванси и предадените Протоколи
обр. 19, поради което срокът за изпълнение се удължава с дните на забавата,
съгласно т. 3.3.2, т. 3.3.3 и т. 4.3 от договора. Счита за изцяло неоснователно
твърдението за забава на срока на строителство по негова вина, тъй като не е
налице неизпълнение на договорните задължения от ищеца. С протоколно определение от
19.03.2018 г. съдът допусна увеличение в размера на исковете като искът за главница
следва да се счита предявен за пълния размер от 69 131,10 лева; искът за
лихва за забава за размера от 31 770,46 лева, като за разликата до пълния
заявен размер 37 870,02 лева ищецът оттегли иска, и иск за неустойка в
размер на 3 456,56 лева.
Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и
размер. Прави възражение за изтекла три годишна давност. Твърди, че уговореното
възнаграждение по договора и Анекс № 1 е напълно заплатено, а гаранции за добро
качество не са определяни, предоставяни или удържани. Посочва, че поради
системно констатирани несъответствия на изготвените от изпълнителя протоколи с
действително извършеното, не са били съгласувани протоколи обр. 19, като в нито
един момент от действието на договора те не съответствали по време, видове,
количество СМР и действително вложени материали. Счита, че кумулация на законна
лихва и неустойка за едно и също неизпълнение е недопустимо. Твърди, че
възложеното строителство било с уговорена фиксирана цена, определена по
количествено стойностни сметки на изпълнителя. Посочва, че строителството било
изпълнено с голямо закъснение по вина на изпълнителя, а работата била извършена
с недостатъци и скрити дефекти, което наложило множество поправки. В случай, че
съдът уважи претенцията на ищеца, иска да бъде прихваната с дължимата от ищеца
неустойка към ответника за късно изпълнение на възложеното по договора, със
сумата от общо 30 207,29 лева, получена след прилагане на ограничението по
т. 9.1. от договора. Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната
искова молба ответникът поддържа изцяло заявените оспорвания в отговора на
исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени от ищеца
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми,
включващи дължимо възнаграждение по договор за строителство от 16.06.2008 г.,
задържано като 5 % гаранция; обезщетение за забава и неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете е да
докаже, че между него и
ответника са валидно възникнали облигационни отношения, произтичащи от договор
за строителство; че е извършил договорената работа точно и в срок; че за
ответника е възникнало задължение за заплащане на остатъка от възнаграждението
за извършената работа, представляващо 5 % от стойността на извършените СМР,
заделено като гаранция за добро качество; че ответникът е изпаднал в забава и
че за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка по т. 5.2.,
б. „е“ от договора и нейния размер.
1/ По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума от 69 131,10 лева,
представляваща неизплатена част от възнаграждението, формирано от задържаните 5
% от стойността на СМР като гаранция за добро качество:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, а това се установява и от приетите писмени
доказателства, че на 16.06.2008 г. между страните е сключен договор за
строителство, с който ответникът като инвеститор е възложил на ищеца като
главен изпълнител да изпълни проектиране и строителство на обект:
„Административно-ремонтна и складова база на фирма „И.Т.“ – с. Тръстеник,
община Иваново, в обема съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част
от договора.
С чл. 2.1. от договора е определена цената на
договорите СМР в размер на 785 984,60 лева без ДДС, а с включен ДДС
943 182,52 лева. Предвидено е в ал. 2, че в случай, че по искане на
инвеститора на етапа на проектиране или изпълнение на работите бъдат внесени
изменения или допълнения, които ще повлияят на обема, графика на работите или
цената, то страните са задължени преди внасяне на тези промени да ги оформят с
анекс към договора. Съгласно ал. 3 при възникване на допълнителни видове или
количества работи извън тези по договора, инвеститорът може да възложи
изпълнението им на главния изпълнител и страните договарят обема, срока за
изпълнение и стойността им с подписване на анекс.
В чл. 3.1.2. от договора е
уговорен начина на заплащане на договорените СМР, като в точка „в“ е
предвидено, че задържаните 5 % от стойността на СМР, представляващи гаранция за
добро качество, инвеститорът заплаща на главния изпълнител на две части, както
следва: 2,5 % с включен ДДС – в срок до 3 дни след подписване на двустранен
констативен протокол за завършени СМР и издаване на разрешение за ползване на
обекта /протокол обр. 16/, но не по-късно от 3 месеца след приемане на
завършените работи с двустранния констативен протокол между страните по
договора и останалите 2,5 % с включен ДДС, инвеститорът отнася в депозитна
сметка на името на главния изпълнител, която се освобождава заедно с
начислената лихва, по писмено нареждане на инвеститора на основание на подписан
двустранен протокол в срок до 3 дни след изтичане на едногодишен срок от
издаване на разрешението за ползване на обекта.
Спорните по делото въпроси,
въведени от ответника с отговора на исковата молба, са дали са определяни,
предоставяни или удържани гаранции, както и дали издадените протоколи обр. 19
са за работи, съгласувани между страните, действително извършени и без
недостатъци.
Приети са като доказателства
протоколи обр. 19 от № 1 до № 17 за установяване завършването и за плащане на
натурални видове строителни и монтажни работи, които са подписани само от
страна на „Е.“ ООД. В тях са подробно описани извършените СМР и дължимата цена,
като във всеки протокол е отбелязан какъв е размерът на 5 % гаранция, която
сума е извадена от общия сбор. Видно е, че общият размер на сумата за 5 %
гаранция по протоколи от № 1 до № 17 е 57 609,69 лева без ДДС или
69 131,63 лева с ДДС.
От изслушаните съдебно-счетоводни
експертизи се установи, че ответникът е осчетоводил издадените му от ищеца
фактури по протоколи обр. 19 от № 1 до № 14. Общата стойност на всички издадени
фактури от „Е.“ ООД на „И.Т.“ АД е
1 200 772,86 лева с ДДС като същите се отнасят до протоколи с номера
от 1 до 14 и не включат приспадане на гаранция 5 %, дължима от ищеца на
ответника по договора за строителство, както и не включат протоколи с номера
15, 16 и 17.
По отношение на извършените СМР по
протоколи обр. 19 с номера 15, 16 и 17 е имало висящ спор между страните, до
приключването на който е било спряно настоящото производство. С решение от
17.08.2016 г. по т.д. № 2192/2015 г. на Софийски апелативен съд е отменено
решението от 18.03.2015 г. по т.д. № 2985/2014 г. на Софийски градски съд, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД срещу „И.Т.“ АД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 163 ЗУТ
за заплащане на сума в размер на 73 500 лева възнаграждение по договор за
проектиране и строителство от 16.06.2008 г. и анекс № 1 от 08.07.2008 г. за
извършени СМР по протоколи обр. 19 от № 1 – 17 и е осъден ответникът да заплати
на ищеца сума в размер на 73 500 лева с ДДС, като част от възнаграждение
по договора за извършени СМР по протоколи обр. 19 от № 1 до № 17, цялото в
размер на 144 839 лева. С определение от 27.09.2017 г. по т.д. № 2549/2016
г. на Върховния касационен съд решението на Софийския апелативен съд не е
допуснато до касационно обжалване.
В мотивите на решението на
Върховния касационен съд е прието, че въззивният съд, разгледал предходния спор
между страните, се е съобразил със задължителната съдебна практика, като е
приел, че е налице мълчаливо одобрение на отразените в едностранно съставени
протоколи СМР не само с оглед простото разместване на фактическата власт върху
обекта, но и с оглед необоснованите откази на поръчващия да подписва
съставените от изпълнителя протоколи с коректно остойностяване на описаните в
тях СМР по справедливи цени съгласно констатациите на вещите лица, внесли
незначителни корекции в тях. Съобразено е и обстоятелството, че ответникът се е
възползвал от изпълнението, сградата е въведена в експлоатация и това е станало
с негово съгласие.
От приетите по делото
доказателства, а това обстоятелство не е спорно и между страните, е видно, че за
обекта, за който е сключен договора, са издадени констативни протоколи образец
15 за установяване годността на строежа и че за сградата на основание чл. 177,
ал. 3 ЗУТ е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 21/21.12.2010
г.
При тези данни съдът намира, че по
отношение извършените СМР, отразени в протоколи от № 1 до № 14 не е имало спор
между страните, че са извършени, приети, а и дължимата за тях цена е заплатена
от страна на ответника. По отношение СМР-та по протоколи от № 15 до № 17 е
постановено влязло в сила решение между страните, с което е прието, че
ответникът дължи сумите така, както са посочени в изготвените протоколи, тъй
като е приел работата без забележки и е във фактическа власт на изработеното.
Ето защо възражението на ответника, че работите така, както са
индивидуализирани в протоколите образец 19 от № 1 до № 17 не са съгласувани и не
са съответствали по време, видове, количество СМР и действително вложени СМР са
неоснователни. Такива възражения ответникът не е въвел, когато е приел работата
и е извършвал плащания, както и в съдебното производство, което е било с
предмет дали се дължи възнаграждението по протоколи от № 15 до № 17. Сред
основните задължения на възложителя по договор за изработка е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При липса на такива
възражения, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета.
Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното
получаване на фактическата власт на изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработените, т.е. признание, че то действително съответства на
възложеното с договора. Приемането на извършената работа по смисъла на чл. 264,
ал. 1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че
счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. В разглеждания случай работата е извършена,
което е констатирано с издадените протоколи образец 15 за установяване
годността на строежа и впоследствие с издаденото удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта № 21/21.12.2010 г.
Предвид доказаното изпълнение от
строителя, то в тежест на възложителя е възникнало насрещното задължение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното. В настоящия процес претендираната част от неизплатеното
възнаграждение по договора е формирана като 5 % задържана гаранция за добро
качество, съгласно издадените протоколи от № 1 до № 17. Изрично в протоколите е посочена каква е
сумата за гаранция от 5 % и че тя се приспада и не е заявена за плащане. По
протоколи от № 1 до № 14 ответникът е извършвал доброволни плащания, които не
включат 5 % задържана гаранция, тъй като същата е издавена от общата сума, а по
протоколи от № 15 до № 17 има частични плащания, които са след постановяване на
съдебното решение по т.д. № № 2985/2014 г. по описа на Софийски градски съд и в
които също не се включва задържаната сума от 5 %.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не са определяни гаранции за добро качество и не
са удържани. Изрично в договора страните са уговорили условията за плащане на възнаграждението,
като в чл. 3.1.2., б. „в“ е предвидено, че задържаните 5 % от стойността на
СМР, представляващи гаранция за добро качество се изплащат на по-късен етап. В
изпълнение на това ищецът не е претендирал 5 % от сумите по протоколите обр. 19
от № 1 до № 17, които отразяват извършените СМР, което се доказа и от приетите
съдебно-счетоводни експертизи. По делото не се установи ответникът да е
отправял възражения за недостатъци на изработеното нито по време на
строителството, нито в едногодишния срок от издаване на разрешението за
ползване на обекта. Ето защо дължи заплащане на останалата част от
възнаграждението, задържано като гаранция за добро качество. Общият размер на задържаната
гаранция е 69 131,10 лева с ДДС, като поливаната от нея, съгласно чл.
3.1.2., б. „в“ е с падеж 24.12.2010 г., а втората с падеж 24.12.2011 г. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата в размер
на 69 131,10 лева с ДДС представлява общия размер на удържаните гаранции 5
% по приложените протоколи от № 1 до № 17 и при липса на доказателства от
страна на ответника, че е извършил плащания, предявеният иск е основателен за
целия размер.
При направения извод за
основателност на претенцията, заявена с исковата молба, съдът дължи произнасяне
по своевременно заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение
за погасяване вземането по давност.
Към вземанията за възнаграждение
по договор за строителство е приложима общата петгодишна давност, предвидена в
чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало /ал. 2, чл. 114 ЗЗД/. В разглеждания случай претендираната сума
представлява част от дължимото възнаграждение, като страните са уговорили при
какви условия вземането ще бъде изискуемо. Както се посочи половината от дължимата
сума е изискуема от 25.12.2010 г., а друга от 25.12.2011 г. Исковата молба е
заведена в съда на 23.12.2015 г., което е преди изтичане на предвидения в
закона петгодишен даностен срок.
При изложените мотиви съдът намира
претенцията по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за претендираната сума от 69 131,10 лева,
представляваща неизплатена част от възнаграждението, формирано от задържаните 5
% от стойността на СМР като гаранция за добро качество, за основателна за
пълния предявен размер, поради
което следва да се уважи. Основателно е искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
2/ По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
С оглед основателността на главния иск и предвид
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на частта от
възнаграждението задържано като 5 % гаранция за добро изпълнение, тъй като не е
го е заплатил в договорения между страните срок, дължи заплащане на обезщетение
за забава.
Съдът намира за основателно въведеното от ответника
с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност досежно
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за период три
години назад от датата, на която е предявен искът. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Ето защо
предявеният иск за лихви за забава следва да се уважи за периода от 23.12.2012
г. до 23.12.2015 г. и за размера 21 094,62 лева, изчислен по реда на чл.
162 ГПК, като за периода от 24.12.2010 г. за половината от възнаграждението и
от 24.12.2011 г. за другата половина до 22.12.2012 г. и за разликата над
присъдения размер от 21 094,62 лева до претендирания 31 770,46 лева
трябва да се отхвърли като погасен по давност.
3/ По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
Ищецът търси заплащане на неустойка по чл. 9.1. от
договора като твърди неизпълнение на задължението по чл. 5.2., б. „е“. В чл.
5.2. са изброени задълженията на инвеститора по договора, като в б. „е“ е
посочено да приема извършените СМР и подписва изготвените от главния изпълнител
актове и други протоколи в срок от 3 дни от представянето им. Съгласно чл. 9.1.
страните носят отговорност за забава на цялостното или частично изпълнение на
задълженията по договора, като неизправната страна заплаща на изправната
неустойка в размер на 0,02 % на ден от стойността на неизпълнението или
забавеното неизпълнение, но не повече от 5 % от неговата стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че така, както е уговорена
неустойката между страните, същата не обезпечава неизпълнение на задължението
по чл. 5.2., б. „е“. Видно е от начина на определяне, че неустоечната клауза се
отнася до изпълнение на задължения, които имат стойност. Стойностно изражение
на неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 5.2., чието нарушение се
твърди от ответника, не може да бъде определено, без изрично да е предвидено от
страните. Ето защо искът за присъждане на неустойка подлежи на отхвърляне
изцяло.
4/ По отношение на заявеното от ответника възражение
за прихващане:
С оглед основателността на предявения
иск за главница и в една част на иска за мораторна лихва, следва да се разгледа
въведеното в процеса от ответника възражение за прихващане със сумата 30 270,29
лева, представляваща договорна неустойка за закъсняло изпълнение на
задълженията на ищеца, уговорена в чл. 9.1. от договора.
Ответникът претендира заплащане на
неустойка за забава при твърдения за изпълнение на СМР от ищеца извън
договорения срок. Посочва, че констативните актове образец 15 за завършеното
строителство е получил едва на 24.11.2010 г. или със закъснение от почти година
и половина за обектите на строителство по анекса, а за тези по първоначално
подписания договор закъснението е по-дълго.
Съдът намира, че заявеното от
ответника възражение за прихващане е недоказано, поради което следва да се
отхвърли. Видно е, че изготвените от ищеца протоколи образец 19 от № 1 до № 14
за установяване завършването на видовете строително и монтажни работи са
съставени в рамките на уговорения с анекс № 1 срок до 31.12.2008 г. Относно
останалите работи по протоколи от № 15 до № 17 с влязло в сила решение е
прието, че ответникът дължи възнаграждение и за тези СМР, макар и да са извън
обхвата на договора и анекса, тъй като са се наложили в хода на строителството
и са приети от инвеститора. За тях обаче определените първоначални срокове за
изпълнение не могат да важат. При липса на конкретни и ясни срокове между
страните, в които „Е.“ ООД трябва да извърши допълнителните дейности, които са
се наложили в хода на изпълнение на строителството, както и на доказателства,
че е налице забава в изпълнението, която да е в резултат от виновно поведение
на ищеца, възражението за прихващане се явява изцяло недоказано. При приемане
на работата „И.Т.“ АД не е направило възражения нито по отношение на качеството
на работата, нито по отношение сроковете за нейното изпълнение, като това е заявено
едва пет години след получаване на актовете образец 15, поради което е
несвоевременно.
При съобразяване изложеното и
липсата на доказателства за виновна забава в изпълнението на поръчаното,
искането за заплащане на неустойка по чл. 9.1. от договора в размер на
30 270,29 лева, предявено като възражение за прихващане по делото, подлежи
на отхвърляне като недоказано.
По отношение на разноските: Двете страните
претендират разноски, които са посочени в представени по делото списъци за
разноски по реда на чл. 80 ГПК. Съдът намира, че от заявените от ищеца със
списъка разноски има доказателства за заплатена държавна такса в размер на
4 162,78 лева. Настоящият съдебен състав счита, че следва да остави без
уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
8 740 лева, тъй като, видно от приложения на л. 275 от делото договор за
правна защита и съдействие, уговореният хонорар от 8 740 лева е платим по
банков път, като доказателства за извършено плащане не са представени. Отразеното,
че договорът представлява и декларация за платеното адвокатско възнаграждение
по банков път не може да замести необходимостта от представяне на доказателства
за извършено плащане от страна на дружеството в полза на ангажирания по делото
процесуален представител, след като уговореният начин на плащане е по банков
път. При съобразяване уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в
размер на 3 599,05 лева. От претендираните от ответника със списъка разноски
доказателства има за извършено плащане в размер на 600 лева за депозит за вещо
лице. Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ответника за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева, тъй като
липсват доказателства за заплащане на хонорара. Представената към списъка
фактура, издадена от адвокатското дружество до получателя „И.Т.“ АД не доказва
извършено плащане. При съобразяване отхвърлената част от исковете на ответника
се дължат разноски от 81,25 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД „И.Т.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, Евроцентър, ет. 4, да заплати на „Е.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
сумата в размер на 69 131,10 лева /шестдесет
и девет хиляди сто тридесет и един лева и десет стотинки/ с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор
за строителство от 16.06.2008 г. и анекс № 1, формирано като 5 % задържана
гаранция от стойността на извършени строително-монтажни работи, за които са
издадени протоколи образец 19 с номера от № 1 до № 17, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 23.12.2015 г.
до окончателното изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 21 094,62 лева /двадесет и една хиляди деветдесет и четИ.лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава
върху главницата за периода от 23.12.2012 г. до 23.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за разликата над присъдения размер 21 094,62 лева до предявения от
31 770,46 лева и за периода от 24.12.2010
г., за половината от възнаграждението, и от 24.12.2011 г., за другата половина,
до 22.12.2012 г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Е.“ ООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, срещу „И.Т.“
АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, Евроцентър, ет. 4, иск за заплащане на
сумата в размер на 3 456,56 лева
/три хиляди четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
дължима неустойка по чл. 9.1. от договора за строителство от 16.06.2008 г. за
неизпълнение на задължение, уговорено в чл. 5.2., б. „е“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от „И.Т.“
АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
Евроцентър, ет. 4, срещу „Е.“ ООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, възражение за прихващане с вземане на „И.Т.“ АД към
„Е.“ ООД за заплащане на сумата от 30 270,29
лева /тридесет хиляди двеста и
седемдесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща договорна неустойка, уговорена в чл. 9.1. от договора за
строителство от 16.06.2008 г. за закъсняло изпълнение на задълженията на ищеца,
като недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „И.Т.“
АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
Евроцентър, ет. 4, да заплати на „Е.“
ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 599,05 лева /три хиляди петстотин деветдесет и девет лева и пет
стотинки/, представляваща дължима сума за разноски, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Е.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да
заплати на „И. Т.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, Евроцентър, ет. 4, сумата в размер на 81,25 лева /осемдесет и един лев и двадесет и пет стотинки/, представляваща
дължими сума за разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: