№ 177
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500239 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №169 от 15.03.2022г. по гр.д.№2825/2021г. ШРС е осъдил “ВиК – Шумен“
ООД-гр.Шумен, представлявано от управителя Ж.П. да заплати на Р. СТ. М. сума в размер
на 12 758лв., представляваща неизплатено обезщетение за четири месеца в размер на
брутното му трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с
размерите по
чл.23, ал.1 от КТД на дружеството, дължимо по т.7.2 от допълнително споразумение № 233
от 29.09.2016г., сключено между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като
отхвърля искът до предявения му размер от 14 776.50 лв., представляващ частичен иск от
общо 40 282 лв., като неоснователен. Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна в осъдителната част. Сочи, че същото се
явявало неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че уговарянето на обезщщетение, чийто размер надвишава
уговореното в колективния трудов договор не представлявало заобикаляне на закона. В
случая ръководител направление сключил допълнителното споразумение само четири дни
след провеждане на общо събрание на съдружниците на дружеството, на което било взето
решение за смяна на управителя Д., който е сключил и трудов договор с М., като се
договорили за бъдещи плащания в размер многократно над установения с КТД. Към
момента на сключване на допълнителното споразумение, ищецът бил част от ръководния
персонал на дружеството и следвало да знае, че последното е на загуба, а уговорката за
1
бъдещи плащания многократно надвишавала установените с КТД. Неправилно било прието
и че не било налице противоречие с добрите нрави. Такова накърняване било налице когато
е нарушен принцип на справедливостта, уговаряйки имуществени облаги, които не се
следват. Първоинстанционният съд и неправилно тълкувал и приел, че методиката за
изчисляване на дължимото обезщетение по т.7 от допълнителното споразумение следва да
се изчисли, като към брутното трудово възнаграждение на служителя се прибави
минималната месечна заплата за бранша и след това да се умножи по броя на месеци, за
които се дължи. При тълкуване на т.7 следвало да се търси действителната воля на страните,
която била безспорно изразена в текста на споразумението, а именно, че обезщетението за
неспазено предизвестие следва да се увеличи с дванадесет месечни брутни работни заплати.
Ето защо моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
заявената претенция бъде отхвърлена. Претендира и направените деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.Д.К. при ШАК, моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:.
Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово
правоотношение/трудов договор №1399/07.10.2002г./, като Р. СТ. М. е заемал длъжността
„Ръководител направление“.
На 29.09.2016г. между страните по трудовото правоотношение е подписано
допълнително споразумение към трудовия договор №223/29.09.2016г., с което на основание
чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на
1750лв. и допълнително условие: договорът може да бъде прекратен по общия ред,
установен със закона и с предизвестие на едната до другата страна със срок 90 дни, а при
едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за
дванадесет месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при
пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството.
Със Заповед №45 от 27.08.2021г. трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ, във връзка с чл.68 „а“ от КСО – с
основание отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68“а“ –
пенсиониране 1 година по-рано, считано от 30.08.2021г. В заповедта били вписани следните
суми за изплащане: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо 36 дни, от
които 15 дни за 2020г. и 21 дни за 2021г. – по чл.224, ал.1 от КТ; обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ и чл.28, ал.1 от КТД в размер на 10 брутни месечни работни заплати и обезщетение за
2
неспазения срок на предизвестието от три месеца – по чл.220, ал.1 от КТ. Последното
брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца било за месец май 2021г. и възлизало на
2520лв./л.75/, а съгласно представения по делото фиш за възнаграждение за месец август
2021г./л.76/ на ищеца била изплатена обща сума от 33 049.10 лв..
Съгласно заключението на ССЕ, размерът на дължимото на ищеца обезщетение
съгласно т.7 от допълнителното споразумение подписано между страните на 29.06.2016г.
възлиза на 38 274 лв. и същото не е изплатено. Размерът на обезщетенията, посочени в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение възлизал на 31 843.64 лв., като
същите са изплатени на ищеца. В тази сума се включвало и претендираното от ищеца
обезщетение по чл.23 от КТД, което било в размер на 2008.50 лв. и било изплатено към
датата на депозиране на исковата молба в съда. Минималното възнаграждение за бранша
възлизало на 669.50лв.. Размерът на дължимото обезщетение, изчислено по формулата,
посочена от ответната страна в т.2 на писмения отговор възлизало на 32 248.50лв..
По делото е представен и колективния трудов договор на „ВиК – Шумен“ от
30.08.2019г., подписан от работодателя и синдикалните секции към национален браншов
синдикат „водоснабдител“ към КНСБ и КТ „Подкрепа“ към Федерация“Строителство,
индуствия и водоснабдяване, както и Браншовия колективен трудов договор от
02.05.2018г...
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е претенция за заплащане на сумата 14 776.50лв.,
предявена като частична от 40282.50лв., представляваща обезщетение само за четири
месеца, договорено с допълнително споразумение №229/29.09.2016г./т.7/ вр. с чл.23 от
колективния трудов договор на ответното дружество.
Ответното дружество претендира недействителност на сочената клауза от
споразумението, сочейки, че същата заобикаля закона и накърнява добрите нрави.
Действително на 29.09.2016г. е сключено допълнително споразумение между ищеца,
в качеството му на работник и дружеството, представлявано от предходен управител – С. Д.,
с което по т.7 е прието, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите
правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има
право на обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното му месечно трудово
възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1
от КТД на дружеството. Сочената разпоредба гласи, че работник или служител, член на
синдикална организация, страна по този договор, уволнен при условия на чл.328, ал.1, т.1, 2,
3, 4 и ал.2 от КТ получава за срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер
на 50% от минималното трудово възнаграждение за бранша, за лица с трудов стаж до 10
години и на 100% от минималното трудово възнаграждение за бранша, за лицата с трудов
сктаж над 10 години.
По делото не се и спори, а и видно от отразеното във фишовете за получавано
3
възнаграждение/л.75, 76/ и допълнителното му споразумение, ищецът има повече от десет
години трудов стаж. Не се спори и че същият е член на синдикална организация към
ответното дружество. Предвид това и оглед основанието на което е прекратено трудовото
му правоотношение/едностранно от работодателя/, същият има право на уговореното
обезщетение, чийто размер за четири месеца възлиза на 12 758лв..
Текстът на т.7 от допълнителното споразумение е ясен, че размерът на дължимото
обезщетение се формира като към брутното трудово възнаграждение се прибави размера по
чл.23, ал.1 от колективния трудов договор на дружеството/669.50лв./ и полученият сбор се
умножи по броя на месеците-12. В случая е използвано причастието от среден род
„увеличено“, което е съгласувано и се отнася към съществителното „трудово
възнаграждение“, което е от среден род, не и към съществителното „размер“, което е от
мъжки род.
Настоящата инстанция намира, че горепосочената клауза /т.7/ от допълнителното
споразумение не се явява недействителна на сочените от ответната страна основания.
Уговарянето на соченото обезщетение между работника и работодателя не
противоречи на императивна правна норма. Вярно е, че противоречие със закона е налице и
когато има противоречие с правен принцип, който макар да не е изрично формулиран, се
извежда от много отделни норми и е част от действащата правна система, но в случая от
сочените от ответното дружество норми не се извежда такъв принцип, на който уговореното
да противоречи. Не противоречи на закона и обстоятелството, че допълнителни
споразумение с подобна клауза не е сключено с всичките работници ислужители при
ответника. Право на работодателя е да уговори индивидуални трудови условия с всеки от
служителите или работниците, поради това и правоотношенията помежду им се
уреждат с индивидуални трудови договори. Единственото изискване е, тези условия да не са
уредени с повелителни разпоредби на закона и да са по-благоприятни от установените с
КТД.
Неоснователно се явява и твърдението за недействителност на клаузата, тъй като с
нея се заобикалял закона. Целяло се получаване на парични средства без основание –
споразумението било сключено четири дни след провеждане на общо събрание на
съдружниците на дружеството, на което е взето решение за смяна на управителя Д.,
договорени били бъдещи плащания в размери многократно над установените в КТД, при
условие че дружеството било на загуба и М., като част от ръководния персонал на
дружеството следвало да знае това.
Споразумението е сключено между надлежни страни – ищецът, в качеството му на
служител и работодателят, към онзи момент представляван от управителя Д.. Вярно е , че
същото е сключено 14 дни/не четири дни/ след проведеното на 15.09.2016г. общо събрание
на ответното дружество, на което е взето решение договорът за възлагане на управление на
предходния управител Д. да бъде продължен до 18.11.2016г., освобождаването му, считано
от 19.11.2016г. и назначаване от същата дата на новия управител, но не съществува каквато
4
и да е законово изискване през този период управителят да преустанови упражняването на
правата си по договора/ определение №1358/27.12.2012г. по гр.д.№700/2012г. ІVг.о./.
Уговарянето на обезщетение, чийто размер надвишава това уговорено в колективния
трудов договор също не е основание обуславящо заобикалянето на закона. Изрично
законодателят в разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ е предвидил възможността с трудовия
договор да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които
не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-
благоприятни за работника или служителя от установените с КТД. След като самият закон
изрично предвижда такава възможност, няма как да е налице заобикалянето му.
Обстоятелството, че дружеството било на загуба и М. като заемащ длъжността
„Ръководител направление“ би следвало да знае това, също не може да обоснове извод за
недействителност на клаузата поради заобикаляне на закона. Освен това, към момента на
сключване на споразумението М. не е знаел, дали и кога ще бъде прекратено
правоотношението му едностранно от работодателя, още по-малко пък, че това ще стане
през 2016г., когато дружеството е реализирало загуба.
Не може да се приеме и че с договаряне на процесната клауза се цели получаване на
парични средства без основание.
Съгласно приетото в решение №505/ 03.01.2013г. по гр.д.№ 1476/2011г., ІVг.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК/, в гражданското право страните са свободни да
определят съдържанието на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското
право и тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави.
В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66,
ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността
страните по трудовия договор да имат и други отношения (напр. по договор за заем или
отношения, произтичащи от непозволено увреждане), но всички отношения между тях,
които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж са трудови. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните
са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед
постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за
нея и как може да се упражняват те.
В случая с допълнителното споразумение страните валидно са уговорили при
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя последният да
изплати на служителя обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното месечно
трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по
5
чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Не е уговорено изрично при наличието на кои основание
за прекратяване на трудовия договор възниква това задължение, но съобразявайки
съдържанието споразумението и в частност липсата на уговорени последици от неплащане
на обезщетението се налага извод, че задължението ще възникне когато работодателят
прекратява трудовия договор без вина на служителя. В случая трудовият договор се
прекратява на такова основание-чл.328, ал.1 т.10а от КТ, поради което и обезщетението се
следва.
Вярно е, че такова обезщетение не е предвидено изрично в КТ, но уговорката е в
съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ допускаща страните по трудовото
правоотношение да договарят обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни
основания във връзка с прекратяване на трудовото парвоотношетние, сочени в гл.Х, р.ІІІ от
КТ, /р-е №81/06.03.2013г. по гр.д.№700/2012г., ІVг.о./
Не може да се приеме и че е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД – на останалите над 450 работници и служители в дружеството предишният
управител не бил предложил сключване на допълнително споразумение със същия текст за
обезщетяване с 12 заплати.
Право на работодателя е да избере с кого да уговори и други условия, свързани с
предоставянето на работна сила, стига те да са по-благоприятни от тези в КТД. Именно
разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ сочи, че на работодателя е предоставена такава
възможност. В противен случай, законодателят нямаше да предвиди възможност за
уговаряне на по-благоприятни условия с индивидуалния трудов договор. В случая и
подписаното с ищцата споразумение не е единствено, като такива са подписани с още
служители.
Към момента на сключване на допълнителното споразумение ищецът има стаж 37г., 9м.,
от които със сигурност почти 14г. само в процесното дружество/трудовият договор с М. е
сключен на 07.10.2002г./, като липсват твърдения да са му налагани дисциплинарни
наказания или да не се е справял с възложената му работа, поради което и не би могъл да се
направи извод, че постигнатата уговорка противоречи на добрите нрави, т.е. че М. бива
възнаграден за неизпълнение или за лошо изпълнение на трудовите си функции.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата 12 758лв.,
представляваща обезщетение за четири от общо дванадесетте месеца, договорено с
допълнително споразумение №233/29.09.2016г., се явява основателна и следва да бъде
уважена.
В случая преюдициалният спор досежно недействителността на сочената клауза от
допълнителното споразумение е бил въведен в процеса чрез възражение/не и чрез иск/,
поради което и отразяването му в диспозитива на решението не се следва.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
6
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемия деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на
915лв./адвокатско възнаграждение/ Съдът намира за основателно направеното от страна на
жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото/пред настоящата инстанция
делото е приключило в едно заседание, не са нагажирани доказателства/, поради което и
същото следва да бъде определено към минимума, предвиден в чл.7 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №169 от 15.03.2022г. по гр.д.№2825/2021г. на ШРС в
частта, с която “ВиК – Шумен“ ООД-гр.Шумен, адрес на управление пл.”Войн”№1,
ЕИК837068284, е осъдено да заплати на Р. СТ. М. с ЕГН********** от гр.Ш., ул.“№, ет., ап.,
съдебен адрес: гр.Ш., ул.№, чрез адв.Д.К., сума в размер на 12 758лв., представляваща
неизплатено обезщетение за четири месеца в размер на брутното му трудово
възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от
КТД на дружеството, дължимо по т.7.2 от допълнително споразумение № 233 от
29.09.2016г., сключено между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, който иск е
предявен като частичен.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Шумен”ООД-гр.Шумен, да заплати на Р.
СТ. М. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 915лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7