№ 384
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110155254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
278579/06.10.2023 г., от Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к.
............., чрез пълномощника адвокат Б. В. Б., със съдебен адрес за съобщения
и призовки: гр. София, ул. „.......... надпартер офис №3. срещу „Е П" ЕАД,
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост", бул. ..........., с която е предявен отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да
бъде установено, че ищецът - Е. Б. К., не дължи по отношение на ответника Е
П" ЕАД сума в общ размер на 3 628.34 лева, от които: сумата от 2 254.75
лева, представляваща стойността на консумираната и незаплатена ел. енергия
за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане, сумата от 1245.58 лева
- лихва за забава и сумите за съдебно-деловодни разноски в размер на 70.01
лева - заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.02.2008 г.
по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин., поради погасяване
на вземането по давност.
В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че през 2008 г.
ответникът по настоящия иск се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.
№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин срещу ищеца за следните
суми: сумата от 2 254.75 лева. представляваща стойността на консумираната и
1
незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1245.58 лева - лихва за забава и съдебно-деловодни разноски в
размер на 70.01 лева-заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист ответникът е образувал
изпълнително дело №241/2008 г. по описа на ЧСИ В Т, рег. №724 на КЧСИ,
район на действие -Окръжен съд - Видин.
На 27.01.2023 г. ищецът поискал от съдебния изпълнител да констатира
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради настъпила перемпция - изтекъл двугодишен срок от последното
изпълнително действие. С постановление на съдебния изпълнител от
02.02.2023 г. е констатирано прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона, като последното изпълнително действие извършено от
ответника е 13.03.2012 г. - запор на трудово възнаграждение. Доколкото
перемпцията настъпва по силата на закона, именно това е и датата, на която е
прекратено и изпълнителното дело - 13.03.2012 г. От тази дата е започнала да
тече и погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист.
След прекратяване на изпълнителното дело на 29.03.2023 г. ищецът
отправил запитване към ответника по имейл на посочения на официалната
интернет страница на ответника, относно реда за възстановяване на
електрозахранването спряно по повод на задълженията по образуваното
изпълнително дело.
В отговор на имейла на 05.04.2023 г. ответникът е дал отговор на ищеца,
че продължава да претендира вземанията по издадения изпълнителен лист
въпреки прекратяването на изпълнителното действие поради перемпция с
последно изпълнително действие 13.03.2012 г.. които задължения към
04.04.2023 г. били според ответника както следва: главница в размер на
2254,75 лв.; лихви за просрочие в размер на 1915,31 лв.; съдебни разноски в
размер на 273,78 лв.
В резултат на поведението на ответника, с имейл от 13.04.2023 г.
ищецът е възразил извънсъдебно срещу така посочените суми като погасени
по давност и е приканил ответника незабавно да възстанови
електрозахранването, което е спряно по повод на задълженията. В същия
имейл ищецът изрично е предупредил ответника за намерението си да защити
правата и законните си интереси, в случай, че ответникът продължи да
претендира погасените по давност вземания.
С имейл от 20.04.2023 г. ответникът е дал отговор на доверителя ми, че
счита за дължими посочените суми и иска изпълнение на същите, като си
запазвал правото да предприема действия, в съответствие с действаща
нормативна уредба. В своя имейл ответникът развива подробни съображения
как при прекратяване на изпълнителното дело при съдебния изпълнител
сумите остават дължими, как давността не се прилагала служебно, не
2
настъпвала по право и как само съда можело да се произнесе относно
недължимостта на претендираната сума (въпреки направеното от ищеца
извънсъдебно възражение за погасяване на давност).
Счита, че с оглед поведението на ответника за доверителя ми е налице
правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен
иск. с който да бъде призната недължимостта на погасените по давност суми.
Излага правни доводи, че в процесния случай давността за вземанията
по издадения изпълнителен лист е общата петгодишна давност. Съгласно т.
10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на В КС новата давност
започва да тече от последното изпълнително действие. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът
има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Твърди, че последното изпълнително действие е поискано от ответника
на 13.03.2012 г. - запор на трудово възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСПТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т. Д. № 2/2013 Г. ОСГТК,
ВКС. С оглед на приетото от ВКС, давност не е текла за периода от
13.03.2012 г. до 26.06.2015 г.
Твърди, че към настоящия момент са изтекли повече от пет години от
започването на новата погасителна давност, а именно от 26.06.2015 г. и
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. В допълнение,
излага , че ответникът не е предприемал каквито и да било други действия, с
които давността да е спирана или прекъсвана.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска, като твърди,
че вземането наистиа е погасена по давност. Не оспорва, че с ищецът се
намират в облигационна връзка, както и че начислената сума зе
електроенергия е въз основа на реален отчет с годно измервателно средство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендират разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адв. Б.. Поддържа иска. Моли за решение по признаване на
иска.
Ответникът, редовно призован не изпращам представител.
3
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответниците. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответниците
следва да установят настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявеният от ищеца отрицателни установителни
искове се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие
на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната по-стара практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
4
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че у ищецът е налице правен интерес. На
първо място, не само защото ответникът има изпълнителен лист срещу ищеца,
но и че все още ищецът фигурира като длъжникът в информационните
масиви на ответника. Съдът установи тези факти, с оглед комуникацията
между двете страни и представените писмо по електронното поща (л.8-9 от
делото). Налице е правен интерес, поради което производството е допустимо.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата.
Съгласно приетото в т.10 от 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 на ОСГТК
на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Страните не спорят за възникнало облигационни отношение между тях.
Страните не спорят и за размера на дължимата сума по доставена
електрическа енергия, както и че ответникът е доставял, а ищецът е
консумирал, електрическа енергия за процесния период и имот. Не се спори,
че има издаде изпълнителен лист в полза на ответника, образувано
изпълнително дело с извършени действия по него, както и че същото дело е
прекратено на 29.03.2023 г., поради перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Спорно е дали е настъпила давността по чл.110-112 ЗЗД. Ответникът
5
изцяло признава този факт на настъпила давност. Ето защо искът се явява
основателен.
С оглед изложеното следва да бъде признато за установено между Е. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к. ............. и „Е П" ЕАД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост",
бул. ..........., че Е. Б. К., ЕГН ********** не дължи по отношение на „Е П"
ЕАД, ЕИК ......... сумата в общ размер на 3 628.34 лева (три хиляда
шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), от които:
сумата от 2 254.75 лева, представляваща стойността на консумираната и
незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1245.58 лева - лихва за забава и сумите за съдебно-деловодни
разноски в размер на 70.01 лева - заплатена държавна такса и 58.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен
лист от 26.02.2008 г. по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин.,
поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439 вр. чл.124,
ал.1 ГПК.
В допълнение на изложението съдът следва да отбележи, че не се
произнася с решение по признаване на иска, тъй като ответникът оспорва
иска, признава само факта на погасяване по давност, но не качеството на
потребител. Затова съдът постанови решението по чл.235 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото съдът следва да провери дали са налице
предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. За да бъде освободен от отговорност за
разноски, ответникът трябва да са налице кумулативно дадени предпоставки
– ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завежда на делото. По
делото е налице първата предпоставка. Не е налице втората. От представената
кореспонденция между страните се установи, че ответинкът не признава, че
сумите са погасени по давност, а насърчава ищецът да води дело. Лично в
писмото, което изхожда от ответника е написано, че „само съдът може да се
произнесе относно недължимост на претендираната от дружеството
сума“ , „считаме за дължими в цялост посочените суми, като в случа на
неизпълнение дружеството запазва правото си да предприеме действия, в
съотвествие с действащата нормативна уредба“. От тези писма се установи
по категоричен начин, че ответникът е дал повод за завежда на исковата
молба, поради което чл.78, ал.2 ГПК не е приложима.
Ищецът претендира 145.13 лева (л.4 от делото) – държавна такса за
исковата молба и 660.00 лева – възнаграждение за адвокат.
Направено е възражение за прекомерост. Цената на исковете е 3 628.34
лева, поради което възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Горницата е в размер
на 2628.34 лева, поради което сумата се определя на следната формула: 400 +
10 % 2628.34 = 662.83 лева. Претендира се възнаграждение в размер на 660.00
6
лева, което е под минимума, поради което възражението за прекомерност не е
основателно. Представеният договор за правна защита и съдействие
представлява разписка за плащане на сумата.
Следователно общият размер разноски, които следва да се признаят на
ищеца са 805.13 лева.
С оглед изложеното „Е П" ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост", бул. ........... следва да бъде осъдено
да заплати на Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к. .............
сумата от 805.13 (осемстотин и пет лева и тринадесет стотинки),
представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Е. Б. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София. ж.к. ............. и „Е П" ЕАД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост", бул. „...... бл. „.........'', че
Е. Б. К., ЕГН ********** не дължи по отношение на „Е П" ЕАД, ЕИК .........
сумата в общ размер на 3 628.34 лева (три хиляда шестстотин двадесет и
осем лева и тридесет и четири стотинки), от които: сумата от 2 254.75 лева,
представляваща стойността на консумираната и незаплатена ел. енергия за
периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно със законната лихва, считано
от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане, сумата от 1245.58 лева - лихва
за забава и сумите за съдебно-деловодни разноски в размер на 70.01 лева -
заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.02.2008 г.
по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин., поради погасяване на
вземането по давност, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е П" ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост", бул. „...... бл. „........... Център'' да
заплати на Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к. ............. сумата
от 805.13 (осемстотин и пет лева и тринадесет стотинки), представляващи
разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на ищеца чрез неговия процесуален
представител в открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8