Решение по дело №5899/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262661
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20203110105899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Варна, 13.10.2021 год.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав в закрито съдебно заседание, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5899 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.

С Решение №261316 от 14.04.2021г. по гр. дело гр.д.№5899 по описа на ВРС за 2020г. съдът приема за установено в отношенията между „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес;*** и Й.Д.В., ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН ********** - кредитополучатели и солидарни длъжници, че в полза на банката съществува вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение ****от 21.06.2019г. и изпълнителен лист ****от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.д. 9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа Договор за кредит за довършване на недвижим имот ****ведно с подписаните към него Допълнително споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г., Допълнително споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г., Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г., сключени между ****АД /сега ****/, **** като кредитодател и ответниците като кредитополучатели за следните суми:

- 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) - част от общо дължима главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г. - до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 556,18 лева (петстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) - разноски по кредита за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., като  НЕДОКАЗАН, на основание чл.422 ГПК.

След запознаване с диспозитива на решението съдът установи, че е налице очевидна фактическа грешка при изписване пълния размер на главното задължение, част от което е предявено в настоящото производство.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК е депозирано становище от ищеца, с което приема, че действително е налице ОФГ.

Съдът като съобрази факта, че е налице очевидна фактическа грешка при изписване пълния размер на главното задължение, част от което е предявено в настоящото производство намира, че следва да допусне поправка в диспозитива на съдебното решение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №261316 от 14.04.2021г. по гр. дело гр.д.№5899 по описа на ВРС за 2020г., като в диспозитива на решението занапред да се чете за вярно следното:

„…ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ю.Б.“ АД, ****, със седалище и адрес;*** и Й.Д.В., ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН ********** - кредитополучатели и солидарни длъжници, че в полза на банката съществува вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение ****от 21.06.2019г. и изпълнителен лист ****от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.д. 9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа Договор за кредит за довършване на недвижим имот ****ведно с подписаните към него Допълнително споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г., Допълнително споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г., Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г., сключени между ****АД /сега ****/, **** като кредитодател и ответниците като кредитополучатели за следните суми:

- 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) - ЧАСТ от общо дължима главница в размер от 151651,89 лева за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г. - до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 556,18 лева (петстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) - разноски по кредита за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., като  НЕДОКАЗАН, на основание чл.422 ГПК.…“.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВОС, в 2-седмичен срок от връчването му със съобщение на страните по делото.

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: