Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 19668 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Н.Г.
твърди, че е собственик на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна,
ул. „К.Д.“ № 31. Посочва, че закупила поземления имот през 1999 г. и през 2001
г. се снабдила с разрешение за строеж. Жилищната сграда била въведена в
експлоатация през 2011 г. Излага, че през м. юли 2018 г. ответниците
Д.Д.Д. и М.Д.Д. извършили
ремонт на покрива на притежаваната от тях еднофамилна жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № ЗЗА. При ремонта били премахнати стари керемиди и
положени нови битумни керемиди, преместена била предпазната ламаринена обшивка
по калкана към имота на ищцата. Ищцата поддържа, че при извършването на
ремонтните дейности било понижено нивото на покрива, нарушила се целостта на
топлоизолацията и се напукала мазилката на собствения ѝ имот, поради
което при валежи прониква вода. Заявява, че подала жалба до Община Варна, въз
основа на която на ответниците били дадени указания да възстановят
топлоизолацията по калкана към имота и до нивото на техния покрив, но те не са
го сторили до настоящия момент. Посочва, че стойността на нанесените щети
възлиза на общо 1 965.64 лева, от които 811.81 лева – за материали, а 1153.82
лева – за труд. Ищцата поддържа, че ответникът М.Д.Д.
притежава 2/3 идеални части от имота, а ответникът Д.Д.Д.
– 1/3 идеална част, като претендира от всяка от тях част от исковата сума,
съответстваща на дела ѝ в съсобствеността.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответниците да ѝ заплатят следните суми:
1) Д.Д.Д. –
сумата от 655.22 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствената на ищцата еднофамилна жилищна сграда, находяща се в
гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт
на покрива на притежавана от двете ответници еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 33А, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 02.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;
2) М.Д.Д. –
сумата от 1310.42 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствената на ищцата еднофамилна жилищна сграда, находяща се в
гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт
на покрива на притежавана от двете ответници еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 33А, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 02.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Д.Д.Д. не е депозирал писмен
отговор.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът М.Д.Д., чрез назначения от
съда особен представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Навежда доводи, че указанията, издадени
от районната администрация, не са връчени на ответниците. Счита, че не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че е налице
противоправно деяние, извършено от М.Д., в резултат на което да са настъпили
процесните вреди.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание ищцата поддържа предявените искове, като твърди, че е извършила
ремонт в имота и е възстановила увредената топлоизолация.
Ответниците,
чрез упълномощения си процесуален представител, оспорват исковете.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По силата на представения с
исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот от 24.09.1999 г. /л.
7/ Н.Г. е придобила недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31 и
представляващ дворно място с площ от 90 кв. м., ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м. По силата на
Разрешение за строеж № П-20/21.03.2001 г., издадено
от главния архитект на Община Варна /л. 8/, на ищцата е разрешено да построи в
посочения поземлен имот жилищна сграда с избени и складови помещения в
подземния етаж, гаражи и стаи в приземния етаж и два жилищни етажа. Строежът е
въведен в експлоатация въз основа на Удостоверение № 156/28.10.2011 г.,
издадено от главния архитект на Община Варна.
Видно от съдържанието на
Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 63, том IX, дело №
3396/1970 г. /л. 26-27/, Д.Д.Д.е придобил къща, находяща се на адрес: в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 33. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том XXIV, дело №
7953/1975 г. /л. 24-25/ последният е дарил на дъщеря си М.Д. И. 1/3 идеална
част от същата. От приложената на л. 28 от делото справка от НБД „Население“
става ясно, че Димитър Димитров е починал, като след смъртта си е оставил за
наследници две дъщери – М.Д. и Д.Д..
Към писмените доказателства по
делото е приобщено писмо от кмета на Район Одесос, Община Варна, адресирано до ответниците М.Д. и Д.Д. /л. 17/,
с което на същите е указано в 20-дневен срок от получаването му да възстановят
топлоизолацията по калкана към имота на ул. „К.Д.“ № 31 до нивото на техния
покрив.
Ищцата е ангажирала доказателства
за извършен ремонт на калкана на притежавания от нея имот, а именно – фактура
от 27.09.2019 г. на стойност 1920 лева с ДДС.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Ю.К.И.и М.Д.Т..
След преценка по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира същите като подробни,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани
по делото доказателства.
Св. И. излага, че с Н.Г. са
приятелки от петдесет години. Тъй като ищцата живее в Австрия, ѝ дала
ключове за къщата си на ул. „К.Д.“ № 31, така че периодично да я посещава и да
следи за възникнали проблеми с имота. Свидетелката заявява, че през 2018 г.
съседите започнали ремонт на покрива си, при който отстранили старите керемиди
и на тяхно място поставили нови. По този начин нивото на покрива се снижило с
около 50-60 см. и се получила „дупка“ под изолацията на къщата на ищцата и
изолацията започнала да се напуква. Св. И. пояснява, че двете сгради са
построени на калкан, като къщата на ищцата е по-висока от тази на ответниците и
„дупката“ се образувала на калкана между
двата имота. Тъй като къщата на ищцата била построена след тази на ответниците,
при строителството изолацията била поставена до стария покрив на съседите.
Поради това след сваляне на нивото му останало празно, неизолирано място на
калкана. Н.Г. уведомила ответниците за проблема, но
след като те не предприели действия за отстраняването му, подала жалба в
общината. След като съседите не възстановили нарушената изолация, през 2019 г. Н.Г.
сама извършила ремонт.
Св. Тотев, който живее на семейни
начала с ответницата Д.Д., потвърждава, че в имота на
ответниците бил извършен ремонт на покрив. Тъй като старите керемиди били
начупени, покривът бил изграден наново и на били поставени нови керемиди.
Вследствие на подмяната нивото на покрива се снижило и паднало под изолацията
на съседната къща. Така останала неизолирана площ по калкана, тъй като изолацията
в имота на ищцата била поставена до нивото на стария покрив. Св. Т.посочва, че
изолацията била в добро състояние и по нея нямало видими увреждания. По-късно в
имота на ищцата бил извършен ремонт, при който изолацията на калкана била
освежена и боядисана наново.
От
заключението по съдебно-техническата експертиза, назначена по ч. гр. д. №
10699/2019 г. описа на ВРС по реда на чл. 207 и следващите от ГПК, се
установява, че вследствие на извършения ремонт в имота, находящ се на ул. „К.Д.“
№ 33А, е снижено нивото на покрива. Премахнати са съществуващите керемиди и
дървената обшивка на покрива, като е изпълнена нова дървена обшивка и са
залепени битумни керемиди. При това част от изолацията на калканната
стена е отлепена, а ламаринената обшивка е преместена, като е свалена и
монтирана под нивото на битумните керемиди. По този начин се е получил участък
без топлоизолация, което създава опасност от неблагоприятни атмосферни
въздействия. Вещото лице е посочило, че топлоизолацията на калканната
стена на жилищната сграда на ул. „К.Д.“ № 31 е изпълнена от стиропор с дебелина
5 см. Същият е закрепен посредством дюбели за тухлената стена и носещите
стоманобетонни колони. Изпълнена е армирана замазка, върху която е положена
фасадна минерална мазилка. Вещото лице е констатирало, че по
част от калканната стена на сградата на ищцата мазилката върху топлоизолацията е напукана.
Изчислило е, че общата стойност на необходимите строително-монтажни работи за
отстраняване на щетите, причинени по топлоизолацията и фасадата на сградата, по
средни пазарни цени към 2019 г. възлиза на 1965.64 лева, от които 811.81 лева –
за материали и 1153.82 лева – за труд. Настоящият съдебен състав кредитира
експертното заключение в пълнота като компетентно изготвено и аргументирано.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за
причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да са
налице следните материалноправни предпоставки: 1) имуществени или неимуществени
вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/; 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод изпълнение на възложената му от ответниците работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той
е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в имота
на ответниците е извършен ремонт, вследствие на който ищцата е претърпяла
имуществени вреди. Между страните не се спори, а и от гласните доказателствени
средства се установява, че през 2018 г. Д.Д.
и М.Д. са възложили извършването на строително-монтажни работи, изразяващи се в
подмяна на старите керемиди на съсобствената им къща,
находяща се в гр. Варна, на ул. „К.Д.“ № 31. Показанията на свидетелите И. и Т.са
еднопосочни – при ремонта нивото на покрива било понижено, като на калканната стена между имотите на страните останала
неизолирана площ. Последното е констатирано и от вещото лице при извършения
оглед на имотите, като изрично е отбелязано, че по този начин е създадена
опасност от неблагоприятни атмосферни въздействия. Разминаването в посочените от
двамата размери на тази площ съдът отдава на субективната преценка на двамата
свидетели, като тези разминавания не се отразяват на достоверността на
показанията им. Обстоятелството, че на въпросната част от стената никога не е
била поставяне изолация в случая е ирелевантно, тъй като ако не беше извършен
процесният ремонт, не би се стигнало до отварянето на празно място под
първоначално поставената изолация. Същевременно, при поставянето ѝ не е
съществувала възможност да се покрие и процесният участък, който по това време
е попадал в подпокривното пространство на имота на ответниците. Наред с изложеното
в заключението по съдебно-техническата експертиза е отбелязано, че вследствие
на ремонта мазилката по част от калканната стена е
напукана. Предвид показанията на св. Тотев, а именно – че изолацията е била в
добро състояние преди ремонта, се установява, че пукнатините са се появили
вследствие на извършените строително-монтажни работи.
Доколкото се касае за вреди, произтекли от
действията на лица, на които ответниците са възложили извършването на
определена работа, са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на
тяхната деликтна отговорност в качеството им на възложители по реда на чл. 49 ЗЗД.
В случая релевантна за
определяне размера на дължимото обезщетение е не изчислената от вещото лице
стойност на щетите, а действително заплатената от ищцата сума за
възстановяването им, която е в по-нисък размер. От свидетелските показания се
установява, че претърпените от ищцата вреди са възстановени, като същата е
извършила ремонт на увредената топлоизолация на имота си за собствена сметка. В
този смисъл действителната стойност на вредата съответства на заплатената от
ищцата сума за въпросния ремонт, а именно – 1920 лева съобразно представената
фактура.
Настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл. 53 ЗЗД ответниците отговарят
солидарно за причинените вреди. Същевременно, претенцията е не за солидарно, а
за разделно осъждане на същите съразмерно на притежаваните от тях дялове в
съсобствеността. При наличието на основание за солидарно присъждане на
претендираната сума, по аргумент от по-силното основание, няма пречка същата да
бъде разпределена между ответниците съобразно притежаваните от тях идеални
части от съсобствения имот. Солидарната отговорност е
предвидена в полза на кредитора по вземане за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие от непозволено увреждане, така че да бъде гарантирано правото му да
бъде възмезден за претърпяната щета в пълен размер. При това кредиторът е
свободен да избере дали да предяви претенцията срещу всички солидарно отговорни
длъжници или само срещи някои от тях. Поради изложеното обстоятелството, че в
случая ищцата претендира от всяка от ответниците част от дължимото обезщетение
при условията на разделност не съставлява пречка за уважаване на исковете
ѝ. Доколкото обаче в случая общият размер на претенцията надвишава
дължимото обезщетение, следва същото да бъде разпределено между двете ответници
съразмерно. Т.е. Д.Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сума, равняваща се на 1/3 от общо дължимото обезщетение – 640
лева, а М.Д. – сума, равняваща се на 2/3 от общо дължимото обезщетение – 1280
лева. До тези размери исковете следва да бъдат уважени, като за разликата над
тях до претендираните размери те следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищцата искане на
последната следва да бъдат присъдени извършените съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете, в т. ч. и тези извършени в
производството по обезпечаване на доказателства. Представени са доказателства
за действително извършени разноски, както следва: 20 лева – държавна такса, 300
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лева – депозит за СТЕ, 200 лева
– депозит за особен представител на М.Д. по ч. гр. д. № 10699/2019 г.; 79 лева
– държавна такса, 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева –
депозит за особен представител на М.Д. по настоящото исково производство.
Съразмерно на уважената част от исковете Диана Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата 390.39 лева, а М.Д. – 1269.16 лева. При разпределяне
дължимите разноски между двете ответници съдът съобрази, че извършените такива
за депозит за особен представител следва да бъдат понесени от страната, в полза
на която са сторени, а именно – ответницата М.Д..
Поради частичното отхвърляне на предявените искове ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на всяка от ответниците сторените разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно
– по 6.97 лева на всяка от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г., род. на *** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, СУМАТА
ОТ 640 /шестстотин и
четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствената
на Н.Г. еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31,
вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт на покрива на притежавана от Д.Д.Д. и М.Д.Д. еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 33А, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 02.12.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 49 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева до предявения размер от 655.22 лева /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г., род. на *** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, СУМАТА
ОТ 1280 /хиляда двеста и
осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собствената на Н.Г. еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31,
вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт на покрива на притежавана от Д.Д.Д. и М.Д.Д. еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 33А, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 02.12.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 49 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1280
/хиляда двеста и осемдесет/ лева до предявения
размер от 1310.42 лева /хиляда триста и
десет лева и четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г., род. на *** г., австрийски гражданин, с адрес:
гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, СУМАТА ОТ
390.39 лева /триста и деветдесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски, извършени по ч. гр. д. №
10699/2019 г., както и по настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г., род. на *** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, СУМАТА
ОТ 1269.16 лева /хиляда двеста шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща разноски, извършени по ч. гр. д. №
10699/2019 г., както и по настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г., род. На *** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д.,***, СУМАТА ОТ 6.97 лева /шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, извършени по
настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г., род. На *** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „К.Д.“ № 31, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.Д.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 6.97 лева /шест лева и деветдесет
и седем стотинки/, представляваща разноски,
извършени по настоящото исково производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: