Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на трети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 1426 по описа на Добричкия районен съд за 2018
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.И.Й. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Х.Х. от Адвокатска колегия – гр. Добрич, срещу
наказателно постановление № 18-0851-002074 от 10.10.2018 г., издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0700836, серия Д, съставен на 23.09.2018 г. АУАН
е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.
Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)
е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията
на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Г.Л.Д. е именно
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Добрич. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие
на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения, като в акта е изписано, че
същият има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН по делото са били депозирани
писмени възражения по акта. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган
е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на
жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен. Обстоятелството, че актът е съставен в
присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля Г.К.М., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е
посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от
наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
При съставяне на АУАН е спазена и
процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите,
съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя Г.Д. и св. Г.М. се
установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в
качеството си на младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– град Добрич са констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията на свидетелите Д. и М. се установява, че същите
непосредствено са възприели извършеното нарушение, както и обстоятелството, че
автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело-Й.И.Й.. Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаното от тях нарушение
на правилата за движение по пътищата, извършено от страна на жалбоподателя,
както и факта на управление на моторното превозно средство от негова страна е в
резултат на непосредствени възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да
издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в
настоящия случай, че наказващият орган * е началник сектор „Пътна полиция” /СПП/
при ОДМВР - гр. Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата, че в АУАН и НП не било описано точно кое
полицейско разпореждане не е изпълнил, по следните съображения:
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съгласно която норма, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 103 от ЗДвП, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се
приема това, което дава данни относно обстоятелството налице ли е управление на
пътно превозно средство, подаден ли е сигнал за спиране от контролните органи и
ако е бил подаден – водачът спрял ли е в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, както
и изпълнявал ли е неговите указания.
Съдът не счита, че е налице
недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 103 от ЗДвП в АУАН и в
обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно ясно, че на 23.09.2018
г., в 16:09 часа, в гр. Добрич, по ул. „Калиакра”, на около 50 метра след
бензиностанция „Петрол”, в посока център, Й.И.Й. е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал със стоп палка от униформен
полицейски служител не е изпълнил задължението си да спре най-вдясно по
посоката си на движение, а се е отклонил в ляво, навлизайки в локална отсечка,
водеща до Студентски общежития. Впоследствие същият е бил застигнат и му е била
извършена проверка. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП. От
простата съпоставка между двете описания е видно, че те са идентични, като
водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в
това, че след като му е бил подаден ясен сигнал със стоп-палка от униформен
полицейски служител, за да спре най-вдясно по посоката си на движение, същият
не се е подчинил и е продължил движението си, след което е бил застигнат и му е
била извършена проверка – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В разглеждания случай въззивната
инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни
обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение
по чл. 103 от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира,
че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се
твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува.
Правилно в НП нарушението е
подведено под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид
което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 23.09.2018 г., в 16:09 часа, в гр. Добрич, по ул. „Калиакра”, на
около 50 метра след бензиностанция „Петрол”, в посока център, управлява лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, като при подаден ясен сигнал със стоп-палка
от униформен полицейски служител не изпълнява задължението си да спре
най-вдясно по посоката си на движение, а се е отклонява в ляво, навлизайки в
локална отсечка, водеща до Студентски общежития. Впоследствие същият е бил
застигнат и му е била извършена проверка – нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
С жалбата, както и в съдебно
заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление.
Навежда доводи, че контролният орган не е съобразил обстоятелството, че
жалбоподателят, управлявайки автомобила си е бил предприел маневра „Завиване
наляво”, както и че сигналът за спиране не е бил подаден своевременно.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Й.И.Й.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като
свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Г.Д. потвърждава констатациите в
акта. В съдебно заседание св. Д. дава следните показания: „На процесната дата бях назначен наряд с колегата Г.М.. Работихме на
установъчен пункт в гр. Добрич, ул. „Калиакра”, след бензиностанция „Петрол” в
посока бул. „Добруджа” като описаният автомобил идваше от към бензиностанцията,
при което аз излязох на средата на платното и ясно му подадох със стоп-палка
сигнал и му посочих къде да спре. В момента, в който подадох сигнал със
стоп-палката автомобилът се отклони веднага вляво и зави в пресечка, водеща до
студентските общежития по ул. „Калиакра”. Ние своевременно го последвахме с
нашия служебен автомобил, същият спря на около 15 м. след самото кръстовище,
като заяви, че не е видял сигнала ни. Разясних му какво нарушение е извършил и
му съставих акт...Платното там е широко около може би малко над 10 м., като
нашият автомобил е спрян вдясно на оста на пътя, най-близко до бордюра, аз съм
от лявата му страна, това са някъде около 2 м., на мен не ми е нужно да
прибягам или да изляза, нужно ми е да направя една крачка и да подам сигнал.
Автомобилът беше на не повече от 20 м., когато му подадох сигнал. Описал съм точно
мястото, това е на 50 м. след бензиностанцията, той не излиза от
бензиностанцията, а просто се движи по улицата, минава покрай
бензиностанцията...Той много добре видя подадения му ясен сигнал, аз бях с
униформа, с бадж, с жилетка, с шапка. Той много добре видя своевременно
подадения сигнал и в същия момент промени посоката си на движение /цитат/. Същата фактическа обстановка
пресъздава посредством показанията си и св. Г.М.. Така например в съдебно
заседание, същият заявява: „На посочената дата бяхме на установъчен пункт над
бензиностанция „Петрол” по ул. „Калиакра”. На посочения в АУАН час колегата Д.
подаде сигнал със стоп-палка на лек автомобил Фолксваген голф 2-ка. Сигналът
беше ясен, подаден със стоп палка, като колегата излезе на платното. Нашата
кола беше насочена нагоре. След като колегата подаде сигнала, идващият
автомобил без мигач и без да се подчини на сигнала, сви вляво към блоковете.
Ние веднага тръгнахме след него. Когато стигнахме, той беше спрял в уличката и
беше слязъл. Каза, че не разбрал, че на него подаваме сигнал и че отивал при
сестра си да й носи някакъв багаж. Според мен той възприе сигнала. Колегата
беше излязъл на средата на пътя и подаде ясен сигнал със стоп палка, при което
водачът без мигач зави рязко вляво и влезе в уличката” /цитат/.
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите Г.Д. и Г.М., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели,
нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Както вече бе посочено, с
жалбата, както и в съдебно заседание се навеждат доводи, че контролният орган
не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят, управлявайки автомобила си е
бил предприел маневра „Завиване наляво”, както и че сигналът за спиране не е
бил подаден своевременно.
Тези възражения на Й. не намират
опора в събрания доказателствен материал, тъй като същите се оборват от
показанията на свидетелите Г.Д. и Г.М., които са категорични, че сигналът за
спиране, подаден от Д. със стоп-палка е бил ясен и своевременен, както и че жалбоподателят
не е бил подал ляв пътепоказател, а е променил посоката си на движение наляво,
след като му е бил подаден сигналът за спиране.
Съгласно приложената по делото
справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, на 23.09.2018 г.,
около 16:09 полицейските служители Г.Л.Д. и Г.К.М. са изпълнявали служебните си
задължения с лек автомобил марка „Киа Сийд” с рег. № ***.
Видно от приложената по делото
справка от Дирекция „Вътрешна сигурност” към Министерство на вътрешните работи,
съгласно чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от МЗ № 8121з-1154/01.09.2017 г., всички
файлове с видео и аудио информация от Автоматизираната информационна система
„Видеозаснемане на пътен контрол” се съхраняват за срок от 30 дни в централната
компонента, като след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното
заличаване, поради което в същата не са установени налични (преиндексирани)
файлове за дата 23.09.2018 г. във времевия интервал от 15:30 часа до 16:30 часа
от служебен автомобил „Киа Сийд” с рег. № СВ 4399 КХ. Този факт обаче по
никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите Д. и М..
Съдът, въз основа на събраните
доказателства намира за безспорно установено, че сигналът за спиране, подаден
от св. Д. със стоп-палка е бил ясен и своевременен, в съответствие с
изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Същественото в случая е, че сигналът е
бил подаден от контролния орган, когато той се е намирал на платното за движение,
при това извън габаритите на служебния полицейски автомобил, поради което и
жалбоподателят е имал възможност да го възприеме.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че дори вертикалната маркировка /пътни знаци и
светофарни колони/ никога не се поставят на платното за движение, а на банкета,
като това не освобождава участниците в движението от задължението да следят
пътните знаци и светлинни сигнали на светофарните колони и да ги спазват.
Следва да се отбележи, че всеки водач на пътно превозно средство е длъжен да
следи не само платното за движение, но и цялата пътна обстановка, включваща и
пътното платно, като съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 7 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „пътно платно” е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.
Ако действително жалбоподателят,
като водач на моторно превозно средство не е видял сигналът, подаден със
стоп-палка, то това се дължи единствено на неговото виновно поведение –
отклонение на вниманието и несъобразяване с обстоятелствата, които имат
значение за безопасността на движението.
Ето защо, съдът намира
твърденията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му
позиция.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите Г.Д. и Г.М..
Иначе казано - доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него
и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – не
спиране на водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи е именно
нарушение на нормата на чл. 103 от ЗДвП, която вменява на водача такова
задължение. Неизпълнението на това задължение по същество представлява отказ за
изпълнение указанията на органите за контрол и регулиране на движението. Без
правно значение е и обстоятелството, че при извършената впоследствие проверка
на жалбоподателя не са били констатирани други нарушения на правилата за
движение по пътищата.
С оглед изложеното, възивната
инстанция намира така описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП за доказано,
поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените
наказания:
Предвидените наказания по чл. 175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Правилно наказващият орган
е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, административнонаказващият
орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното
наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в
правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това
означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията над
минимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как
е определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена
проверка правилно ли е определен размерът на наказанията глоба и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства
налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанията не съответстват на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция
пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция
следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява
особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е
доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално предвиденото
по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж
Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва
да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв., както и да постанови лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.
От друга страна съдът намира, че
така наложените наказания са съобразени с обстоятелството, че жалбоподателят е
водач на моторно превозно средство от далечната 1986 г., като към настоящия
момент същият не е бил санкциониран по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че при подадения сигнал за
спиране от контролните органи, водачът не е спрял управляваното от него пътно
превозно средство в най-дясната част на платното за движение осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение
със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0851-002074 от 10.10.2018 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на Й.И.Й. с ЕГН ********** ***,
за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца, като
НАМАЛЯВА размера на административното
наказание ГЛОБА на 50 /петдесет/ лв. и срока на административното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на 1 /един/ месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/