№ 854
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:В.Н.
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.Н. Административно наказателно дело №
20211110209573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-007434 от 17.06.2021г., на директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 3 от КТ на ***
с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
5000/пет хиляда /лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2, вр. ал.1, т.2
от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба, изходяща от изпълнителния директор на дружеството
го атакува с искане за отмяна. Най-напред се излагат оплаквания за допуснати процесуални
нарушения- ненадлежно връчване на АУАН и неспазване на изискванията към
съдържанието на НП, установени в чл.57 ЗАНН, в частност относно за описание на
нарушението и посочване на доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушено
правото на защита на дружеството, а отговорността почива на предположения. Наред с това
се излагат аргументи за неправилно установена фактическа обстановка и липса на
извършено нарушение доколкото призовката за представяне на документи не е била
надлежно връчена на дружеството към посочената дата- 26.05.2021г., а в НП липсват
каквито и да било конретни данни за връчването й. В допълнение се сочи, че нарушената
разпоредба не е достатъчно индивидуализирана, като не е посочено коя от множеството
хипотези на чл.402, ал.2, вр. ал.1, т.2 КТ е приложимо в случая. Най-сетне се излагат
аргументи за маловажност на случая, както и за неправилно определяне размера на
имуществената санкция, за който липсват всякакви аргументи.
По делото е приложена и още една жалба срещу същото наказателно постановление,
подадена от адвокат Б.П., но доколкото към същата не е приложено пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на лицето, съдът намира, че аргументите, изложени
в нея не следва да бъдат обсъждани, доколкото не изхожда от легитимирано да упражни
правото на жалба лице.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
1
Въззиваемата страна - ДИТ-София-град, редовно призовани, се представлява от
юрисконсулт Петров, който моли НП да бъде потвърдено като се изтъква, че нарушението е
безспорно установено и се потвърждава от приложените по делото документи, АУАН и НП
съдържат всички необходими реквизити, а санкцията е правилно определена като липсата на
съдействие от страна на дружеството е затруднило контрола и изпълнението на служебните
задължения на инспекторите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „***, ЕИК ***, е търговско дружество със седалище в гр. София,
представлявано от изпълнителния директор Поало Гранди.
Във връзка с предприета от ДИТ-София град проверка, с призовка, съставена на
14.05.2021, от дружеството на основание чл.402, ал.1, т.1 КТ, контролните органи изискали
представянето на подробно описани в призовката документи, относно служителите на
дружеството, изплащането на работната заплата, командироването на търговското
дружество, правилата за работната заплата, правилника за вътрешния трудов ред и други. В
призовката бил определен срок за представяне на документите до 10.00 часа на 26.05.2021г.,
като същите следвало да се представят на адрес на контролната администрация- гр. София,
ул.“Лъчезар Станчев“ № 20, ет.2, при инспектор А.Н..
По делото няма данни дали и кога посочената призовка е била връчена на
представител на дружеството. На посочената в призовката дата, изисканите книжа не са
били представени на контролната администрация.
От приложените писмени доказателства се установява единствено, че на 19.05.2021г.
на Ивайло Рачев, определен съгласно Заповед № 2020-12-01/17.12.2020г. на ръководителя на
предприятието за представител на *** пред Инспекция по труда, на основание чл.40, ал.2
ЗАНН е връчена покана за съставяне на АУАН, като връчването е отразено в нарочна
разписка. На 18.05.2021г. пък същото лице е получило пощенска пратка от ДИТ-София,
адресирана до дружеството, но с неуточнено съдържание.
На 26.05.2021г., от страна на свидетеля Н., бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 22-007434, с който срещу „***, било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че не е представило в срок до 26.05.2021г.
изисканите с покана по чл.45, ал.1 АПК документи, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.402, ал.2, вр. ал.1, т.2 от КТ.
Актът бил съставен без участието на нарушителя, но видно от възражение вх. №
21058111/03.06.2021г. същият е бил връчен на дружеството.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-007434 от 17.06.2021г., на директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 3 от КТ на *** с ЕИК ***, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000/пет хиляда
/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по
делото писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка с изх.№
ПР2107377/26.05.2021г., покана за съставяне на АУАН, АУАН № 22-007434 от 26.05.2021г.,
НП № 22-007434 от 17.06.2021г., Заповед № 3-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор
на ИА ГИТ, заповеди за назначаване и длъжностни характеристики на наказващия орган и
актосъставителя, Призовка на основание чл.45, ал.1 АПК от 14.05.2021г., покана за
съставяне на АУАН, Заповед от 17.12.2020г., Констативен протокол от 26.05.2021г, известия
за доставяне, възражение вх. № 21058111/03.06.2021г., призовки по чл.45, ал.1 АПК от
29.01.2021г. и 22.02.2021г., както и събраните гласни доказателства - показанията на
свидетеля А.Н..
2
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Н.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са
информативни, като съдържат изчерпателна информация за извършената от нея проверка,
както и изпратени две призовки- от 29.01.2021г. и допълнителна такава от 22.02.2021г.,
наличието на нарочно определено лице за контакт, т.е. налице е добре съхранен спомен за
проверката довела до санкционирането, с изключение обаче на призовката за 26.05.2021г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства, тъй като същите са преимуществено официални документи, в чиято
автентичност и достоверност не са налице основания за съмнение, като наред с това те са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата на изпълнителни директор на дружеството се явява процесуално допустима
- същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен
срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, а разгледана по същество в рамките на
правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на
атакувания акт, се явява основателна в искането за отмяна на наказателното постановление
поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-007434 от
26.05.2021г., издаден от компетентен орган - инспектор при ДИТ-София в кръга на
неговите правомощия. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения
се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал.
1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е
свидетелката Н., на длъжност главен инспектор в агенцията.
Актът е подписан от съставителя и свидетел, но при съставянето му не е участвал
представител на дружеството, като съдът намира, че не е налице и надлежно връчена покана
за съставяне на посочения АУАН, с който е ангажира отговорността на дружеството за
извършеното на 26.05.2021г. нарушение. Последното е и невъзможно доколкото, както се
сочи в АУАН и НП, нарушението е извършено на датата на съставяне на акта- 26.05.2021г.,
при което няма как дружеството да се счита предварително уведомено за това.
Действително по делото е налице валидно връчена на 19.05.2021г. покана по чл.40,
ал.2 ЗАНН, в която дружеството е уведомено за предстоящо започване на процедурата по
ангажиране на административно-наказателната му отговорност за нарушение с идентична
правна квалификация, а именно по чл.402, ал.2, вр.чл.402, ал.1, т.2 КТ, но същата няма как
да касае бъдещи нарушения, а следва да се отнесе към събитията от месец януари-февруари
2021г., за които дава показания и свидетелката Н.- автор на поканата. Изпращането на
покана за съставяне на АУАН предполага вече формиран у актосъставителя извод за
извършено конкретно административно нарушение, характеризиращо се с всички основни
признаци на деянието, включително време на извършване, което следва и от езиковото
тълкуване на правилото на чл.40, ал.2 ЗАНН, което говори за „нарушителя“. Иначе казано
връчената на 19.05.2021г. покана, касае единствено вече осъществени административни
нарушения, и не дава право на наказващата администрация да започне производство по
ангажиране на отговорността на дружеството и за бъдещи такива, които не са били
извършени към момента на нейното изпращане.
Предвид на това съдът намира, че актът е съставен в нарушение на изискванията на
3
чл.40, ал.1 ЗАНН, без на същото да е присъствал нарушителя и, без да са били налице
основанията за изключение от това правило. Действително след съставянето му актът е бил
предявен на нарушителя, което се установява на база постъпилото срещу същия възражение,
но това са отделни действия от процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност, регламентирани самостоятелно съответно в чл.40 и чл.43 ЗАНН, като
връчването на акта не санира допуснатото при съставянето му нарушение. С оглед на
изложеното, то още със самото съставяне на акта е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което предвид обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото на нарушителя
да представи обяснения и възражения, които да бъдат отразени в акта, съгласно чл.42, т.8
ЗАНН, както и да възприеме действията по съставяне на АУАН, включително участието на
свидетели, следва да се определи като съществено и само по себе си налага отмяна на
издаденото въз основа на акта, наказателно постановление. (в този смисъл изрично Решение
№ 4562 от 08.07.2021г. по адм.д.№ 4892/2021г., Решение № 5104 от 15.07.2016г. по адм. д.
№ 3392/2016г., Решение № 4543 от 04.07.2018г. по адм.д. № 4474/2018г., Решение № 3074 от
18.06.2020г. по адм.д. № 818/2020г. , Решение № 3075 от 18.06.2020г. по адм.д. №
595/2020г., Решение № 2637 от 26.05.2020г. по адм.д. № 1352/2020г., Решение № 5990 от
16.10.2019г. по адм.д. № 2577/2019г., Решение № 853 от 15.02.2021г. по адм.д.№
11128/2020г., всички по описа на АССГ ).
Предвид на това и с оглед допуснатото нарушение на процесуалните правила, което
съдът определя като съществено, предвид пълното неглижиране на разпоредбата на чл.40
ЗАНН от страна на актосъставителя, то и наказателното постановление подлежи на отмяна.
На следващо място съдът се солидаризира с изложените в жалбата оплаквания
относно непълнота в описанието на извършеното нарушение. Административното
обвинение се свързва с нарушение на задължението на работодателя да окаже съдействие на
контролната администрация, в частност като представи изискани на основание чл.402, ал.1,
т.2 КТ документи. Доколкото същите са изискани не директно от представител на
дружеството, а чрез призовка, с която е определен краен срок за представянето, то
надлежното описание на обстоятелствата въз основа, на които се гради извода за
неизпълнение на задължението по представяне на документи следва да включи и твърдения
кога и на кого е връчена призовката. В настоящия случай актосъставителя и наказващия
орган лаконично са се задоволили да посочат, че същата е изпратена чрез куриер, без обаче
да се съдържат допълнителни данни за пощенската пратка. Това без съмнение ограничава
правото на защита на нарушителя, като свежда описанието на нарушението до бланкетно
твърдени за неизпълнение на задължение за оказване на съдействие, без да се посочват
фактите, по възникването на това задължение и срока за изпълнението му.
Наред с това доказателства за връчване на процесната призовка, с която се свързва
извършеното от дружеството нарушение липсват. Разписката част от образеца на призовка е
непопълнена, а от представеното копие на известие за доставяне на пощенска пратка с код
CL000505817BG не може да се направи какъвто и да е извод за нейното съдържание или пък
то да се свърже с въпросната призовка за явяване на 26.05.2021г. Съгласно описанието на
пратката тя съдържа „вх. № 21041894/17.05.2021“, каквато сигнатура липса на призовката,
която освен това носи дата на изготвяне -14.05.2021г. Предвид на това съдът намира, че
липсват каквито и да е доказателства на *** да е връчено искане за представяне на
документи с краен срок на представяне -26.05.2021г., т.е. не се установяват основания за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение
по чл.415, ал.3 КТ, свързано със същото. Обстоятелството, че на 19.05.2021г. на
представител на дружеството е връчен друг документ само по себе си не означава връчване
и на процесната призовка, което не може да се извежда по пътя на педположениието или
чрез допускане. Предвид на изложеното съдът намира, че не са доказани и фактическите
основания на отговорността, което също съставлява основание за отмяна на наказателното
постановление.
4
С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото в хода на административно-
наказателното производство са допуснати нарушения от категорията на съществените, и
освен това нарушението не е доказано, то наказателното постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на производството, въззиваемата страна няма право на разноски, а от
страна на жалбоподателя не се претендират такива.
Воден от горното основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007434 от 17.06.2021г., на директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 3 от
КТ на *** с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 5000/пет хиляда /лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2,
вр. ал.1, т.2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5