Р Е Ш Е Н И Е
№
26.09.2018 година
град Тетевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Виолета Монова ,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 842 по описа на съда за
Съдът е сезиран с искова молба от Е.А.Б. с ЕГН ********** *** против Р.Б.Б. ЕГН ********** , Б.Б.Б. ЕГН ********** , Н.Б.Б. ЕГН ********** и Г.Б.К. ЕГН ********** *** с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане солидарно на ответниците да заплатят сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в едно с мораторна лихва от датата на увреждането 04.12.2016г. до датата на завеждане на делото и законна лихва върху общата сума до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски – претърпени болки и страдания в резултат на нанесен от ответниците побой на 04.12.2016г между 01 и 02 часа пред дискотеката в с. З.П..
В исковата молба се твърди ,че на процесната дата 04.12.2016г на излизане от дискотеката тримата братя ответници Р. ,Б. и Н. и племенника им Г. в съучастие го нападнали и нанесли телесни повреди на ищеца като го налагали с бухалки , криваци и брадви , ритали го в главата и налагали с бухалките.Бил загубил съзнание и като се свестил бил на четири метра от мястото където го повалили , побягнал и се скрил от другата страна на една улица до вадата на моста, като се обадил на тел.112. Но приятели дошли преди полицията и го откарали в МБАЛ-Л.. От извършеното от ответниците деяние му били причинени телесни увреждания : травматичен хематом с виолетов цвят на дясното око , разкъсна рана на външна ъгълна очна цепка , множество хематоми по калварията на главата ,масивен хематом на лявото бедро и подбедреница . От нанасяне на травмите и в продължение на 6 месеца след това той изпитвал неописуеми болки и страдания , както и множество неудобства в личния си живот , като около месец се наложило да лежи не можел да се обслужва сам , да се храни и пиел само течности. Четиримата ответници били признали вината си и осъдени по НОХД № 256 от 2017г по описа на районен съд Тетевен за престъпление по чл.325 ал.2 пр. последно във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 от НК на, не е предявяван граждански иск по делото от общ характер . Ищецът моли да бъде уважена исковата му претенция .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В срока по чл. 131 ГПК , нито един от ответниците не е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция . С протоколно определение от дата 19.01.2018г делото е било спряно на основание чл. 229 ал.1 т.1 от ГПК , с оглед страните да се спогодят. С молба от получена в съда 08.06.2018г подадена по пощата на 05.06.2018г от процесуалния представител на ищеца е поискано на основание чл.230 ал.1 ГПК възобновяване на производството , като с определение от 08.06.2018г на основание чл.230 ал.1 от ГПК производството по делото е възобновено .
Предвид случилото се било образувано досъдебно производство №23 /2017 на РУП –Я. , като в хода му била назначена съдебно-медицинска експертиза, по която експертът дал становище, че на ищеца му е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания , предимно в областта на главата , отток и кръвонасядане по клепачите и затворено дясно око от този отток , рани в очния ъгъл , които повреди са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето , тоест налице е лека телесна повреда. Според заключението на експерта нараняванията на ищеца се дължали на множество удари с тъп предмет и отговаряли да са получени по време и начин съобщен от пострадалия и свидетеля очевидец.
С влязло в законна сила споразумение от дата 25.09.2015г по НОХД № 256 /2017 г. на районен съд Тетевен , ответниците са се признали за виновни за извършено от тях престъпление по чл.325 ал.2 пр.последно във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 от НК . споразумението е влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. обстоятелството, че ответниците са извършили деянието по описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Няма спор и от приложеното наказателно дело от общ характер се установява, че в наказателното производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като до момента ответниците не твърдият и не доказват да са платени суми на ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на горепосоченото престъпление.
Ясно е също, че пострадал в настоящото производство е ищецът, за когото безспорно това качество е признато в приключилия наказателен процес. Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания , предимно в областта на главата , отток и кръвонасядане по клепачите и затворено дясно око от този отток , рани в очния ъгъл , които повреди са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.
При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния съд.
При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба болки и страдания не са ангажирани гласни доказателствени средства, а само писмени такива , приложено е НОХ №256/2017г на Р.С.-Тетевен и видно от заключението на вещото лице депозирано в досъдебно производство №23/2017г на РУ-Я. въз основа на което е образувано процесното НОХД действително на ищеца е нанесена лека телесна повреда , която съдът няма как точно да оцени колко време е продължило неудобството за ищеца , тъй като няма разпит на свидетели и защитата се отказа в последното по делото заседание от разпит на свидетели , но в експертизата по досъдебното производство вещото лице е заявило ,че не се очакват трайни последици от тази повреда, като и самия ищец е заявил в иска ,че около месец се наложило да лежи , не е могъл да се обслужва сам и да се грижи за себе си, т.е това е една невъзможността за самостоятелни грижи и зависимостта от околните .От своя страна ответниците не са възразили , не са оспорили твърденията в иска и не са представили отговор по чл.131 ГПК . Съдът взема предвид и начинът на нанасяне на телесните увреждания , като се позовава не само на обстоятелствената част на иска , а и на обвинителния акт и съдебната експертиза по досъдебното производство , както и утвърденото от съда споразумение в което четиримата ответници са признали ,че : на 04.12.2016г., около 01.00 часа, в с.З.П., Л. област, пред заведение „Л..“ на ул.“Шипка“ № 12, в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – въоръжени с колове, брадви, бухалки, пристигнали пред заведението с л.а. А. *******, собственост на Г.Б.К. , където нанесли удари с тях на Е.А.Б. като му причинили разстройство на здравето, неопасно за живота; нанасяли удари по л.а. ******* , собственост на С.М.Я., псували и отправяли закани за саморазправа, което по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, което е престъпление по чл.325,ал.2,предл. последно във вр. ал.1 във вр. чл.20,ал.2 от НК.
В случая съда , като взе предвид горните обстоятелства, в т.ч., че се касае за лека телесна повреда и вследствие на травмата са преживени интензивни болки и страдания; пострадалият около месец не е могъл да се обслужва нормално, както и да осъществява комуникация безпроблемно; че от преживените страдания не се очакват трайни последици от тази повреда , съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, следва да се определи на сумата от 3000 лева , която сума съдът счита ,че не е завишена . Следователно искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Съдът счита, че обезщетение в посочения размер е справедливо и съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни случаи /Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 873 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2008 г., I г. о., ГК и др./.
По иска по чл. 86 ЗЗД:Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. С иска се претендира лихва от 04.12.2016 до подаване на иска в съда и законна лихва върху общата сума до окончателното изплащане .Съобразно законовите изисквания , обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.12.2016 г. до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на300 лева – платено адвокатско възнаграждение, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото. Ето защо дължимите на ищеца разноски от общо 300 лева ще бъдат присъдени солидарно в тежест на ответниците.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на районен съд Тетевен – държавна такса върху уважения иск, а именно 120лв .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Б.Б. ЕГН ********** ***, Б.Б.Б. ЕГН ********** ***, Н.Б.Б. ЕГН ********** *** Г.Б.К. ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Е.А.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 3000 лева /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат от причинена на 04.12.2016 г. от ответниците лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания , предимно в областта на главата , отток и кръвонасядане по клепачите и затворено дясно око от този отток , рани в очния ъгъл , които повреди са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта – 04.12.2016 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Р.Б.Б. ЕГН ********** ***, Б.Б.Б. ЕГН ********** ***, Н.Б.Б. ЕГН ********** *** Г.Б.К. ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на Е.А.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева /триста / лева/- разноски по делото направени за процесуално представителство за един адвокат .
ОСЪЖДА Р.Б.Б. ЕГН ********** ***, Б.Б.Б. ЕГН ********** ***, Н.Б.Б. ЕГН ********** *** Г.Б.К. ЕГН ********** *** солидарно да заплатят в полза на районен съд Тетевен , сумата от 120 лева /сто и двадесет / лева за държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: