Определение по дело №37/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1370
Дата: 27 март 2015 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20151200900037
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 март 2015 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 4919

Номер

4919

Година

21.11.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.22

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росица Бункова

Секретар:

АТАНАСКА КИТИПОВА ИВО ХАРАМЛИЙСКИ

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иво Харамлийски

дело

номер

20141200600259

по описа за

2014

година

за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството пред Окръжен съд -Благоевград е въззивно, по реда на Глава 21 НПК , и е образувано въз основа на ПРОТЕСТ (и допълнителни съображения към същия) на прокурор от Районна прокуратура –Р. срещу невлязлата в сила присъда № 1655/24.04.2014г, постановена по НОХД № 383/2011г по описа на Районен съд –Разлог.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите (сега въззиваеми) Б. Б. З., М. Б. З.,Г. И. Н. ,тримата от [населено място] и И. К. Г. , от [населено място], [община] за НЕВИНОВНИ по предявените им обвинения за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,предл.2 ,т.5 и т.7 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК и във връзка с чл.28,ал.1 НК за подсъдимите Б. З. и М. З. и по чл.195,ал.1,т.4,предл.2 и т.5 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК за подсъдимите Н. и Г.. Съдът ги е оправдал по обвинението ,че на 25.11.2010 година, около 13,00 часа, в местността” Л.”, землището на [населено място] около 500 метра югозападно от почивната база на бившата банка ”Х.”, след предварителен сговор,в немаловажен случай и чрез използване на технически средства (2 лопати и 1 копач) са отнели чужди движими вещи (84 м телефонен кабел М. 4Х4х1,2) на обща стойност 504,00 лева от владението на Я. Г. Н., от [населено място] – законен представител на ИА ”Е.” [населено място] – собственик на кабела, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като по отношение на подсъдимите Б. З. и М. З. деянието е повторно. С присъдата е постановено направените разноски в производството да останат за сметка на държавата.

В протестът се твърди, че присъдата е неправилна и че съдът не е анализирал в съвкупност събрания доказателствен материал по делото и е приел фактически положения ,различни от установените в производството. В допълнителните съображения се повтаря това оплакване, като се сочи,че неправилно решаващия съд бил приел ,че липсват преки доказателства ,установяващи авторството на деянието и доказателства относно предмета на кражбата. Твърди се, че това не отговаря на действителността, тъй като били разпитани свидетелите Т., Г. и Д., които сочели ,че са заварили подсъдимите в района ,където бил изкопан кабела, а според Т. подсъдимите били в дере, където имало парчета от кабел. В такава насока били и показанията на св.Г. . Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд не е кредитирал тези показания като производни доказателства. Сочи се, че макар това да са полицейски служители и същите да пресъздават някакви извънпроцесни обяснения на подсъдимите, то тези показания следва да бъдат взети предвид. Сочи се, че тези полицейски служители са „локализирали региона на деянието“.

Сочи се също така, че действително е установено различие между техническата експертиза на веществените доказателства и показанията на свидетелите относно вида на липсващия кабел, но че същото следвало да се обясни с наличието на двукабелна магистрала, както и с навярно неясно изразяване от страна на св.Н..

Поради това се прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и им бъде наложено съответното наказание.

Пред окръжният съд окръжния прокурор поддържа протеста по изложените съображения.Настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се наложат съответните наказания (няма конкретни искания за размера на наказанията и за това дали да бъдат търпени ефективно или не).

Въззиваемите (подсъдими в първата инстанция) се явяват лично и със защитници. Защитниците (всеки един поотделно) оспорват протеста и настояват за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Развиват подробни съображения относно това,че всички доказателства са били надлежно обсъдени от първостепенния съд. Сочи се, че нито един от свидетелите (включително и Т.) не твърди, да е заварил подсъдимите при извършване на инкриминираното деяние, а ги е заварил на голямо разстояние от мястото, където имало изкопани дупки (и то доста на брой). Изтъква се и обстоятелството, че съгласно писмото на БТК към инкриминираната дата изобщо не са регистрирани прекъсвания и повреди на телефонните кабели в района, където се твърди, че е извършено престъплението. Изтъкват се и процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство (относно въззиваемия М. З.) . Поради това защитниците сочат, че протеста следва да бъде оставен без уважение, а присъдата – потвърдена.Подсъдимите (сега въззиваеми) също настояват за потвърждаване на присъдата.

Пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства. Въззиваемите не дават обяснения (както и в първоинстанционното производство и на досъдебното производство).

След като извърши собствена оценнка на събраните пред първата инстанция доказателства и след като направи служебна проверка на цялата атакувана присъда, въззивния съд , приема следното:

Протестът е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна , в установения срок и до компетентния съд.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред , в хода на което, в условията на състезателност, е положил изключителни усилия да установи обективната истина по делото, като е събрал максимално възможния доказателствен материал (включително и по собствена инициатива), далеч надхвърлящ предложения такъв от прокуратурата. Впоследствие всички доказателства са били внимателно и прецизно анализирани съобразно точния им смисъл, наличните противоречия са обсъдени внимателно и е посочено на кои доказателства и защо се дава вяра и кои доказателства не се кредитират. Цялата тази процесуална дейност на първата инстанция е извършена при спазване на изискванията на закона и на правилата на формалната и житейската логика. Доказателствата са обсъдени съобразно точното им съдържание, а не превратно.

При извършената от въззивния съд собствена оценка на събраните пред първата инстанция доказателства, настоящия състав приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимите Б. З. и М. З. са баща и син и преди инкриминирано деяние са били многократно осъждани за различни престъпления от общ характер. Подсъдимият Г. е бил наказаван по реда на чл.78а НК , а подсъдимият Н. е неосъждан. Четиримата подсъдими се познавали помежду си, всички били безработни и трудно намирали средства за издръжка на своите семейства.

На 25.11.2010г. в РУ “Полиция” на МВР –Р. постъпил оперативен анонимен сигнал,че неустановени лица изкопават телефонен кабел в местността „Логовете“ /Предел/, землището на [населено място], в района на почивната база на бившата банка „Х.“, в близост до пътя за местността “О.”. След получаване на сигнала св.Т. и Г. (служители на РУП –Р.) били изпратени от оперативния дежурен на посоченото място, за да проверят сигнала. Когато пристигнали на мястото, което било посочено в сигнала, свидетелите Т. и Г. първоначално не установили нито едно лице, което да изкопава кабели, но видели,че в посочената местност има много на брой изкопи по евентуалното трасе на кабела, като самото място било с много неравности. В близост,на самия път, видели и лек автомобил „Форд О. „ с регистр. [рег.номер на МПС] . Докато свидетелите Т. и Г. били на мястото, където имало изкопи, в близост до тях , от едно дере, излязъл подсъдимия Б. З. След като провели разговор с него, свидетелите Т. и Г. разбрали, че в дерето (към което нямали пряка видимост от мястото, на което се намирали) има и други лица, поради което се придвижили към тях. Когато слезли в дерето, св. Т. и Г. установили, че там са подсъдимите М. З., Г. и Н.,а непосредствено край тях имало разхвърляни отделни парчета кабели от различен вид. Свидетелите Т. и Г. поискали съдействие от дежурния, за да може установените лица и вещи да бъдат транспортирани до РУП –Р.. Ето защо малко по-късно на мястото пристигнал свид. А. Д. и неговия колега –полицейския служител А. (последният не е разпитван като свидетел, поради влошено здравословно състояние). Пристигайки на местопроизшествието, св.Д. възприел четиримата подсъдими, както и различните парчета кабел и лекия автомобил. По разпореждане на полицейските служители подсъдимите качили парчетата кабел в лекия автомобил „Форд О.“, за който се установи че е ползван от подсъдимия Б. З. и се отправили към РУП на МВР –Р.. На мястото на произшествието не е извършван оглед, не са правени каквито и да било измервания, нито фотоснимки, нито пък подсъдимите са давали някакви обяснения относно парчетата кабел ,коите обелвали . След пристигането в сградата на РУП –Р., бил оформен протокол за доброволно предавене, съгласно който подсъдимия Б. З. предал на св.Т. „84 м меден телефонен кабел ,без обвивка, тип М. 4х4х1,2 „ . Освен това е посочено, че са били предадени и лек автомобил марка „Форд О.“ с ДК [рег.номер на МПС] , две лопати и една кирка. Освен това са снети писчени обяснения от четиримата подсъдими. Въз основа на тези данни св.Т. потърсил собственика на вещите и след разговор с други лица, разбрал, че кабелът е собственост на „ИА „Е.“ –С.. Св.Т. уведомил представители на тази агенция, след което на същата дата (25.11.20110г) св.Д. ,в качеството му на представител на ИА „Е.“ депозирал официална жалба за извършена кражба.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно оценителна експертиза, която е дала заключение,че стойността на 84м съобщителен кабел тип М. 4х4х1,2, негоден за употреба и изчислена като меден скрап е 504лв. В разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е изследвало кабела (относно съдържанието му) не го е измервало като дължина и тегло.

В хода на досъдебното производство е проведен оглед на веществените доказателства по делото (предадения от подсъдимия Б. З. кабел). Извършено е и съответното измерване и е назначена нова експертиза. Съгласно резултатите от същата се касае за общо 12 (дванадесет) броя парчета кабел с обща дължина 85,80м. От тях има 6бр парчета от кабел тип МКБП (4х4х1,2) с 16 жила с обща дължина 40,10м ; 3бр парчета от кабел тип ТЗБП (7х4х1,2) с 28 жила, с обща дължина 14,70м; 2бр парчета от кабел, неуточнен тип (4х4х1,2) с 16 жила, с обща дължина 17,50м и 1 парче от кабел, неуточнен вид (7х4х1,2) с 28 жила, с дължина 13,50м. Вещото лице е посочило също така, че общата стойност на цветните метали (като скрап) ,които могат да бъдат извлечени от кабелите е 342,01лв, от които меден скрап -9,377кг на стойност 180,51лв. В съдебно заседание вещото лице по тази нова експертиза сочи, че се касае за парчмета от четири различни вида кабели, които не могат да работят като един кабел.

Именно тази фактическа обстановка въззивната инстанция приема за безспорно установена. Същата се доказва от показанията на св.Т. и Г. (отчасти), от показанията на св.Д., отчасти от показанията на св.Н., от показанията на св.Д. и от заключенията на вещите лица по двете експертизи , изслушани пред първостепенния съд, от писмените доказателства по делото.

По същество такава фактическа обстановка е възприета и от първостепенния съд.

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка правилен и законосъобразен се явява извода на първостепенния съд, че не е доказано подсъдимите да са извършили инкриминираното деяние и поради това правилно същите са били оправдани по предявените им обвинения.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на св.Т., Г. и Д. само в частта относно пряко възприетите от тези свидетели обстоятелства – наличието на много следи от изкопи в местността, където се твърди ,че е извършено престъплението; присъствието на подсъдимите в тази местност, обстоятелството, че в дерето, край подсъдимите е имало различни парчета от кабел. Правилно не са кредитирани показанията на св.Т. относно това извънпроцесните обяснения на подсъдимите. Както е посочил първостепенния съд кредитирането на показанията на св.Т. в тази им част би означавало подмяна на първични доказателства с производни такива. Вярно е, че принципно посочените свидетели не са разследващи органи по делото и биха могли да свидетелстват относно възприети от тях твърдения на подсъдимите. Но едни такива извънпроцесни признания, за да бъдат приети от съда , следва да бъдат подкрепени и от други доказателства по делото, а в случая липсват такива доказателства – липсват признания на подсъдимите в хода на наказателното производство (същите не са давали обяснения в нито един етап от наказателното производство),липсват каквито и да било други доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че именно подсъдимите са изкопали (откраднали кабела), че това е станало именно от мястото ,което се твърди в обвинителния акт и че се касае именно за кабела ,за който е повдигнато обвинение. В. в случая прокуратурата не е доказала нито точното място на твърдяното престъпление (както сочита свидетелите Т. и Г. – в тази местност е имало много изкопи), нито датата на деянието (на посочената дата подсъдимите са обелвали кабели, но не е установено кога тези кабели са били изкопани), нито дори предмета на престъплението- видно от заключението на новата техническа експертиза, извършена в хода на съдебното производство се касае за четири различни вида кабели, нито един от които не отговаря на този, посочен в обвинителния акт.

Правилно не са кредитирани показанията на св.Н. и св.Д. относно вида кабел, който ИА „Е.“ е имала в този район, тъй като техните твърдения се опровергават от изричното писмо на Агенцията.

С оглед на изложените съображения оплакванията в протеста са неоснователни. Не е доказано,че подсъдимите са откраднали процесния кабел, тъй като обстоятелството, че в посочения район същите са обелвали различни по вид парчета кабел, не доказва извършването на кражбата на типа кабел, посочен в обвинителния акт. Както бе посочено не е доказано нито мястото, нито времето, нито авторството на деянието, не е доказан дори и предмета на твърдяното престъпление.

Поради това постановената оправдателна присъда се явява правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло.

С оглед изложеното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 1655/24.042014г, постановена по НОХД № 383/2011г по описа на Районен съд- Разлог .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.