Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 9159 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 94587 от 16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 45757
по описа за 2018 г. на СРС, 41 състав, са били
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.К.Е. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 248,33 лева, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна, до пълния предявен размер от
309,81 лева и за периода 01.07.2014 г. – 31.01.2015 г., както и исковете с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 45,48 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 16.09.2015 г. до 26.01.2018 г. върху главница за незаплатена
топлинна енергия и за сумата от 14,20 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 26.01.2018 г. върху
главница за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на привлеченото
в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Въззивна жалба
срещу посочената част от решението е подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Със същата са
наведени доводи за допуснати от първия съд нарушения на материалния закон при
постановяване на съдебния акт. Жалбоподателят счита, че потребителите на
топлинна енергия са обвързани с приложимите към договора общи условия от 2008
г., по силата на чл. 32, ал. 1 от същите, в който бил определен редът и срокът
за заплащане на сумите за топлинна енергия – в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който издадената фактура се отнася. Излагат се оплаквания и за неправилно
приложение от страна на СРС на правилата за давността. Моли за отмяна на
решението в обжалваната от ищеца част и за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата в
производството.
Третото лице
помагач не е заявило становище във въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както
и възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване наличието на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9736/2018 г., 41 състав.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество и като
взе предвид наведените във въззивното производство доводи за неправилност на
обжалваното решение, въззивният съд приема, че атакуваният съдебен акт в обжалваната
част е постановен в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не
са допуснати нарушения на приложимите към правнорелевантните за спора факти
материалноправни норми. Съображенията за това са следните:
По предявения иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличето на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги, чиято цена
възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на предпоставките за
основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ответника. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи по делото
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените си притезания.
В настоящия случай
решението в частта, с която предявените срещу ответницата искове са били
уважени, е влязло в сила. Спорни между страните продължават да бъдат въпросите
каква част от процесните задължения, за които исковете са отхвърлени, са
погасени по давност, съответно изпаднала ли е ответницата в забава за плащане
на главните вземание съобразно фактическите основания на предявените акцесорни
искове и наведените с въззивната жалба доводи.
Първоинстанционният
съд е изложил изчерпателни мотиви относно приложението на института на
погасителната давност за част от вземанията на ищеца, като настоящата съдебна
инстанция не намира за нужно да преповтаря същите. Възражението за погасяване
по давност е релевирано своевременно - с отговора на исковата молба. Ето защо
верен е изводът на районния съд, че с оглед разпоредбите относно ежемесечното
фактуриране, изискуемост и изпълняемост на задълженията на потребителите на
топлинна енергия съгласно приложимите за съответните периоди общи условия,
погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода до м.01.2015
г. вкл. Неоснователен е доводът, поддържан от ищеца с въззивната жалба, за
„изместване“ напред във времето на изискуемостта на задълженията по общите
фактури, доколкото изложените аргументи не са в съответствие с приложимите към
договорите с потребителите общи условия.
Вземането е за
доставена топлинна енергия през определен месец, като за всеки месец
дружеството издава отделна фактура. Издаването на няколко счетоводни документа
от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове
извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за
това вземане. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен
от законодателя в зависимост от възникване на вземането и настъпването на
изискуемостта. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на
същото са различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. Ето
защо правилни са изводите на първия съд, че извън погасителна давност остават
вземанията за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г., за които предявените
главни искове са уважени.
Като неоснователни въззивния съд прецени и доводите на въззивника-ищец
относно изпадането на длъжника в забава за заплащане на задълженията си за цена
на топлинната енергия и цената на услугата за дялово разпределение, доколкото
изцяло споделя съображенията, изложени в
решението, чиято отмяна се иска с депозираната от ищеца въззивна жалба, като аргументите
за това са следните:
Основателността на
акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в
погасяването на същите. Неправилно във въззивната си жалба ищецът се позовава
на разпоредби от общите условия от 2008 г., които не са приложими към процесния
период. Що се отнася до следващите ги във времето по-нови общи условия - тези от 2014 г., препратки към които също се
съдържат в исковата молба, следва да се посочи, че моментът на забавата се
определя съобразно предвиденото в клаузата на чл. 33, ал.2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на
клиенти в град София /в сила от 12.03.2014г./ - купувачът е длъжен да заплаща
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Продавачът
начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено
количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки
/чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в
плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение
в размер на законната лихва. Ищецът обаче не представя доказателство за
публикуването на общата фактура за отчетните периоди, необхванати от
погасителна давност, на интернет страницата си. С оглед последното съдът приема,
че без доказателства в изложения смисъл забава за длъжниците в плащането на
установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е
налице, както е приел в решението си и първоинстанционният съд.
В производството
не са наведени доводи за приложимост на други правила за изпадане на
ответниците в забава, с оглед което и въззивният съд, предвид нормата на чл.
269 ГПК, е ограничен да ревизира преценката на решаващия състав на първия съд в
тази връзка.
Ето защо следва да
се заключи, че правилно СРС е приел, че исковете за мораторна лихва върху
главните вземания са неоснователни.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Разноски за
производството пред въззивния съд се следват само за въззиваемата. Такива обаче
не се претендират.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94587 от 16.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 45757 по описа за 2018 г. на СРС, 41 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, срещу В.К.Е., ЕГН**********,
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за
разликата над сумата от 248,33 лева, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна, до пълния предявен размер от 309,81 лева и за периода
01.07.2014 г. – 31.01.2015 г., както и с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 45,48 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 26.01.2018
г. върху главница за незаплатена топлинна енергия и за сумата от 14,20 лева обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до
26.01.2018 г. върху главница за дялово разпределение.
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявените от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ са били уважени, е влязло
в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД, на страната на въззивника
„Т.С.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.