Р Е Ш Е Н И Е
№ 1260/08.11.2022 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Гергана
Славова,
разгледа адм. дело №
1398/2022 година.
Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от Я.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес *** – партер, офис № 2, чрез адвокат С.К. от БАК, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
22-0237-000105/25.07.2022 година на полицейски инспектор в Районно управление –
А. (РУ – А.) при ОД – Б. на МВР.
С оспорената заповед по отношение на лек автомобил с регистрационен № *****,
собственост на жалбоподателя, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на
пътното превозно средство“, за срок от
шест месеца, считано от 22.07.2022 година.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че не е управлявал процесния автомобил на
19.07.2022 година, нито преди, нито след това.
Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът представя административната преписка
и писмено становище, с което иска
жалбата да бъде отхвърлена.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.
На 19.07.2022 година около 23:10 часа в село Съдиево, община А.,
по централната улица на селото с посока на движение, към ПП І-6, служители на
МВР поискали да извършат проверка на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
с регистрационен номер *****, собственост на Я.Д.И., като включили светлинните
сигнали на паркирания служебен автомобил и е бил подаден сигнал за спиране със
„Стоп“ палка по образец за МВР. Автомобилът намалил скоростта, отбил вдясно, но
при изравняването му с един от служителите отново ускорил ход и продължил
движението си по земен път. Водачът на автомобила бил разпознат като Я.Д.И. ***,
за когото полицейските служители знаели, че е лишен от право да управлява МПС.
Автомобилът на И. бил проследен на безопасна дистанция, като след около 150 –
200 метра движение по земен път той попаднал върху насип от големи
стоманобетонни късове, аварирал и спрял, а водачът избягал в неизвестна посока.
За така описаните факти е била изготвена докладна записка от един от
служителите на МВР (лист 8).
За установеното нарушение бил съставен АУАН, серия АД, № 001601/22.07.2022
година и били иззети регистрационните табели на автомобила (лист 7).
Със заповед за прилагане на ПАМ на полицейски инспектор в РУ - А. при ОД – Б.
на МВР, на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на автомобила
на Я.Д.И. е наложена принудителна мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за
срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че е управлявал
собствения си лек автомобил след като е лишен от това право по административен
ред с НП № 20-0769-001532 от 22.05.2020 година, връчено лично и влязло в
законна сила на 11.03.2021 година.
По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ – 161/2022 година по
описа на РУ – А., като е извършен разпит на служителите на МВР (лист 10 – 11).
Видно от докладна записка, изготвена от полицейски инспектор Г. Д. ***, Я.И.
е бил задържан за срок от 24 часа в РУ – А. (лист 9).
За установяване на компетентността на издателя на заповедта, ответникът е
представил заповед № 251з-1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Б. на МВР
и заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи
(лист 14 - 16).
За констатацията, че към момента на проверката водачът Я.Д.И. не притежава
СУМПС е представена справка за нарушител – водач, получена от АИС на МВР (лист
12 - 13).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което
има интерес от оспорването (собственика на МПС).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
По смисълът на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171 ал. 5 от ЗДвП
обжалването ѝ е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представените
заповеди на директора на ОД – Б. на МВР и на министъра на вътрешните работи,
според които полицейските инспектори в РУ на МВР са оправомощени да налагат ПАМ
по ЗДвП.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя
съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
При издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е материално законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед
се установява едно от тях - управление на МПС от собственик, който е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по административен ред с НП,
влязло в сила. В заповедта това основание изрично е споменато.
В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две –
заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от
него, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред.
В случая, от преписката се установява, че собственикът на автомобила – Я.Д.И.,
го е управлявал след като е бил лишен от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред с НП № 20-0769-001532 от 22.05.2020 година,
влязло в сила на 11.03.2021 година. В
заповедта - като адресат на ПАМ е посочен жалбоподателят, който е собственик на
превозното средство.
Така и двете
предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не е управлявал процесния автомобил на посочената
в заповедта за прилагане на ПАМ дата – 19.07.2022 година. Този заявен отрицателен
факт се опровергава от представените с административната преписка документи –
докладна записка от мл. полицейски инспектор Веселин Василев (един от
служителите на МВР опитали се да извършат проверката), протоколи за разпит на
свидетелите Златко Цвятков Цвятков и Веселин Владов Василев и от АУАН серия АД
бл. № 001601 от 22.07.2022 година, от
които се установява по безспорен начин, че именно Я.И. е управлявал процесния
автомобил на посочената дата.
Предвид изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на Я.Д.И. с ЕГН **********
и адрес *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0237-000105/25.07.2022 година на полицейски инспектор в Районно управление –
А. при ОД – Б. на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: