Р Е Ш
Е Н И Е
№ 934 /24.07.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на
двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар С.А. и прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 1304/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от началника на РУ – Сунгурларе към ОД – Бургас на МВР против решение
№ 33/22.05.2020 година по н.а.х.д. № 27/2020 година на Районен съд – Карнобат
(РС), с което е отменено наказателно постановление № 18-0454-000501/22.08.2018
година на началника на РУ – Сунгурларе при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на С.А.Д. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 178 ал. 1 т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер
на 2000 лева.
Касаторът оспорва изцяло
решението. Поддържа, че то е необосновано, защото правните изводи не са в
съответствие с фактите, установени по делото – разполагане на съоръжение тип
„палатка“ върху уличното платно в град Сунгурларе във връзка с провеждана
сватба, без съответно подсигуряване на организация на движението за бързо и
сигурно придвижване на участниците в него. Оспорва се мотива на съда, че
санкционната норма е обвързана единствено с осигуряването на безопасност при
извършването на строителни и ремонтни работи по пътищата, а нарушението е било
неправилно квалифицирано по ЗДвП, вместо по Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на община Сунгурларе на ОбС – Сунгурларе.
Иска отмяна на решението и потвърждаване
на НП.
Прокурорът пледира основателност
на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
основателна.
С обжалваното НП С.Д. е
санкциониран, че на 23.07.2018 година, около 16:00 часа в град Сунгурларе, на
кръстовището на улица „Девети септември“ и улица „Гроздьо Георгиев“ е наредил
да се постави на пътя съоръжение (препятствие) палатка като не е взел мерки за
осигуряване на безопасността на движението и го е затруднил.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че текстът на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност единствено за наказателно отговорни
лица, които не са взели съответните мерки, правно регламентирани в Наредба №
3/16.08.2010 година за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (Наредба №
3/16.08.2010 година) и то само ако е установено издадено от тях нареждане за
поставяне на съоръжение или препятствие на пътя. Според РС, непосочването на
приложимите подзаконови правни норми, нарушени с деянието, е довело до
неизясненост от фактическа страна на НП, а това е довело до съществено
процесуално нарушение в производството по налагане на наказанието. Вторият
основен аргумент за отмяна на НП е, че деянието не е представлявало нарушение
на ЗДвП, а е било нарушение на Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе на ОбС –
Сунгурларе, предвиждаща отговорност за провеждане на публично мероприятие не на установените за това места и без
надлежно разрешение.
Решението е незаконосъобразно.
РС е установил релевантните
факти, обсъдил е подробно всички относими доказателства по делото, изложил е
ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушение не е извършено, и е
постановил логически издържан диспозитив в тази насока.
Настоящият касационен състав,
обаче, не споделя тълкуването на приложимото право, извършено от РС при проверката
на законосъобразността на НП.
Съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лева, който нареди да се ремонтира път
или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за
осигуряване на безопасността на движението.
Тълкуването на тази законова
норма сочи, че административнонаказателна отговорност носи всяко едно лице,
което нареди/разпореди: 1. да се ремонтира път, без да е взело мерки за
осигуряване на безопасността на движението или
2. да се постави съоръжение или препятствие на пътя, без да е взело мерки за
осигуряване на безопасността на движението.
Какво се установява от фактите по
делото пред РС.
Наказаният С.А.Д. е организирал
сватбено тържество на сина си – А.С.Д., в рамките на което е разпоредил разполагането
на сглобяемо съоръжение „палатка“ със значителни размери в кръстовището на две
улици, отворени за обществено ползване в град Сунгурларе. Под палатката е бил
разположен оркестър с озвучителна система, а пред съоръжението (в останалата
част от кръстовището) са били струпани гостите на сватбата по начин, че
движението е било блокирано. Тази фактическа обстановка се установява от
изготвени докладни записки от служители на РУ – Сунгурларе: младши полицейски
инспектор Р., старши инспектор К. и
инспектор П.. За разполагането на палатката не е имало надлежно разрешение или
съгласуване от общинската администрация, а не е било извършено и съгласуване с
органите на МВР, въпреки твърденията на разпитания свидетелА.Д. (лист 10 – 12 и
22 от н.а.х.д. № 27/2020 година).
При тези факти настоящият състав
приема, че с деянието си Д. е осъществил именно състава на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗДвП – разпоредил е да се постави съоръжение на пътя, без да е взел мерки за
осигуряване на безопасността на движението. Безопасността на движението е
система от мерки, свързани с опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване и опазване на
имуществото на юридическите и физическите лица. Предприемането на такива мерки
винаги е свързано с конкретните условия на времето, мястото и обстановката, при
която е разположено съоръжението/препятствието. В настоящия случай по делото
липсват каквито и да е достоверни доказателства, че лицето, наредило
разполагането на палатката, е предприело конкретни мерки по осигуряване на
безопасността на движението в района на кръстовището. Напротив, на отправена му
забележка да премахне съоръжението Д. е отговорил, че няма намерение да го
отстранява до края на тържеството, предвиден за 18:00 часа на 23.07.2018 година
(лист 11 от н.а.х.д. № 27/2020 година).
Касационният състав не споделя
довода на РС, че санкционирането по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗДвП е възможно единствено
за наказателно отговорни лица, които не са взели съответните мерки, правно
регламентирани в Наредба № 3/16.08.2010 година и то само ако е установено издадено
от тях нареждане за поставяне на съоръжение или препятствие на пътя.
Действително, извършването на СМР по пътната мрежа изисква осъществяването на
мерки по Наредба № 3/16.08.2010 година, а неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение на чл. 178 ал. 1 т. 3 предложение първо от ЗДвП. За
реализирането на отговорността по чл. 178 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗДвП,
обаче, не е необходимо извършването на каквито и да е СМР в обхвата на пътя.
Достатъчно е да бъде установено, че наказателно отговорно лице е разпоредило
разполагането на каквото и да е съоръжение (застрашаващо безопасността на
участниците в движението по пътя) и не е предприело мерки за осигуряване на
изискваната от закона безопасност.
Нормата на чл. 178 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗДвП няма
бланкетен характер. Тя има не само санкционен характер, а определя и състава на
административното нарушение, за което се налага предвидената в нормата санкция,
т.е. определя всички съставомерни признаци на административното нарушение,
което е определено като наказуемо по закон. От фактическа страна, за да е
налице административно нарушение по чл.
178 ал. 1 т. 3 предложение второ от ЗДвП, е необходимо по несъмнен начин да
бъде установено наличието на деянието. В настоящия случай, в обстоятелствената
част на АУАН и на НП са описани фактически обстоятелства, които безспорно и
съвсем точно отговарят на цитирания фактически състав.
Ща се отнася до втория основен
аргумент в обжалваното решение – че деянието не е нарушение на ЗДвП, а е
нарушение по смисъла на общинската Наредбата
за опазване на обществения ред, следва да се има предвид, че законът и
наредбата регулират различен тип обществени отношения. Наредбата урежда
спазването на установения обществен ред, за да бъде осигурено спокойствието на
гражданите, в това число и при провеждане на мероприятия на открито, докато
законът има за цел осигуряване единствено на безопасността на участниците в
движението по пътищата. Така деянието на Д. може и да покрива признаците на
фактически състав от Наредбата, но в конкретния случай той не е санкциониран за
нарушение на обществения ред на територията на общината, а за нарушение на друг
тип обществени отношения - за разпореждането на действия (разполагане на съоръжение
на пътя), без да за взети нужните мерки за осигуряване на безопасността на
участниците в движението, с което е осъществил състав на нарушението, посочено
в НП.
Като е достигнал до други правни
изводи, въз основа на предприетото тълкуване на приложимото законодателство,
съдът е постановил материално незаконосъобразен съдебен акт. Решението на РС
следва да се отмени, като вместо него си постанови друго, с което да се
потвърди НП.
Затова съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 33/22.05.2020
година по н.а.х.д. № 27/2020 година на Районен съд – Карнобат.
Вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0454-000501/22.08.2018 година на началника на РУ –
Сунгурларе при ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: