Р Е Ш Е Н И Е № 161
град
Сливен, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в публичното заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с участие на прокурора Кр. Маринов, като
разгледа докладваното от административния съдия Бозукова КАНД № 140 по описа за
2021 г. на Административен съд – гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба на Я.П.Х. ***, депозирана чрез
адв. Д.Д. *** срещу Решение № 260200/07.07.2021 г. на Районен съд – Сливен,
постановено по АНД № 1605/2020 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 22-0000413/16.11.2020 г. издадено от и.
д. Директор РД "Автомобилна администрация"- гр. Бургас, с което на Я.Х.
е наложено административно наказание "глоба" в размер 500 /петстотин/
лева на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че мотивите на РС Сливен по отношение действията на наказващия орган са
противоречиви при определяне вида и размера на наложеното наказание. Счита, че
са налице основания за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява
от п. – адв. Д. Д., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", чрез РД "Автомобила администрация" – Бургас, в
писмено становище от пълномощник поддържа, че жалбата е неоснователна и моли
решението на РС Сливен да бъде оставено в сила. Ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен намира касационната жалба за
неоснователна и моли за решение, с което бъде оставено в сила решението на РС
Сливен.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 04.11.2020 г. около 12,25ч. касаторът Я.Х. управлявал
по път I-6 товарен автомобил „МАН
ТГЛ 8.180 БЛ" от категория N2 с peг. № ********, когато бил спрян
от инспектори от РД „АА"- Бургас. При извършената проверка същите
установили, че Х., видно от Заповед №513 от 03.11.2020 г. на управителя на
фирмата, извършвал превоз на товари за собствена сметка от К. до С., без да
притежава валидно удостоверение за п. г. По-късно било представено такова
удостоверение с № 302177/09.12.2015 г.,
на което срокът е изтекъл на 09.12.2018 г.
За извършеното нарушение на Я.Х. бил съставен АУАН №
270672 от 04.11.2020 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по
чл.178в ал.5 предл.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се е
запознал със съдържанието му и е отразил, че няма възражения. На основание така
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 22 - 0000413/16.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи протеклото санкционно производство.
Съдебният състав формирал и извод относно безспорната установеност на извършеното
от водача нарушение, което било такова с висока степен на обществена опасност,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен
състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. Касаторът излага довод за наличие
на допуснато от АНО съществено процесуално нарушение при квалификацията на
нарушението и определяне на административното наказание. Тези доводи не се
възприемат от настоящия състав. Контролните органи стриктно са съблюдавали
процесуалния ред по издаване на АУАН и НП, като същите разполагат с
необходимото законово съдържание. Деянието е описано пределно ясно от обективна
страна, като му е дадена и съответната правна квалификация, позволяваща на
дееца да разбере какво нарушение му се вменява. По категоричен начин са
доказани и обстоятелствата по извършването на административното нарушение,
което не се оспорва от нарушителя. Фактическата обстановка се потвърждава от
показанията на актосъставителя, на свидетеля по съставянето на акт, както и от
прочита на приобщените писмени доказателства. Видно от приложеното по делото удостоверение
за п. г. на водача, същото е с валидност до 09.12.2018г. Горното обстоятелство
се потвърждава и от представената пред настоящата инстанция справка от регистър
на п. и. на водачите. Фактите по делото установяват също, че на 04.11.2020г. Х.
е извършвал превоз, поради което е бил длъжен да притежава валидно
Удостоверение за п. г., което не е сторено. С оглед на това, закономерно АНО, а
впоследствие и районният съд са достигнали до извод за наличие на
предпоставките за ангажиране на отговорността на водача по регламентирания в чл.
178в, ал. 5, предл. 2 от ЗДвП ред. Съгласно посочената като нарушена разпоредба
се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва обществени превози на
товари без валидно удостоверение за п. г. Следователно деянието е правилно
квалифицирано, правилно е ангажирана отговорността на касатора по посочената
правна норма, предвиждаща наказание за това нарушение във фиксиран размер от
500 лева. За пълнота следва да се отбележи, че извършеното от Я.Х. деяние не
разкрива белезите и на "маловажен" случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че с поведението си
санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение и достигайки до
аналогичен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника по
касацията за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да
бъде осъден да заплати на ИА „Автомобилна администрация“ разноски в размер на
80 лева съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Сливенският административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА № Решение № 260200/07.07.2021 г. на Районен съд – Сливен,
постановено по АНД № 1605/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Я.П.Х. *** с ЕГН ********** да заплати на ИА „Автомобилна
администрация“ сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: