Д О Б Р И Ч К И Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
11.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
трети септември две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - В. Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 776 по описа на ДРС за 2020 година
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
В.С.С., ЕГН ********** в качеството на законен
представител, управител на „***” ООД, с ЕИК: *** /чрез адв. А.М.Д. ***/ срещу Електронен
фиш серия ”К” №3741405 на ОД на МВР-Добрич. С процесния ел.фиш, за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Против ЕФ е
постъпила жалба от санкционираното
лице, с която се оспорва материално-правната и
процесуално-правната законосъобразност на издадения електронен фиш, като се моли за неговата отмяна.
Навеждат се оплаквания за това, че превишената
скорост на движение на автомобила, посочена в ЕФ е установена с негодно техническо
средство, което не отговаря на изискванията посочени в Наредба
№8121з-532/12.05.2015 год., както и че при измерване скоростта му на движение на
превознотосредство, не са спазени изискванията на императивни разпоредби
от подзаконовите нормативни актове към
ЗДвП. Релевират се претенции и в насока, че ЕФ не съдържа лимитивно
установените задължителни реквизити на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, което води неяснота и ограничава правото на защита.
Редовно
призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Изложено е писмено становище , с което се поддържа искането на отмяна на
обжалвания ЕФ на посочените в жалбата правни основания и посочените в представеното
становище, като се претендира за присъждане на сторените разноски за
процесуално представителство.
Въззиваемата страна, редовно призована за
съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно
писмено становище, с което се моли съдът да остави жалбата без уважение, а
наложеното с ЕФ административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. да се
потвърди.
Съдът, след
като подложи на анализ и преценка както поотделно, така и в тяхната
доказателсвена съвкупност събраните по делото доказателства, в каквато насока е
обхвата и пределите на въззивната проверка, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения
в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Държавната институция ОД на МВР –Добрич е издала срещу жалбоподателя В.С.С., с ЕГН:********** в качеството му на законен представител и управител на „***” ООД електронен фиш /ЕФ/ серия К” №3741405 за налагане на глоба на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата в размер на 100 /сто/ лева с оглед на извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В издадения ЕФ констатираното административно нарушение е описано по следния начин: На 25.06.2020 година в 14:56 часа в гр.Добрич, по бул.”25-ти септември”, до РД ”Автомобилна администрация”, в населено място, с МПС „Нисан-Кашкай”, регистрационен номер СВ 40-70 НР е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 518; разрешена стойност на скоростта -50 км/ч; установена стойност на скоростта - 75 км/ч; превишена стойност на скоростта 25 км/ч; В.С.С., с данни на ЕГН и постоянен адрес, като законен представител на фирма „***” ООД, с ЕИК *********, на която фирма е регистрирано МПС.
Към издадения електронен фиш е приложен снимков материал /разпечатка/ от клип № 7246, TFR1-M №518 от дата 25.06.2020 година; час: 14:56:44 часа. В снимковия материал към ЕФ са посочени и конкретни GPS - координати, където е било установено превишението: EL 27.82296 и NL 43.54731 с помощта на горепосочената мобилна система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 518. Съобразно представените данни от съдържанието на клипа, с посоченото техническо средство е отчетена скорост на движение от 78 км/ч, при разрешена 50 км/ч за населеното място, т.е. налице е превишение с 28 км/ч /наказуема скорост/.
След извършване на справка в
регистъра на СПП-КАТ към ОДМВР – гр.Добрич от страна на длъжностните лица е установен
собственикът на въпросния автомобил – търг.дружество „***” ООД, с ЕИК *********, с представляващ - В.С.С., ЕГН:********** *** 42. На основание чл.189, ал.4
от ЗДвП е издаден и процесния електронен фиш, който е адресиран по надлежния
ред до жалбоподателя - в качеството му на управител и представляващ
търг.дружество.
Въз основа на изложените обстоятелства и
съдържащи се данни в заснетия с горепосоченото техническо средство „видео-клип”
е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на основание
чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и му е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 100
/сто/ лева.
Съдът счита,
че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средства – система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №518 не са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материален
закон. От
формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми задължителни
реквизи, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. В конкретния случай в ЕФ са
посочени - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР-Добрич/, мястото където е установено нарушението /в гр.Добрич, по бул.”25-ти
септември” до РД ”Автомобилна администрация” /, датата - 25.06.2020 година, точния
час на неговото
извършване /14:56 часа /, марката и модела на моторното превозно средство и неговия
регистрационен номер /лек автомобил ”Нисан-Кашкай”, с рег. номер ***/, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство и
ползувателя / регистрирано на фирма „***” ООД, с ЕИК ****, с представляващ В.С.С., ЕГН ********** *** 42/, описание на нарушението /извършено нарушение за
скорост – 75 км/ч, при ограничение 50 км/ч и превишена стойност на
скоростта от 25 км/ч/,
нарушената разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /в 14-дневен срок в БНБ по
указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
В атакувания електронен фиш е отбелязано конкретно, че нарушението се свежда до управление на МПС с превишена скорост - 75 км/ч, при разрешена такава - 50 км/ч, което е извършено в гр.Добрич, по бул.”25-ТИ септември”, т.е. същото е осъществено в населено място. Указано е конкретно и установеното превишение на скоростта - 25 км/ч. С оглед на изложените обстоятелства законосъобразно нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В Електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено от В.С.С. - в качеството му законен представител на фирма „***”ООД”, и в този смисъл са вписани необходимите данни, отнасящи се до самоличността на нарушителя, управлявал посоченото в ЕФ превозно средство. По делото не се води спор относно факта, че въпросният автомобил „Нисан-Кашкай”, с рег.№ *** към момента на установяване на нарушението е бил собственост на юридическо лице - „***” ООД, както и че негов законен представител е жалбоподателят В.С.С.. Последният в законоустановения срок от получаване на обжалвания ЕФ, като управител и представляващ търг.дружество не е представил в ОДМВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция” писмена декларация, в която да впише данни за друго лице, извършило нарушението на посочената в ЕФ дата и час.В тозисмисъл, жалбоподателят не е упражнил предоставеното му по закон право, предвидено в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, което формира у съда еднозначен извод, че доколкото липсват данни за друго лице да е управлявало автомобила на посочената дата и час в ЕФ, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно е установено
по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
на посочената в ЕФ дата
и час е бил засечен с автоматизирано
техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M № 518. Касае се за одобрен тип техническо средство, съгласно наредбата за
средствата за измерване, подлежащо на метрологичен контрол. От представените по
делото доказателства съдим, че към дата 25.06.2020 година, когато е измерена
превишената скорост на движение на автомобила в населеното място, мобилната
видео-радарна система тип „TFR1-M”, с фабр. №518/07, монтирана на
служебен автомобил ТХ 1001РХ е била преминала успешно проверка в Лабораторията
за проверка на средствата за измерване при ГДНП, т.е.същата е била с установен срок
на годност до 11.02.2024 г./ по арг. протокол №5-17-19 /21.08.2019 г. на л.33 от делото/. По тези съображения,
съдът отхвърля като несъстоятелни наведените в жалбата доводи, че превишената скорост
на движение към момента на установяване на нарушението е измерена с негодно
техническо средство, респ. с изтекъл срок на годност до 24.02.2020 год.
Към
издадения електронен фиш е приложена и
снимкова разпечатка от клип № 7246 на радар 518 от дата 25.06.2020 година. Съгласно легалния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, снимковия материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на водачите в хипотезата на чл. 189,ал.4 ЗДвП за нарушение, установено и заснето със стационарно техническо средство или система, функционираща автоматизирано в отсъствие на контролен орган, предпоставя спазване на кумулативното изискване, произтичащо от разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП. Съгласно цитирания текст от закона, местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението се обозначават, като поставят пътни знаци и техника за видео-наблюдение. Коментираното изискване се обуславя от необходимостта, участниците в движението да бъдат информирани, за осъществяването на видео-контрол в съответния пътен участък, преди да навлязат в обхвата на действие на техническото средство. В случая обаче, доколкото установена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП максимално допустима скорост на движение - 50 км/ч за населените места, за автомобилите от категории „А”,„В”,„С”и„D”,„В+Е”, „С+Е” и „D+Е” /управлявания от жалбоподателя автомобил спада към категория „В”/, то следва да се приеме, че отпада необходимостта от задължително обозначаване на пъния участък със знак „Е 24” контрол с АТС – в каквато насока са и претенциите на жалбоподателя. И това е така, тъй като задължението на водача на ППС от гореизброените категории е да се движи в населени места с максимално допустима скорост от 50 км/ч, освен ако няма друго указване на скоростта с допълнително поставен пътен знак. Ето защо, макар и по делото да няма представено доказателство /снимков материал/, от който да съдим, че самото място, където е извършено измерването с АТСС е било предварително обозначено с преносим пътен знак „Е24”, това обстоятелство не опорочава правомерните действия на длъжностното лице, позиционирало служебния автомобил и установило нарушението с помощта на мобилната системата за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M 518.
В контекста на изложеното следва да се отбележи, че в разпита си пред съда св.И.К.Й.,
който служител е позиционирал автомобила на СПП, оборудван с мобилната
видео-радарна система тип „TFR1-M”, с фабр. №518 поясни, че не е обозначил
мястото, където ще бъде осъществяван контрол по спазването на правилата за
движение, съобразно изискванията на чл.7
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година, тъй като се ръководел от факта, че в
населените места максимално допустимата скорост е 50 км/ч., което задължава водачите да я спазват. От показанията на свидетеля
научаваме още, че мобилната система е била настроена и оставена да
работи на „автоматичен” режим. При този режим на работа, тя е засичала
автоматично скоростта на приближаващите по пътя към нея и в двете посоки
превозни средства. Или с други думи, доколкото мобилната система е била
поставена да работи на „автоматичен режим” и сама е регистрилала и заснемала
отделните нарушения,служителят не е могъл да влияе върху точността и обетивността
на извършените измервания на скоростта. По изложените правни съображения съдът
счита, че обжалвания ЕФ се явява
законосъобразен, издаден в съответствие с приложимия материален закон и
процесуалните правила, поради което същият следва да бъде потвърден от
решаващия съд.
А колкото до наличното на пръв
поглед обективно несъответствие между констатираната с техническото средство превишена
скорост на движение на ППС посочена в клипа и отразената в ЕФ, може да се
посочи следното:
Действително, че в ЕФ е посочена като установена
скорост на движение на автомобила - 75 км/ч и съответното превишение на
разрешената максимална скорост за населени места е с 25 км/ч, а в разпечатания
от автоматизираното техническо средство клип №7246 на радар №518 от дата 25.06.2020
година е отразено, че измерената скорост на движение е 78 км/ч и превишението е
с 28 км/ч над разрешената максимална за населените места. За да се отговори на
въпроса, дали правилно в ЕФ е занижена скоростта на движение с 3 км/ч, съдът
счита, че следва да се съобразят техническите характеристики и параметри на
самата „система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение
тип „TFR1- M”. Същите са общодостъпни и
са представени на сайта на Българския институт по метрология, като от тях съдим, че максимално допустимите грешки при
измерване на скорост са: максимално допустимите грешки при измерване на скорост
с TFR1-M, при измерване на скорост чрез симулиране на доплеров сигнал са: ± 1
km/h в обхвата от 20 до 100 km/h и ± 1 % в обхвата от 100 до 250 km/h, а при
измерване на скорост в полеви условия - ± 3 km/h в обхвата от 20 до 100 km/h и
± 3 % в обхвата от 100 до 250 km/h. За TR4D грешката при измерване на
скоростта: ± 1 km/h до 100 km/h и ± 1 % над 100 km/h. Ето защо, правилно в случая
това допустимо отклонение при измерването е съобразено от издателя на ЕФ, след като
е прието, че системата за видео-контрол „TFR1- M” допуска грешка при измерване
на скоростта плюс/минус 3 км/ч, при скорост на движение до 100 км/ч. Поради
тази причина в ЕФ е посочена „редуцираната стойност” на скоростта - 75 км/ч, а
не действително засечената скорост от системата за видео-контрол „TFR1- M”,
която е 78 км/ч, с което не се утежнява неговото
положение.
Що се отнася до инвокираните
доводи в становището , че не са известни координатите на мястото, където е извършено нарушението,
за да се установи точното му географско местоположение, съдът приема за
несъстоятелни и правно неиздържани. В ЕФ ясно и точно е посочено мястото,
където е установено нарушението – в гр.Добрич, по бул.”25-ти септември” до РД
”Автомобилна администрация”, като в извадката от клип №7246, „TFR1- M №518 от дата 25.06.2020 г са
посочени и точните координати на местоположение на автомобила: EL 27.82296 и NL 43.54731 /отбелязани в извадката на клипа/.
По тези съображения следва да се отхвърли претенцията на жалбоподателя, че не
ставало ясно, къде е установено нарушението, както и че не е посочено точното
георграфско местоположение на автомобила с конкретни координати.
Съдът намира като несъстоятелни и
претенциите в насока, че няма представени доказателства за GPS координатите на позиционираната мобилна система за
видео-контрол „TFR1- M №518 АТСС, за да се прецени, дали е било възможно да
заснеме движещият се автомобил. Видно от
клип №7246, извлечен от АТСС „TFR1- M №518 - дата 25.06.2020 г. в 14:56:44, кадрите
на сниковия материал не внасят никакво ясно относно това, че установената
превишена скорост на движение от 78 км/ч е на управлявания от жалбоподателя л.а.
„Нисан - Кашкай” , с рег.№ ***. Същевременно от изображението на снимките съдим,
че към момента на установяване на превишената скорост на движение на автомобила,
в същата посока на движение по пътя няма други движещи се други превозни
средства. Или с други думи, установената превишена скорост от 78 км/ч е
фиксираната скорост от радара на преминаващия по пътя автомобил „Нисан -
Кашкай” , с рег.№ СВ 4070НР. По тези съображения , съдът счита, че наведените
оплаквания в тази насока за съмнения, относно начина по който е установено
нарушението и възможността да бъде установена превишената скорост на автомобила
са несъстоятелни и неприемливи.
В допълнение към изложеното за
законосъобразносттана издадения ЕФ е необходимо да се отбележиа, че нарушението
е установено на установено на определано място и време, съобразно предварително
изготвена разстановка от Началника на СПП-КАТ, съобразно изискванията на
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г./ л.26:/, както и че за използване на АТСС на
осн.чл.10, ал.1 от Наредбата е съставен Протокол с рег.№ 851р-9085/26.02020
г.
С оглед на изложените правни
съображения съдът намира, че обжалвания Електронен фиш, серия ”К” №3741405 от
дата 25.06.2020 год. на ОД МВР – Добрич се
явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден от решаващия съд.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А електронен фиш за налагане на
глоба серия ”К” №3741405 на ОД на МВР – Добрич,
с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, с инв. №518 по реда на чл.189, ал.4
от Закона за движението по пътищата на В.С.С., с ЕГН: ********** в
качеството на законен представител,
управител на фирма „***” ООД на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложено адм.
наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :