Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град
Шумен, 10.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 42 по описа за
2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Административното производство е образувано по реда на Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)
Образувано
е по подадена жалба от Ц.Н.И.– директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – с. Кюлевча, общ.
Каспичан, чрез адв.А.Д.от ШАК против Решение № 46/18.01.2022г., постановено по
Преписка №25/2021 г. по описа на КЗД,
Трети специализиран
постоянен заседателен състав. С оспорения акт е установено, че с неизплащането
на ДВПР за месец декември 2020 г. ответната страна Ц.И.Н. - директор на Център
за пълнолетни лица с увреждания е осъществила пряка дискриминация на основата
на защитения признак „лично положение“,
по смисъла на 4, ал.2, с което е нарушена забраната по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,
както и „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на С.С.В.,
наложено е на основание чл.47, т.3 във вр. с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на
ответната страна, поради установена
дискриминация по признак „лично положение“ глоба в размер на 250,00 лв. и е
дадено задължително предписание на
основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на Ц.И.Н. - директор на Център за пълнолетни
лица с увреждания, занапред да се въздържа от действия, представляващи
дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“.
С жалбата се изразява несъгласие
с така постановения акт, като оспорващата сочи, че са допуснати
нарушения по т. 3,4,5 от чл.146 на АПК, а именно съществено нарушение на
административно- производствените правила в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъобразяване с целта на закона. По отношение на същественото
нарушение на административнопроизводствените правила, счита че превратно са
обсъдени представените по делото доказателства, като Комисията е приела по
преписката като доказателства Колективен
трудов договор /КТД/ от 2016 година,
като се позовава на същия, за да постанови своя акт. Счита че към датата
на заповедта, с която са начислени на служителите суми за допълнително материално стимулиране,
този КТД не е действал. На следващо място, счита че не са налице белезите на
дискриминация, като сочи че по преписката има събрани достатъчно доказателства,
от които е видно, че г-н В. не само, че не е бил дискриминиран, но напротив е
бил поставян през всичките години, в които е упражнявал правото си на труд в
по-благоприятно положение спрямо останалите работещи в Дома. Излага съображения
в подкрепа на тези твърдения. С оглед всички изложени съображения е отправено
искане за постановяване на решение, с
което да бъде прогласена нищожността на обжалваното решение, алтернативно -
съдът да постанови акт, с който да обяви решението на Комисията за
незаконосъобразно и да го отмени изцяло
с всички произтичащи от това правни последици.
Ответникът по делото – Комисия за защита от дискриминация, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител, в писмено становище оспорва
жалбата. Претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна С.С.В., чрез адв. Д., намира жалбата за
неоснователна, а решението на КЗД – за правилно и законосъобразно. Моли за
решение в този смисъл, както и за присъждане на разноски по списък, който
представя.
Шуменският административен съд, след като обсъди релевираните с жалбата
основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
служебно, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административният орган е инициирано с жалба с вх. №
44-00-257/01.02.2021 г. от С.В., чрез адв. Ц.Д..
В хода на производството са представени Личното трудово досие на С.С.В.,
Заповед 163/18.12.2020 г. на директора на ДЦПЛУ с. Кюлевча, общ. Каспичан, обл.
Шумен за начисляване на ДВПР и стимулиране на служителите от ДЦПЛУ, в която
името на В. нефигурира. Представен е и Колективен трудов договор на общинска
синдикална организация при общ. Каспичан, в сила от 2016 г.и утвърдени Вътрешните
правила за работната заплата на ДЦПЛУ.
Изразено е становище с вх. № 12-20-2/01.03.2021 г. от директора Ц.И., в
което сочи, че не е упражнила пряка дискриминация и тормоз на работното място
при упражняване на правото на труд по признак „лично положение“ спрямо В..
По силата на трудов договор №3/31.05.2010 г. С.В. е бил назначен на длъжност „пазач-портиер“ в ДЦПЛУ, с. Кюлевча, а
със Заповед № 169/31.12.2020 г. трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2021 г.
Представено е писмо изх. № 173/20.07.2021 г. с приложения поименни
разписания за длъжности, заповеди за изплащане на допълнително възнаграждение и
фишове за заплати на С.В. за периода 2018 – 2019 г. Представена е и заповед №
163/18.12.2020 г. за изплащане на допълнително възнаграждение на служители в
дома.
От страна на С.В. са представени фишове за заплати за месеците декември
2019 г., декември 2018 г., декември 2017 г., април 2017 г., декември 2016 г.,
април 2016 г., декември 2015 г., април 2015 г., декември 2014 г., април 2014
г., декември 2013 г. и април 2013 г., които установяват, че му е начислявано и изплащано ДМС.
Проведено
е открито засадание на 27.09.2021 г. с участие на представители на страните и е
постановено Решение №
46/18.01.2022г. по преписка №25/2021 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, с което
е установено, че с неизплащането на ДВПР за месец декември 2020 г. ответната
страна Ц.И.Н. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания е
осъществила пряка дискриминация на основата на
защитения признак „лично положение“, по смисъла на 4, ал.2, с което е
нарушена забраната по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на С.С.В., наложено е на основание
чл.47, т.3 във вр. с чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на ответната страна, поради установена дискриминация по признак
„лично положение“ глоба в размер на 250,00 лв. и е дадено задължително
предписание на основание чл.47, т.4 от
ЗЗДискр. на Ц.И.Н. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания,
занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на основата
на защитения признак „лично положение“.
Решението е съобщено на Ц.И.по пощата, но в приложената обратна разписка
не фигурира дата на връчване, а само име на получател и подпис. Жалбата е
подадена по пощата на 04.02.2022 г., а съобщението /л.173/, с което е изпратено
процесното решение е с дата 20.01.2022 г., с оглед което, независимо, че в
обратната разписка не фигурира дата на получаване, съдът приема, че същата е
подадена в срок, поради което е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149 от АПК, вр. с чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр., от легитимирано лице, адресат на
акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган и в пределите на неговата власт съгласно чл.47, чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр и Разпореждане №199/04.02.2021 г.
Решението е издадено в съответствие със законовите изисквания относно
формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр. и в него ясно и мотивирано е обективирана
волята на издателя му, поради което, не са налице основания за отмяна или
обявяване на нищожност на решението на основание чл. 146, т. 1 или т. 2 от АПК.
По отношение на наличието на съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК, съдът установява следното:
В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр., КЗДискр. е реализирала предвидената
в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по
преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното
проучване, органът е извършил пълно, обективно всестранно изясняване на релевантните
за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест, в производството за защита от дискриминация. Съгласно
чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност
да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето
становище. Съобразно чл. 60-63 от ЗЗДискр. е насрочено и проведено заседание, за
което своевременно са призовавани страните, приети са и са изслушвани техните
становища и са събрани поисканите от тях доказателства. Комисията се е
произнесла по допустима жалба, с оглед сезирането на административния орган, в
срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Не са били налице отрицателни
процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и
разглеждането на жалбата по същество.
Предвид горното, при постановяването на решението не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът приема, че процесното решение е съответно и на приложимите
материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на право
на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за
участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на
дискриминация.
С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма "пряка
дискриминация" е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, от колкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
По
аргумент от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. „Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр., работодателят осигурява равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, като това се прилага за всички възнаграждения,
плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия
договор и продължителността на работното време. Критериите за оценка на труда
при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение
са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните
трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата.
По
делото не е спорно, че по силата
на трудов договор №3/31.05.2010 г. С.С.В.
е бил назначен на длъжност
„пазач-портиер“ в ДЦПЛУ, с. Кюлевча, а със Заповед № 169/31.12.2020 г.
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 01.01.2021 г.
Не
е спорно и, че В. не е сред лицата, които съгласно заповед № 163/18.12.2020 г.
за изплащане на допълнително възнаграждение, са им начислени и изплатени
допълнителни възнаграждения, както и, че от 2013 г. до 2019 г. включително, В.
е получавал допълнителни възнаграждения.
Видно
от горецитираната заповед, същата е издадена на основание чл.29, ал.1 от
приетия Колективен трудов договор /КТД/ на общинска синдикална организация, в
сила от 2016 г и чл.8, ал.6 от Вътрешните правила за структурата и
организацията на работната заплата на ДЦПЛУ, утвърдени със Заповед
№28/01.03.2019 г. на директора на ДЦПЛУ с.Кюлевча. Съдът приема, че относима разпоредба
се явява чл.26, ал.1 от КТД, съгласно който „Служителите на общината, работещи
по трудово или служебно правоотношение имат право и на допълнително материално
стимулиране, съгласно действащата нормативна уредба. Това право се губи от
дисциплинарно уволнение и работили по - малко от 3 месеца за календарната
година.“
Няма
спор по делото, а и не са релевирани такива твърдения от оспорващата, че В.
попада в приложното поле на изключенията, предвидени в цитираната разпоредбата
на КТД.
Според
чл.8, ал.6 от Вътрешните правиш за структурата и организацията на работната
заплата па ДЦПЛУ допълнителното материално стимулиране е възможно текущо на
тримесечие или в края на годината при налични средства, заложени във фонд
работна заплата.
Следователно,
на служител в Дома може да не се изплати допълнително материално стимулиране, ако
е дисциплинарно уволнен или е работил по - малко от 3 месеца за календарната
година. Идентично съдържание има чл.26 ал.1 от КТД от 20.04.2020 г., който беше
представен от оспорващата и приобщен към доказателствата по делото
По
отношение твърдението, че В. е „служител, който няма пряко отношение към
развитието на ДЦПЛУ, към качеството на предоставяните услуги“ и, че „допълнително
възнаграждение за постигнати резултати и стимулиране се начислява за показни
умения, използване на иновативни техники и подходи и постигнати резултати от
специалистите, допринасящи за достигане на очакваните резултати“, като
„длъжността пазач е спомагателна и няма отношение към основната дейност на
центъра“, следва да се има предвид, че, видно от представени фишове за заплати
и заповеди за начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение, през
периода 2013 г. – 2019 г. В. е фигурирал в тях и е получавал суми.
От
поименно разписание на длъжностите на ДЦПЛУ с.Кюлевча към 01.08.2020 г. - в
сила към датата на издаване на Заповед 163/18.12.2020 г., се установява, че служителите
са групирани в „Изпълнително звено“ и „Административен отдел“, като във вторият
фигурират имената на С.С.В. на длъжност „пазач-портиер“, Х.Д.Х.на длъжност
„хигиенист“; П.Г.П.е на длъжност „хигиенист“, Н.Т.Г.- на длъжност „шофьор
автобус“ и С.Р.К.на длъжност „касиер-счетоводител“.
Съдът
намира, че длъжностите и на „хигиенист“ и „пазач-портиер“ могат да бъдат определени
като „спомагателни“, такива, които „нямат отношение към основната дейност на
центъра“; „служители, които нямат пряко отношение към развитието на ДЦПЛУ, към
качеството на предоставяните услуги“.
Видно
от представената от жалбоподателката пред съда длъжностна характеристика за
длъжността „хигиенист“ при ДЦПЛУ с.Кюлевча, длъжността е с код по НКПД 9112
004. При преглед на „Обяснителни бележки по Клас 9 - Професии, неизискващи
специална квалификация“ на НКПД се установява, че длъжността „хигиенист“, за
която е изплатено ДВПР през месец декември 2020 I., е сред професиите,
неизискващи специална квалификация. Те обхващат изпълнението на елементарни и
рутинни задачи, при които се използват основно ръчни инструменти и често
изпълняваната работа изисква някакво физическо усилие. Професиите, неизискващи
специална квалификация изпълняват следните основни задачи: почистват,
презареждат с материали и извършват основно поддържане на апартаменти, домове,
кухни, хотели, офиси и други учреждения; мият превозни средства и прозорци;
помагат в кухни и изпълняват задачи при приготвянето на храни; носят багаж и
товари; събират и сортират отпадъци; почистват улици и подобни места;
изпълняват елементарни задачи. Съгласно представената длъжностна характеристика
за длъжността, изискването за образование и квалификация за работещите е
наличието на „основно“ образование.
По
делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „пазач“ при ДЦПЛУ
с.Кюлевча, длъжността е с код по НКПД 9152 0005. Съгласно представената
длъжностна характеристика за длъжността, изискването за образование и
квалификация за работещите е наличието на „основно или средно“ образование,
като вменените задължения и отговорности са свързани с контрол на човекопотока
и движение на МПС на територията на дома, отговаря за опазване на имуществото
на контролирания обект и носи имуществена отговорност.
Съпоставяйки
и анализирайки основните изисквания за заемане на длъжността и задълженията на
съответния служител, съдът преценява, че двете длъжности са съпоставими по
критерий подпомагащ персонал, имащ спомагателни функции, доколкото липсва
касателство пряко с дейността на Дома.
Нормата
на чл.14 ал.1 от ЗЗДискр.
регламентира основен принцип на антидискриминационното право в областта на
труда, като задължава работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв и
равностоен труд. Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от
различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения,
сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица,
които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има
равна ценност и полезност. Нормата е императивна и двете изисквания (еднакъв и
равностоен труд) са регламентирани при условието на кумулативност. При преценка
за наличието на предпоставките на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се вземе предвид дали работниците полагат
сравним труд, т. е. сравним на практика, независимо дали има формално тъждество
на длъжностите, като при установяване дали е налице същият или сравним труд са
релевантни за фактическото естество на работата, необходимите умения и др.
Предвид
на това работодателят не само може, но и е длъжен да въведе еднакви критерии за
оценка на труда и за изпълнение на трудовите задължения, свързани в определяне
на допълнителното трудово възнаграждение на работниците и служителите
осъществяващи еднакъв или равностоен труд.
Изплащането
на допълнителни възнаграждения на двете лица, заемащи длъжност „хигиенист“,
която длъжност може да се причисли към спомагателните дейности наред с
длъжността „пазач“, както и факта, че през периода 2013 г. -2019 г. на В., заемащ длъжността „пазач“ са
изплащани допълнителни възнаграждения мотивира съда да приеме, че в случая Ц.И.в
качеството си на директор на ДЦПЛУ – с. Кюлевча е извършила действия,
съставляващи пряка дискриминация именно по признак "лично положение"
по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр. спрямо В. , с което е нарушен чл. 14, ал. 1 от ЗЗдискр. във връзка с чл. 4. ал. 2 от закона с оглед
проявеното спрямо него по-неблагоприятно и неравностойно третиране, като не му
е заплатено допълнително възнаграждение за отработен от него период преди
прекратяване на трудовото му правоотношение. По делото се установява, че В. е
подал предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, считано от
дата 01.01.2021 г., на дата 18.12.2020 г., като момента на подаването съвпада с
датата на издаване на заповедта, определяща лицата, на които следва да се
изплати допълнително възнаграждение, което сочи дискриминационен признак, изразяващ
се в различно третиране на служител, който е заявил желанието си за
прекратяване на трудово правоотношение,
в сравнение с такъв, с непрекратено правоотношение, при условие, че заплащането
на ДМС е свързано единствено и само с реално отработено време при работодателя,
което е еднакво и за служителите с непрекратени трудови правоотношения, и за
период, в който същият е бил в трудово правоотношение с органа по
назначаването.
Няма
пречка същият да бъде включен в заповедта, след като става въпрос за изработен
от него период, в който е имал валидно трудово правоотношение, предвид което и
правилно е наложена санкция и е дадено задължителното предписание по чл.
47, т. 3 и т. 4 във вр. с чл.78 ал.1 от
ЗЗДискр. на административния орган в тази
насока, като размерът на глобата е определен в минимален размер.
При
изложените съображения, жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
При
този изход на спора и доколкото от процесуалните представители на ответната и заинтересованата
страна своевременно са поискали разноски, съдът намира, че такива се дължат на
ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева, определен по преценка на съда – съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
С
оглед искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски на осн.
чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, съдът намира, че позоваването единствено
на тази разпоредба не е достатъчно за присъждане на адвокатски хонорар в
размер, определен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото единствено е
представено ЕР на ТЕЛК от 16.05.2001 г., в което е установена 58% намалена
работоспособност и констатация, че лицето може да работи като пазач. Само по
себе си това освидетелстване, извършено преди повече от 20 години не доказва
затруднено материално положение на лицето, а други доказателства в подкрепа на
този факт не са ангажирани, поради което и искането следва да се остави без
уважение.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.И.– директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания
– с. Кюлевча, общ. Каспичан, чрез адв.А.Д.от ШАК против Решение №
46/18.01.2022г., постановено по Преписка №25/2021 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, с което
е установено, че с неизплащането на ДВПР за месец декември 2020 г., Ц.И.Н. -
директор на Център за пълнолетни лица с увреждания е осъществила пряка
дискриминация на основата на защитения
признак „лично положение“, по смисъла на 4, ал.2, с което е нарушена забраната
по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр. по отношение на С.С.В., наложено е на основание чл.47, т.3 във вр. с
чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на ответната страна,
поради установена дискриминация по признак „лично положение“, за което й
е наложена глоба в размер на 250,00 лв. и е дадено задължително
предписание на основание чл.47, т.4 от
ЗЗДискр. занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на
основата на защитения признак „лично положение“.
ОСЪЖДА Ц.И.Н. - директор
на Център за пълнолетни лица с увреждания с. Кюлевча, ул. „Дружба“ № 5, община
Каспичан да заплати на Комисия за защита от
дискриминация – гр. София ,представлявана от председателя сумата от 100 (сто)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението му на страните, пред Върховен административен съд.
Административен
съдия: