Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 12.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 863 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-
0000144 от 05.07.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация”
– гр.Ловеч е наложено на О.С.К. ***, административно наказание на основание чл.93,
ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят К., който го е обжалвал. В жалбата си единствено изтъква,
че неговия работодател „***” ЕООД е изпратил лиценза за товарния автомобил до
началника на ОО „АА” – гр.Ловеч на 09.07.2018 г., за да докаже, че притежава
такъв. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Други аргументи не са
изложени.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят К. се явява лично. Поддържа жалбата и заявява, че по
принцип във фирмата шофирал бус и само от време на
време кара този товарен автомобил. Сочи, че преди два месеца го бил управлявал
и автомобила притежавал всички документи, затова и този път не ги проверил.
Изтъква, че когато са го спрели за проверка дал целия плик с документите на
автомобила на проверяващите, но не знаел, че лиценза го няма и че преди това
някой го е свалил. Моли глобата да бъде отменена или се намали размера й, като
изтъква, че е непосилна за него, тъй като заплатата му е 600 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите М.Д.М. и А.А.Д., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 22.06.2018 г., жалбоподателят
О.К. управлявал товарен автомобил марка „***” с рег.№ ***, категория № 2,
собственост на „***” ЕООД. Извършвал обществен международен превоз на товар /амбалаж/
с пътен лист № 0093735/22.06.2018 година. Около 17.30 часа, на първокласен път
Е 772, 35-ти километър, до бензиностанция „Шел”, в посока гр.София бил спрян за
проверка от служители на ОО „АА” Ловеч – свидетелите М. М. и А.Д.. В хода на
проверката свидетелят М. изискал от водача документите, които следвало да
придружават обществения превоз на товара. Жалбоподателят К. ги предоставил, но
било констатирано от проверяващите, че липсва заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на товари в Република България.
Проверяващите извършили справка на место в електронния регистър на ИА „АА” и
констатирали, че управлявания от К. товарен автомобил бил включен в списък към
удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България. Свидетелят М. приел, че с непредставянето на това удостоверение или
копие от лиценза на Общността К. е извършил нарушение, което квалифицирал като
такова на разпоредбата на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, поради
което съставил акт за установяване на административно нарушение № 250113/22.06.2018
г. /л.8/, за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се
подписал А.Д..
По съставения акт жалбоподателят
К. не е вписал възражения. Подписал го и получил екземпляр от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 05.07.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателя О.К.
бил санкциониран на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП,
като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.89, т.4 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповеди № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта /л.5-6/ и № 227/18.04.2018 г. на
зам.изпълнителния директор на ИА „АА” /л.7/.
Установената и описана по-горе
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя К.. Същият в жалбата си и
по време на устните прения пред съда не отрича, че по време на проверката не е
могъл да представи на контролните органи на „АА” заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на товари в Република България.
Категорично този факт се потвърждава и от показанията на свидетелите М. и Д.,
които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически свързани.
При цялостният контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление обаче, съдът
констатира, че същото е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, в частност на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Видно
от изложеното в обстоятелствената част на акта и издаденото въз основа на него
НП, на жалбоподателя е вменено извършването на обществен превоз на товари без да
е могъл да представи по време на проверката от контролните органи заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари в
Република България. Същевременно, както актосъставителят, така и наказващия
орган са квалифицирали нарушението като такова на разпоредбата на чл.89, т.4 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта. Същата
задължава водачите на превозните средства, с които се извършват такъв вид
превози, по време на превоза да държат определени документи, като посочения в
т.4 е карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредба по чл.7б,
ал.5 от Закона за автомобилните превози (преди редакцията й с ДВ, бр.80 от
С така допуснатото противоречие
в наказателното постановление между обстоятелствена част и правна квалификация
на нарушението, е била нарушена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а това винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на наказателното постановление на формално основание, без
да се разглеждат доводите на страните по същество. Между тях следва да
съществува винаги пълно единство. В противен случай се нарушава съществено
правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно
какво нарушение му се вменява и съответно санкциониран, за да може да
организира и реализира това си право в пълен обем. И доколкото разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява НП да се издаде дори и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
то това не се отнася за самото постановление. При него следва да са спазени
точно императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето
производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.
Предвид на така изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
Водим от тези
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000144 от 05.07.2018 г. на Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с което е наложено на О.С.К. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП – глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.89, т.4
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :