№ 118
гр. Ямбол, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Х. Х. от гр.****, действаща чрез
пълномощника адв. И. Г., против Решение № 38 от 25.01.2024 г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр. д. № 708/2023 г. по описа на този съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на Г. В. М. сумата от 10 000 щатски долара, с която неоснователно се е обогатил за
нейна сметка, в едно със законната лихва от датата на исковата молба– 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и е осъден да заплати на Г. В. М. сумата от
3096.48 лв.– разноски пред първата инстанция.
Оплакването в жалбата е за необоснованост на решението на първата инстанция,
като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изтъква се, че
фактическата обстановка е съвсем различна от тази, описана в исковата молба и възприета
от съда в обжалваното решение. Въззивникът не оспорва, че е получил от ищцата /сега
въззиваема/ сумата от 10 000 щ. д., но твърди, че тази сума е била предназначена за сина на
ищцата, като въззивникът е имал задължението да му я предаде и е сторил това. Излага се,
че поради финансовата задлъжнялост на сина на ищцата, тя не е изпращала пари по
банковите сметки на сина си, тъй като по отношение на същите е щяло да бъде наложено
обезпечение, а ответникът е бил помолен от ищцата да получи тези пари по личната си
банкова сметка и да ги предаде на сина й, тъй като със същите е следвало да погасява
регулярно задълженията си, а в същото време е следвало и да осигурява прехраната на
семейството си. Твърди се, че ответникът е предоставил получената сума на сина на ищцата
В.М. не на веднъж, а на няколко пъти, тъй като е искал да се увери, че със сумите в
действителност ще бъдат заплатени задълженията му по образуваните спрямо него
изпълнителни дела. Счита се, че закупуването на 17.12.2020 г. от сина на ищцата на 6 дка
зем. земя е индиция за това, че В.М. е разполагал с финансови средства към този момент, а
доказателства за задълженията на сина на ищцата се съдържат в представената по делото
1
молба за развод, подписана от него. Излага се, че сина на ищцата и дъщерята на ответника
са живели в имот, собственост на сина на въззивника, като се твърди, че никога не е имало
уговорка за закупуване на същия този имот на името на В.М. /син на ищцата/ и Т. Х.а
/дъщеря на ответника/, която към този момент също е разполагала с финансови средства от
продажбата на недвижим имот в гр. Ямбол на 29.11.2017 г. По отношение на
претендираната с исковата молба сума от 10 000 щ. д. въззивникът сочи, че по време на
извършения банков превод на тази сума, той не е имал нужда от финансови средства, а с
изтегления от него кредит на 27.07.2020 г. в размер на 29 000 лв. е подпомогнал сина си
Х.Р.Х. при закупуването на имота. Според твърденията на въззивника, с превеждането на
сумата от 10 000 щ.д. ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг- да изплати кредити на
сина си, за да може семейство му да живее спокойно и да се грижи за детето си, като се сочи,
че представените от ищцата доказателства за банкови преводи са ирелевантни за
производството, тъй като тези, адресирани до В.М. не са извършвани по банков път по
негова банкова сметка, а през други платформи, които няма как да бъдат предмет на запор, а
останалите такива касаят трети и неучастваши в производството лица. Изтъква се от
въззивника, че в случая между страните е налице облигационна връзка- неформален договор
за поръчка, по силата на който ответникът е имал ангажимент да предаде процесната сума
на сина на ищцата, която облигационна връзка изключва възможността за прилагане в
договорните им отношения на института на неоснователното обогатяване и в частност на
иска по чл. 59 от ЗЗД, поради което иска се счита за неоснователен, тъй като в полза на
ищцата не възниква субективно право да търси парично обезщетение, основано на нормата
чл. 59 от ЗЗД. Освен това се твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 59 от
ЗЗД- обогатяване на ответника, тъй като той е предал паричната сума на своя зет.
Въззивникът счита, че в хода на производството пред ЯРС е доказал възраженията си, че
процесната сума е била предназначена за сина на ищцата предвид финансовата му
задлъжнялост, налични запори по сметки и притеснения, че сумата евентуално ще бъде
запорирана, но това доказване не е било отчетено от ЯРС при постановяване на решението.
С въззивната жалба са оспорени и доводите на ЯРС, с които е отказал да кредитира
показания, дадени от свидетел на ответника, приемайки, че този свидетел не пресъздава
свои преки впечатления, а преразказва факти известни му от страна по делото, както и не
посочва да е присъствал на устна уговорка между страните. Твърди се в тази връзка, че
страните по делото са били в изключително близки родствени отношения и е житейски
нелогично ответникът да ангажира свидетели при предаване на паричната сума на своя зет.
По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и
постановяване на решение, с което предявения против него иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендират се сторените от тази страна разноски по делото
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Г. В. М. в подадения писмен отговор чрез пълномощника адв. Р.Д.
от АК- Ямбол, оспорват въззивната жалба като неоснователна и настоява същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно, законосъобразно,
обосновано, постановено при липса на процесуални нарушения, да бъде потвърдено. От
страната се претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете
инстанции. Изтъква се, че след обстоен анализ на всички събрани по делото гласни и
многобройни писмени доказателства и след изясняване на фактическата обстановка, ЯРС е
направил правилен и обоснования извод, че правното основание на претенцията на ищцата е
в хипотезата на чл.59 от ЗЗД- при преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго лице, като съда е установил наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД- обедняване /изразяващо се в намаляване на
имуществото/, конкретен размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в
патримониума на ответната страна, както и че посоченото имуществено разместване
произтича от един и същ или група факти, при тяхната доказаност от събраните по делото
2
доказателства, ценени в съвкупност с признанието на другата страна, че е получил
претендираната сума по собствената си банкова сметка. За неоснователно се счита
оплакването на въззивника, че не е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД, тъй като няма
неоснователно обогатяване, поради наличието между страните на неформален договор за
поръчка, по силата на който ответникът е имал ангажимент да предаде на сина на ищцата
процесната сума, че не се е обогатил, поради това, че е предал на няколко пъти сумата на
сина на ищцата, като се споделя изцяло извода на районния съд, че възражението на
ответника за наличие на правно основание за получаване на сумата, изразяващо се в
изпълнение на устен договор за поръчка е останало недоказано, тъй като по делото не са
представени от страна на ответника доказателства, удостоверяващи предаване на сумата на
сина на ищцата В.М.. За правилни се считат изводите на ЯРС, че към датата на превода-
05.10.2020 г. против сина на ищцата е имало образувани три изпълнителни дела, по които
или няма извършени плащания, или има такива, извършени едва през 2023 г. Въззиваемата
се позовава и на доказателствата по делото, сочещи на това, че са налице банкови преводи и
лично до сина на ищцата, с което се опровергава твърдението, че финансовата му
задлъжнялост е принудила ищцата да преведе процесната сума на ответника, а не на него.
По отношение на закупената от сина на ищцата земеделска земя се сочи, че същата е
закупена изцяло със средства, преведени от ищцата на 09.11.2020 г. (в размер на 1000 щ.д.) и
на 06.12.2020 г. (в размер на 250 щ.д. ), общо в размер на 1250 щ.д., с които са покрити
разноските и продажната цена за покупката на тази земеделска земя по представения от
ответника нотариален акт и правилно е прието от ЯРС, че не може да се направи извод за
използване на процесната сума или част от нея за тази покупка, вкл. и при наличните
доказателства за ниската стойност на сделката, и посочените парични преводи. Въззиваемата
изтъква, че ЯРС правилно е кредитирал свидетелските показания на напълно
незаинтересования от изхода на делото св. Ж.С.Ж., чрез които се установява, че превода на
процесната сума през есента на 2020 г. до ответника е бил предназначен за имот в гр.Ямбол,
ул. „Черно море“ №38, закупена на името на сина на ответника с обещанието да бъде
прехвърлена на името на сина на ищцата, веднага след завръщането му от ***.
В о.с.з. въззивникът Р. Х. Х., редовно призован, не се явява. Въззивната жалба се
поддържа изцяло на основанията, изложени в нея от процесуалните му представители по
пълномощие- адв. Г. и адв. Сотирова, доразвити в представени по делото писмени бележки.
В о.с.з. въззиваемата Г. В. М., редовно призована, не се явява. Отговора на
въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на страната, по съображенията,
изложени в същия. В писмени бележки, представени по делото, се излагат подробни доводи
за неоснователност на въззивната жалба.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. М. против Р. Х.
Х., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 щатски долара
/равняващи се на 18 412.00 лв./, получена на неосъществено основание, евентуално като
получена без основание, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, евентуално
осъждане на ответника да върне сумата като получена по сключен между страните устен
договор за заем, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата е поддържала в исковата си молба, че тя и ответника са били роднини по
сватовство, тъй като дъщерята на ответника- Т.Р.Х. и сина на ищцата- В.В.М. са били
съпрузи до м. февруари 2023 г., а от брака си двамата имат родено дете- А.. Ищцата от
години живеела и работела в САЩ. На 05.10.2020 г. направила банков превод на сумата от
10 000 щатски долара към банковата сметка на ответника. Ищцата сочи, че за да извърши
3
превода на паричната сума, е била мотивирана от заявеното й от ответника и неговата
съпруга в телефонни разговори, че са закупили недвижим имот в гр. Ямбол, на ул. „Черно
море“ №38 на името на сина си и на техния общ внук А.. За целта изтеглили кредит, но
изпитвали финансови затруднения при погасяването му. Обещали на ищцата, че в
последствие този имот ще бъде прехвърлен на сина й В.М. веднага след завръщането му от
чужбина. През м. ноември същата година М. се завърнал и започнал основен ремонт на
къщата отново с пари на ищцата, които тя му изпращала, като му било внушавано от
ответника, че това е неговата къща. След разговори с ответника и съпругата му, ищцата
решила да се запознае с документите за закупуване на имота. Установила, че е излъгана, т.к.
в нотариалния акт липсвало името на внука й А., а като купувач на имота бил вписан
единствено сина на ответника Х.Р.. Ищцата твърди, че слез завръщането си в България през
м. август 2021 г. направила опит да се срещне с ответника и неговата съпруга, за да
разговарят, но те категорично отказали. На сина й било заявено, че ще й върнат сумата, но и
към настоящия момент това не било направено. При тези фактически твърдения, ищцата е
посочила в исковата си молба, че между нея й ответника е била налице уговорка за
предаване на исковата сума в замяна на прехвърляне на недвижимия имот в полза на сина й,
която уговорка не е изпълнена. Сочи се, че уговорката не е сключена с действителния
собственик на имота и не е в необходимата писмена форма, за да породи правни последици,
но сумата е предадена от ищцата на ответника и подлежи на връщане. Ищцата твърди, че е
налице неоснователно обогатяване, при което ответникът се обогатил със сумата от 10 000
щ. д. на неосъществено основание. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотезата на
чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, според ищцата е налице хипотезата на чл. 59 ,ал.1 ЗЗД, тъй като
е налице неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден източник на
облигационна връзка между страните. В случай, че съдът приеме, че липсва неоснователно
обогатяване, ищцата предявява иска за получен от ответника и невърнат заем, т.к. било
налице съгласие на страните за предаване на сумата, реалното й предаване и обещание от
страна на ответника, изразено пред сина на ищцата през м. август 2021 г. /съгласно
уточняваща молба от 15.05.2023 г./ да я върне, което не било сторено.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.
Х. Х. от гр.Ямбол, с който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни.
Ответникът не оспорва, че е получил процесната сума от ищцата, но не за своя сметка, т.к.
сумата била предназначена за сина на ищцата, а ответникът имал задължение да му я
предаде, което и изпълнил. Оспорва се от страна на ответника изложената в останалата част
на исковата молба фактическа обстановка, като се сочи, че единствената причина ищцата да
преведе сумата от 10 000 щ.д. по банковата му сметка била финансовата задлъжнялост на
сина на ищцата, за която сумата била предназначена. Ответникът посочил, че е предоставил
сумата не на веднъж, а на няколко пъти, тъй като е искал да се увери, че със сумите синът на
ищцата ще заплаща задълженията си по образуваните против него изпълнителни дела.
Според твърденията на ответника, закупуването на около 6 дка земеделска земя от сина на
ищцата на 17.12.2020 г. е индиция за предаване на сумата. Ответникът е твърдял, че по време
на извършване на превода на процесната сума не е имал нужда от средства, т.к. самият той
на 27.07.2020 г. е сключил договор за банков кредит за сумата от 29 000 лв., за да подпомогне
сина си за закупуване на имот. Посочил е, че неговата дъщеря също не е имала финансови
затруднения, тъй като е продала недвижим имот в гр. Ямбол през м. ноември 2017 г. Според
ответника, уговорка за закупуване на имот на името на В.М. и Т. Х.а между него и ищцата
не е имало. Според твърденията на ответника, в случая между страните бил налице
неформален договор за поръчка, по силата на който ответникът поел ангажимент да предаде
сумата на сина на ищцата, което изключвало прилагане на института на неоснователното
обогатяване в техните отношения и на договора за заем.
По делото е установено и не е спорно от фактическа страна, че страните са били
роднини по сватовство, като синът на ищцата- В.В.М. и дъщерята на ответника- Т.Р.Х. са
4
били съпрузи, бракът между които е прекратен с развод по взаимно съгласие на 08.02.2023 г.,
като последното се установява и от приложеното по делото съдебно решение по
бракоразводното дело.
На 05.10.2020 г. ищцата е превела по банкова сметка на ответника в „Първа
инвестиционна банка АД сумата от 10 000 щатски долара, за което страните не спорят, а
това се установява и от приетата по делото бележка за международен банков превод.
По делото е установено, че на 04.08.2020 г. Х.Р.Х.- син на ответника, е закупил
недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, на ул. „Черно море“ №38, за сумата от 21 300 лв.,
която сума е заплатена на продавача по банков път, съгласно посоченото в нотариалния акт.
Установено е, че на 17.12.2020 г. синът на ищцата В.В. е придобил на основание
договор за покупко- продажба, земеделска земя в землището на с. Златари, обл. Ямбол, за
сумата от 1 000.00 лв.
Чрез представена справка от АВ се установява, че дъщерята на ответника- Т.Р.Х.,
на 29.11.2017 г. се е разпоредила възмездно с притежаван от нея недвижим имот в гр. Ямбол,
представляващ жилище- апартамент.
О представения по делото договор за банков кредит от 27.07.2020 г. се
установява, че ответникът е получил от „ПИБ“ АД банков кредит в размер на 29 000 лв.,
част от която сума за погасяване на съществуващи задължения към трети лица и сумата от 25
167 лв.– за текущи нужди.
Като доказателство по делото пред първата инстанция е прието копие от ИМ за
развод от В.М. против Т. Х.а- М., в която ищец е посочил, че желае семейното жилище,
находящо се в гр. Ямбол, ул. „Черно море“ № 38 да бъде предоставено на съпругата.
Пред районния съд, във връзка с твърденията си за финансова задлъжнялост на
сина на ищцата, от страна на ответника са представени писмени доказателства- договори за
кредит от 31.08.2018 г., сключен между В.В.М. и НД „Мениджмънт“ ООД за сума в размер
на 4 320.00 лв. и договор за кредит от 22.05.2018 г., сключен между В.М. и „Профи кредит
България“ ЕООД за сума в размер на 5000.00 лв.
Установено е по делото, че против сина на ищцата В.М. са образувани общо пет
изпълнителни дела: ИД № 1308/2019 г., образувано на 13.05.2019 г. по молба на „НД
Мениджмънт“ ООД на основание изпълнителен лист по гр.д. № 1639/2019 г. по описа на
ЯРС, по което няма извършени плащания и е прекратено; ИД № 3/2021 г.– образувано на
07.01.2021 г., образувано по молба на „НД Мениджмънт“ ООД на основание обезпечителна
заповед от 02.12.2020 г. на ПРС, по което изпълнително дело е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника М.; ИД № 42/2022 г., образувано на 06.01.2022 г. по молба на
„НД Мениджмънт“ ООД на основание изпълнителен лист по гр.д. № 230/2021 г. по описа на
ЯРС, по което има извършвани плащания през 2023 г.; ИД №1086/2022 г., образувано на
11.03.2022 г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание изпълнителен листк
, издаден по гр.д. № 3133/2020 г. по о иса на ЯРС, по което има постъпили плащания през
2022 г.; ИД № 987/20213 г. образувано на 18.01.2023 г. по молба на „Кредит Инс“ АД на
основание изпълнителен лист, иззаден по гр.д. № 347/2021 г. по описа на ЯРС, по което има
постъпили плащания през 2023 г. Посочените по- горе изпълнителни дела са образувани
пред ЧСИ И.Х. с район на действие Окръжен съд- Ямбол.
От представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Д.Д. с район на
действие Окръжен съд- Ямбол, се установява, че на 04.02.2019 г. срещу Т. Х.а и В.М. е
образувано ИД № 126/2019 г. по молба на „Лено“ АД, на основание изпълнителен лист от
07.09.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 3603/2018 г. по описа на ЯРС, по което са постъпили
доброволни плащания от М. през 2023 год.
От представеното по делото удостоверение от ТД на НАТ е видно, че срещу
длъжника В.М. е образувано ИД № 1044/2010 г. , по което са постъпвали плащания в
5
периода 11.2011 г.– 03.2015 г., като последното плащане е на 02.04.2021 г. в размер на 632.21
лв.
Установено е, че във връзка с неизпълнение на задължения по договора за кредит
от 31.08.2018 г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове на кредитора- НД
„Мениджмънт“ ООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника във
всички банки на територията на страната и е издадена обезпечителна заповед от 02.12.2020
г.
От приетата по делото история на транзакциите за период м. 10.2019 г.– м.
04.2022 г. и за периода м. 04.2022 г. – 31.03.2023 г., се установява, че ищцата е изпращала
чрез системата „Мъниграм“ на В.В.М. различни суми.
Приети са и квитанции за извършени банкови преводи от В.М. в полза на Т. М. и
Р. Х. на различни по размер суми на следните дати – 14.02.2019 г., 04.09.2019 г., 04.09.2020
г., 09.08.2020 г., 03.08.2020 г., 20.07.2020 г., 28.06.2020 г., 28.05.2020 г., 02.05.2020 г.,
15.04.2020 г., 02.04.2020 г., 11.09.2020 г., 01.09.2020 г., 18.03.2019 г., 13.03.2019 г., 15.02.2019
г., 13.02.2019 г., 14.02.2019 г., 04.09.2020 г., 28.02.2020 г., 15.02.2020 г., 11.02.2020 г.,
01.12.2019 г., 01.11.2019 г., 03.10.2019 г., 02.08.2019 г., 08.07.2019 г., 30.05.2019 г., 25.05.2019
г., 27.05.2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
В показанията си св. Ж. /бивш съпруг на сестрата на ищцата/ сочи, че поддържа
контакти с ищцата и сина й В.М., тъй като били роднини по сватовство. Свидетелят доскоро
живеел в САЩ, където живеела и ищцата. Последната му е споделяла, че е превела сума в
размер на 10 000 щ.д. през есента на 2020 г. по сметка на ответника. Свидетелят сочи, че от
споделеното от ищцата му е известно, че сумата е била изпратена на ответника по повод
къщата, която се водела на името на брата на бившата й снаха Т.– Х., с цел имота да бъде
прехвърлен на името на сина на ищцата след завръщането му от ***. Тази уговорка била
между ищцата, ответника и съпругата му. Свидетелят сочи, че година преди това ищцата е
изпратила 12 000 долара, тъй като както сина й, така и снаха й имали кредити. Сумата от 12
000 долара превеждала по сметка на Р. и съпругата му, тъй като Т. и В. имали кредити и е
съществувал риск сумите да бъдат запорирани. Ответникът и съпругата му също са имали
затруднения.
Свидетелят сочи, че синът на ищцата бил в *** и се прибрал в края на 2020 г. За
имота знаел, че е купен лятото на 2020 г. Свидетелят няколко пъти бил чувал от ищцата, че
десетте хиляди долара са изпратени с цел тази къща да бъде прехвърлена на сина й В.. След
това ответника и съпругата му отново искали пари, защото главницата на заема била много
голяма, но тогава ищцата поискала да види документа от банката, да види какво дължат.
Изпратили й снимка от част на документ, от която се виждало само едно ъгълче и сумата 28–
30 хиляди лева. Тогава ищцата споделила на свидетеля, че се съмнява, че крият нещо от нея.
След това ответникът изпратил нотариалния акт и ищцата установила, че имотът е само на
сина на ответника- Х.. До този момент знаела, че в нотариалния акт фигурира и внука й А.,
което я правело по-спокойна. Тази информация била известна и на сина на ищцата. През
лятото на 2021 г. след завръщането си от България, ищцата споделила на свидетеля, че
ответникът и съпругата му отказали да разговарят с нея. Свидетелят сочи, че от сина на
ищцата му е известно, че всеки месец се стараел да изпраща пари на съпругата си Т., за да
погасява заемите и издържа семейството. Тя обаче, спряла да ги погасява и заемите се
натрупвали. Свидетелят поддържа, че синът на ищцата правил ремонта в закупения
имот.Свидетелят не може да посочи каква част от парите, изпращани от ищцата са били
използвани за ремонт и каква част за погасяване на заеми.
Св. Й. /познат на ответника/ в показанията си излага, че познава ищцата, която
виждал веднъж, както и синът й В.М.. Известно му е, че М. е имал апартамент в гр. Ямбол,
който бил отчужден и доста дълго време търсил къща, която майка му да му да закупи, но
6
това не се случило. Сочи, че имота на ул. „Черно море“ в гр. Ямбол е закупен от сина на
ответника и се води на негово име, като за целта ответника е теглил кредит. Не знаел за
уговорки имота да бъде записан на името на В.М. или детето А.. Чувал е от съпругата на
ответника, че търсят В. за призовки по кредити. На свидетеля е известно, че майката на
ищцата е изпратила на ответника сума в размер на 10 000 щ.д. след закупуването на имота,
като от ответника му е известно, че сумата е била предназначена за сина на ищцата.
Свидетелят сочи, че не е присъствал на даване на пари. Знаел, че на няколко пъти
ответникът е изтеглил сумата, но не му е известно на колко пъти е давана, известно му е, че
парите са били давани на сина на ищцата от съпругата на ответника. Свидетелят сочи, че
В.М. е извършвал ремонт в къщата на Х., защото живеел там. Според свидетеля
собственикът Х. бил направил много повече. Свидетелят сочи, че синът на ищцата е живял в
къщата на ответника от 2016-2017 г. и за кратко време в къщата на Х.. Свидетелят сочи, че
не е коментирал с ответника как се е стигнало до превеждане на сумата по негова сметка.
При така установените по делото факти, първоинстанционният съд с
обжалваното решение е разгледал първо предявения иск за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД, като е приел, че изложените фактически твърдения
от ищцата не могат да бъдат подведени под горепосочената разпоредба, т.к. не водят до
извода между страните по настоящото дело да е имало уговорка/очакване за бъдещо
имуществено разместване, касаещо именно патимониума на ищцата и ответника / при
изложено твърдение, че ищцата е знаела, че ответникът не е собственик на имота, т.е.
очевидно не може да се разпорежда с него, нито е очаквала прехвърляне на имота в нейна
полза/. Приел е, че устно даденото обещание за намерение в бъдеще за „прехвърляне на
имота“, по повод на което се твърди, че е предадена сумата, без конкретизация на
параметрите на бъдещата сделка- страни, вид и др., не може да се тълкува и възприеме като
предварителен договор, договор под отлагателно условие и т.н. Позовавайки се на
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 97/01.08.2014 г. по гр. дело № 1250/2011 г.,
ЯРС е приел, че неосъществяването на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно
обогатяване само и единствено в хипотезата чл.59 ЗЗД при преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, било пряко, било опосредено.
Въз основа на така приетото, ЯРС е разгледал и се е произнесъл по предявения
иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, като е приел същия за
основателен и доказан по размер, като въз основа на доказателствата по делото е извел
извод, че е доказано обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на имуществото му,
конкретния размер на обедняването, наличие на обогатяване в патримониума на ответника,
размер на обогатяването както и е приел, че посоченото имуществено разместване
произтича от един и същ факт. Съдът не е възприел възражението на ответника, че е налице
правно основание за получаване на сумата, изразяващо се в изпълнение на устен договор за
поръчка, да предаде сумата на сина на ищцата, като е счел това възражение за недоказано.
Поради уважаването на главния, съдът е приел, че не дължи произнасяне по предявения като
евентуален иск по чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Съдът е уважил акцесорното искане на ищцата, като е осъдил ответника да
заплати сумата ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. С оглед изхода на спора, ЯРС е осъдил ответника да заплати на
ищцата сторените от нея разноски в производството в размер на сумата 309.48 лв.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
7
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Източниците на облигационни отношения, като белег на основно разграничение
за възникване на задълженията се делят на няколко групи, които поради различната си
правна природа следва да бъдат възприемани като самостоятелни и съответно изрично
обособени като правен регламент. Основният източник на облигационни задължения е
договорът, като неговото съдържание е изведено от възможността гражданскоправните
субекти да регулират автономно отношенията си по начин, който те определят като най -
добър за тях. Друг основен източник на задължения е деликтът, който като институт
регламентира защитата на вече придобитите права срещу противоправни посегателства, като
обхватът на тази защита на плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение
на неблагоприятните последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им.
Третият основен източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Съдебната
практика и доктрината последователно и еднозначно поставят неоснователното обогатяване
в групата на извъндоговорните отношения, с оглед разгледания по-горе основен критерий на
делението, обусловен от източника на облигаторното отношение. В обособената група на
извъндоговорните задължения, макар и вътрешно нееднородна, имплицитно се съдържа
идеята, че към тях не се прилагат принципите и правилата на договорните облигации. Този
извод се налага от това, че при неоснователното обогатяване задълженията възникват
независимо от това дали са желани и съдържанието им се определя от закона, а не от волята
на страните. Или обобщено, с оглед изложеното- като източник на задължения
неоснователното обогатяване поражда конкретни правоотношения имащи извъндоговорен,
облигационноправен характер. Субективният състав на това правоотношение включва
лицето, което е дало нещо без основание и този който е получил облагата. Съдържанието на
правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане на неоснователното
даденото и задължение на обогатилия се да върне неоснователно получената облага. Или
субективният и обективен обхват на правоотношението изключва приложението на
правилата на договорната отговорност, която се поражда от друг фактически състав,
респективно самото облигационно отношение има различно съдържание обусловено от
източника му- договорът между страните.
В задължителната и трайно установена практика на ВС и ВКС (вж. ППВС №
1/1979 г., решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о., решение № 67/05.04.2016
г. по гр. д. № 4147/2015 г., IV г. о.; решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., I т. о.,
решение № 88/28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г., II т. о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр.
д. № 1480/2011 г., III г. о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г., III г. о. на
ВКС, решение № 79 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на III г. о. на ВКС ), която се
споделя и от настоящия съдебен състав, се приема, че когато липсва друга възможност за
правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Когато
правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск,
недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето
8
обедняване, така и обогатяването на ответника, както и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването (връзката между тях).
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
обосноваващите исковата претенция обстоятелства, които най- общо се свеждат до
неоснователно разместване на имуществени права с оглед на очакване за осъществяване на
валидно правоотношение /сключване на договор, по силата на който недвижими имот,
находящ се в гр. Ямбол ще бъде прехвърлен от сина на ответника на сина на ищцата/, т.е.
между други правни субекти, а не между страните по делото, което очакване мотивира, но
не е основание за имущественото разместване, дава основание за квалифициране на иска по
чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Правилно, законосъобразно и обосновано,
в съответствие с относимата към казуса съдебна практика, обективирана в Решение № 97 от
01.08.2014 г. по гр.д. № 1250/2011 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което бъдещите намерения за
осъществяване на някаква дейност не представляват каквото и да е основание по смисъла на
чл.55 от ЗЗД; същите не са юридически факти, въз основа на които да се създаде
правоотношение, от което да възникне неоснователно обогатяване, поради което
неосъществяване на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно обогатяване
единствено в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго лице, било пряко, било опосредено, ЯРС е разгледал иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД и е приел, че същият е основателен и доказан.
Безспорно е и се установява от доказателствата по делото, че на 05.10.2020 г.
ищцата е превела от своя банкова сметка в американска банка по сметка на ответника в
„Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 10 000 щатски долара. В представените банкови
документи не е посочено основание за превода на сумата. Ответникът не оспорва, че сумата
е постъпила по банковата му сметка. Т.е. установено е намаляване на имуществото на
ищцата и увеличаване имуществото на ответника и конкретния им размер- сумата от 10 000
щатски долара. Установена е и другата кумулативна предпоставка за уважаване на иска по
чл. 59 от ЗЗД- имущественото разместване произтича от един и същ факт.
Ответникът е оспорил претенцията на ищеца с доводи за неоснователност при
съвпадащи твърдения за даване и получаване на процесната сума, но при наличието на
облигационни отношения между страните, произтичащи от устен договор за поръчка,
сключен между тях, по който ответникът се е задължил да предаде получената от ищцата
сума на нейния син В.М. и е изпълнил това си задължение.
Твърдяната от ответника мандатна сделка /договор за поръчка/ представлява
консенсуален, едностранен /когато е безвъзмезден/, респ. двустранен /когато е възмезден/,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Тежестта да
докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, в случая ответника, като
са допустими всички доказателствени средства. Спорно между страните е обстоятелството
дали е възникнало процесното договорно правоотношение, по което да е била изплатена
процесната сума в размер на 10 000 щатски долара на сина на ищцата- В.М..
По делото не са налице писмени доказателства, въз основа на които да бъде
изведен извод за постигнато съгласие между страните по съществените клаузи на договор за
поръчка. В представеното по делото документ за банков превод на сумата от 10 000 щ.д. от
сметката на ищцата към сметката на ответника, не е посочено основание за плащане по
платежното нареждане, т.е. не са налице писмени доказателства, от които да се установява,
че паричния превод е осъществен от ищцата в изпълнение на договорно задължение по
мандатно правоотношение. Извод за наличието на такова не би могъл да бъде изведен и от
събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й.,
който както правилно е констатирал и районният съд, не е възпроизвел свои преки
впечатления, а преразказва фактите като такива, станали му известни от ответника по делото
9
и съпругата на последния. Свидетелят Й. не е присъствал на предаване на суми от страна на
ответника на сина на ищцата, в показанията му липсва яснота и конкретика относно време,
място и размер на предадените на В.М. суми, представляващи част от сумата от 10 000 щ.д.,
преведена по сметка на ответника от ищцата. Представените пред районния съд
многобройни писмени доказателства във връзка с твърдяната от ответника финансова
задлъжнялост на сина на ищцата, изтъкната от ответника като мотив сумата да бъде
преведена по банковата сметка на ответника, за да бъде избегнато налагане на запор върху
нея при превода й по банкова сметка на сина на ищцата, също не установяват твърдяното от
ответника облигационно правоотношение между него и ищцата по договор за поръчка. От
доказателствата, представени от страната, се установява, че към датата на превода-
05.10.2020 г. против В.М. има образувани три изпълнителни дела, но не са налице данни по
тях да са наложени запори върху банкови сметки на лицето. Запор върху банкова сметка на
М. в „Банка ДСК“ АД е наложен една на 07.01.2021 г. От друга страна, от представените от
страните писмени доказателства се установява, че както преди датата на превода на
процесната сума, така и след тази дата, ищцата е изпращала чрез системи за бързо плащане
лично на сина си различни по размер суми, което сочи на това, че не са били налице пречки
ищцата да преведе и процесната сума на В.М., в случай, че тя е била предназначена именно
за него, още повече, че по делото са налице данни, че към датата на извършване на паричния
превод на сумата по сметката на ответника, сина на ищцата не се е намирал на територията
на страната. Не установява и не е индиция за наличието на сочената от ответника
облигационна връзка между него и ищцата по договор за поръчка и факта на закупуване на
земеделска земя от М. през м. декември 2020 г. Ирелевантно е към предмета на делото и
обстоятелството разполагали ли са с парични средства ответникът по делото и неговата
дъщеря към 05.10.2020 г. и какъв е техния произход.
Въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти и настоящата
въззивна инстанция достига до правния извод, че в процеса на доказване не е установено
между страните в настоящия процес да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за поръчка, по силата на който ищцата е превела исковата сума
на ответника, срещу задължение на същия да я предаде на трето лице- сина на ищцата, при
което правилно възражението на ответника в тази насока е прието за неоснователно от
първоинстанционния съд.
В обобщение, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и
гласните, допустимостта на които е предпоставена от естеството на твърдяното от ответника
облигационно правоотношение, съдържащо елементите на безвъзмезден договор за
поръчка по чл.280 от ЗЗД, съществуването на което в случая може да се доказва с всички
доказателствени средства /в този смисъл Решение по гр.д. № 1037/2004 г. на
ВКС, II г.о.; Решение № 59 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 4617/2013 г. на ВКС, IV г.о; Решение
№ 239 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 7200 / 2014 г. на ВКС, IV г.о./, дават основание да се
приеме, че чрез престацията на ищцата на сумата от 10 000 щ. д. на ответника, твърдяното
неоснователно обогатяване на ответника в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е настъпило, тъй
като е налице намаляване на имуществото на ищцата, кореспондиращо на обогатяването на
ответника с процесната сума, при липсата на правно основание за това.
Доводите на въззивника, че в случая се касае за изпълнение на нравствен дълг на
ищцата към сина й, са относими към неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55,
ал.1, предл.2 от ЗЗД, която в случая не е налице, но не и към хипотезаната на чл.59 от ЗЗД,
поради което и не следва да се обсъждат от въззивния съд.
Правилно и законосъобразно, при основателност на исковата претенция по чл.59
от ЗЗД, първоинстанционният съд е уважил и акцесорното искане, заявено от ищцата с
исковата молба за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
10
При съвпадане на крайните решаващи изводи на настоящата инстанция с тези на
първата инстанция, решението на ЯРС следва да се потвърди, а въззивната жалба като
неоснователна, се оставя без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да й се присъдят на основание чл.
78, ал.3 от ГПК в размер на 2060.00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение да процесуално представителство пред ЯОС.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 25.01.2024 г., постановено по гр. д. №
708/2023 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА Р. Х. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.****, ул.***№ **,
ет.1, кантора № 1009, адв. И. Г., да заплати на Г. В. М., с ЕГН ********** от гр.****, със
съдебен адрес: гр.****, ул.***№ **, кантора №301, адв. Р.Д. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2060.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11