Р Е Ш Е Н И Е
№ 261936
12.07.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15029 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявен от Б.В.Б. иск с правно основание чл. 55,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 187.09 лв.- платена
без основание по клауза за неустойка в Договор за паричен заем от *** г. и
сумата от 474.04 лв. такса за експресно разглеждане на документи, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - ***
г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на *** г. е сключил с ответното
дружество договор за паричен заем, по силата на който е предоставена
в заем сумата от 1200 лв. при определени в договора за заем условия.
Твърди
се, че договорът е недействителен на специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е
посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето
с изплащане на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план.
Твърди се
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начин на
изчисляване на ГПР и липсва каквато и да била яснота по какъв начин е формирана
същият респ. общата дължима сума по него. Цитират се законови норми във връзка с
ГПР.
Твърди
се, че неустойката е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на
добрите нрави, изразяващо се в посочените в исковата молба
обстоятелства. На първо място се посочва, че поръчителството или
поемането на солидарно задължение по договора за кредит, следва да бъде
учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник,
следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е
невъзможно да бъде събрана в рамките на определение тридневен срок. Освен това
се сочи и прекомерност на неустойката и липсата на правила в договора, по които
да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от
непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. В тази
връзка се сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението
на задълженията на страните по договора са покрити от ГПР (чл. 19, ал.1 и § 1
ДР ЗПК). Сочи се недействителност на клаузата за неустойка и на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество
се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал. 4 ЗПК
– ГПР да не е по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочва се
противоречие на клаузата за неустойка и с чл. 71 ЗЗД, както и на императивната
разпоредба на чл. 33 ЗПК.
На основание
чл.10а ЗПК не се дължала и таксата за експресно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, тъй като по своето същество представлявала
такса по отпускане на кредита.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем на
сочените в исковата молба основания. Посочва, че при фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.
Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, като се
сочи, че ГПР е посочен ясно и е в размер на 49.39 %.
Оспорват се
твърденията и за недействителност на клаузата за неустойка, доколкото същата не
противоречи на добрите нрави, като преценката за това следва да се направи на
база цялата сума, дължима по договора, която не се достига от неустойката. Още
повече, че чл. 19, ал. 4 ЗПК не е нарушен.
Относно
целите на уговорената неустойка се посочва, че с нея се цели обезпечаване на
поемане на риска от неизпълнение на задължението за погасяване в
срок на задълженията по сключения договор. В тази връзка се сочи, неустойката
се дължи при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Оспорва се твърдението, че неустойката противоречи на чл. 21, ал.
1 ЗПК, тъй като с нея не се създават задължения, които по своето същество се
покриват от ГПР, като ищецът не взема предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите,
които потребителят изплаща при неизпълнение на задължения по договора за
потребителски кредит. Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството
на кредитополучател е сключил на *** г. с ответника „Вива
кредит“ ООД – финансова институция договор за потребителски кредит, по силата
на който му е предоставена в заем сумата от 1200 лв., която е
следвало да върне чрез заплащане на 14 бр. вноски, всяка в размер от 129.88
лв., в която се включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане.
Не
се спори, установява се и от представената по делото справка, че ищецът е
заплатил по договора обща сума в размер от 2 152.74 лв., като с тази сума е
погасена главница в размер на 1200 лв., възнаградителна лихва в
размер от 116.61 лева, неустойка в размер на 187.09 лв., такса за
експресно разглеждане на документи, разходи за събиране на просрочени вземания
в размер на 175 лв.
Съгласно
чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: поръчител физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания: да предостави на заемодателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение и да отговаря на определени изисквания – да е
навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при съответния работодател 6 мес. и др., или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. В договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка
на кредитора в размер на сумата от 316.12 лв. на вноски.
От приетия по делото договор
се установява, че размерът на месечната погасителна вноска е 129.88 лв., а при
непредставяне на обезпечение размерът на вноската е 152.46 лв.
Между
ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения по договор
за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на
потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да
прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между
договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост,
имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е
застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна
практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Относно
възраженията за недействителност на процесния договор за паричен заем, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:
В
договора се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати.
Съдът
счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай
изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на
компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за
погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от
СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните
съдилища на основание чл.633 от ГПК.
Не
е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В настоящия случай
размерът на ГПР е посочен в договора. В този смисъл е и практиката на СЕС.
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва
да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и
условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази
директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от
нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният
договор е сключен“. Така това информиране на потребителите относно общия разход
по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа
формула, има съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември
2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). В случая
към момента, в който договорът е сключен не се установява да се дължи, предвидената
в договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение
на посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора.
Неоснователни се явяват възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и
уговорената неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит.
В
сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 49.39 % , а при положение,
че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не
може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК. При
фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1, т.
11 относно погасителен план, който да съдържа информация за размера,
броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 316.12 лв.
Така предвиденият размер противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен
характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това
въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от
договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена,
като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за
предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга
пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му
кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за
вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни
затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим
с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за връщане на платената без основание
неустойка в размер на 187.09 лева – каквато сума е платена по договора, ще се
уважи като основателен. Основателен и доказан по размер е и искът за връщане на
сумата от 474.04 лв. – сума, платена като такса за експресно разглеждане, с
оглед разпоредбата на чл.10а ЗПК. Съдът счита за основателна и претенцията за
законна лихва.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1
ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Неговият размер, съобразно размера на уважените
искове, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на стойност от по 300 лв.,
която сума следва да се присъди в полза на адвокатско дружество Гърбев. На
ищеца следва да се присъди и сумата от 100 лв. заплатена държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73г, със *** Д. Д. да
заплати на Б.В.Б., ЕГН ********** *** сумата от 187.09 лв. - платена
без основание по клауза за неустойка по Договор за. паричен заем от ***, както и
сумата от 474.04 лв. – платена без основание сума за експресно разглеждане по
договор за паричен заем от ***, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда - *** г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73г, със *** Д. Д. да заплати на Б.В.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 100 лв. внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73г, със *** Д. Д. да заплати на А. д. „***“,
БУЛСТАТ ***, адрес гр.П., ул. „***“ № *, представлявано от *** С. А. Г. сумата
от 720 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.