Р Е Ш Е Н И Е
06.08.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . Година
2020 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 16 (шестнадесети) юли Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 654 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 288 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба, ищецът „К.Б.” ЕООД гр. С. твърди, че на 30.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и ответника С.О.Е. бил сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Била изцяло изпълнена процедурата за сключване на договор за кредит от разстояние, като на същата дата заявената сума в размер на 750,00 лв. била платена чрез клон на „И.“. Кредитополучателят се съгласил да заплати такса за експресно разглеждане на молбата му. Освен това, по силата на договора, същият дължал и договорна лихва. Впоследствие ответникът се възползвал няколко пъти от възможността да удължи срока за връщане на кредита. С настъпване на уговорения падеж – 15.12.2016 г., Е. не погасил задълженията си и „4.“ ЕООД започнало да начислява наказателна лихва в размер на 40,99% върху неплатената главница. На 01.02.2018 г. между ищеца и „4.“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на „К.Б.“ ЕООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Е.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне. Моли съда да постанови решение, по силата на което моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника С.Е. да му заплати следните суми: 750,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********/30.08.2015 г., сключен между „4.“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба; 746,55 лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”) за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от разстояние № **********/30.08.2016 г.; 84,58 лв., представляващо такса за експресно разглеждане на искането за кредит, уговорена в договор за кредит от разстояние № **********/30.08.2016 г., както и разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
По искане на ищеца, по делото е допуснато привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца – „4.“ ЕООД гр. С.. Същото не взема становище по предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че исковете са недопустими, тъй като Е. не бил уведомен за сключения между дружествата договор за цесия. Оспорва исковете по същество, като се позовава на нищожност на клаузата, предвиждаща плащане на наказателна лихва. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно, счита, че следва да бъде уважен единствено иска за главница.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 30.08.2016 г. е, че въз основа на същия, „4.“ ЕООД се задължило да предостави на С.О.Е. сума в заем, равняваща се на 750,00 лв. Същите постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да бъде 30 дни – до 29.09.2016 г. В договора е посочен ГПР и лихвен процент. По делото са представени Общи условия за договора за кредит на дружеството-кредитор, в които подробно е описана процедурата по предоставяне на сумите, сключване на договорите и т.н. В същите е посочено, че такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Съдът констатира от приложената разписка за извършено плащане № 2000000109872488/30.08.2016 г., че въз основа на нареждане от „4.“ ЕООД на С.Е. била преведена сума в размер на 750,00 лв. чрез „И.“. Видно от представения договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., че „4.“ ЕООД прехвърлило на „К.Б.“ ЕООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1 към договора, в което под № 603 фигурира вземането срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 01.02.2018 г. за сключването на последния. Съдът констатира от писмо от 23.11.2018 г., че „К.Б.“ ЕООД изготвило уведомление до ответника за сключения договор за прехвърляне на вземания.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 750,00 лв. на 30.08.2016 г. Вещото лице заключава, че задълженията на Е. по процесния договор възлизат, както следва: главница в размер на 750,00 лв., такса за разглеждане в размер на 84,58 лв. и лихви за закъснение в размер на 1130,28 лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
6 от ЗПФУР:
Ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. В случая не се спори, а и се доказа, че на 30.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и ответника С.О.Е. бил сключен договор за предоставяне на кредит, по силата на който на последния била преведена сума в размер на 750,00 лева. Ответникът, обаче, не изпълнил задължението си за връщане на сумата до 15.12.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „4финаснс“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу С.Е. по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. Последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба, но надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Чрез връчване на приложенията на исковата молба на особения представите на ответника, същият е уведомен за сключения договор за цесия.
Доказа се, че ищцовото дружество придобило чрез сключения договор от 01.02.2018 г. вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит. Съобразно приетото по-горе, следва да се счита, че Станчев е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 09.03.2020 г. и спрямо същия прехвърлянето има действие именно от тази дата.
Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 750,00 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на Е.. Тоест, същият не е изпълнил задължението си по договора за кредит да върне заетата му сума.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 750,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение в договора. Същото е предвидено в чл. 13.2.а от Общите условия към договора – при забава кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент. Според настоящият състав, тази клауза е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като разширява отговорността на длъжника при допуснато просрочие над императивно установения в специалния закон размер на обезщетението за забава, равняващо се на законната лихва. В случая наказателната лихва е в размер на 50,99 % (ГЛП от 40,99 % плюс наказателен лихвен процент за просрочие в размер на 10,00 %), който надвишава петкратно размера на законната лихва. Последното обстоятелство обуславя извод за нищожност на обсъжданата надбавка. Същата е предвидена извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Ето защо, кредитополучателят не дължи на ищеца сума в размер на 746,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху заета сума по процесния договор и претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Касателно претенцията с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Установи се, че при сключване на договора за кредит, страните по него се уговорили, че Е. ще заплати и такса за експресно разглеждане на искането за кредит.
Съгласно, обаче, нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвидената в процесния договор такса за експресно разглеждане представлява именно такса за действия, свързани с усвояване на кредита. Поради това, клаузата в обсъждания договор за кредит, предвиждаща плащането на такава такса се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като пряко противоречи на закона, установяващ забрана за събиране на такси за действия във връзка с усвояването на кредита. Отделен е въпроса, че по делото не се събраха доказателства за предоставяне на твърдяната „допълнителна услуга“ от страна на заемодателя.
Предвид горното, съдът намира, че и този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 306,66 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.Е. с ЕГН **********,***
да заплати на „К.Б.” ЕООД с ЕИК ....., със седалище гр. С., адрес на
управление ***, представлявано от Р.Х.В., на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, вр.
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по
банкова сметка ***, сума в размер на 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща задължение за връщане
на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********/30.08.2016
г., сключен между „4.“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.08.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.” ЕООД
гр. С. с ЕИК ..... срещу С.О.Е. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 746,55
лв. (седемстотин четиридесет и шест лева и 55 стотинки), представляваща обезщетение
(„наказателна лихва”) за неплатени в срок, главни парични задължения по договор
за кредит от разстояние № **********/30.08.2016 г., сключен между „4.“ ЕООД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.02.2018 г.
за периода от 16.12.2016 г. до 23.11.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.” ЕООД гр. С. с ЕИК ..... срещу С.О.Е. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 84,58 лв. (осемдесет и четири лева и 58 стотинки), представляваща о такса за експресно разглеждане на искането за кредит, уговорена в договор за кредит от разстояние № **********/30.08.2016 г., сключен между „4.“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.02.2018 г. за периода от 16.12.2016 г. до 23.11.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ
в полза на ищеца „К.Б.“ ЕООД, разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА С.О.Е. да заплати на „К.Б.“ ЕООД направените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 306,66 лв. (триста и шест лева и 66 стотинка).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „К.Б.“ ЕООД гр. С. – „4.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр. С., адрес на управление:***, представлявано от З.С.Р..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: