Р
Е Ш Е Н И Е
№ 194
Гр.
Перник, 02.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 263 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М.К.,
срещу съдебно решение № 2 от 03.02.2020 година, постановено
по АНД № 387 по
описа за 2019 година на Районен съд Радомир, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 446100-F466266 от 05.07.2019 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ (ОД) София, в Централно управление (ЦУ) на НАП, с което
на ЕТ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ж.к. ****,
представлявано от управителя Р.И.Д.на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 година).
Касаторът,
несъгласен с решението на районния съд, без да сочи конкретни основания за
обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, отнесено към мотивите
на атакувания съдебен акт, излага единствено доводи, че санкционната норма на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е правилно приложена, тъй като в случая се касае за
нарушение на разпоредба на нормативен акт – Наредба № Н-18/13.12.2006 година,
издаден на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба ЕТ ****, редовно уведомен за касационната жалба, депозира
отговор по същата, в който възразява срещу доводите на касатора за
незаконосъобразност на решението на районния съд. Пледира оставяне в сила на
решението на първата съдебна инстанция.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени
бележки с вх. №
1278/22.05.2020 година главен юрисконсулт М.К. заявява,
че поддържа касационната жалба.
В проведеното
съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е представена молба вх. № 1332 от 27.05.2020 година от процесуалния
представител на ответника по касационната жалба адвокат Б.Б. ***, с която моли
съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура Перник, изразява становище, с което заявява, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се остави в сила.
Административен
съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея касационни
оплаквания и становищата на страните, след като извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.
218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Настоящата
касационна инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен
състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд Радомир, с което е отменено НП № 446100-F466266 от 05.07.2019 година на началника на отдел ОД – София, в ЦУ на
НАП.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ F466266/14.01.2016 година,
като районният съд мотивирано е приел, че посочената в акта година – 2016,
вместо 2019, се дължи единствено на техническа грешка с оглед всички данни по
преписката и делото. С това наказателно постановление на ЕТ ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Радомир, ж.к. ****, представлявано от управителя
Р.И.Д.на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, за това, че на 03.01.2019 година при
извършена проверка от контролни органи на в търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Радомир,
стопанисван от ответника, е установено, че дневният оборот в монтираното в
обекта фискалното устройство (ФУ), модел „Daisy Perfect”” с ИН DY343294
и ИН на фискалната памет (ФП) 36547333, притежаващо функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, съгласно дневен отчет от ФП с № 012662/03.01.2019 година, е
в размер на 50.30 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е 178.32 лева.,
съгласно опис на паричните средства, като така установената промяна в касовата
наличност в размер на 128.02 лева не е отразена като служебно въведени пари в
касата, с което не е изпълнено задължението, извън случаите на продажби, всяка
промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ да бъде отбелязвана чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми.
Районният съд е приел за установена така описаната в НП фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива.
След извършената
цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно. След преценка на доказателствения материал и приложения в
производството материален закон, съдът е приел, че санкция в
процесния случай е наложена за нарушение, което е довело до неотразяване на
приходи, какъвто факт не е изследван при осъществената проверка, недоказан е, и
не е предявен на нарушителя, с което правото му на защита е съществено
нарушено, тъй като е препятстван да узнае кои обстоятелства наказващият орган
приема като основание за налагане на една от двете предвидени санкции, различни
по тежест, в зависимост от това води или не, нарушението до неотразяване на
приходи.
Решението е
правилно.
Касационният съд
споделя изводите на районния съд, че правото на защита на ответника е
съществено нарушено, тъй същият е препятстван да узнае кои обстоятелства
наказващият орган приема като основание за налагане на една от двете предвидени
в разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС санкции, различни по тежест съответно в ал. 1
и ал. 2, в зависимост от това води или не, нарушението до неотразяване на
приходи. Единствено ще се отбележи, че в процесния случай отговорността на
ответника е ангажирана за нарушение, което не е довело до неотразяване на
приходи. Това уточнение не променя правилността на извода на първоинстанционния
състав, че такъв факт не е изследван при осъществената проверка, недоказан е,
не е предявен с АУАН и не обосновава ангажираната с НП отговорност на
нарушителя.
По делото няма спор, че при проверка на
контролните органи на 03.01.2019 година в търговския обект, стопанисван от
ответника, е установена разлика в касовата наличност в размер на 128.02 лева,
която при фактическа наличност от 178.32 лева и дневен оборот от 50.30 лева
съгласно дневен финансов отчет от 50.30 лева, представлява „въвеждане“ на пари
в касата, което не е отразено във ФУ посредством функцията „служебно въведени
суми“, въпреки че ФУ в проверения обект притежава посочените функции.
Съгласно нормата
на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, когато нарушението води до неотразяване
на приходи, се налага имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер от 3 000 лева до
10 000 лева. Според разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 –
за ЮЛ и ЕТ в размер от 500 до 2000 лева.
В случая
имуществената отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана на
основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, т. е. предполага се, за нарушение, което не е
довело до неотразяване на приходи – факт, който е обективен елемент от
фактическия състав на административното нарушение, обуславящ налагане на по – леко
наказание, и който също подлежи на установяване и предявяване, което не е
сторено. Фактите обаче, а не приложената материалноправна разпоредба, са тези,
срещу които наказаното лице организира защитата си. Пропускът да се установи и
предяви на наказаното лице, дали нарушението е довело или не, до неотразяване
на приходи, което е съществен елемент от фактическия състав на нарушението, в
случая на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година,
във връзка с чл. 185 от ЗДДС, препятства и съдебната проверка относно
правилното приложение на материалния закон. В решението на районния съд
подробно и обективно е обсъдено защо подобен процесуален порок съставлява
основание за отмяна на процесното наказателно постановление, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав препраща към мотивите
на първата съдебна инстанция.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Районният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради което съдебното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 2
от 03.02.2020 година,
постановено по АНД № 387 по
описа за 2019 година на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/