Р Е Ш Е Н И Е
№
27.02.2020 г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участие секретаря Павлина Матушева като разгледа
докладваното от съдия гр. д. № 710 по описа за 2019 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
осъдителни искове с правно основание чл.
92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД от
„Теленор България“ ЕАД против А.Й.К. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 50,38 лв./ петдесет
лива и 38 ст./, представляваща цената на потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 20.12.2016г.-19.04.2017г., за която е издадена Заповед за изпълнение по
реда чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1404/2018г. на РС Велинград и осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 89,97 лв./ осемдесет и девет лева и 97 ст./, представляваща начислена
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси за използваната програма „Нон Стоп“ за мобилен номер **********,
както сумата в размер на 68,22/шестдесет
и осем лева и 22 ст./лв.-незаплатени лизингови вноски за периода от м. април 2017г. до месец
септември 2018г. по договор за лизинг от 18.10.2016г. за мобилно устройство HUAWEI МОДЕЛ Y II Black.
Ищецът твърди,
че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответницата за сумата 605.04 лв. представляваща обща стойност на предоставени
по Договор за мобилни услуги от дата 18.10.2016г., далекосъобщителни услуги, която
не била заплатена от нея. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело №1404/2018г., по описа на PC Велинград и била издадена заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на осн. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, в законоустановения едномесечен
срок ищецът предявил иск за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане по издадената заповед за
изпълнение до размера на 50,38/петдесет лева и 38 ст./лв., която сума
представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Наред с
установителния иск, при условията на обективно кумулативно съединяване с
исковата молба са предявени и осъдителни искове срещу ответника за плащане на
договорна неустойка в размер на 89,97/осемдесет и девет лева и 97ст./лв., както
и неплатени лизингови вноски в размер на 68,22/шестдесет и осем лева и 22
ст./лв.
Твърди се, че по повод
Договор за мобилни услуги от дата 18.10.2016г., сключен за мобилен
-номер 0896/353858 по програма Нонстоп 29.99лв. с неограничени национални
минути, ответникът-А.Й.К. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД с абонатен номер №********* за уговорен срок на действие
за 24 месеца до 18.10.2018г. При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и
Договор за лизинг от същата дата 18.10.2016г., като е взел мобилно устройство
марка HUAWEI модел Y5 II Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 3,79 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0896/353858 е
фактурирано под абонатен номер №*********.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер 0896/353858 е фактурирано под абонатен номер
№*********.
Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 51.09 лв., фактурирали за два
последователни отчетни месеца - за месец 12/2016г. и за месец 01/2017г., за
което са издадени фактура № **********/20.01.2017г. за отчетения период на
потребление 20/12/2016- 19/01/2017г. и фактура № **********/20.02.2017г. за отчетения период на потребление 20/01/2017-
19/02/2017г.
С Кредитно известие № **********/20.03.2017г.
е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4.50лв./с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 50.38лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на употребените и фактурирали услуги на стойност 50.38лв.,
на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, от ОУ
на мобилния оператор Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на А.Й.К.
за ползвания абонамент на дата 13.03.2017г. и е издал по абонатен номер
№********* на дата 20.04.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 605.04лв. Начислената сума представлява сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 50.38лв. за
задълженията по предходните фактурирали периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на мобилен номер 0896/353858 в размер на 486.44лв., както
и незаплатени лизингови вноски в размер на 68.22лв. За сумата е издадена заповед за изпълнение,
която е обезсилена в частта за разликата над 50, 38 лв..
Абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента до 11.11.2018г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 18.10.2016г. и неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Според изричната договорна клауза, в
случай на прекратяване на настоящия договор по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, се претендира неустойка в
размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, възлизаща на стойност 89.97/осемдесет и
девет лева и 97ст./лв.
Твърди се, че поради прекратяване на
договорите на мобилни услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното
на абоната устройство марка HUAWEI модел Y5 II Black станали предсрочно изискуеми, след месец
04/2017г, когато е издадена крайната фактура №**********/20.04.2017г., като
същите се в размер на 68,22/шестдесет
и осем лева и 22ст./. Периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски, е от м.04/2017г. до м.09/2018г.
При сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 20-то число от месеца.
Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай
ответникът А.Й.К. е подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала
е мобилен номер 0896/353858 и не е изпълнила задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
изпаднала в забава, с оглед на което е изпълнен е фактическият състав на чл. 79 ЗЗД. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. не подава
отговор. Същата не се явява и в откритото съдебно заседание и не е изразила
становище по иска в писмен вид или чрез устно изявление.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител или пълномощник. С молба вх. № 327/21.01.2020 г., иска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответницата не се яви в открито съдебно
заседание и не е депозира молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ответницата, редовно призована не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не е депозирала искане делото да се гледа в
нейно отсъствие.
Съдът счита предявените искове за процесуално
допустими. Правният интерес от
предявяване на установителен иск за
вземането в размер на 50,38 лв. произтича от наличието на издадена и
необезсилена в тази част Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1404/2018г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
за идентично вземане, предмет на заповедното и исковото производство. Правният
интерес от предявяване на осъдителните искове произтича от обезсилената в
частта над сумата от 50, 38 лв. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1404/2018г. до заявените 605, 04 лв., които се
твърди, че включват сбора от начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги между ищеца и ответницата и неизплатени
лизингови вноски за предоставено мобилно устройство. Предвид че с обезсилването
на заповедта за изпълнение, в частта за сумата над 50,38 лв. ищецът не разполага
с изпълнително основание за вземането за него е налице правен интерес от предявяване
осъдителен иск
за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния му претендиран размер, при условията на чл.210, ал.1 ГПК /
този смисъл т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 год. от тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът прецени, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. За да постанови неприсъствено решение, на страните трябва да са указали последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай, в указания от съда едномесечен
срок след връчване на длъжницата, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на издадената по реда на чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение, ищецът е предявил обективно съединени установителен иск за част
от вземането по издадената заповед за изпълнение и осъдителни искове за вземания над този размер, произтичащи от
същите облигационни отношения между страните и от исковата молба е връчен на ответницата А.К.
на настоящия й адрес, след като е търсена на адреса, посочен в исковата молба,
но не е открита. Исковата молба е
връчена на адреса на лицето Янка К., с
отбелязване от страна на връчителя на името на лицето и качеството й майка/, в съобщението.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала
писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Ответницата е редовно призована за първото открито
съдебно заседание на 04.02.2020г. на
същия адрес, като съобщението, ведно с определението за насрочване е връчено
на адреса, на лицето Йордан Караилиев с отбелязване от страна на
връчителя на името на лицето и качеството му /баща/, в съобщението. С връчване
на съобщението ответницата е уведомена, че при
неявяването й в първото по делото заседание, без да е направила искане
за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може да иска постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът счита, че преписите от исковата молба и
определението за насрочване на първото открито съдебно заседание са редовно
връчени на отвеницата по реда на 46 ГПК и същата е надлежно уведомена за
възможността спрямо нея да бъде постановено неприсъствено решение, поради което
е налице първата предпоставка на чл. 239, ал.1 , т. 1 ГПК.
От представените по делото от страна на ищеца писмени
доказателства- Договор за мобилни услуги от 18.10.2016г. и Договор за Лизинг от
същата дата между „Теленор България“ ЕАД
и А.Й.К., двустранно подписани с
приложени към тях ценова листа за абонаментни планове за частни лица и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и издадени фактура
№ ********** от 20.01.2017г. за отчетен период 20.12.2016г.-19.01.2017г.,
фактура ********** от 20.02.2017г. за отчетен период 20.01.2017г.-19.02.2017г.,
кредитно известие № ********** от 20.03.2017г. за отчетен период
20.02.2017г.-19.03.2017г., както и фактура № ********** от 20.04.2017г. за
отчетен период 20.03.2017г.-19.04.2017г.,
съдът счита иска за вероятно
основателен. Истинността на приложените
към исковата молба писмени доказателства не е оспорена и съдът, преценявайки
ги от външна страна, намира, че не будят съмнение за формална нередовност и
въз основа на тях може да се направи обоснован извод за валидно възникнали
облигационни отношения между длъжника и кредитора, при които за „Теленор България“ ЕАД се поражда вземане
за стойността на неизплетените и потребени мобилни услуги, неизплатени лизингови
вноски за предоставено мобилно устройство марка huawei модел y ii black, както и договорна неустойка в размер на три вноски от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на абоната. Вземанията не са погасени чрез плащане или друг способ, кредиторовият интерес не е
удовлетворен и на ищеца следва да се признае правото да претендира заплащане в
своя полза на претендираната по издадената Заповед за изпълнение № 803/08.11.2018г.
процесна сума, ведно със законна лихва, считано от 07.11.2018г.-датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата, както и на вземанията, предмет на предявените обективно
съединени осъдителните искове.
По тези съображения, съдът следва да се произнесе с неприсъствено
решение, като уважи предявените претенции в пълен размер.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на
направените по делото разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България“ ЕАД направените в настоящото производство
разноски, в размер на 25, 00 държавна такса за разглеждане на делото и 180,00
лв. възнаграждение за процесуално представителство, съобразно уговореното в
представения по делото Договор за правна защита и съдействие между „Теленор
България“ ЕАД и Адвокатско дружество
„Герова и Петкова“, с удостоверяващ, че същото е заплатено в брой.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, ет. 8, ап. 22,
че А.Й.К. ЕГН **********, с адрес: *** дължи сумата в размер на 50,38 лв.
/петдесет и три лв. и 38 ст./ за
неизплатени далекосъобщителни услуги за периода от 20.12.2016г. до
19.04.2017г., по Договор за мобилни услуги от 18.10.2016г., ведно със ведно със
законна лихва от, считано от 07.11.2018г.-датата на подаване на заявлението в
съда, до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Й.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81, ет. 8, ап. 22 сумата в размер на 89,97 лв. /осемдесет и девет
лв. и 97 ст./, представляваща начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
18.10.2016г. по вина на абоната, в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси.
ОСЪЖДА
А.Й.К. ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81,
ет. 8, ап. 22 сумата в размер на 68,22 лв. /шейсет и осем лв. и 22 ст./,
представляваща неизплатени лизингови вноски за периода от м. април 2017г. до м.
септември 2018г. по Договор за лизинг от 18.10.2016г. за мобилно устройство
марка huawei модел y ii black.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Й.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81, ет. 8, ап. 22 разноски в размер на в размер на 25, 00 лв. /двадесет и пет
лв./ държавна такса за разглеждане на делото и 180,00 лв. /сто и осемдесет лв./
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева