Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
23.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 9342 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е.М.“ ЕООД - длъжник по изпълнително дело № 20208600400675 по описа на ЧСИ В.М., подадена чрез юрк.Й.К.срещу постановление
за разноски с изх.№ 36634 от 06.08.2020 год., с което е оставено без уважение подаденото
възражение на длъжника „Е.М.“ ЕООД по изпълнително дело № 20208600400675 по
описа на ЧСИ В.М. с вх.№ 23498/06.08.2020 г. В частната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ. Твърди се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед фактическата и
правна сложност по изпълнителното дело. Прави се искане за отмяна на
обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 100 лв., а при условията на
евентуалност до размер на 200 лв. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Ответникът по частната жалбата и взискател по изпълнението- Н.Д.С., чрез
пълномощника си адв.П.Х.в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът „Е.М.“
ЕООД, ***, чрез своя процесуален представител юрк.И.Г.е депозирал на 06.08.2020
год. молба с вх.№ 23498 по процесното изпълнително дело, с което е направено
възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно
изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за разноски с изх.№ 36634
от 06.08.2020 год., издадено от ЧСИ В.М.е оставено без уважение подаденото
възражение на длъжника „Е.М.“ ЕООД по
изпълнително дело № 20208600400675 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№ 23498/06.08.2020
г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление от
06.08.2020 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
04.08.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.П.Х.не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение, видно от договор за правна защита и
съдействие от 04.08.2020 г. е уговорено и заплатено в размер на сумата от 400
лв./ четиристотин лева/ за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ, във връзка с издаден
изпълнителен лист по гр.дело №
39107/2019 г., на СРС, 29 състав, е извършил по процесното изпълнително дело,
единствено подаване на молба на 04.08.2020 год. за образуването му въз основа
на издадения от Софийски районен съд, І Г.О., 29 състав, изпълнителен лист срещу
длъжника по гр.дело № 39107/2019 г. В
тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 400 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ В.М. от 06.08.2020 год., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с
изх.№ 36634 от 06.08.2020 год., издадено от ЧСИ В.М., с което е оставено без
уважение подаденото възражение на длъжника „Е.М.“ ЕООД по изпълнително дело №
20208600400675 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№ 23498/06.08.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя – Н.Д.С., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.София, ж.к.“ ***, по изпълнително дело № 20208600400675 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с
район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 400 лв / четиристотин лева/
до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.