Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка
Йорданова и у. то на прокурора Иван Иванов, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 361/2021 г.
по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба от Х.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. В. С. от АК – П. срещу Министерство
на вътрешните работи с адрес гр. С., ул. "Шести Септември" № 29 с
правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗДискр.), за следните искови претенции:
1.Да се осъди ответника да заплати на ищеца Х.Т. сумата
от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпени загуби, представляващи неосигурено в. д. за периода 2007
г. и 2008 г., ведно със законна лихва в размер на 169,33 (сто шестдесет и девет
0,33) лв. законна лихва върху посочената сума за времето от 18.09.2019 г.
(влизане в сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД) до 18.10.2021 г. (дата
на завеждане на настоящата искова молба), ведно със законна лихва върху същата
сума за времето от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
2.Да се осъди ответника да заплати на ищеца Х.Т. сумата
от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизплатените т. в. за
периода от 18.12.2006 г. до 18.01.2009 г., ведно със законна лихва върху
посочената главница, изчислена в размер на 4 233,33 лв. за периода от
18.09.2019 г. (дата на влизане в сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД) до
датата на завеждане на настоящата искова молба – 18.10.2021 г., законна лихва
върху посочената сума за времето от датата на завеждане на исковата молба –
18.10.2021 г. до окончателното й изплащане;
3.Да се осъди ответника да заплати на ищеца Х.Т. сумата
от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени с. от у. на а. и д. му и., г. пред о., както и п. т.
от актовете на д., установени с влязлото в сила решение на КЗД, ведно със
законна лихва върху тази сума в размер на 1 058,33 лв. за периода от
18.09.2019 г. (влизане в сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на КЗД) до датата
на завеждане на настоящата искова молба – 18.10.2021 г., ведно със законна
лихва върху същата главница за периода от датата на завеждане на настоящата
искова молба (18.10.2021 г.) до окончателното изплащане на главницата. Претендира
се ответникът да бъде осъден да заплати и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително и адвокатско в. за процесуалния представител.
В исковата молба се твърди, че Т., като д. с. от
Министерство на вътрешните работи – к. на о. в РПУ – С. при ОДП – С., за
периода от 18.12.2006 г. до 18.01.2009 г. е бил к. от министъра на вътрешните
работи и е взел у. в м. м. м. на ООН в К.
(UNMIK), като за периода на м. със заповед на Министъра на вътрешните работи
рег. № К-2778 от 12.12.2006 г. е н. на същата д. в рамките на притежаваната к.
по щат "м. на м. о." при НС "П." - МВР, като му е разрешен н.
о., считано от датата на з.. След з. му от м. е п. в ОД на МВР – С., считано от
датата на в. в д.. Така за периода от 18.12.2006 г. до 18.01.2009 г. Т. не е
получавал в., не са му изплащани суми за в. д. и изплащаните о. в. за п. са
били в намален размер. Недоволен от н. т., Т. подал жалба до Комисията за
защита от дискриминация (КЗД) срещу Министерството на вътрешните работи. Образуваната
по подадената жалба преписка била присъединена към производства с идентичен
предмет, обединени в преписка № 84/10.04.2009 г. По така образуваната преписка
№ 84/2009 г. КЗД постановила решение № 106/01.06.2011 г., съгласно което по
пункт 5 установява, че жалбоподателят Х.Т. по време на у. то си в м. на ООН в К.
UNMIK, в качеството си на д. с. на МВР в процесния
период е т. по – неблагоприятно като д. с. на МВР в сравнение с д. с. от други
ведомства, чрез л. на сл. на МВР от заплащане на в. и изплащането на о. в. за п.
в намален размер по време на у. им в м.,
като в качеството му на з. л. е поставен в по – неблагоприятно положение, което
представлява по същество пряка д. по п. „о. п.“ и е нарушение на чл. 4 ал. 2,
във вр. с чл. 6 и чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Министърът
на вътрешните работи обжалвал решение №
106/2011 г. по преписка № 84/2009 г. на КЗД пред Административен съд С. – град,
като по образувано адм. дело № 5283/2011 г. съдът се произнесъл с решение №
3690/30.05.2013 г., с което отменил решението на КЗД в частта му в пункт 5 и
пункт 6 и отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи против решение №
106/01.06.2011 г. по преписка № 84/2009 г. на КЗД в останалата и част -. пункт
1, пункт 2 и пункт 3 с което потвърдил различното третиране на основата на п.
"л. п.", представляващо д. и нарушение на чл. 4 ал. 2 във вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗДискр.
По реда на касационното обжалване Министърът на вътрешните работи атакувал пред
Върховният административен съд съдебния акт на АССГ и по образуваното адм. д. №
14281/2013 г. ВАС постановил решение № 4667/04.04.2014 г., с което оставил в
сила първоинстанционното решение и върнал преписката по решение №
106/01.06.2011 г. по пр. № 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в
частта по пункт 5, с който е установена пряка д. по п. "о. п." и
нарушение на чл. 4 ал. 2, във вр. с чл. 6 и чл. 14
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр и по пункт 6, с който на
министъра на вътрешните работи е наложена принудителна административна мярка -
задължително предписание по чл. 76 ал. 1 от ЗЗДискр
за ново разглеждане при съобразяване на дадените в решението задължителни
указания. В изпълнение на Решение № 4667/04.04.2014 г. на ВАС във върнатата за
ново разглеждане част, КЗД образувала производство с Разпореждане №
494/19.05.2014 г. на Председателя на КЗД по доклад с вх. № 12-11-545/19.05.2014
г. Производството на Комисията за защита от дискриминация, което производство приключило с решение № 186/07.06.2017 г. С
последното КЗД установила, че жалбоподателят Х.Т. по време на у. в м. на ООН в К. UNMIK, в качеството на д. с.
на Министерството на вътрешните работи в процесния
период е т. по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи в качеството на
орган по назначаване в сравнение с д. с. на същото ведомство, чрез л. от
заплащане на в., в. д. и изплащане на о. в. за п. в
намален размер, което представлява пряка д. по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по п. "о. п." и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр КЗД се
произнесла с решение № 203/30.06.2017 г. относно поправка на допусната
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 186/07.06.2017 г. като EULEX на ЕС
в K., да се чете ООН в К. UNMIK. Решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Министърът на вътрешните работи е обжалвал решение № 186/2017 г. по преписка
№ 84/2009 г. на КЗД пред Административен съд С. – град и по образуваното адм.д. № 8167/2017 г. АССГ се произнесъл с решение №
5989/24.10.2017 г., с което отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи
против решение № 186/07.06.2017 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията за
защита от дискриминация. По касационно оспорване от Министъра на вътрешните
работи ВАС разгледал законосъобразността на първоинстанционното съдебно решение
и с Решение № 12411/18.09.2019 г., постановено по адм.д.
№ 725/2018 г. оставил в сила съдебния акт на АССГ, с което потвърждавал Решение
№ 186/07.06.2017 г. по преписка № 84/2009 г. на КЗД.
С решение № 186/2017 г. на КЗД, потвърдено с решение №
5989/2017 г. на АССГ и с решение № 12411/2019 г. на ВАС било установено по
категоричен начин, че Министърът на вътрешните работи е лишил ищеца от
заплащане на в., в. д. и изплащане на о. в. за п. в пълен размер. Твърди се, че
Министърът на вътрешните работи, извършвайки посочените по-горе нарушения на
закона е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в м. б. и с., н.
на ч. д. и г. п., н. п. спрямо к. му в Република Б. и п. а. пред к. от м. п. с..
Заявява се още, че Министърът на вътрешните работи, извършвайки посочените
по-горе нарушения на закона е причинил на ищеца и имуществени вреди - преки
загуби в размер на – 800,00 лв. неизплатени суми за в. д. за 2007 г. и 2008 г.,
за които години размерът на у. о. или неговата парична равностойност възлизали
на по 400,00 лв. за дл. д. с. – к. на о. в РПУ – С..
Министърът на вътрешните работи, извършвайки посочените по-горе нарушения на
закона е причинил на ищеца и имуществени вреди - пропуснати ползи – 20 000,00
лв. - полагащите се т. в. за дл. д. с., к. на о. в
РПУ – С. при ОДП – С. за периода от 18.12.2006 г. до 18.01.2009 г., когато
ищецът е бил н. по щат м. на Международни организации при Национална служба
"П.". С такива доводи са обосновани исковите претенции за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от д., ведно със законна
лихва върху всяка от сумите. По молба за изменение на иска с протоколно определение
на съда от 23.11.2021 г. е допуснато изменение на иска досежно периодът на
претендираните вреди, а именно: от 18.12.2006 г. до 16.01.2009 г. По депозирана
молба за изменение на иска в частта на неговия размер, такова е допуснато от
съда на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, чрез увеличаване на претендирания размер от 20 000,00 лв. на
20 549,10 лв.
В съдебно заседание ищецът Х.Т., редовно и своевременно
призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. В. С. от АК – П., който
поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Заявява доказаност на исковите
претенции и наличие на всички законови предпоставки за присъждане на
обезщетение. Претендира разноски. В писмени бележки подробно развива доводите
си за основателност на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът – Министерство на
вътрешните работи, редовно и своевременно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б., която оспорва исковата молба и моли съда
да я отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото свидетелите са
посочили период от 2006 до 2008 г. Оспорва претенцията по отношение на сумите
за х. според съдебно – счетоводната експертиза, тъй като същите се начислявали
само върху действително о. в. и за с. д. за п. – п. д.. Моли да не се присъждат
тези суми. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен дава заключение за основателност на исковата претенция за
обезщетение за имуществени вреди, в която част същата била доказана. Моли съда
да уважи същата в увеличения й размер, съобразно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза. Счита, че с оглед доказателствата по делото не се е
доказала нанесена неимуществена вреда, още по – малко – такава, вследствие
незаконосъобразни действия на ответника, в която част моли съда да отхвърли
иска. Алтернативно, ако съдът я уважи като частично основателна, то да присъди
обезщетение в намален размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от доказателствата се
установява, че ищецът Х.Д.Т., като д. с. от Министерството на вътрешните
работи, за периода от 18.12.2006 г. до 18.01.2009 г. е бил к. за у. като п. н. в м. на ООН в К. (UNMIK), като със
заповед на Министъра на вътрешните работи рег. № RB202004-001-04К-2778 от
12.12.2006 г. (л. 23) е н. на същата д. в рамките на притежаваната к. по щат
"м. на м. о." при Национално служба "П." – МВР и му е разрешен
н. о., считано от датата на з.. Със Заповед № RB202004-001-04К-108/13.01.2009
г. на Министъра на вътрешните работи (л. 77) Х.Т. е п. на д. к. на о. в група
„О.“ на Сектор СОД към отдел „О. на о. р. и п.“ при ОД на МВР – С..
С решение № 186/07.06.2017 г. на Комисия за защита от
дискриминация (л. 27), влязло в законна сила на 18.09.2009 г. било установено,
че жалбоподателят Х.Д.Т. по време на у. в м. на ООН в К. UNMIK, в качеството на д. с. на Министерството на вътрешните
работи в процесния период е т. по-неблагоприятно от
Министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване в сравнение
с д. с. на същото ведомство, чрез л. от заплащане на в., в. д. и изплащане на о.
в. за п. в намален размер, което представлява пряка д. по смисъла на чл. 4, ал.
2 от ЗЗДискр по п. "о. п." и нарушение на
чл. 6 от ЗЗДискр.
С Решение № 203/30.06.2017 г. на КЗД (л. 40) била
извършена поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
186/07.06.2017 г. Първият от посочените актове, като необжалван, влязъл в
законна сила.
Решение № 186/2017 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията
за защита от дискриминация било обжалвано от Министъра на вътрешните работи
пред Административен съд С. – град, като по жалбата било образувано адм.д. № 8167/2017 г., приключило с Решение №
5989/24.10.2017 г., с което решаващият съд отхвърлил подадената жалба. По реда
на касационното оспорване първоинстанционното съдебно решение било атакувано от
Министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд, който по
образуваното адм.д. № 725/2018 г. се произнесъл с Решение
№ 12411/18.09.2019 г., с което оставил в сила Решение № 5989/24.10.2017 г.
постановено по адм. дело № 8167/2017 г. по описа на Административен съд С.-град.
С оглед доказване на твърденията в исковата молба към
същата са приложени и са приобщени към доказателствения материал по делото
писмени доказателства, в т. ч. освен описаните по – горе, Инструкция за
подбора, подготовката и преминаването на службата от служители на МВР за у. в м. на м. о. рег. № МЗ-11/05.06.2007 г. и
инструкция със същото наименование № Iз-971/30.06.2006 г.
на Министъра на вътрешните работи, както и изготвени от процесуалния
представител справки за изчисляване на законна лихва за претендираните като
обезщетение суми.
Със Заповед рег. № Iз-1243/10.07.2007 г. на Министъра на вътрешните работи (л.
83) е определен размера на у. о. или неговата левова равностойност, като на д.
с. сумата е в размер на 400,00 лв. Същият размер е определен и за 2008 г. със
Заповед № Iз-579/08.04.2008 г.
на същия орган (л. 85). Според двете заповеди, със същите е определен размера
на сумите за у. о. и друго в. и. и с. на д. с., които носят у., левовата
равностойност на у. о. на д. с., неносещи у., както и сумата за о. на лицата, р.
по т. п.. Към доказателствата по делото са приобщени Заповед № Iз-1233/09.07.2007 г. на Министъра на вътрешните работи
(л. 88), с която е обявена таблица за з. за к., таблици за з. за д. и л. в. д.
към о. з. на д. с. от МВР, в сила от 01.07.2007 г. и Заповед № Iз-1353/29.08.2006 г. на същия орган, в сила от
01.05.2006 г. (л. 113). Съгласно чл. 3 от цитираните заповеди, основното м. в.
на д. с. се образува от з. за к., з. за д., в т.ч. в. за н. и в. за с. у. на
работното място, както и от л. в. д.. Според чл. 1 ал. 5 от представената от
ответника Инструкция за видовете и
размерите на д. в. за с. у. на труд и за н. с., изплащани на д. с. от МВР рег.
№ Iз-1323/25.08.2006
г. на МВР (л. 247), д. в. се изплащат за д. о. в..
По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна
експертиза, съобразно чието заключение, през периода от 18.12.2006 г. до
01.01.2009 г. на ищеца не са изплащани от МВР в. за п. т.; през 2007 г. и 2008
г. Т. не е получавал у. о., в. и. и с. или друго д. или тяхната левова
равностойност; направено е изчисление и на в. от работодателя МВР о. в. за ДОО
и з. о. в. за периода от м. декември 2006 г. до м. януари 2009 г. Съгласно
заключението, общият размер на всички неполучени от ищеца о. и д. в. през
времето на н. о. за периода 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г. е 20 549,10
лв., а сумите за в. д., които би получил същият за 2007 г. и 2008 г. за з. от
него д. в МВР, ако през този период не беше к. в м. на ООН в К. със заповед на
министъра на вътрешните работи са в размер на 800,00 лева. Според експертното
заключение, размерът на дължимите лихви върху неполучените суми за в. д. в
размер на 800,00 лева за периода от 18.09.2019 г. до 18.10.2021 г. възлиза на
169,33 лв., а размерът на дължимите лихви върху неполучените суми за т. в. в
размер на 20 549,10 лв. за периода 18.09.2019 г. до 18.10.2021 г. възлиза
на 4 349,56 лв. В с.з. експертът заявява, че е изготвил заключението си
при съобразяване със заповедите на Министъра на вътрешните работи за обявяване
на таблици за з. по к., за д. и за л. в. д. към о. з. на д. с. в МВР рег. № Iз-1233/09.07.2007 г. и Iз-1353/29.08.2006 г., като е направил изчисленията си
въз основа на тези заповеди и таблици. Допълнителните в. за х. в размер на
30,00 лв. и за п. – п. д. в размер на 33,25 лв. не влизали в о. в., но били
включени в изчисленията, доколкото същите визирали в., което ищецът би
получавал, ако не е бил в н. о. поради к. в К.. Експертът заявява още, че е
определил размера на допълнителните възнаграждения за п. – п. д. от
предоставените му персонални ведомости за последния отработен пълен месец
октомври 2007 г. преди к. и месец декември, който е до датата на к. и там
пропорционалната сума на в. за п. – п. д. отговаря на отработената през
октомври, когато е бил пълен месец и двете суми на месечна база са равни,
поради което ги е счел за месечна добавка в този размер. Ответната страна моли
да не се кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертизата по
отношение на изчислените суми за д. в. за х. и за п. – п. д. (с. с. д.),
доколкото тези суми нито се претендирали, нито следвало да се заплащат по
силата на нормативните актове, а в тази връзка оспорва експертизата по
отношение на изчислената лихва.
По делото е извършена и приета съдебно п. експертиза,
изготвена от вещо лице със специалност по к. п., съобразно чието заключение, по
време на входящото интервю експертът е установил наличието на последици, съотносими към състояние на с. и/или п. д., като отражение
върху п. на обследваното лице, с. и п. му били п. от з. на м. и р. в системата
на МВР, изразяващи се в п. л. на д.. С. и и. на п. не могат да бъдат изследвани
пълноценно поради отдалечеността във времето на д., довели до тяхното п.. Като последици
вещото лице сочи б. от п. х., установени по време на изследването – н. на с., п.,
п., н. г., л. на с. обследваното лице да се р. п..
Съгласно експертизата, продължителното п. с. вследствие у. за н. н. е п. върху
о. с. на Т.. С разяснение за д. и по – конкретно у. т. д. период, според
експертизата ищецът проявява о. с. и не е приемал т., а при р. на р. з. п. о. с.,
характерни за е. р.. Наличието на о. с. е единственият най – точен маркер от р.,
а при п. с о. с. има три пъти по – голяма вероятност да п. р., по – голяма
вероятност да имат х. п. на з., намалява вероятността за в. и се увеличават п.
– с. и с. – и. о. п.. В част „Характеристика“ експертът заключава, че
обследваното лице п. с. р. м. за с. с н. и това е най – вероятната причина да
не р. р. от д. х.; безспорно разбирането, че с. н. е и. н. т. на основата на п.
„о. п.“ е п. ч. му за с. – той не е очаквал п. о., защото е многократно н. по
време на м.. Съгласно заключението на експерта, налице е продукция на три от
компонентите, характерни за п. с. с д. х., но поради отдалечеността във времето
на действията, довели до тяхното п., няма как категорично да ги обвържем с
разбирането за н. т. на основата на п. „о. п.“, макар и да липсват други с. ф.
през изследвания период. При изслушването в съдебно заседание експертът
заявява, че е. р. е една от характеристиките на н. и е свързана с н. на и.
и/или у. от повечето дейности; от гледна точка на науката, р. се разглеждат в
период до две години, след което е налице з. с. – само на оказаното въздействие;
след двегодишния период не може да се говори за р., необходимо е допълнително
въздействие за нова провокация, т.е. н., за да има р.; ищецът е по – у., но е с..
Според вещото лице, липсват други с. ф. в посочения период, като в проведеното
интервю не са посочени, но хипотетично е възможно да има и други източници на д.,
поради което вещото лице приема, че с. с. е именно посоченото в делото.
По делото са разпитани като свидетели Д. Х. и Д. Т.,
първият от тях – к. на ищеца по време на м. на ООН, а вторият – б. к. в ОД на
МВР – С.. Според показанията на свид. Т., с Т.
поддържали и п. о., последният бил н., о., г. да п., когато з. на м. се отнасял
към р. си със същия е., като в един момент, когато се в. споделял, че той и
другите у. от Б. се чувстват о., защото били л. от някои п., ползвани от у. от
други д.; във времето Т. започвал да се ч. н. и о.; там се налагало да п. с
някакви с., о. за к. и д. р.; заради н. п . и. в някакви с. и се з. в с. си, налагало
се с усилие да го и. от в., за да се р., не очаквал п. му да е под 300 лв., а
преди това – н. о. в К., Т. винаги по свое желание з. на м. с надежда, че
нещата ще се променят и ще се получават с., за да може с. да се и. по –
нормално, но после нещо го „п.“ и вероятно това го д.; п. се, тъй като се ч. н..
Свид. Х. заявява, че е бил заедно с Т. на м. четири
години – от 2000 г. до 2004 г., като ж. в е. к.; за п. от п. било н. като е
върнат дали ще има с. м. в с. им; по време на м. не п. в. от МВР, което
рефлектирало върху всички впоследствие, когато решили да се п.; започнали в М.,
където основали п. у. и п. на улицата в т. у.; з. с д. у., която се и. на в.
месец, след което с първите получени п. си з. д. и о., които да наподобяват у.
им; сами си к. о.; п., които п. от ООН били к., като с тях си з. и к.; с. си
ползвали за к., х., о.; не можели да изпращат п. оттам, което им в. е.; и. т. с.
по повод на това как ще се с. при п., той като не ги о. като к. им; самият той
като се з. не п. отново р. си в р. с. (сега – Д…), не п. и никакво с. от МВР и
п. на с. в Г. п., където имало с. м.; през 2008 г. отново отишъл на м. с друг с.
и вече в последните 6 месеца започнали да получават в. си, защото имало
подадени оплаквания от бивши служители на м..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени
средства. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Процесните искове са с правно основание чл. 74 ал. 2 от
ЗЗДискр, като в контекста на действащата нормативна
уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр е
обусловено от приключило административно производство по реда на Раздел І,
Глава ІV от ЗЗДискр пред компетентния административен
орган - Ком.та за защита от дискриминация (КЗД), в рамките на което с влязъл в
сила административен акт по чл. 65 от с.з., е установен правопораждащият
правото на обезщетение акт на дискриминация. В този смисъл задължителна
процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на приключило
пред Комисията за защита от дискриминация административно производство по
Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74 ал. 2 от
ЗЗДискр, в случаите, когато вредите са причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза
компетентните административни съдилища изследват съществуването на вреди в
причинно - следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран
административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ,
исковете по чл. 1 ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл
е предписанието на чл. 203 от АПК, според който исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК.
Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна,
обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от
чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на
административна дейност, поради което чл. 7 ал. 1 от с. з. указва, че искът за
обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1 ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия и бездействия са причинени вредите. В новелата на чл. 205 от АПК
пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за
обезщетение е юридическото лице, с което съответното длъжностно лице - пряк
причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл е
и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004
г., ОСГК. В случая несъмнено такова юридическо лице е Министерството на
вътрешните работи, съгласно чл. 2 ал. 2 от Закона за министерството на
вътрешните работи, като исковете за обезщетение срещу това юридическо лице са
насочени срещу надлежен ответник със самостоятелна правосубектност.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира,
че исковите претенции са процесуално допустими, като предявени от активно легитимирано
лице, при наличие на правен интерес, с оглед фактическите твърдения, че е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, вследствие на допуснати по
отношение на него дискриминационни действия по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр.
Разгледани по същество, исковите претенции се
преценяват от настоящата съдебна инстанция и като основателни, при следните
съображения:
Предмет на настоящия правен спор е претенцията на Х.Т.
за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на
проявена д. от страна на Министъра на вътрешните работи по п. "о. п."
в резултат на по-неблагоприятното му т. по време на у. му в м. на ООН в К. в сравнение с д. с. на
същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на в., в. д. и изплащане на о. в.
за п. в намален размер, което представлява пряка д. по смисъла на чл. 4, ал. 2
от ЗЗДискр. по п. "о. п." и нарушение на чл.
6 от ЗЗДискр. Налице са субективно и обективно съединени искови
претенции за заплащане на обезщетение за вреди срещу ответника Министерство на
вътрешните работи, към който орган се числи Министърът на вътрешните работи, от
който се твърди да са осъществени дискриминационни актове и действия. С оглед заявените фактически основания и формулиран петитум на исковата молба, настоящата съдебна инстанция
квалифицира предявените искове като такива по чл. 74 ал. 2 от Закона за защита
от дискриминация, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно осъдителни искове за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл.
от АПК за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
извършените спрямо ищеца д. актове и действия от държавни органи и/или
длъжностни лица при и по повод осъществяване на административна дейност. За да
се приеме, че предявените искове са доказани по основание, е необходимо да се
установи кумулативното наличие, респ. доказаност на всеки един от елементите на
следния фактически състав: 1. извършено нарушение на права по Закона за защита
от дискриминация, установено от Комисията за защита от дискриминация; 2.
причинена реална имуществена, респ. неимуществена вреда на ищеца; 3. вредата да
е пряка и непосредствена последица на нарушените права. С оглед общото правило
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, регламентирано в чл.
154 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК, това
следва да бъде сторено от ищеца, като лице претендиращо настъпването на
благоприятни правни последици от проявлението на очертания фактически състав
при условията на пълно главно доказване.
Правната уредба за у. на държавни служители на МВР в м. извън т. на
страната в периода 2006 г. до 2008 г. и непосредствено след това се съдържа в
чл. 212 ал. 1 т. 7 от Закона за МВР ЗМВР, отм.). Съгласно посочената
разпоредба в приложимата към процесния период редакция,
д. с. имат право на н. о. за времето на у. в м. на м. о., като за срока на изпълнение на
д. в м. о., на служителя се разрешава п. на този вид о.. Такъв е п. и ищецът Т.
при у. му в м. на ООН в К. и за времето на у. в тази м. от страна на МВР не му е изплащано в..
Редът за подбора, подготовката и преминаването на службата на служителите на
МВР, изпращани за у. в м. в м. о., е
определен в Инструкция № Із-971/30.06.2006 г., отменена с Инструкция за
подбора, подготовката и преминаване на служба на служители от МВР, изпращани за
у. в м. на м. о., утвърдена със заповед
рег. № МЗ-11/05.06.2007 г. Последната е прогласена за нищожна с решение №
14946/08.12.2009 г. по адм. д. № 5837/2009 г. на ВАС, обн.
ДВ, бр. 57/27.07.2010 г. В чл. 5 на Инструкция № Із-971/30.06.2006 г.,
съответно в чл. 7 от Инструкция № МЗ-11/05.06.2007 г. са изброени изискванията,
на които следва да отговарят кандидатите за у. в м. на м. о., като според ал. 2 на двете
норми, към кандидатите могат да се предявяват и допълнителни изисквания,
съобразно постигнатите м. договорености и споразумения, по които Република Б. е
страна.
От доказателствата се установява, че през процесния
период ищецът е имал с. на д. с. в министерството и това му качество не е
променено през времето на у. то му в м., неговото с. п. със същия орган по
назначаването е запазено и след з. му, той е н. на съответната на п. му о. д.. Видно
е от Заповед № RB202004-001-04
К-2778/12.12.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, че Т. е н. по щат „м.
на м. о.“ при Национална служба „П.“ в структурата на МВР. Ето защо, като у. в м.
на ООН в К. ищецът и д. с. на МВР, изпълняващи с. си з. на територията на
Република Б., имат едно и също к. на д. с. в структурата на посоченото
ведомство с произтичащите от това с. п. право на в., о. в пълен размер и в. д..
Към доказателствата са приобщени относимите към
процесния период Заповеди № № МЗ № Із-829/10.05.2007 г. и МЗ №
Із-579/08.04.2008 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, съгласно
чието разпоредително съдържание, д. с. и работещите по трудово правоотношение
получават у. о. или левовата равностойност в определените размери; при ползване
на отпуск за бременност, раждане и осиновяване, служители, изпълняващи
служебното си задължение в у. о., следва да получават неговата левова
равностойност. Между страните не се спори, че в периода на у. в м. от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г., в. д.
на ищеца не е изплащано, същото е било р. за с. на и. на м. м. служители, тоест
за н. с.. През времето на у. в м. м.,
ищецът като п. н. (д. с. на МВР) не е получавал и в. за извършената дейност, а
изплатените му о. в. за п. са били в намален размер. Лишаването на служителите
на МВР от заплащане на в. по време на к. им в м. на м. о. (т.е. без
прекратяване на служебното правоотношение), когато извършват дейност с характер
на държавна служба в МВР на Република Б. не съответства на гарантираното им в
чл. 48 ал. 5 от Конституцията на РБ право на заплащане, съответстващо на
извършената работа, нарушава установения в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр
принцип на равно третиране и представлява нарушение на чл. 4 ал. 2 и чл. 6 от ЗЗДискр. Макар посочената практика да произтича от
прилагането на нормата на чл. 212 ал. 1 т. 7 от ЗМВР в редакцията му до
изменението му през 2010 г. (ДВ бр. 88/2010 г.), действащата в процесния период
нормативна уредба относно у. на д. с. на
МВР в м. на м. о., поставя тези служители в по-неблагоприятно положение спрямо
служителите от същото ведомство, които не у. в м. м. по отношение на
заплащането на т. и в. д. и спазването на о. им п.. Принципите, задачите,
дейностите, устройството и управлението на МВР и статутът на служителите в него
се уреждат от ЗМВР и Правилника за неговото прилагане (ППЗМВР). Министерството
е държавна администрация, а като основни принципи на дейността в чл. 4 ал. 1 и
ал. 3 на ЗМВР са издигнати спазването в дейността на Конституцията, законите и
международните договори, по които Република Б. е страна. Сред основните задачи
на МВР е включено и международното сътрудничество (чл. 6 от ЗМВР), като за неговото
изпълнение в чл. 7 ЗМВР е предвидено сред основните дейности и осъществяването
на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации. Съгласно
разпоредбата на чл. 191 ал. 1 т. 8 на ЗМВР (отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.), в действащата
и актуална към процесния период редакция, държавният служител може да бъде
назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория
при у. в м. на м. о., както и при
приключване на у. . Според действащата пак в относимия
период норма на чл. 153 от ППЗМВР (отм. ДВ, бр. 60/22.07.2014 г.), министърът
на вътрешните работи в рамките на числения състав на МВР утвърждава щатове за у.
в международни м. или в международни
организации въз основа на договори, по които Република Б. е страна (редакция обн. ДВ. бр. 47/2006 г.). Сътрудничеството на МВР с други
държавни и международни органи и организации не представлява инцидентна дейност,
а е регламентирано както от националното законодателство, така и от различни
международни договори с крайната цел оптималното решаване на останалите основни
задачи на МВР в национален мащаб. Така формулираната дейност на МВР, която е
част от законово определените основни дейности на министерството способства за у.
на Република Б. във в. и м. м. или о. на
ООН, ЕС и НАТО като една от важните форми, чрез които страната ни реализира
националната си политика за сигурност и това изрично е отбелязано и в
Концепцията за у. на Република Б. с
военни контингенти в операции зад граница, приета с Решение на Народното събрание
(ДВ бр. 31/2005 г.). Според Концепцията за у. на Република Б. в операции по поддържане на
мира (ОПМ), българското у. е подчинено
на целите за: издигане международния престиж на нашата страна чрез активното у.
в усилията за предотвратяване и мирно
уреждане на възникнали конфликти; за интегриране на страната в европейските
структури за сигурност, за подготовка на висококвалифицирани кадри в областта
на ОПМ и сътрудничеството. Така изброените форми на у. в операции по поддържане на мира включват
предоставянето на контингенти от полицейски наблюдатели, като се поставят
определени професионални изисквания към кандидатите и се провеждат конкурсни
процедури за включване в състава на м.. В съответствие със системата на
резервни съглашения на ООН или Съвместните действия по ОВППС, по време на
срока, в който предоставения от държавите членки полицейски персонал се
командирова на разпореждане на международните сили, той остава на служба в
своята държава, но се намира под оперативното командване на командващият м.та.
При така установените обстоятелства, независимо от оперативното подчинение на
служителите на ръководството на м. на съответните м. о., е очевидно, че
извършваната дейност от служителите на МВР, доколкото е в изпълнение на
задължения на държавата по договори с международни организации и независимо от
всичките особености, свързани с промяната на правния статут на служителя,
мястото на изпълнение и характера на работата има характер на държавна служба в
МВР на Република Б..
С оглед изложеното и въз основа на непротиворечивите
писмени и гласни доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция приема
за установено, че очертания по-горе фактически състав на отговорността по чл.
74 ал. 2 ЗЗДискр, във вр. с
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е осъществен, поради което и исковете са доказани по своето
основание.
Досежно първия елемент от фактическия състав -
извършено нарушение на права по Закона за защита от дискриминация, установено
от Комисията за защита от дискриминация от значение е безспорното обстоятелство,
че такова нарушение е извършено, установено с влязло в сила решение на Комисията
за защита от дискриминация, с което е установено на основание чл. 65 т. 1 от ЗЗДискр, че жалбоподателят Х.Т. по време на у. в м. на ООН в К. UNMIK, в качеството на д. с.
на Министерството на вътрешните работи в процесния
период е т. по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи в качеството на
орган по назначаване в сравнение с д. с. на същото ведомство, чрез л. от
заплащане на в., в. д. и изплащане на о. в. за п. в намален размер, което
представлява пряка д. по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр
по п. "о. п." и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр.
Т.е., налице е произнасяне на Комисията за защита от дискриминация за
установено нарушение на разпоредбите на ЗЗдискр. с
влязъл в сила акт по чл. 65 от с. з., с който е установен правопораждащия
претендираното правно обезщетение акт на дискриминация.
В процесния случай е налице и е доказан в хода на
съдебното производство и вторият елемент от фактическия състав за реализиране
на отговорността – настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца. В тази
насока е необходимо да се отбележи, че под вреда (вредоносен резултат) следва
да се разбира отрицателната последица от у., която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения. По своята
същност имуществените вреди съставляват претърпяна загуба и/или пропусната
полза. За да се приеме, че е налице претърпяна загуба, следва нещо обективно да
съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие, в случая на дискриминационен
акт, действие и бездействие, да се е стигнало до неговата липса, погиване,
увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо.
Пропусната полза пък, в доктрината и съдебната практика се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение
№ 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.). Пропуснатата полза като вид имуществена
вреда се изразява в неосъществяването на една сигурна възможност да бъде
реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Законодателят не е
дал легална дефиниция на понятието "неимуществени вреди", но в
съдебната практика и в теорията се приема, че в понятието се включват
претърпените болки и страдания, които представляват н. е. и. на лицето,
намиращи не само н. о. в п., но и с. д. в определен период от време. От
събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява по безпротиворечив начин, че в резултат от дискриминационните
актове и действия на Министъра на вътрешните работи, за ищеца са настъпили
имуществени вреди за периода от 18.12.2006 г. до 16.01.2009 г. под формата на
претърпени загуби – за осигуряване на в. д., от о.на което ищецът е бил л.,
както и под формата на пропуснати ползи - от неизплатените т. в. за периода на
к., когато ищецът е бил в н. о., от з. на които е бил л.. В тази насока е
необходимо да се посочи, че съгласно Заповед № К-2778/12.12.2006 г. на
Министъра на вътрешните работи в. д. е за сметка на п. н. – у. в м. м. м. и в
този смисъл същото е било п. изцяло за с. на ищеца. В този контекст и както се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, българските п.,
взели у. в м. м. в К. като п. н.,
вследствие на акта на д. не са получавали и т. в. за извършваната от тях
дейност.
Твърдението на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на дискриминационните актове и действия на
Министъра на вътрешните работи също се доказа по несъмнен начин от приетата по
делото съдебно – п. експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели
Д. Х. и Д. Т., като показанията на посочените двама свидетели се преценяват от
съда и с оглед на всички други данни по делото. Съгласно цитираното експертно
заключение, налице са белези от п. х., установени по време на изследването – н.
на с., продължително, постоянно, н. г., л. на с. обследваното лице да се р. п..
Според експерта, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание
да се съмнява, продължителното п. с. вследствие у. за н. н. е повлияло върху о.
с. на Т., последният п. о. с. от п. т. д. период и не е приемал т., а при
решаване на р. з. п. о. с., характерни за е. р.. Последните са единственият най
– точен маркер от р., а при п. с о. с. има три пъти по – голяма вероятност да
получат р. по – голяма вероятност да имат х. п. на з., намалява в. за в. и се
увеличават п. – с. и с. – и. о. п.. Според експертното заключение, което съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и съответно на другите събрани по
делото относими доказателства, ищецът Т. притежава
стабилно р. м. за справяне с н. и това е най – вероятната причина да не р. р.
от д. х.; безспорно разбирането, че спрямо н. е и. н. т. на основата на п. „о.
п.“ е п. ч. му за с. – той не е очаквал подобно о., защото е многократно н. по
време на м.. От показанията на двамата свидетели се установява, че в п. на
ищеца е настъпила промяна в п. и е. му с. в резултат на д. актове и действия на
Министъра на вътрешните работи. От о. и н., Т. се з. в с. си, развил ч. за н.,
поради н. п., още по време на м. и. т. с. по повод въпроса с н. о., респ.
бъдещият р. на п.. Конкретните н. п. и т. п. – е. последици при ищеца,
установени от съдебно – п. експертиза и показанията на разпитаните по делото
свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като
обективни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, са с такъв интензитет и
продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени
вреди и съответно – да се определи справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място съдът приема, че е налице и третият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – пряка причинно - следствена връзка между осъществената д. по отношение
на ищеца и причинените му имуществени и неимуществени вреди. В тази насока следва
да се посочи, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди
- както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се
установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт, в случая дискриминационен акт, като елемент от
горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на причинна връзка между претърпените имуществени и неимуществени
вреди и конкретните дискриминационни актове и действия. Причинна връзка е
налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и
незаконосъобразния, в случая дискриминационния акт, са допустими всякакви
доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. В случая от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че
ищеца е претърпял описаните имуществени вреди - неосигурено в. д. и неизплатени
т. в. за процесния период и неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
по-горе н. е. п. и продължително п. с. с остатъчни с. на п. д. период в резултат
на д. актове и действия на Министъра на вътрешните работи, изразяващи се в л.
от заплащане на в. и в. д., което представлява пряка д. по п. "о. п."
по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. и нарушение на
чл. 6 от ЗЗДискр. Вредите, които са причинени на
ищеца са по повод и във връзка с дискриминационните актове и действия на
Министъра на вътрешните работи. В случая събраните писмени и гласни
доказателства в достатъчна степен установяват както вида на вредите, респ.
интензитета на неимуществените вреди, така и обстоятелството, че същите са
пряка и непосредствена последица от дискриминационните актове и действия. При
тези доводи настоящата съдебна инстанция приема, че е налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между дискриминационните актове и действия и
настъпилите вреди.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и конкретно - експертно заключение на приетата съдебно - счетоводна
експертиза, настоящият състав на съда приема, че в случая исковете са доказани
и по своя размер. По отношение на размера на исковите претенции за претърпени
имуществени вреди, в случая без всякакво съмнение следва да се зачетат
експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в
процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за
които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат, преценена
във връзка със събраните писмени и гласни доказателства по делото. Съгласно
експертното заключение, през периода 18.12.2006 г. до 01.01.2009 г. на ищеца Т.
не са изплащани в. за п. т. от МВР, а през 2007 г. и 2008 г. същият не е
получавал и у. о., в. и. и с. или друго д. или тяхната левова равностойност.
След извършена проверка при ответника експертът заключава, че общият размер на
всички неполучени от ищеца о. и д. в. за времето на н. о. за периода от
18.12.2006 г. до 15.01.2009 г. е 20 549,10 лв. Сумите за в. д., които
ищецът би получил за 2007 г. и 2008 г., за з. от него д. в МВР, ако през този
период той не беше к. в м. на ООН в К. със заповед на Министъра на вътрешните
работи са в размер на 800,00 лева. Видно от констативно – съобразителната част
на съдебно – счетоводната експертиза, определените (и претендирани)
суми за в. д. за годините 2007 и 2008 съставляват определените със Заповеди на
Министъра на вътрешните работи № Iз-829/10.05.2007 г.
и № Iз-579/08.04.2008 г.
суми за у. о. и друго в. и. и с. (у. о. или неговата левова равностойност).
Според експертизата, размерът на дължимите лихви върху неполучените суми за
трудово в. в размер на 20 549,10 лв. за периода от 18.09.2019 г. до
18.10.2021 г. възлизат на 4 349,56 лв. Размерът на дължимите лихви върху
неполучените суми за в. д. в размер на 800,00 лв. за периода 18.09.2019 г. до
18.10.2021 г. възлиза на 169,33 лв. При тези данни, съдът приема, че в случая
размерът на обезщетението за имуществените вреди - претърпени загуби, което
следва да бъде присъдено на ищеца за неосигуреното в. д., поето за сметка на
ищеца за процесния период, е в размер на 800 лв., съответно размерът на
обезщетението за имуществените вреди – пропуснати ползи, което следва да бъде
присъдено на ищеца за неизплатени т. в. за процесния период, е в размер на 20 549,10
лв. Съдът не приема възражението на ответника, че сумите за х. и п. – п. д. не
следва да се включват в определения размер на т. в.. При посочените по – горе
доводи, а именно, че при изпълнение на дейността като п. н. в проведената м. на
ООН в К. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на д. с. в структурата на
Министерството на вътрешните работи, което налага извода, че такива суми му се
полагат, както на останалите служители в системата.
На следващо място, досежно размера на исковата
претенция за претърпени неимуществени вреди следва да се отчете, че конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството, съобразно препратката на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според цитираната
разпоредба на ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" като
морално - етична категория включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната, в
случая дискриминационната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Предвид изложените съображения, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът
следва да определи по справедливост размера на обезщетението за претъпените
неимуществени вреди, който е свързан с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението – степента на негативното въздействие,
характера на дискриминационно въздействие, периода на претърпените вреди, както
и настъпилия вредоносен резултат. С оглед заключението на съдебно – п.
експертиза и показанията на свидетелите, от които се установява, че причинената
на ищеца Т. п. – е. у. продължава и до настоящия момент, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая справедливият размер на обезщетението за
неимуществените вреди, което следва да бъде присъдено е в претендирания размер от 5 000,00 лв.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че предявените
искове за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди са основателни и следва да бъдат уважени. Във връзка с така
възприетото, основателна се явява и претенцията на ищеца за начисляване на
законна лихва върху посочените суми, с начална дата 18.09.2019 г. - моментът на
влизане в законна сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на Комисията за защита от
дискриминация, с което е установено д. т. спрямо ищеца, до окончателното
изплащане на посочените суми. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение
за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. Съгласно т. 4 от решението, обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В
първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.
В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото
издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е
тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва
да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Както е отбеляза по –
горе, за начална дата съдът приема претендираната в исковата молба – 18.09.2019
г., а именно: датата, на която е влязло в законна сила решението на КЗД, с
което са установени дискриминационните действия на ответника Министерство на
вътрешните работи спрямо настоящия ищец Х.Т.. Съгласно приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза, дължимата лихва върху неполучената сума за т. в.
за периода от 18.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба (18.10.2021
г.) възлиза на 4 349,56 лв., а дължимата лихва върху неполучената сума за в.
д. за същия времеви период възлиза на 169,33 лв. Основателна се явява и следва
да се уважи и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените като главница
дължими суми.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 3 060,00
(три хиляди и шестдесет) лв., от които 10,00 лева заплатена държавна такса,
450,00 лв. заплатени депозити за съдебни експертизи и 2 600,00 лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие (л. 22). Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне, с оглед Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази
принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ. Към процесния случай приложима е нормата на чл.
8 ал. 1 т. 4 от наредбата, който регламентира
минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес - при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като при
претендирания в исковата молба размер на обезщетението, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 1 456 лв. Според чл. 36 ал. 2 от
Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За да се
произнесе по направеното възражение за прекомерност, респ. искане за редуциране
на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът да приложи цитираните принципи
за справедливост, обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и
естеството на правния спор. Видно от проведеното съдебно производство, делото
се отличава с по – висока фактическа и правна сложност, а реалното процесуално участие
на упълномощения адв.
С. и обема на осъществената защита се изразяват в изготвяне на жалбата, участие
в три открити съдебни заседания,
изготвяне на молби по делото, както и ангажиране на доказателства – две експертизи
и свидетели. При тези съображения и съобразно реалното процесуално участие на ангажираност на адвоката, респ. обема на
осъществената защита в процеса, настоящата съдебна инстанция намира, че
договореното и заплатено на същия възнаграждение за процесуална защита и
съдействие в размер на 2 600,00 лв. е справедливо, обосновано и съответно
на извършената от защитника работа, поради което възражението за прекомерност
се преценява като неоснователно. Така определените и възприети от съдебния
състав разноски в общ размер на 3 060,00 лв. следва да се възложат в тежест на
ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи с адрес гр. С.,
ул. "Шести Септември" № 29 да заплати на Х.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи в размер на 20 549,10 (двадесет хиляди петстотин
четиридесет и девет 0,10) лв., представляващо неизплатени т. в. за периода от
18.12.2006 г. до 15.01.2009 г., ведно с дължима лихва върху сумата в размер на
4 349,56 (четири хиляди триста четиридесет и девет 0,56) лв. за периода от
18.09.2019 г. до 18.10.2021 г. и законна лихва върху главницата, считано от
18.10.2021 г. до нейното окончателно изплащане, както и обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 800,00
(осемстотин) лева, представляващо неосигурено в. д., поето за сметка на ищеца,
за периода от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г., ведно с дължима лихва върху
посочената сума в размер на 169,33 лв. за периода от 18.09.2019 г. до
18.10.2021 г. и законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000,00 (пет хиляди) лева, изразяващи се в продължително п. с., у. т.
д. с., н. п. спрямо к. в Република Б. за периода от 18.12.2006 г. до 15.01.2009
г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г.
до окончателното изплащане на главницата, претърпени вследствие на
по-неблагоприятно третиране на ищеца, в качеството на д. с. на Министерството
на вътрешните роботи по време на у. на м.
на ООН в К. от Министъра на вътрешните работи в качеството на орган по
назначаване, в сравнение с д. с. на същото ведомство, чрез лишаване от
заплащане на в., в. д. и изплащане на о. в. в намален размер, представляващо
пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 от Закона за защита от
дискриминация (ЗЗДискр) по п. "о. п." и
нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр., които обстоятелства са
установени с влязло в сила Решение № 186/07.06.2017 г. на Комисията за защита
от дискриминация.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи с адрес гр. С.,
ул. "Шести Септември" № 29 да заплати на Х.Д.Т., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 3 060,00 (три хиляди и шестдесет) лева, съставляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд на Република Б., в 14 - дневен срок от съобщаването на
страните за постановяването му.
Административен
съдия: