№ 6196
гр. С, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110123346 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“ АД против А. И. К., с ЕГН: **********, за
установяване съществуването право на вземания на ищеца от ответника за сумата от 2
645,14 лева (двe хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 14 стотинки),
представляваща главница за потребена вода от длъжника за периода от 21.01.2012 г. до
05.10.2021 г. за имота му на адрес: гр. С, кв.В, ул.”проф.д-р И С” №7, вх.В, ап.54,
клиентски №**********, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от по ч.гр.д. № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът А. И. К. не е подал отговор на исковата молба, но във възражение по
ч.гр.д. № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав оспорва да е потребител на ВиК
услуги, като твърди липса на облигационна връзка между страните. ПротИ.поставя се и
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.дело № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав, от
което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу А. И. К. /ответник
по делото/. На 08.03.2022год. в полза на „ф-ма“ АД била издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от
30.03.2022год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така
постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 04.04.2022г. и в
законоустановения срок – на 03.05.2022г. е подадена искова молба, поради което
предявения иск се явява допустим.
С оглед особеностите на отрицателните установителни искове, изцяло в тежест
на ответника беше да установи наличието на облигационни отношения с ответника,
качеството му на потребител, размера на потреблението за процесния период и
отговарящата на същото стойност.
От страна на „ф-ма“ АД по делото е представена Справка чрез отдалечен достъп
по данни за имот, която отразява вписаните в Имотен регистър данни за определен акт,
подлежащ на вписване. Вписаните данни имат информативен, оповестителен характер,
но не и материална доказателствена сила. За да бъде установено наличието на право на
собственост, страната, която носи доказателствената сила следва да представи самия
подлежащ на вписване акт. Това се налага и от обстоятелството, че собствеността може
да е придобита с вещни или други ограничения, които да ограничават отговорността на
приобретателя. От „ф-ма“ АД не е направено никакво доказателствено искане, което
да осигури прилагане по настоящето дело на документ, удостоверяващ наличието на
право на собственост по отношение на имота в патримониума на ищеца. Представен е
незаверен препис от съдебно решение, с което не е разгледан иск между страните по
настоящето дело, поради което и петитума на същото не ги обвързва. Отделно от това
мотивите нямат обвързваща сила и не може да се приеме, че вписано в тях наличие на
деклариране на процесния имот по реда на чл.14 ЗМДТ като собственост на А. И. К. е
действително осъществено. В случай, че „ф-ма“ АД желаеше да установи, че
процесния имот е деклариран по реда на чл.14 ЗМДТ като собственост на А. И. К.,
следваше да поиска представяне на такива доказателства по настоящето дело, чрез
изискване на справка от СО Отдел МДТ и копие от подадената декларация. Такива
искания не са направени по делото.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Като с оглед
приетия ред за сключване на индивидуални договори, в срок след публикуване на
общите условия, само при изрично позоваване от потребителя и приетото определение
2
за „нов потребител“ става ясно, че е достатъчно имотът на потребителя да е
присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по отношение на
водоснабдяването на последния, с неговия собственик или ползвател е на лице валидно
сключено облигационно отношение по повод доставката на вода до имота. Съгласно
чл.2, ал.1 и ал.3 от Общи условия за предоставяне на Ви К услуги на потребителите от
„ф-ма“ АД, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които
се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, както и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка
на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен
срок.
От страна на А. И. К. изрично се оспорва наличието на облигационно
правоотношение. При наличие на това оспорване, ищецът следваше при условията на
пълно и главно доказване да установи конкретното качество на ответника – на
собственик, ползвател или наемател на имот, находящ се в гр. С, кв.В, ул.”проф.д-р И
С” №7, вх.В, ап.54, което да го прави потребител на Ви К услуги, съгласно ОУ, като
това следваше да стане посредством представяне на документ, имащ материална
удостоверителна сила.
Липсата на обвързващи съда и страната доказателства, че А. И. К. се явява
потребител на В и К услуги в процесния имот е достатъчно основание за отхвърляне на
иска без да се обсъждат останалите доказателства и възражения.
С оглед отхвърляне на исковете А. И. К. не дължи заплащане и на разноски по
ч.гр.д.№ 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
От ответникът е поискано присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 320лв., като видно от представен Договор за правни
услуги, същия служи за разписка за заплащане на сумата, поради което и следва да се
присъди.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б п С” №1, сгр.2А против А. И. К., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. С, кв.В, ул.”проф.д-р И С” №7, вх.В, ап.54, за признаване за установено, че
3
А. И. К. дължи на "ф-ма" АД сумата от 2 645,14 лева (двe хиляди шестстотин
четиридесет и пет лева и 14 стотинки), представляваща главница за потребена вода от
длъжника за периода от 21.01.2012 г. до 05.10.2021 г. за имота му на адрес: гр. С, кв.В,
ул.”проф.д-р И С” №7, вх.В, ап.54, клиентски №**********, ведно със законна лихва
за период от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК **** да заплати на А.
И. К., с ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 320лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4