№ 35
гр. гр. Добрич, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20203200900112 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от Й. П. Х., ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“***“ №8 Б-2, чрез адв.Я.Д. срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Ч.в.“ №51 Д иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 110 000
лв. (съгласно изменение, допуснато с определение от о.с.з. от 22.06.2021г.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на 22.10.2018г.
ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег.№ *** – Д. СТ. Д., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица
№ BG/22118003009279 и иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
1269,94 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разходи за медицински изделия, лечение и възстановяване,
вследствие претърпяно на 22.10.2018г. ПТП, виновно причинено от водача на
лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/22118003009279, ведно със законна лихва
върху тези суми, считано от 06.11.2019г. до окончателното им изплащане.
Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото производство
1
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 22.10.2018 г., около 10:40 ч. в гр. Добрич, на ул. „Христо Ботев" на
около 50 м. след бул. „Русия" в посока център, в района на обозначена
пешеходна пътека е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участието на л.а. „Фолксваген Транспортер" с рег.№*** и пешеходеца Й. П.
Х.. ПТП настъпва изцяло по вина на водача на МПС „Фолксваген
Транспортер" при следния механизъм - на горепосочените място и време, в
прав участък от пътя, без неравности, на суха асфалтова настилка, през
светлата част от денонощието, при ясна метеорологична видимост, с лек
наклон нагоре по посоката на лекия автомобил, същият приближава
пешеходната пътека, намираща се на ул. „Христо Ботев", непосредствено
пред входа на Битовия пазар, след кръстовището с бул.„Русия", виждайки
пресичащата пешеходка *** водачът на автомобила спира, за да я пропусне. В
същото време другата пешеходка Й.Х. виждайки, че автомобилът е спрял
също предприема пресичане по пешеходната пътека. При това положение, без
да пропусне пешеходката Й.Х., автомобилът потегля и я удря с предната си
лява част. Вследствие на инцидента ищцата е повалена на пътното платно,
при което получава травматични увреждания. По случая е образувано
досъдебно производство № 1073/2018 г. по описа на 01 РУ – Добрич.
Вследствие на гореописаното ПТП пострадалата пешеходка Й. П. Х., видно
от медицинската документация, е получила следните травматични
увреждания, а именно: Тежка черепно-мозъчна травма, придружена от:
умерена субдурална хеморагична колекция вляво темпоро-париетално;
хеморагични колекции с ХАС в областта на сфеноидалния синус;
кръвеквивалентна колекция по хода на тенториума вдясно; Множество
фрактури на черепния покрив и черепната основа - фрактури вдясно
окципитално, темпорално вдясно и през мастоидните пространства вдясно;
Фрактура на дясна талокрурална (глезенна) става с луксация на медиалния
малеол на тибията с дислокация; Фрактура на фибулания малеол с наличие на
костни фрагменти; Фрактура на тялото на талуса и на рrос. роsterius с
ангажиране на горната и долна ставна повърхност на талуса; Фрактура на
V-та метатарзална кост; Пожизнена невросензорна пълна загуба на слуха на
лявото ухо и частична загуба на слуха на дясното ухо.
2
Непосредствено след настъпилото ПТП ищцата е транспортирана и приета
по спешност в Клиниката по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна - Варна"
АД гр. Варна в неконтактно и неадекватно видимо тежко увредено състояние.
По време на болничния престой са проведени комплексни изследвания - ПКК,
УЗД на коремни органи, рентгенографии, КТ на главен мозък и са извършени
консултативни прегледи от лекари специалисти, видно от Епикриза ИЗ
№16552/2018. Назначена е терапевтична схема за овладяване неврологичното
състояние на пациента, след което същият на 26.10.2018 г. е насочен и
хоспитализиран в Клиниката по ортопедия и травматология за оперативно
лечение на фрактурирания долен десен крайник, видно от Епикриза ИЗ №
16828/2018. По време на болничния престой отново са направени комплексни
изследвания, като пациентката е подготвена за операция. Видно от извадка от
Оперативен протокол №1457/02.11.2018 г. е осъществена тежка оперативна
интервенция с поставяне на импланти на травмирания десен крайник на
ищцата открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и
фибула; кръвна репозиция с вътрешна фиксация на фибула с плака и КРВФ по
Вебер. Пациентката е изписана на 06.11.2018 г. за амбулаторно лечение с
гипсова имобилизация и препоръки за последваща рехабилитация.
Видно от съдържанието на Епикриза ИЗ №2720/2019 ищцата постъпва
повторно на 14.02.2019г., в Клиниката по ортопедия и травматология за
отстраняване на поставените на оперативно третирания десен крак
импланти. Видно от Оперативен протокол № 244/15.02.2019 г. е извършена
оперативна интервенция, при която са отстранени имплантираните уреди от
първоначално фрактурираните кости на долния десен крайник. Пациентката е
изписана на 17.02.2019 г. за амбулаторно лечение.
На следващо място, едва след овладяване на травматологичното състояние
на ищцата, по повод появилите се след инцидента и получената тежка
черепно-мозъчна травма смущения в слуха, е посетила лекар специалист, въз
основа на резултатите от прегледа при който е извършеното аудиометрично
изследване на слуха от 12.04.2019 г. (тотална аудиометрия) се установява
невросензорна загуба на слуха - пълна глухота с ляво ухо и частична такава с
дясното ухо. Въз основа на последното, видно от Медицински протокол №
112/23.04.2019 г. на специализирана по УНГ ЛКК към „МБАЛ - Добрич" АД е
дадено заключение за слухопротезиране с цифров слухов апарат.
Вследствие на преживяното ПТП Й.Х. е изпитала интензивни и не‐
3
гативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно
емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера
и степента на получената тежка черепно-мозъчна травма пострадалата след
отминаване на първоначалния шок и съвземането й е изпитвала интензивни
и дори нетърпими болки в областта на главата, най-силно изразени във
фрактурираните зони и обективно и закономерно придружени от замайване
и гадене, продължили няколко месеца, през който период се наложил
системен прием на обезболяващи медикаменти, още повече като се имат
предвид получените множество фрактури на черепната кутия. Предвид
горното, и при най-малкия опит за движение на главата се проявявал болков
синдром, придружен от дискомфорт и общо неразположение. Последните са
симптоматично съчетани и с характерните за този вид травми сънливост,
отпадналост и лесна уморяемост при опитите за психическо натоварване,
както и известно дразнение от различни източници на светлина. За
овладяване на това състояние се изисквало и спазването на подходящ ХДР,
изключващ приема на кофеиносъдържащи храни и напитки, както и избягване
извършването на натоварващи когнитивни дейности. Последното в своята
съвкупност само по себе си се отразило негативно и върху цялостната
ментална кондиция на ищцата.
От друга страна, с оглед характера на получената тежка травма на долния
десен крайник, придружена с множество фрактури, водещ симптом бил
изключително силната болка в областта на дясната глезенна става.
Последната се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на
травмирания крайник, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради
горното се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които
обаче само временно овладявали силно изразения болков синдром. Наред с
интензивната болка, макар и напълно имобилизиран, засегнатият глезен бил
оточен с наличие на хематом и с проявена неспособност за извършване на
каквито и да било движения. Предвид обективното състояние на десния
крак на ищцата се наложило и оперативното му лечение, при което са
извършени комплексни интервенции, вкл. и по поставянето на импланти на
счупените кости. Последното само по себе си предполага и продължителен
възстановителен период, още повече като се вземе предвид и извършената
няколко месеца по-късно операция по отстраняването на имплантираните
плаки. С оглед естеството на полученото от ищцата травматично увреждане в
4
областта на глезена и ходилото се наложило пълно обездвижване на долния
десен крайник чрез привеждане на тялото в постоянно легнало положение,
респ. строг постелен режим за продължителен период от време, предвид и
напредналата възраст на пострадалата. Обездвижването и залежаването сами
по себе си се отразили негативно и върху цялостното й физиологическо
състояние и жизнен тонус. Още повече, че обективният й статус изисквал
постоянно намесата на чужда помощ за задоволяване дори и на най-
елементарните битово-хигиенни нужди, тъй като пострадалата не можела да
се обслужва сама, поради което се наложило и използването на памперси за
възрастни. Последното в своята съвкупност допълнително засилило
неудобството и дискомфортът, които изпитва ищцата от състоянието й на
пълна зависимост, в което за жалост изпаднала. Ищцата била изправена пред
невъзможност за функционално и пълноценно използване на десния си крак
за продължителен период от време. Наред с това, придобитите политравми
й създавали неудобства и при намирането на удобна поза за сън, в резултат на
което последната страдала и от временно безсъние, допълнително
рефлектирало отрицателно върху цялостния жиз нен тонус на пострадалата.
Тъй като в настоящия случай се касае за фрактури на множество кости на
черепа и десния крак, обективно и закономерно зарастването (калцирането)
на последните е сложен и продължителен процес, изискващ прием на
специфични медикаменти и подлагането на травмираните области на строг
щадящ режим. Нещо повече, възстановителният период при такава
политравма ще продължи дълго, като освен пълната имобилизация на
засегнатия крак и свързаните с нея неудобства, за евентуално пълно
възстановяване е необходимо и провеждането на курс по физиотерапия и
рехабилитация с цел постепенно раздвижване и възвръщане функциите на
крайника. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от конкретния
организъм и неговите физиологически особености, пълно възстановяване от
получената травма, като дори е възможно при определени обстоятелства
(промяна на метеорологичните и атмосферни условия, интензивно физическо
натоварване, и т.н.) понякога спорадично да се проявява болков синдром в
засегнатите области. В настоящия случай, като се има предвид напредналата
възраст на пострадалата, вероятността за наличието на трайни последици и
остатъчна симптоматика и оплаквания е значителна.
Съществено и трайно отрицателно въздействие върху цялостния жизнен
5
статус и качеството на живот на ищцата оказала проявилата се вследствие на
полученото тежко травматично увреждане в областта на главата пожизнена
невросензорна пълна загуба на слуха на лявото ухо и частична загуба на слуха
на дясното ухо. Последното само по себе си я поставило в известна степен на
зависимост от устройствата за регулиране на увреден слух и възпрепятствало
пълноценно й общуване, ограничавайки драстично звуковия й контакт с
околните.
Горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на *** и
породило перманентно посттравматично притеснение у нея при последващо
пресичане на пътни платна и преминаване по пешеходни пътеки. Това
неблаприятно въздействие се засилвало допълнително и от придобитата от
ищцата глухота, променила значително начина й на живот, ритъма на
ежедневието й, създавайки й сериозни затруднения и неудобства от
различно проявление и естество, с които пострадалата е принудена да свиква
и към които да се нагажда. Последното още повече я възпирало да се движи
сама по улиците, водена от страха за настъпване на последващ инцидент,
който вече можело да се окаже и фатален. Освен това, от момента на инци‐
дента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност. С оглед на
гореизложеното Й.Х. е претърпяла значителни неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена
последица от ПТП от 22.10.2018 г.
Вследствие на ПТП Й.Х. е претърпяла и имуществени вреди, със‐
тавляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за
закупуването на медицински изделия и лекарствени средства, както и за
заплащане на потребителски такси, от които с разходооправдателни
документи (фактури и касови бележки) могат да се докажат такива на обща
стойност за сумата от 1 269.94 лева., видно от съдържанието на Фактура -
оригинал № *********/15.11.2018 г., издадена от МЦ „Света Анна" ЕООД,
ведно с Фискален бон; Фактура-оригинал № **********/29.10.2018 г.,
издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, ведно с Фискален бон; Талон за
медицинско изделие, Фактура-оригинал № **********/26.10.2018 г., издадена
от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, ведно с Фискален бон, Талон за платена
потребителска такса от 26.10.2018 г.; Фактура-оригинал №
**********/12.11.2018 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, ведно с
Фискален бон; Талон за платена потребителска такса от 06.11.2018 г.; Талон
6
за платена потребителска такса от 17.02.2019 г., ведно с Фискален бон от
17.02.2019 г. и Рецептурна бланка от 10.12.2018 г., ведно с Фискален бон от
10.12.2018 г. С оглед на гореизложеното Й.Х. е претърпяла и значителни
имуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от
ПТП от 22.10.2018 г.
Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек
автомобил „Фолксваген Транспортер" с рег. №*** е застрахована в ЗК
„ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* със застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите с номер ВС/22118003009279 с период на
застрахователното покритие от 18.10.2018 г. до 18.10.2019 г. с дата на
прекратяване 05.02.2019 г. От извършената справка в Гаранционен фонд се
установява, че към датата на настъпване на събитието полицата е била
валидна и действаща, т. е. налице е било възникнало действително
застрахователно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в КЗ застрахователна сума гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени и
имуществени вреди. Обект на застраховане по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимущест‐
вени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
моторни превозни средства. Поради гореизложеното в своята съвкупност, в
настоящия случай с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната
(извъндоговорна) отговорност, пораждащи вземанията за обезщетение в
полза на Й.Х..
С цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебни
производства е била предявена по реда на чл. 380 КЗ към ЗК „Лев Инс" АД
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, входирана при
ответника под №10426/05.08.2019 г. Въпреки горното, ответното
застрахователно дружество към настоящия момент не е определило и
изплатило застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на ПТП
от 22.10.2018 г. неимуществени и имуществени вреди. Ето защо с изтичане на
7
законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне по
входираната на 05.08.2019 г. доброволна претенция ответникът е изпаднал в
забава и дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 06.11.2019 г.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№5263/23.09.2020г. ответникът, чрез пълномощника си –
юрисконсулт М.*** оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни.
Оспорва се допустимостта на предявената искова претенция поради липса
на предпоставките по чл. 432 от КЗ. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, което
същевременно и по смисъла на чл. 498 от КЗ е предпоставка за предявяване
на претенцията пред съда. В настоящият случай, преди предявяване на
исковата молба пред застрахователя е отправена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от името на ищцата, по която е образувана
застрахователна преписка №0000-1000-03-19-7559. Посочената
застрахователна преписка е била разгледана с оглед на отразеното в
първоначално представените документи, които не са били достатъчни за
изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил транспортния
инцидент и по причина от действията на кой от участниците в
произшествието се е осъществил неговия механизъм. С оглед изясняване на
обстоятелствата, при които е настъпил транспортния инцидент, до ищцата и
нейния пълномощник е изпратено писмо по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, с
което са били изискани относими документи за установяване механизма на
ПТП, съответно - с оглед изясняване авторството на деянието, както и
документи относно здравния статус на заявителя. Последващо, от ищцата не
са представяни документи за установяване механизма на произшествието и
относно настъпването на деликт, поради което извънсъдебно предявената
претенция не е била установена по основанието й и за застрахователя не е
била налице обективна възможност да се произнесе по заявеното
извънсъдебно искане, сроковете, определени за това, регламентирани в КЗ не
са започнали да текат и с оглед разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ предявения
иск е недопустим.
8
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
– по основание и по размер.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че на посоченото място и дата е
настъпило пътно - транспортно произшествие при участие на посочените
лица, и конкретно, че е настъпило съприкосновение между микробус
„Фолксваген Транспортер" с рег. №*** и ищцата в качеството и на
пешеходка. С исковата молба не са налице доказателства за настъпил удар
между превозното средство и ищцата като пешеходка. В условията на
евентуалност по отношение на горното възражение и установяване на данни
за контакт между превозното средство и ищцата като пешеходец, се оспорват
твърденията относно механизма на произшествието, възникнало на
22.10.2018г., в гр. Добрич, на ул. „Христо Ботев".
Оспорва се фактическото твърдение, че на посоченото в исковата молба
място е налице обособена пешеходна пътека и мястото е предназначено за
преминаване на пешеходци през пътното платно. Видно от съставения на
място снимков материал, не е налице вертикална, нито ясна хоризонтална
пътна маркировка, която да обозначава наличие на пешеходна пътека на
посоченото място, поради което се оспорва твърдението, че ищцата е
предприела преминаване през пътя по пешеходна пътека.
Насрещно се твърди, че причина за настъпване на събитието са единствено
субективните действия на ищцата като участник в движението - пешеходец.
Твърди се, че процесният транспортен инцидент е настъпил по причина от
действията на Й. П. Х. като пешеходец, която е осъществила пресичане на
пътното платно на място, което не обозначено и не е предвидено за пресичане
на пешеходци, в нарушение на чл.113 от Закон за движение по пътищата,
като пресичането е осъществено внезапно и с бърз ход, както и на такова
отстояние от автомобила и от място, което е било недостатъчно за водача на
МПС да предотврати настъпване на произшествието. Събитието е настъпило
по причина от поведението на Й. П. Х. като пешеходец, поради извършено от
същата внезапно навлизане на пътното платно от дясно на ляво по посока на
движението, под ъгъл, на място, което не е предвидено и не е обозначено за
преминаване на пешеходци и без да се съобрази с отстоянието, на което се е
намирал лекия автомобил от нея в момента на започване на пресичането.
Ищцата като пешеходка е могла при обикновено внимание да възприеме
пътната обстановка и другите участници в движението в момента на
9
започване на пресичането на необозначено място, като не е била налице
пречка да съобрази поведението си като пешеходец с пътната обстановка, с
което да се препяства възникването на опасност на пътя. Въпреки това,
ищцата е навлязла на пътното платно внезапно, от дясно на ляво, под ъгъл,
ограничаващ видимостта считано по посока на движение на лекия автомобил,
на място, на което пресичането не е разрешено и на такова отстояние от
микробуса, в което за водача на МПС е било невъзможно да предотврати
настъпването на транспортния инцидент. Процесното произшествие е
настъпило по причина от поведението на пешеходката Х., поради извършено
от нея нарушение на чл.113 от ЗДвП, съгласно която при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като спазват и правилото преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, разстоянието,
на което се намират, както и скоростта, с която се движат и посоката им.
Оспорват се твърденията, че по причина от действия на водача на микробус
„Фолксваген Транспортер" с рег. №*** при неговото управление, за ищцата
са настъпили описаните в исковата молба телесни травми, както и са
възникнали описаните състояния на здравето.
При ищцата е назначена медикаментозна терапия с благоприятно
повлияване, от което при изписване е отразено, че е била адекватна, в
съзнание, контактна, без неврологични дефицити. Във връзка с предходното
се оспорва твърдението, че ищцата е изпитвала замайване и гадене няколко
месеца след ПТП по причина от травма на главата, болков синдром и общо
неразположение при леко движение на главата и дразнене от външни агенти.
Оспорват се твърденията за възникнали за ищцата нематериални вреди от
промяна в обичайното и ежедневие в насока спазване на подходящ ХДР и
изключването на кофеиносъдържащи напитки и натоварващи когнитивни
дейности.
Оспорва се изцяло твърдението, че поради получена черепно-мозъчна
травма при ищцата е настъпило смушение в слуха и е възникнала
неврозензорна загуба на слух - пълна глухота с ляво ухо и частична глухота с
дясно ухо. В представените медицински документи, вкл. първични, не е
налице отразено травматично увреждане в областта на някой от двата или и
двата слухови органи. Не е установено проникващо увреждане в областта на
главата, нито наличие на увреждания на сетивните (власинкови) клетки от
10
травма в кохлеята едновременно на ляво и дясно ухо, нито са установени при
КТ изследванията патологични промени в мозъчния паннхим, които да са
настъпили при осъществяване на произшествието. Обичайно невросензорната
загуба на слуха настъпва или при липсата на сетивни клетки в кохлеята, или
при тяхното увреждане, като обичайно е възрастово обусловена, но е
възможно да настъпи от силен шум, заболявания, възпаления, както и от
прием на медикаменти, вкл. аспирин, гентамицин, стрептомицин и др., поради
което се оспорва твърдението, че поради настъпилото събитие при ищцата е
възникнала невросензорна загуба на слух и на двете уши.
Оспорва се твърдението, че при произшествието при ищцата е възникнала
фрактура на V-та метатарзална кост.
Констатираните счупвания на тибия и фибула са били наместени под
спинална анестезия и фиксирани с остеоситнеза, с което лечението на ищцата
е проведено съобразно съвременните медицински стандарти. Оперативната
рана от достъпа до мястото на фрактурата при изписване е била спокойна и
при ищцата е установено подобрение. В съставената епикриза не е отразено
ищцата да е била на постелен режим или ограничения. След консолидиране
на фрактурата в обичайния за това 2-месечен срок е преминато към
отстраняване на остеосинтезата, като при извършения по повод на това
медицински преглед е констатирано единствено ограничение при сгъване на
глезена и то поради наличието на остеосинтеза. След отстраняването на
остеосинтезите, при ищцата не са налице данни за последващо лечение по
повод фрактурата на десния глезен, нито за невъзстановени увреждания,
поради което се поддържа, че при ищцата оздравителния период е завършен
в обичайния срок и с пълно възстановяване на функциите на десния глезен.
Оспорват се твърденията, че при ищцата е бил необходим и е бил назначен
от лекуващ лекар постелен режим и пълно обездвижване за продължителен,
неуточнен период от време, които отделно да са довели до понижаване на
жизнен тонус и до негативно отражение върху цялостното физиологично
състояние.
Оспорват се твърденията, че при ищцата е била необходима и е била
ползвана чужда помощ в ежедневието за хигиенно-битови нужди.
Оспорват се твърденията, че по причина от травма, възникнала при
транспортния инцидент, ищцата е страдала за неуточнен период от време от
безсъние, което да се е отразило самостоятелно в негативен аспект по
11
отношение на жизнения й тонус.
Оспорват се твърденията относно възстановителния период при ищцата и
за евентуални трайни последици, каквито не са диагностицирани, и които
изявления са основани на вероятности относно отражението на
индивидуалните физиологични особености на организма спрямо
възстановяването и съпровождащи го състояния.
За ищеца лечението е проведено съобразно съвременните медицински
стандарти за това, протекло е и е приключило по възможно най-
благоприятния начин и към месец февруари 2019г. е достигнато пълно и
цялостно възстановяване. След посочения период няма данни за лечение на
ищцата от състояния, свързани с травма от ПТП, нито оздравителния процес
да не е завършен.
Оспорват се твърденията, че при ищцата и по причина от травма,
настъпила при процесния инцидент и към момента са налице ежедневни
затруднения, притеснения, тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
Оспорват се твърденията за настъпили за ищцата, в причинно-следствена
връзка с незаконосъобразни действия на водача на МПС неимуществени
вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който
са търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди,
които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира с характеристиките на проведеното
лечение и срока на възстановяване.
Оспорва се размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за
неимуществени вреди, като недължим по аргумент от оспорването на
твърденията за авторство на деликта, а отделно - като прекомерен и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Исковата сума е изключително завишена и като такава не съответства на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост",
принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за
обезвреда. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и
предвид приложените доказателства претендиралата от ищцата парична сума
е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
12
неоснователност на главния иск.
Оспорва се изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди -
по основание и по размер. Оспорват се всички сторени в исковата молба
твърдения по основанието на предявената претенция за имуществени вреди.
Оспорват се твърденията за ищцата да са настъпили имуществени вреди,
възлизащи в размер на исковата сума. Оспорва се твърдението ищцата да е
извършила плащане на суми, съответстващи на претендираните от нея в
настоящето производство имуществени вреди, с които разходи да са се
намалили активите на имуществото й. Насрещно се поддържа, че не са
налице данни за извършено от ищцата плащане на суми, съответстващи на
отразените в представените фактури и касови бонове.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
5436/30.10.2020г., с която се поддържат изцяло изложените в исковата молба
твърдения.
Излага се, че наведеното от ответника възражение за недопустимост на
исковата молба е неоснователно. Макар да е формулирано подобно
възражение, то изложените аргументи от насрещната страна реално касаят
основателността, а не допустимостта. Ищцата е изпълнила предпоставките на
чл.380 КЗ, като е предявила доброволна претенция и е представила на
застрахователя всички документи, с които е разполагала и с които е можела
да се снабди. Към отговора на исковата молба е приложено писмо изх.
№5448/13.05.2020 г., с което застрахователят е изискал представянето на
крайния акт, с който приключва наказателното производство срещу
застрахования при ответника водач, т.е. изисква се влязла в сила присъда. С
краен акт на съда или на прокуратурата страната не разполага и към
настоящия момент, доколкото разследването по ДП № 1073/22.10.2018 г. по
описа на РУ-Добрич все още не е приключило. На практика наказателното
производство би могло и да не приключи до изтичане на предвидения в КЗ 5-
годишен давностен срок, в който ищцата следва да предяви своите претенции.
Реално непредставянето на влязъл в сила окончателен акт по воденото
наказателно производство не е предпоставка за допустимост на исковата
молба. Нещо повече, ответникът не е представил доказателство, че
13
приложеното към отговора на исковата молба писмо, с което се изисква
представянето на допълнителни документи е било връчено на ищцата. В тази
връзка се твърди, че ищцата не е запозната със съдържанието на писмото
преди завеждане на исковата молба.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№
5558/21.12.2020г. ответникът поддържа изцяло изложените в отговора
твърдения и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил марка
„Фолксваген Транспортер“ с рег.№ТХ2578КХ е застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица № BG/22/118003009279, с начална дата на покритие
18.10.2018г. и крайна дата на покритие до 18.10.2019г.
С одобрено по НОХД №479/2021г. на ДРС и влязло в сила на 23.07.2021г.
споразумение по чл.384 НПК, Д. СТ. Д. е признат за виновен в това, че на
22.10.2018г. в гр.Добрич, по ул. „Христо Ботев", в участъка след
кръстовището на тази улица с булевард „Русия" в посока булевард
„Добруджа", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с рег. № *** е нарушил правилата
за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.119,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Й. П. Х., ЕГН **********
от гр. Добрич, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна глухота,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на осн.
чл.343, ал.3, б. „а", предл. 1-во, във вр. с ал.1, б. „б", предл. 1-во, във вр.
чл.342, ал.1, предл. 3-то във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налага наказание
„лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за срок от 3 години и наказание
„лишаване от право да управлява МПС„ за срок от осем месеца, на основание
чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „ а „, пр. 1-во от НК.
По искане на страните по делото е назначена авто-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като
обосновано и мотивирано. От заключението се установява следния
14
механизъм на процесното ПТП: На 22.10.2018г. около 11.00ч. в гр.Добрич, в
посока центъра на града след кръстовището с бул.“Русия“ се е движел лекият
автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с рег. № ***,
управляван от Д. СТ. Д.. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена,
без неравности и повреди по нея, с лек наклон изкачването по посока на
движение на автомобила, прав участък от пътя в района на ПТП. Последното
е станало през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време и
много добра метеорологична видимост. При извършения оглед на кормилния
механзъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на лекия автомобил не са установени неизправности,
които да са съществували преди ПТП и които да биха могли да бъдат
причина за неговото настъпване. Наближавайки пешеходната пътека по
ул.“Христо Ботев“, намираща се непосредствено пред входа на Битовия пазар,
след кръстовището с бул.“Русия“ и преди кръстовището с бул.“Добруджа“,
водачът на автомобила е видял пресичаща друга пешеходка по пешеходната
пътека и е спрял. В същото време като е видяла, че идващия от лявата й
страна по ул.“Христо Ботев“ лек автомобил с рег. № *** е спрял, пешеходката
Й.Х., движеща се непосредствено след другата пешеходка, също е предприела
пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, като при навлизането в
него се е отклонила от нея и се е насочила косо, под ъгъл от 45 градуса в
дясно, т.е.отдалечавайки се от нея в посока центъра на града. При създалата
се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекторията на лекия
автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с рег. № ***,
управляван от Д. СТ. Д. и пешеходката Й.Х. настъпва удар между предната
лява част на автомобила и ищцата. В резултат Х. пада върху авфалтовото
покритие, вляво от автомобила.
Според експерта по СТЕ причината за настъпване на ПТП от технически
характер е взамното пресичане на траекторията на движение на пешеходката
*** и лекия автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с рег. №
***. Ако водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и е предприел
спиране в момента, в който пешеходката е навлязла в платното за движение
по ул.“Христо Ботев“, то е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
спирайки автомобила си преди мястото на удара или ако преди да потегли от
мястото, на което е бил спрял преди пешеходната пътека е изчакал
пешеходката Х. да премине през платното за движение. В момента, в който Х.
15
е навлязла в платното за движение по ул.“Христо Ботев“ тя не е попадала в
опасната зона за спиране на лекия автомобил. От своя страна пешеходката Х.,
преди да навлезе в платното за движение по ул.“Христо Ботев“ е имала пряка
видимост спрямо превозните средства, движещи се по тази улица в посока
бул.“Добруджа“ от разстояние не по-малко от 40м. В момента, в който Х. е
навлязла в платното за движение по ул.“Христо Ботев“ тя е имала техническа
възможност да възприеме намиращия се на платното за движение по тази
улица лек автомобил автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с
рег. № ***, от което следва и че е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако преди да навлезе в платното за
движение по ул.“Христо Ботев“ бе пропуснала да премине намиращия се там
лек автомобил и след това да предприеме пресичане на платното за движение.
За установява механизма на ПТП е разпитан в качеството на свидетел
водачът на лекия автомобил автомобил марка „Фолксваген", модел
„Транспортер" с рег. № *** – Д. СТ. Д.. Д. сочи, че ищцата се движела по
посока центъра, като на мястото на движението й нямало тротоар. Свидетелят
спрял на пешеходната пътека и пропуснал една жена. Ищцата Х. спряла,
огледала се и продължила. Свидетелят спрял повторно, за да даде път на Х. да
пресече, но тя продължила движението си. Няколко метра след това ищцата
рязко навлязла в пътното платно пред управлявания от Д. автомобил, който я
„подпрял“ и тя паднала, като си ударила главата на бордюра. Според Д., на
мястото на което Х. е предприела пресичане на пътното платно е нямало
пешеходна пътека.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от
страните, съдът кредитира. След преглед на представените по делото
медицински документи вещите лица докладват, че при възникналото ПТП на
22.10.2018г. пострадалата Й. П. Х. е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата; контузия на мозъка/дифузна травма на
главния мозък/; счупване на черепния покрив и основа; счупване на пета
метатарзална кост на дясното стъпало; счупване на израстъка на големия
пищял на дясна глезенна става. Установени са счупване на фибуларния
малеол с наличие на костни фрагменти, без разместване и на тибиалния
малеол с ангажиране на ставната повърхност и дислокация /разместване/ на
16
фрагментите.
Полученото травматично увреждане - дифузна травма на главен мозък с
наличието на субарахноидална хеморагия и хеморагията под твърдата
мозъчна обвивка в ляво е животозастрашаващо състояние, което се нуждае от
специализирано лечение в болнично заведение. Ако не се осъществи
своевременно лечение в специализирано лечебно заведение би могъл да
настъпи смъртен изход.
Описана е КТ находка от 22.10.2018 г. - супратенториално двустранно
наличие на САХ темпоропариетално /слепоочно теменно/ и челно в ляво и
умерена хеморагия /кръвоизлив/ под твърдата обвивка в ляво. Кости на
черепа - линейни фрактури в дясно тилно слепоочно в дясно и през
мастоидните пространства в дясно. Кръвни колекции в областта на
сфенодилания синус. Така описаните хеморагични промени в меките и под
твърдата мозъчна обвивка могат да доведат до по-ранни или по-късни
сраствания, усложнени със засягане на черепно мозъчните нерви, в
конкретният случай VIII черепно мозъчен нерв. Контролният КТ на главен
мозък от 25.10.2018 г., отчитащ малка кръвноеквивалентна колекция по хода
на малко мозъчната палатка в дясно говори за персистиране на кръвоизлив с
травматичен произход и в зоната на слуховия нерв в дясно. В такива случаи
се препоръчва слухов апарат, подходящ за невросензорното намаление на
слуха, по преценка на УНГ специалист, за възстановяване на нормална
социализация и ориентиране в околната среда на лицето с намален слух.
При такъв вид черепно мозъчна травма са налице две големи групи
симптоми: общомозъчни и огнищни. Общомозъчната симптоматика се
манифестира с различно по сила, характер и честота главоболие, гадене,
световъртеж и др. Огнищната симптоматика е свързана с директно
засегнатите зони на главния мозък. В конкретният случай отслабен слух,
световъртеж, парези и др. Субарахноидална хеморагия не би могла да се
разглежда като строго ограничен кръвоизлив, тъй като чрез ликворната
течност тя се разпространява на големи участъци /дифузно/ и е предпоставка
за последващи сраствания и съдови увреждания, които определят
намаляването на слуха при пострадалата. Не са налице директни проникващи
увреждания в областта на ушите.
Травматичните увреждания на долен десен крайник - счупване на голям и
малък пищял на подбедрицата и на петната кост на същия крак, водят до
17
значително затруднение на движението на долен десен крайник за период от
4-5 месеца, като в този период се включва оперативна интервенция по
премахване на вложените импланти. От момента на настъпване на травмата
пострадалата е изпитвала болки и страдания, като болките са били купирани с
обезболяващи лекарствени препарати.
На ищцата Х. са извършени оперативни интервенции с голям обем и
сложност на долния десен крайник, представляващи открито наместване и
вътрешна фиксация с поставяне на тубуларна плака и транссиндезмален винт.
Обездвижването на долен десен крайник - колянна и глезенна става е било за
посочения по-горе период, с използване на помощни средства за
придвижване. През този период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ,
особено в началния период, за обичайни битови нужди. След извършване на
оперативна интервенция на долен десен крайник задължително остават
постоперативни цикатрикси /белези/ в мястото на травмата от извършените
срези. Постоперативните белези нямат отношение към общото здравословно
състояние на пострадалата. Няма данни за възпалителен процес и
оздравителният период на същите е приключил.
През 2019 г. Х. е провеждала прегледи при специалист ортопед-
травматолог и специалист УНГ. Невъзстановени увреждания вследствие на
произшествието, що се касае до основните травматични увреждания не са
налице. Към настоящия момент състоянието на пострадалата ищца по
отношение на фрактурните изменения на десен долен крайник може да се
счита за дефинитивно и без промяна за напред. При подобни сложни
фрактури и предвид възрастта на пострадалата винаги ще е налице
ограниченост в движението на ставата, което предразполага и към изменения
в ставните повърхности на костите, които участват във формирането на
ставата. Уврежданията в областта на долния десен крайник са с траен
характер. Промени в посока подобрение не се очакват, както и пълно
възстановяване, като при здрав човек. Неминуемо с оглед възрастта и
тежестта на травматичните увреждания в дясна глезенна става, при промяна
на метериологични условия, физическо натоварване и други ще се появява
болкови синдром. При извършените образни изследвания по време на
болничното лечение са установени дегенеративни промени на гръбначния
стълб в гръдния и поясен отдел /псевдолистеза, остеохондроза, спондилозни
промени/. Тези промени се отразяват неминуемо на опорно-двигателния
18
апарат и са характерни за напреднала възраст.
Не се установяват придружаващи заболявания на ищцата Х., които да са
причина или да са допринесли за получените травми. Напредналата възраст
на ищцата и увредения съдов терен на главния мозък правят по-лесна
травматичната увреда на черепно-мозъчните нерви и зависещите от тях
сензорни функции, включително и слуховата.
Ищцата представя по делото писмени доказателства /л.23 - 34/ за закупени
медицински изделия, медикаменти и заплатени потребителски такси на обща
стойност 1406,82 лв. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че направените
разходи са в причинна връзка с получените травматични увреждания.
Установява се, че на 05.08.2019г. е входирана в ответното дружество с вх.
№10426 на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД застрахователна претенция на ищцата за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
вследствие на ПТП от 22.10.2018г. вреди. С писмо с изх.№5448 от
13.05.2020г. /л.53 по делото/, с оглед произнасянето, от ищцата са изискани
документи, подробно посочени в същото.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите П.Х. (син на ищцата) и Б. Х. (снаха на ищцата).
Според показанията на свидетеля Б. Х. ищцата след ПТП е била приведена
в отделение по неврохирургия, в безсъзнание. Била неадекватна. Докато била
в отделението по неврохирургия свидетелката била непрекъснато при нея
като придружител. Ищцата изпадала в безсъзнание и след това идвала за
кратко време в съзнание. Около десетина дни не разпознавала близките си,
била в тежко състояние, непрекъснато нуждаеща се от грижи /смяна на
памперси, обтривания, цялата хигиена/, изцяло поети от св.Х.. Отначало
ищцата отказвала да се храни, не можела да преглъща, била подхранвана със
системи. Възстановяването й не е приключило и до сега. След престоя в
отделението по неврохирургия, ищцата била приведена в такова по
ортопедия, където претърпяла сложна операция на глезенна става и от тогава
възстановителния период продължава и до сега. Трайно възстановяване е
невъзможно поради поставените импланти. Движението й е ограничено и
никога няма да се постигне пълен обем на движение. Ищцата има нужда от
специални обувки, които се закупуват. Грижите за нея са денонощни и до
сега има нужда от помощ. За първи път ищцата станала от леглото шест
месеца след ПТП. На близки разстояния се придвижвала с проходилка, с
19
чужда помощ. Проведена била и рехабилитация. Преди ПТП ищцата можела
да цитира пасажи от книги, а в момента не може да довърши изречението си.
Липсва й концентрация, не чува, общуването с нея е силно затруднено. Преди
ПТП ищцата не е имала проблеми с концентрацията и слуха. След ПТП са
настъпили промени в емоционален план за ищцата - смяна на настроения,
плачливост, понякога безпричинен смях, няма вкус и мирис. Преди ПТП
ищцата била активен човек, събирала се с приятелки, ходела на разходка. В
момента е абсолютно неподвижна, в къщи, сама, депресирана. През цялото
време й тежи това, че е зависима от други хора.
Свидетелят П.Х. излага, че непосредствено след ПТП видял майка си в
Спешна помощ, гр.Варна. Ищцата била на легло, не била в съзнание, със сини
крака, врат, глава. След това ищцата била приведена в отделението по
неврология. Там състоянието й не се променило много, имала някакви
проблясъци, но не познавала никой. Едва в отделението по травматология
започнала да да комуникира и да разпознава хората. Тогава свидетелят
разбрал, че ищцата има проблем със слуха. След изписването от болницата
ищцата била със затруднено движение, на легло. Свидетелят й взел хигиенен
стол, който да стои до леглото. Ищцата имала нужда от чужда помощ. Едва
шест месеца след ПТП ищцата можела да отиде самостоятелно до тоалетна.
Преди това била обслужвана от съпруга си. След ПТП ищцата често сменя
настроенията си, не се чуствала пълноценна. Не можела самостоятелно дори
да излиза. Преди ПТП ищцата не е имала проблеми със слуха, чувала е добре.
Понастоящем при разговор комуникацията с ищцата трябва да е от близко
разстояние, ако тя не е със слуховия апарат. Ищцата изпитвала затруднения
при употребата на слуховия апарат, трудно привиквала с него. Има
ограничение и в движението на ищцата - върви бавно и ползва бастун. Преди
катастрофата тя можела да излиза свободно, да се разхожда с нейни
приятелки, да посещава личния си лекар, до магазин, а понастоящем това не е
възможно. След ПТП ищцата има проблеми и с паметта и концентрацията.
Свидетелят споделя, че има чувството, че „си губи мисълта“, сменя темите.
Преди ПТП ищцата сама се справяла с домакинските задължения, докато
понастоящем се налага те да се вършат от свидетеля и други близки на
ищцата.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
20
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез пълномощник
на 05.08.2019г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалата или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 КЗ във
вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда
на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №479
21
по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. съдебен акт се установява
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от
причинената травма, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ. Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата Й.Х. е жена в пенсионна възраст; към
22
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически
здрава, макар и в напреднала възраст. В резултат на процесното ПТП е
получила следните травматични увреждания: контузия на главата; контузия
на мозъка/дифузна травма на главния мозък/; счупване на черепния покрив и
основа; счупване на пета метатарзална кост на дясното стъпало; счупване на
израстъка на големия пищял на дясна глезенна става. Последните са
обусловили трайно затруднение движението на снагата за период от около 6
месеца. Получените увреди са наложили болничен престой за периода
22.10.2018г.-06.11.2018г., както и в периода 14-17.02.2019г. Установено е по
делото, че болничния и следболничния период са били придружени със силни
болки и дисконфорт. На ищцата Х. са извършени оперативни интервенции с
голям обем и сложност на долния десен крайник, представляващи открито
наместване и вътрешна фиксация с поставяне на тубуларна плака и
транссиндезмален винт. Уврежданията в областта на долния десен крайник са
с траен характер. Според експертите промени в посока подобрение не се
очакват, както и пълно възстановяване, като при здрав човек. Неминуемо с
оглед възрастта и тежестта на травматичните увреждания в дясна глезенна
става, при промяна на метериологични условия, физическо натоварване и
други ще се появява болкови синдром. Полученото травматично увреждане
на главния мозък с наличието на субарахноидална хеморагия и хеморагията
под твърдата мозъчна обвивка в ляво е било животозастрашаващо за ищцата
състояние, в следствие на което е налице невросензорното намаление на
слуха на ищцата, при което се препоръчва слухов апарат с цел възстановяване
на нормална социализация и ориентиране в околната среда. При това следва
извод за наличие на данни за продължителен оздравителен процес, както и за
настъпили трайни увреди на здравето на ищцата.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата промяна в ежедневните й
навици и начин на живот. За период от около шест месеца същата е била
лишена от възможността да се самообслужва и обгрижва домакинството си. И
понастоящем ищцата се придвижва трудно самостоятелно и е в невъзможност
да обгрижва домакинството си. Доказва се и наличието на травми на
психиката, доколкото след инцидента ищцата е изпитвала психически
дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни
дейности. По делото обаче липсват данни за симптоми, които да са налагали
нуждата от специализирана психиатрична или психологична помощ.
23
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с
нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 80 000 лева.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение
и възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и
експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между
извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан
е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в
претендирания размер от 1269,94 лева.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за нарушаване на правилата за поведение на пешеходците – чл.113
от ЗДвП. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши
преценка доколко поведението на пострадалата ищца е способствало за
настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е
само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО).
В случая съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Съгласно чл.113,
ал.1, т.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с
приближаващите се ППС. Забранено е внезапното навлизане в платното за
движение на пешеходци, съгласно чл.114 от ЗДвП. От събраните по делото
доказателства се установява, че пешеходецът Х. е предприела пресичане на
пътното платно без да се увери, че автомобилът ще има възможност да спре
24
и да я пропусне да пресече ширината на пътното платно. Предприела е
пресичането внезапно, като преди това два пъти водачът на автомобила,
причинил ПТП е спирал, за да я пропусне, от което тя не се е възползвала. В
заключението си по СТЕ вещото лице сочи, че ищцата Х. е имала техническа
възможност да възприеме намиращия се на платното за движение лек
автомобил, т.е. е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако преди да навлезе в платното за движение по ул.“Христо Ботев“
го бе пропуснала да премине и след това да предприеме пресичане на
платното за движение. От заключението по СТЕ се установява и друго
нарушение на ищцата Х. като пешеходец при процесното ПТП. Вещото лице
сочи, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно по пешеходната
пътека, като при навлизането в него се е отклонила от нея и се е насочила
косо, под ъгъл от 45 градуса в дясно, т.е.отдалечавайки се от нея. При това е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно
която при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане.
От двамата участника в движението, следва да се отбележи, че
отговорността на водачът за настъпването на процесното ПТП е по – голяма,
тъй като МПС което той управлява само по себе е източник на повишена
опасност-поради неговите размери маса и скорост, поради което е въведено и
изискването за съответната правоспособност на водачите на МПС. Съответно
пешеходците като едни от уязвимите участници в движението се ползват със
закрилата закрепена, чрез вмененото задължение на водачите на ППС, в
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП. Тази закрила обаче не ги освобождава от
изпълнението на собствените си задължения като участници в движението
също закрепени в Закона. Изложеното прави възможен извода, че
възражението за съпричиняване, изразяващо се в нарушение от страна на
ищцата на разпоредбите на 113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114 от ЗДвП, се явява
доказано.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде
установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
25
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие и способствали настъпването на вредоносния резултат, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите. С оглед на така
изложеното и с оглед на разписаното в чл.20, ал.2 ЗДвП задължение на
водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие съдът приема, че приноса на
пострадалата ищца в конкретния случай, следва да бъде определен в
процентно изражение в размер на 10 %.
С този размер следва да редуцира дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 ЗЗД или на ищеца
следва да се присъди обезщетение в размер на 72000 лв., като за разликата до
претендирания размер от 110 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Със същия размер следва да бъде редуцирано и обезщетението за
имуществени вреди. Така за направените и надлежно доказани разходи, на
ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 1142,95 лв., като за
разликата до претендирания размер 1269,94 лв., искът следва да бъде
отхвърлен.
Върху уважените претенции ищецът претендира заплащане на законната
лихва от 06.11.2019г. до окончателното плащане. При произнасянето си съдът
съобрази разпоредбата на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е предявил претенция
26
пред застрахователя–ответник, надлежно получена на 05.08.2019 г. Не са
налице данни ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за
настъпилото произшествие. Поради което, съдът намира, че върху
присъденото обезщетение за имуществени неимуществени вреди се дължи
законна лихва, считано от 05.08.2019г. до изплащането на обезщетението, но
доколкото искането е за присъждане на такова от по-късен момент –
06.11.2019г. същото е основателно и следва да се уважи.
По разноските:
Ищцата не е сторила разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищцата – адм.Я.Д. е указал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА
и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на
Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.Я.Д.
възнаграждение в размер на 2898,01 лв. С оглед наведеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
няма основание за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в
минималния размер по Наредбата.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 10 лв. – държавна такса за издаване на удостоверения;
400 лв. – депозит по СТЕ и 500 лв. – депозит по СМЕ. От тях съобразно
отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 311,81 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК. С
представения списък по чл.80 от ГПК ответникът претендира и 1000 лева за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, сключен между него
и адв.С.Д.. В договора за правна защита и съдействие страните са предвидили
начин и срок на плащане - по банков път в 10 дневен срок – така чл.4 /л.76/.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.
№6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това. В случая по делото не са представени
доказателства за заплащане на възнаграждението, при което искането за
27
неговото присъждане е неоснователно.
Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Добрички окръжен съд сумата от 2930 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от
исковете, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер
на 460,14 лева за СМЕ и САТЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Ч.в.“ №51 Д да заплати на Й. П. Х., ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“***“ №8 Б-2, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, следните суми, представляващи обезщетения за вреди,
вследствие претърпяно на 22.10.2018г. ПТП, виновно причинено от водача на
лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *** – Д. СТ. Д.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника със застрахователна полица № BG/22118003009279, както следва:
сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 06.11.2019г. до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 72000 лв. до претендирания размер от
110000 лв.
сумата от 1142,95 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разходи за медицински изделия, лечение и
възстановяване, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
06.11.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1142,95 лв. до претендирания размер от
1269,94 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
28
управление гр.София, бул.“Ч.в.“ №51 Д да заплати на адв.Я.Д. Д. сумата от
2898,01 лв. представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. П. Х., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №8 Б-2 да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Ч.в.“ №51 Д сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 311,81 лв., пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Ч.в.“ №51 Д да заплати по сметка на Окръжен съд
Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 2930 лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху
размера на уважената част от исковете, както и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 460,14 лева за СМЕ и САТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
29