№ 20691
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110122431 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу АНДР. СТ. СТ. с ЕГН:**********, с
адрес: АДРЕС Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими. Следва да бъде уважено и искането за привличане на „ФДР ” ООД като помагач
на ищцовата страна.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „ФДР” ООД, като подпомагаща страна на ищеца „ФИРМА“
ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2022 г.
от 11:25 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
************, представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу АНДР. СТ. СТ. с
ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде прието за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 2663.75 лв., от които 2255.99лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на
вземането и 375.63лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.12.2021г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 26.70лв-главница за периода от
м.01.2019г. до м.04.2020г. и 5.43лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2019г. до 02.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70487/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: . София, п.к. 1574, обл. София, общ.
Слатина, ж.к. Христо Смирненски, бл. 31, вх. 1, ап. 48., аб. №**** и ИД номер *****.
1
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице,
специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и
ФГР за абонатен № **** и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими в частта за претенцията за дялово разпределение,
като се сочи че се предявява чуждо право, а в останалата част исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за процесния
недвижим имот и не е подавал заявление за откриване на партида за имота. Прави се
възражение, че сумите за топлинна енергия за процесния период са частично погасени по
давност. Оспорва се методиката, по която ищецът начислява суми за дялово разпределение.
Сочи се, че претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата е
недоказан по основание и размер, като се твърди, че ответникът не е изпаднал в забава към
2
ищеца за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г. Прави се възражение за нищожност на
клаузите на чл.33, ал.1, ал.2 и ал.3 от общите условия на „ФИРМА“ ЕАД. Поддържа се, че
ищецът не е ангажирал доказателства за поставяне на длъжника в забава за заплащане на
посочената главница. Отправено е искане да не бъде допускано изготвянето на СТЕ и ССЕ,
като се сочи, че не се оспорва, че ищецът е издал фактури на процесната стойност за
процесния период, както и че същите са осчетоводени, както и че до имота е доставено
твърдяното количество топлинна енергия.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 от ГПК
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. процесният имот е бил
топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на
посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми
на соченото основание.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач „ФДР” ООД до съдебното заседание да
представи всички относими документи, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
3
счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза с оглед приетите за безспорни
факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4