№ 99038
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110142778 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК. Образувано е по заявление на ФИРМА за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. П. Ц..
По отношение на заявените вземания за възнаградителна лихва съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се
уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави
следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански
плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на
кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е
лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се
явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с
морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика
1
(решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901
от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че
възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния
размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната лихва в размер
на 40,32% е недействителна, доколкото е над трикратния размер на законната лихва,
съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237
от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951/2019 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875
от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878
от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821/2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираното вземане за
възнаградителна лихва.
Пропорционално следва да се намалят и претендираните разноски:
На заявителя следва да се присъдят 26,31 лв. за ДТ и 41,65 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ФИРМА, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. П. Ц., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 267,18 лв. - възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № 5724829/17.08.2021 г. за периода 31.08.2021 г. -
16.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ заявлението и в частта за разноски над сумата от 26,31 лв. до претендираните
31,95 лв. за ДТ и над сумата от 41,65 лв. до претендираните 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2