Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15593 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника
„М.К.“ ЕООД срещу решение от 15.08.2018 г. по гр.д. №29950/2017 г. на Софийския
районен съд, 28 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М.Р.Н. на
основание чл.54 ал.1 ЗЗП вр. чл.50 ЗЗП сумата от 122,70 лв., представляваща невъзстановена
продажна цена по прекратен договор от разстояние от 07.12.2016 г. за
покупко-продажба на 2 бр. касети за принтер „Самсунг“, модел „М2675“, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ищецът не е потребител по смисъла на пар.13 т.1 ДРЗЗП, поради което
не може да упражни правото на отказ по чл.50 ЗЗП. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.Р.Н. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на пар.13 т.1 ДРЗЗП, поотребител
по смисъла на ЗЗП
е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
В
случая договорът за покупко-продажба на
стоки е
сключен между ответното дружество и ищеца – физическо лице. Съдът извършва конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
„потребител“ на ищеца по смисъла на
ЗЗП и споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установи,
че при сключване на договора ищецът е действал в рамките на професионалната си
дейност на адвокат, респ. не се установи и че процесните стоки са били
предназначени за професионалната му дейност. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ищецът се
явява потребител по смисъла на пар.13 ЗПК и за него е
възникнало правото на
отказ от договора по реда на чл.50 ЗЗП.
Поради изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №470666 от 15.08.2018 г., постановено по гр.д. №29950/2017
г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.Р.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.