МОТИВИ
по НОХД № 1245 по
описа на Пловдивския окръжен съд за 2013година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата Е.С.А. и същата е
предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, пр.З-то и
пр.4-то, вр. б."б", пр.1-во, вр. ал. 1, б. „в" и б. „б",
пр.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК-за това, че на 11.12.2012г., на път PDV 1154, свързващ гр. Пловдив и АМ
-„Тракия", км 0+900 м от пътен възел за с. Царацово, обл. Пловдивска, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо", модел
206, с per. № *****, е нарушила правилата за
движение, а именно чл.5, ал.1, т.1;чл.20, ал.1; чл.25, ал.1; чл.42, ал.2, т.2 и
т. 3 от ЗДвП; чл. 88, ал.1, т.2 от ППЗДвП, при което по непредпазливост е
причинила смърт на повече от едно лице- на В. С.А. и на А. А.Д. и средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на М. Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и
на Е.А.А. четири средни телесни повреди, изразяващи се в: разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалата; трайно затрудняване на
движенията на снагата; трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник; трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника.
Представителят на
прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на
извършеното. По отношение реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимата пледира да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на предвидения от закона
минимум, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК
за срок от пет години, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС.
По искане на подсъдимата съдебното
следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл.
373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимата А. направи признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от
закона ред, прие направеното от подсъдимата самопризнание и обяви, че ще го
ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимата и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Изразяват несъгласие със заявената от държавното обвинение
правна квалификация на извършеното. Защитата счита, че подсъдимата е оказала
помощ на пострадалите след деянието и същото следва да се квалифицира по
привилегирования състав на престъплението – по чл. 343 а от НК. Пледират за налагане на наказание
при условията на чл. 55 от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства.
Съдът, като анализира доказателствата
по делото, направеното от подсъдимата самопризнание и обсъди изразеното от
страните, намира, че самопризнанията на подсъдимата по фактите, изложени в
обстоятелствения акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимата Е.С.А. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска граждА.,
неомъжена, безработна, с основно образование, не е осъждана. Тя е
правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В" от
09.04.2010 г. Притежавала към
инкриминираната по делото дата собствен лек автомобил марка „Пежо" 206, с per. № ********.
На 11.12.2012 год. подсъдимата А. била със свои близки
родственици на гости в с. Войсил, обл. Пловдивска. Около 16 часа решили да се
прибират. В автомобила на подс. А. се качили: тя - на шофьорската седалка,
братовчедка й К.М. - на предна дясна седалка,
отзад майка й Е.А., леля й А. Д., сестра й В. А. и малолетния М. Д.,
който седнал в свид. Е.А.. Около 16,30 часа, подсъдимата управлявала автомобила
си „Пежо"206 с per. № ******** по южната лента на
платното за движение на път PDV-1154, свързващ гр. Пловдив с АМ
„Тракия", в посока от запад на изток. Движела се със скорост от около
50-60 км/ч. По това време, св. В. С. управлявал служебен автомобил - т.а. „Пежо
Партнер", собственост на «********» ЕООД, по северната лента на платното
за движение на същия път в посока от изток на запад, срещуположна на посоката
на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата. Св. С. шофирал със
скорост 69км./ч. Пътната настилка била мокра и частично заледена. Смрачавало
се, превалявал сняг. В момент, когато разстоянието между двата автомобила било
около 100 м, подс. А. отклонила автомобила си на ляво, за да
предприеме изпреварване. Не подала светлинен сигнал, не се огледала за насрещно
движещи се автомобили. Поради намаленото сцепление между гумите и пътя, в този
момент автомобилът, управляван от нея поднесъл и след около 1,4 сек. се е ударил с предната си лява част
в мантинелата откъм северната лента на платното за движение, насрещна за
посоката на движение на управлявания от подс. А. автомобил. В момента, в който
видял занасянето и удара, св. С., който
управлявал л.а. „Пежо Партнер" именно в насрещната лента на платното за движение и проследил
маневрата на подсъдимата и последиците от нея, реагирал. Задействал спирачната
уредба и отклонил автомобила си на ляво, за да опита да избегне удара. Въпреки
това, след около 1,9 сек., върху северната /лявата/ лента на
платното за движение, по която до този момент се движел управляваният от св. С.
автомобил, настъпил удар между двата автомобила. Той бил неизбежен. Ударът
настъпил в задната дясна страна на л.а. „Пежо 206" и в предната дясна част
на т.а. „Пежо Партнер". От удара л.а. „Пежо 206" се завъртял по
посока на часовниковата стрелка и се е преместил на запад. След ПТП двата автомобила
спрели на местата и в положенията,
отразени в протокола за
оглед и видни
от фотоалбума на
местопроизшествието. При произшествието пострадалата А. Д., която пътувала на
задната седалка на автомобила, управляван от подсъдимата, изхвърчала от колата
и се установила в храстите зад мантинелата откъм северната лента за движение,
вдясно от пътното платно, по посоката на движение на автомобила на св. С..
Тялото й било ориентирано с крака към задната част на установилия се автомобил
на подс. А. и глава в противоположната посока. От колата изхвърчали още пострадалият
М. Д. и пострадалата Е.А.. Пострадалият Д., който се возел на задна седалка в
автомобила на подсъдимата, също паднал зад този автомобил. Пострадалата Е.А.
паднала на платното за движение между двата автомобила, участвали в
произшествието. В резултат на тежката коремна травма, която получила от ударите
пострадалата Д., била нарушена целостта на вътрекоремните й органи. От това
последвала остра кръвозагуба, довела впоследствие до смъртта й. При ударите по
време на ПТП пострадалата В. А. получила тежката шийна травма с нарушаване на
мозъчни структури, довели до разстройство на функциите на жизнено важни
центрове и мозъчни пътища и тя починала вътре в автомобила на мястото на
инцидента. Пострадалият М. Д., който ударил главата си по време на инцидента,
получил тежка черепно-мозъчна травма, с линеарно счупване
на черепните кости
в дясната слепоочна област, травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка с последвал едем на мозъка, довел и
до коматозно състояние. В резултат на произшествието на пострадалата Е.А. били
причинени: тежка гръдна травма,със счупване на 5-6-7-8-9 ребро в дясно по две
линии, събиране кръв и въздух /хемопневмоторакс/ в плевралната кухина,
по-изразено в дясно, с пълен белодробен колапс и контузия на белият дроб;
счупване на двете кости на лявата предмишница в долната трета, с дислокация на
костните фрагменти; двустранно счупване на таза в областта на кръстната кост -
сакрума и контузия на главата със степенно разстройство на съзнанието, без
пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома.
Св. Б., който управлявал движещият се
непосредствено зад л.а. «Пежо партнер» автомобил «Нисан микра», видял
случващото се и веднага реагирал. Спрял
зад автомобила на св. С.. Пуснал аварийните светлини. Заедно със св. Т., който
пътувал с него, излезли от автомобила, за да окажат помощ на пострадалите. Св. Т.
веднага се обадил на тел. 112 от мобилния телефон на св. Б., за да съобщи за
катастрофата. Двамата първо минали покрай автомобила на св. С., който седял на
шофьорската седалка и бил видимо изплашен. Св. К.М., вдигнала пострадалия М. Д.,
който имал гърч, и го предала в ръцете на св. Б.. Той, от своя страна, го
предал на св. Т., за да го прибере на топло в техния автомобил, докато
пристигне медицинска помощ. След това св. Б. видял падналата на платното
пострадала Е.А.. Св. Б. помогнал на подс. А. и св. М. да пренесат пострадалата Е.А.
на предната дясна седалка на автомобила на подсъдимата. След това отишъл да
погледне състоянието на пострадалата В. А., която била на задната седалка на
автомобила. Установил, че тя не диша и няма пулс. Тримата - св. Б., св. М. и
подс. А. - отишли да видят и състоянието на пострадалата А. Д., лежаща до
мантинелата. Установили, че тя диша и мърда. Подс. А. и св. М. поискали да
преместят и нея, но св. Б. им казал да не го правят, тъй като състоянието й
изглеждало тежко и имало опасност да го влошат.
Пътният инцидент бил възприет още от св. Ч. -
водач на лек автомобил «Фолксваген», движещ се непосредствено зад автомобила на
подс. А., в нейната посока на движение, и неговия спътник - св. П. Св. Ч.
установил автомобила си, а св. П. незабавно сигнализирал на тел. 112, тъй като
двамата виждали, че инцидентът е тежък. Двамата останали на мястото на
инцидента около 5 минути, след което си тръгнали, тъй като видели, че
свидетелите Б. и Т. оказват помощ на пострадалите. Междувременно, на тел. 112
сигнали подали и минаващите покрай мястото на инцидента водачи на автомобили -
св. М. и св. Д.
Веднага след катастрофата, подс. А.
се обадила на баща си - св. С.А.. Той бързо пристигнал на мястото на инцидента,
заедно с двама свои познати. На място разбрал, че жена му е била преместена с
помощта на свидетелите Б. и Т. вътре в автомобила и че двамата са прибрали
пострадалия М. Д. в колата си. Впоследствие, заедно с двамата дошли с него
мъже, св. С.А. преместил пострадалата А. Д. през мантинелата.
Сигналите, подадени на тел. 112, били
предадени на спешна помощ и РУП - Труд към 16,50 часа. Пристигналият на място
екип на центъра за „Спешна медицинска помощ" констатирал смъртта на
пострадалата В. А.. В линейката, за транспортиране до лечебно заведение и
оказване на нужната медицинска помощ, била качена пострадалата А. Д.. Тя
впоследствие починала от нараняванията си. Познати на св. С.А. откарали св. К.М.
и пострадалия М. Д. до лечебно заведение. Св. С.А. извикал и други свои
познати, които транспортирали съпругата му - пострадалата Е.А. за оказване на
медицинска помощ. Пристигналият по-късно на мястото на инцидента втори
автомобил на центъра за „Спешна медицинска помощ" транспортирал до лечебно
заведение и подс. А..
На
местопроизшествието пристигнал и полицейски патрул в състав св. М. и колегата
му С. И., който го запазил до извършване на огледа. Двамата водачи били
тествани за алкохол с техническо средство, като наличие на такъв в кръвта им не
било установено. Били им издадени и талони за вземане на кръвни проби за
установяване концентрация на алкохол в кръвта.
В хода на
досъдебното производство е била изготвена АТЕ, приложена на л. 98-133 от ДП.
Според заключението на същата ударът е настъпил върху лявата (северна) лента на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 45 - 46 м източно от ориентир №2, приет в
протокола за оглед и по широчина на около 4,6 - 5,8 m северно от ориентир №2. Скоростта на
движение на л.а. „Пежо 206" в момента на удара е била около 23 km/h. Скоростта на движение на т.а. „Пежо
Партнер" в момента на удара е била около 69 krn/h. В анализираната пътна ситуация, от
момента в който е реагирал, при удара на л.а. „Пежо 206" в мантинелата,
водачът на т.а. „Пежо Партнер" е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. В анализираната пътна ситуация, от момент в който л.а. „Пежо 206"
се е отклонил на ляво и е загубил устойчивост, водачът на л.а. „Пежо
Партнер", при своевременна реакция в този момент, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л.а. „Пежо 206" е имал техническа възможност да избегне
произшествието като се размине с л.а. „Пежо Партнер", ако не бе отклонил
автомобила си на ляво и не бе навлязъл в лявата лента. Водачът на т.а. „Пежо
Партнер" би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако
в момента в който е реагирал се е движел със скорост по- малка от 43 km/h. Водачът на т.а. „Пежо Партнер"
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в момента в
който л.а. „Пежо 206" се е отклонил на ляво и е загубил устойчивост,
водачът на л.а. „Пежо Партнер" е реагирал и се е движел със скорост по-
малка от 62 km/h. В случая няма технически
условия, които
да са налагали движение на автомобилите със скорост по-ниска от установената.
Субективните критерии не подлежат на технически анализ. Основна причина за
настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че
водачът на л.а. „Пежо 206" - Е.С.А. е навлязла в лявата лента на платното
за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е.
когато там насрещно се е движел т.а. „Пежо Партнер".
В хода на досъдебното производство е
била изготвена и допълнителна авто-техническа експертиза. Според заключението й
ударът между двата автомобила е настъпил върху лявата /северна/ лента на
платното за движение. Преди възникване на опасността от произшествие, преди
реакцията на водача и в момента на удара, скоростта на движение на л.а. «Пежо
партнер» е била около 69 км/ч. Преди възникване на опасността от произшествие и
в момента на реакцията на водача, скоростта на л.а. «Пежо 206» е била 50-60
км/ч, а в момента на удара - около 23 км/ч. Невъзможно е от експертизата да се
определи типа на маневрата, предприета от подс. А. и в частност дали същата е
била «изпреварване» или «заобикаляне», тъй като и двете маневри започват с
отклоняване на автомобила наляво, след което той е загубил устойчивост.
Според заключенията
на вещото лице от извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалата В. А. /л. 137-141 от
ДП/, на пострадалата са били причинени
разчленяване между първи шиен прешлен и черепната основа с размачкване на
мозъчната тъкан; счупване на тялото на първи гръден прешлен с нарушаване на
целостта на гръбначния мозък; травматичен кръвоизлив под паежовидната мозъчна
обвивка с кръв в мозъчните стомахчета; счупване на черепната основа; мозъчен
оток; кръвонасядания по меките черепни обвивки; счупване на долна челюст;
счупване на ребра двустранно; наличие на кръв в гръдната кухина; контузия на
белия дроб; кръв в коремната кухина; разкъсвания на слезка и черен дроб;
кръвонасядане на мастната обвивка на левия бъбрек; кръвонасядане на меките
черепни обвивки; разкъсно-контузна рана, охлузвания, травматичен оток по
главата; охлузвания по десния горен крайник; кръвонасядане по левия горен
крайник; охлузвания по десния долен крайник. Смъртта й се дължи на тежката
шийна травма, с нарушаване на мозъчни структури, довели до разстройство на
функциите на жизнено важни центрове и мозъчни пътища. Установените уврежданията
са причинени по механизма на действието на твърд тъп предмет и от действието kd по-голяма жива сила и много добре
отговарят да са се получили при възникналото ПТП. Тези травматични увреждания са прижизнени, те
и настъпилата смърт на А. и се намират в
пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП.
Според заключението на извършената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалата
А. Д. /л. 144-148 от ДП/, при същата са били установени кръв в гръдната клетка
и в коремната кухина; разкъсвания на слезката и черния дроб; кръвонасядане на
средостението; мозъчен оток; двустранно счупване на ребра; множество контузии
по белия дроб; кръвонасядания по меките черепни обвивки; кръвонасядане по
тънко-чревния опорък; разкъсно-контузна рана и охлузване по главата;
кръвонасядане по десния горен крайник; кръвонасядане по десния долен крайник;
кръвонасядане по левия горен крайник; следи от инжекционни убождания. Смъртта й
се дължи на острата кръвозагуба (несъвместими с живота травматични увреждания),
на базата от нарушената цялост на вътрекоремни органи, в резултат на тежката
коремна травма при претърпяното ПТП от дата 11.12.2012г. Установените уврежданията
са причинени по механизма на действието на твърд тъп предмет и от действието
по-голяма сила и е възможно да се получени при възникналото ПТП на дата
11.12.2012г. - травма вътре в купето на автомобила.
Видно от заключенията на вещото лице по извършената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л. 151-156 от ДП/,
на пострадалия М. Д. са били причинени следните травматични увреждания: тежка
черепно-мозъчна травма,с линеарно счупване на черепните кости в дясната слепоочна
област, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,контузия на мозъка с
последвал едем на мозъка и коматозно състояние - 4 точки по Глазгоу скалата.
Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет,със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени
при автомобилна травма - като пътник вътре в купето на лек автомобил, изпаднал
/ „излетял"/ от автомобила,така както е отразено в ДП, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между станалото пътнотранспортното произшествие на
11.12.2012 г. и получените травми от пострадалият М. Д.. Описаната тежка
черепно-мозъчна травма, със счупване на черепните кости в дясно, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка с последвал едем на
мозъка и коматозно състояние е довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалото дете.
Видно от заключенията на вещото лице от извършената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л. 159-164 от ДП/,
на пострадалата Е.А. са били причинени следните травматични увреждания: тежка
гръдна травма,със счупване на 5-6-7-8-9 ребро в дясно по две линии,събиране
кръв и въздух / хемопневмоторакс / в плевралната кухина, по-изразено в дясно, с
пълен белодробен колапс и контузия на белият дроб; счупване на двете кости /
радиус и улна / на лявата предмишница в долната трета,с дислокация на костните
фрагменти; двустранно счупване на таза в областта на кръстната кост – сакрума;
контузия на главата със степенно разстройство на съзнанието,без пълна загуба на
съзнание до степен на травматична кома.
Тези травматични увреждания са били причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет,със значителна кинетична енергия и добре
отговарят да са получени при автомобилна травма - като пътник вътре в купето на
лек автомобил, така както е отразено в ДП, т.е. налице е причинно-следствена
връзка между станалото пътно-транспортното произшествие на 11.12.2012 г. и
получените травми от пострадалата А..
Описаната тежка гръдна травма,със
счупване на множество ребра в дясно,събиране кръв и въздух / хемопневмоторакс /
в плевралната кухина, с пълен белодробен колапс и контузия на белият дроб,което
е наложило извършване на спешна гръдна оперативна интервенция, е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата.
Счупването на 5-6-7-8-9-то ребро в
дясно е довело до трайно затрудняване движенията на снагата - за срок по-голям
от един месец, при обичайно протичане на оздравителния процес.
Счупването на
двете кости - лъчева и лакътна / радиус и улна / на лявата предмишница е довело
до трайно затрудняване движенията на левият горен крайник - за срок по-голям от
един месец, при обичайно протичане на оздравителния процес.
Двустранното счупване на таза в
областта на кръстната кост - сакрума е довело до трайно затрудняване движенията
на двата долни крайника - за срок по-голям от един месец,при обичайно протичане
на оздравителния процес.
Контузията на главата и мозъчното
сътресение, така както е протекло клинически и е описано в свидетелските
показания, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Видно от заключенията на извършените
в хода на досъдебното производство химически експертизи /л. 167 и л. 173 от
ДП/, в кръвта на подс. А. и св. С. не е била установена концентрация на
алкохол.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените експертизи, като съставени от лица с необходимите специални знания
и опит, изследващи задълбочено фактите по делото и дали аргументирани и научно
обосновани изводи.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се
установява по несъмнен и категоричен начин от:
направените от подсъдимата при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели: С. Б., П. Т., В. И., С. М., А.М., И. Д., Б.Ч.,
В. П., С.А., Е.А., Й.Д. които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира и
показанията на свид. К.М., с изключение на частта, в която същата сочи
наличието на спрял автомобил пред автомобила, управляван от подсъдимата, което
наложило заобикалянето му. В тази част показанията на свидетелката противоречат
на всички налични по делото доказателства и най- вече на показанията на
свидетели- очевидци, които не са заинтересовани от изхода на делото. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата А., дадени в хода на досъдебното
производство, в които тя описва заобикаляне на внезапно спрял автомобил пред
нейния, което наложило тази именно маневра и отрича да е предприемала
изпреварване. Тези обяснения противоречат както на направеното от подсъдимата
признание на фактите, описани в обвинителния акт за това обстоятелство, така и
на показанията на свидетелите- очевидци, намиращи се в автомобили, движещи се и
в двете посоки, които отричат наличието на спрял автомобил, микробус и каквото
и да е подлежащо на заобикаляне препятствие. Фактическата установеност на
извършеното се установява и от приложените по делото писмени доказателства-
протоколи за оглед на местопроизшествие и албум към него, протоколи за оглед на
МПС, справки от КАТ относно правоспособност и налагани наказания на двамата
водачи, относно регистрираните собственици на управляваните от тях автомобили,
характеристична справка, справки съдимост, удостоверения за наследници и роднински
връзки. Всички тях съдът кредитира.
При описаната по- горе фактическа
установеност на деянието, Пловдивският окръжен съд счита, че подсъдимата Е.С.А. е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци
на престъплението, визирано в основание чл. 343, ал.3, пр. 3-то и пр. 4-то, б. „б”,
пр. 1-во, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в” и б. „б”, пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като на 11.12.2012 г. на път PDV
1154, свързващ гр. Пловдив и АМ „Тракия”, км 0+900 м от пътен възел за с.
Царацово, обл. Пловдивска при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо”, модел 206, с рег. № ********, е нарушила правилата за
движение, а именно: чл. 20, ал.1 и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинила смърт и телесни повреди на повече от едно лица, а
именно: смърт на две лица-В. С.А. и А. А.Д. и средни телесни повреди на две лица- на М. Д. - средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; на Е.А.А.
- четири средни телесни повреди, изразяващи се в: разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалата; трайно затрудняване на движенията на
снагата; трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник; трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника.
Подсъдимата е годен субект на престъплението. По делото е
безспорно установено, че тя е лицето, управлявало автомобила, в който са се
намирали пострадалите. В качеството на водач на МПС за нея е съществувало
задължението да спазва правилата на ЗДвП и Правилника за прилагането му, които
норми очертават дължимото поведение от всички участници в движението по
пътищата, вкл. и от водачите на МПС. Подсъдимата А. е нарушила правилата за
движение по пътищата и в резултат на това е настъпило пътно- транспортното
произшествие, при което са били причинени съставомирните телесни увреждания на
пострадалите, за двама от тях- несъвместими с живота.
Обективираното от нея поведение при управление на МПС е
довело до настъпилото ПТП.
Нарушените норми, които според настоящият състав на съда
са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния
резултат, са следните:
Чл. 20, ал.1 ат ЗДвП, според който „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. В
конкретния случай, при извършването на маневрата „ изпреварване”, подсъдимата е
загубила контрол над управляваното от нея МПС, което довело при навлизане в насрещната лента до удар първоначално в мантинелата, а след
това- и в насрещно движещ се автомобил. В този смисъл следва да се има предвид
и съдебната практика, вкл. Решение № 59 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. №
650/2010 г., I н. о. – „Контролът, който има предвид чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
отдавна е изяснен в по-старата практика на В (К)С, в която, в съответствие и с теорията е прието, че фактически
става въпрос за владеене на управляваното превозно средство, във всяко
отношение, и то обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и
положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
включително ако се намира в покой (вж. например р. р. 842/1975, Сб., с. 192; 831/76,
Сб., с. 135; 1234/76,
Сб., с. 134; 945/78,
Сб., с. 157; 1108/78,
Сб., с. 188; 960/80,
Сб. с. 191; 164/88,
Сб., с. 225, всички на III н. о.). Неизпълнението на подсъдимата на тази
законова норма е едно от нарушенията,
довели до настъпване на ПТП, при което са до причинени съставомерните увреждания на пътуващите в автомобила на А.
лица.
Втората
нарушена норма, установяваща правило за движение по пътищата е чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Подсъдимата е извършвала
изпреварване, несъобразено с конкретната пътна обстановка и без да е направила
преценка в изпълнение на предписаното задължение дали не създава опасност и/или
дали не пречи на другите превозни средства. Пренебрегнала е задължението да се
увери във възможността безпрепятствено да извърши изпреварването, без да се
движи опасно в лентата, която не е по посока на движението на управлявания от
нея автомобил и в тази именно лента е настъпил удара между двата автомобила.
Несъмнено водачът, който има намерение да предприеме маневра, е длъжен да не
пречи или да не застрашава останалите участници в движението. По силата на
общия принцип в пътния транспорт, всеки участник в движението очаква от
останалите проява на правомерно поведение и затова правилото да не се пречи и
да не се застрашава движението е основа на преценка за правомерно движение, въз
основа на което е изграден предписаният ред за всички участници в него. В
случая, свидетелят С.- водач на насрещно движещия се автомобил, не е имал
основание да очаква неправомерното поведение на подсъдимата. Скоростта му на
движение преди да забележи удара в мантинелата на автомобила, управляван от
подсъдимата, е била 69 км/ч. Тя е била законово допустима, не е имало основания
да се движи със скорост по- ниска от установената, вкл и със скорост 43 км/ч,
при която удар не би настъпил. Той е възприел предприетата от подсъдимата А. маневра, вкл. и момента, в който управляваният
от нея автомобил е направил неуспешен опит да се върне в собствената си лента
за движение, но в този момент подсъдимата А. е загубила контрол върху управлението,
автомобилът й е занесъл, ударил се е в мантинелата. Свид. С. е предприел
своевременни действия към избягване на контакт между двете МПС. Предприетото от
него е било недостатъчно, но не по причини, свързани с поведението му като
водач на МПС, а поради невъзможността ударът да бъде избегнат в резултат на
неговите действия. При създалата се пътна ситуация настъпилият общественоопасен
резултат е в причинна връзка и с това нарушение на правилата за движение по
пътищата, осъществено от подсъдимата. Съпричинителство от страна на свид. С. от
доказателствата по делото не се установява.
Безспорно са установени по делото и получените
от возещите се в управлявания от А. лек автомобил съставомерни травматични
увреждания. Експертните заключения сочат
по несъмнен начин, че травматичните увреждания на пострадалите А. Д. и В. А. са
получени именно при пътно- транспортното произшествие, същите са несъвместими с
живота и са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт и на двете
пострадали. Причинените на пострадалия М. Д. травматични увреждания,
подробно изследвани от кредитираната от съда СМЕ и изразяващи се в тежка
черепно-мозъчна травма,с линеарно счупване на черепните кости в дясната
слепоочна област, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,контузия на
мозъка с последвал едем на мозъка и коматозно състояние - 4 точки по Глазгоу
скалата, също са получени при автомобилна травма - като пътник вътре в купето
на лек автомобил, изпаднал / „излетял"/ от автомобила. Налице е
причинно-следствена връзка между станалото пътнотранспортното произшествие на
11.12.2012 г. и получените травми от пострадалия М. Д.. Описаната тежка
черепно-мозъчна травма, със счупване на черепните кости в дясно, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,контузия на мозъка с последвал едем на
мозъка и коматозно състояние е довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалото дете. Налице е средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. На пострадалата Е.А. са били причинени четири средни телесни
повреди, несъмнено установени по вид и механизъм на получаване. Те са: тежка
гръдна травма,със счупване на множество ребра в дясно, събиране кръв и въздух /
хемопневмоторакс / в плевралната кухина, по-изразено в дясно, с пълен
белодробен колапс и контузия на белият дроб- разстройство на здравето, временно
опасно за живота; самото счупване на
5-6-7-8-9 ребро в дясно по две линии е довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за срок по- голям от един месец; счупване на двете кости
/ радиус и улна / на лявата предмишница в долната трета,с дислокация на
костните фрагменти- довело до трайно затрудняване движението на левия горен
крайник за срок по- голям от месец; двустранно счупване на таза в областта на
кръстната кост – сакрума, довело до трйано затрудняване на движението на двата
долни крайника за срок по- голям от месец. Описаните телесни увреждания
съставляват средни телесни повреди, измежду визираните в чл. 129 ал. 2 от НК.
Причинените други телесни повреди, изследвани от същата експертиза- контузия на главата със степенно разстройство
на съзнанието,без пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома са
леки, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са несъставомерни.
Пловдивският окръжен съд счита, че престъплението не е
извършено и при нарушаване от страна на подсъдимата А. на чл. 5, ал.1 т.1, чл. 25, ал.1, чл. 42, ал.2, т.3 от ЗДвП и
чл. 88, ал1, т.2 от ППЗДвП.
Не е в пряка причинна връзка с пътно-
транспортното произшествие следното нарушение на правилата за движение по
пътищата, за което подсъдимата е предадена на съд: нарушение на изискването на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаващ всеки участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да не причинява имуществени вреди. Налице е едно най- общо законово
предписание за дължимо поведение, което не може да намери приложение при
неспазване на конкретни законови предписания. Допуснатите в настоящия случай
нарушения на специалните норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата, дерогират приложението на общата такава.
Не е налице и нарушение на чл. 25 ал.
1 от ЗДвП Чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП специална спрямо общия текст на чл. 25 ал.
1 от с.з. норма. Чл. 25 ал. 1 от ЗДвП урежда дължимо поведение на водач на МПС
, който предприема „ каквато и да е маневра”. В случая маневрата е
„изпреварване”, уредено като дължимо поведение в специалния текст на чл. 42 от ЗДвП. Специалната норма дерогира приложението на общата.
Не е налице и нарушение на чл. 88 ал.
1 т. 2 от ППЗДвП. Неподаването на сигнал за изпреварване, което е установено по
делото, не е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. Водачът на
насрещно движещия се автомобил- свид. С. е възприел тази маневра и подробно я
описва в показанията си. Реагирането му в по- късен момент не е поради
невъзможност да възприеме своевременно маневрата, а поради невъзможност да
предвиди, че подсъдимата няма са извърши успешно приключване на маневрата, чрез
завръщане в собствената лента за движение и ще загуби контрол над управлявания
от нея автомобил. Ударът е настъпил в лентата за движение на свид. С.,
автомобилът на подсъдимата се е явявал опасност за него и движещите се по
същата лента автомобили, и е налице нарушение на чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, а
не на чл. 88 ал. 1 т. 2 от ППЗДвП.
Не се установява престъплението да е извършено
и в нарушение на правилата на чл. 42 ал. 2 т. 3 от ЗДвП. По делото липсват данни, че скоростта на
движение на автомобила на подсъдимата не е била безопасна, такова твърдение на
прави и вещото лице , изготвила АТЕ и допълнителната АТЕ. Няма данни, че
подсъдимата не би могла да извърши изпреварването за кратко време. Причина за
неприключване на тази маневра е загубата на контрол над МПС в момента на
изпреварването и то към финалната му част, а не продължителността на самата
маневра.
С оглед на
изложеното, подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по възведеното
обвинение и за настъпване на ПТП в резултат на нарушение на нормите на чл. 5,
ал.1 т.1, чл. 25, ал.1, чл. 42, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл. 88, ал1, т.2 от ППЗДвП.
От субективна
страна престъплението е осъществено по непредпазливост, при форма на вината небрежност. Подсъдимата
не е искала настъпването на вредоносните последици, не ги е и предвиждала, но е
могла и е била длъжна да ги предвиди.
Правилната
квалификация на деянието изпълва обективните и субективни признаци на състава
по чл. 343, ал. 3, б. "б", във вр. с ал. 4 от НК. Предложената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното като престъпление по
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК е некоректна. Фактическите състави
на непредпазливите престъпления по транспорта са посочени в чл. 343, ал. 1 и ал. 3 от НК, а разпоредбата на чл. 343, ал. 4 от НК е пояснителна и не съдържа
отделен фактически състав. С нея е прокаран принципа на "поглъщане"
на престъпни състави за престъпление от един и същи вид при натрупване на
квалифициращи признаци. В този смисъл е
и предписанието, дадено в т. 4, б. "е" от ППВС № 1/1983 г. За да
се изпълни изискването за правилно приложение на закона, деянието следва да
бъде квалифицирано не като престъпление
по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "а" и "б", във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК, а като престъпление по чл.
343, ал.3, пр. 3-то и пр. 4-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „в” и
б. „б”, пр.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК. В този
смисъл е и Решение № 122 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 283/2013 г.,
II н. о.
Съдът намира, че
не следва да намери приложение привилегированата норма на чл. 343 а от НК. По
делото е установена оказана от подсъдимата помощ на част от пострадалите. За
прилагане на привилегирования текст не е достатъчно оказване на помощ, а
извършване от дееца на „всичко, зависещо от него” за оказване на помощ на
пострадалите. Съдебната доктрина и практика приемат, че при повече от един
пострадали не е необходимо деецът е оказал помощ на всички, за да е налице по-
леката правна квалификация на извършеното. Но във всеки случай съдът е длъжен
да прецени дали действията на виновното лице изпълват съдържанието на
изискуемото по закон „ всичко, зависещо от него”. По делото е безспорно
установено, че са подадени четири сигнала до Национална система 112 за
конкретното ПТП. Нито един от тези сигнали не е подаден от подсъдимата, която,
също доказателствено установено, е имала мобилен телефон. Уведомяването
незабавно на органите, годни да осигурят незабавна медицинска помощ, която в
случая е била и необходима за пострадалите, е част от дължимото поведение,
включено в неконкретизираните от законодателя действия в израза „всичко,
зависещо от него за оказване на помощ”. Първоначалната помощ, оказана на
пострадал по делото е тази, която е оказана от свидетелите М., Б. и Т. на пострадалия
Д.. В този момент не се установява подсъдимата да е оказвала помощ другиму.
Действително след това се е включила активно в оказването помощ на другите
пострадали, но това не е достатъчно за приложение на по- леко квалифицирания
състав на престъплението. Ето защо, според настоящия съдебен състав оказаната
помощ следва да се има предвид като смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство, но не е достатъчна да се приеме, че изпълва съдържанието на визираното
от законодателя поведение „ всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалите”.
По вида и размера на наказанието:
Настоящият състав на съда счита, че
са налице следните смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства: младежката възраст; чистото съдебно
минало; доказателствено установеното от разпита на свид. А., че подсъдимата
тежко изживява случилото се, тъй като в резултата на виновното си поведение
губи сестра- близнак, леля, причинява сериозни здравословни проблеми на майка
си и братовчед си. Като смекчаващо отговорности обстоятелство следва да се има
предвид и оказаната от подсъдимата помощ на пострадалите.
Като отегчаващи отговорността на
дееца обстоятелства съдът взе предвид установените по делото множество пострадали лица, а за преживелите
случилото се – и множество съставомерни увреждания. Минималните изисквания за съставомерност съобр. чл. 343, ал. 4 НК
предполагат от обективна страна наличието най-малко на две пострадали лица За
приложението на по- тежко квалифицирания състав на престъплението е достатъчно
да е причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго. В случая
пострадалите лица са четири, леталния изход е настъпил за две от тях, двамата
преживели деянието пострадали са с общо пет средни телесни повреди. Този брой
на телесни увреждания и смърт, значително надвишаващ минимално необходимото за
тази именно правна квалификация, е отегчаващо отговорността на дееца
обстоятелство. Не следва да се взема предвид като такова направеното от
подсъдимата самопризнание. Същото не е последователно нейно процесуално
поведение, насочено към съдействие за установяване на обективната истина. В
хода на досъдебното производство тя е дала обяснения, в които сочи като причина
за поведението си при инкриминираните събития неправомерно поведение на друг
участник в движението. Тези й обяснения съдът не кредитира по съображения,
които изложи подробно по- горе. Следва да се отбележи, че органите на
досъдебното производство са положили значителни усилия за установяване и разпит
на множество очевидци. Именно в резултат на тези усилия тезата на подсъдимата,
поднесена в досъдебната фаза- че пред нея е спрял микробус, от който е излязло
лице и това внезапно поведение е довело до последващата отклонение на
управлявания от нея автомобил, е била проверена по правилата на НПК и отхвърлена като недостоверна. Подсъдимата А.
се е възползвала от правото си на защита чрез депозираните в хода на
досъдебното производство недостоверни
обяснения. Признанието на вината и фактите е направено пред съда, с
оглед искане за разглеждане на производството при диференцираната процедура на
глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, ако същото не е
последователно негово процесуално поведение, насочено към съдействие за
установяване на обективната истина още преди всички релевантни по делото да
факти да са установени изцяло от органите на разследването. Благоприятната
последица самопризнанието, направено като изявление едва пред съда, сезиран и
искане за провеждане на ССС, е предопределена от закона в чл. 373, ал. 2 НПК и
не може деецът двукратно да се възползва от една и съща привилегия. В този
смисъл е и задължителното за съда тълкуване на закона, дадено в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК.
За така извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание от три до десет години лишаване от свобода.
Наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства. За справедливо, съответно на установеното по
делото за деянието, дееца и целите, визирани в чл. 36 от НК настоящият съдебен
състав намира наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. С оглед провеждането на
съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371
т. 2 от НПК, съдът е задължен императивно от нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да
определи наказанието при условията на
чл. 58 а от НК. Съобразно повелята на чл. 58 а ал. 1 от НК това наказание
следва да бъде намалено с 1/3-та. Наказанието, което подсъдимата следва да изтърпи,
е три години лишаване от свобода. По делото не се установява нито многобройност
на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, нито наличието на едно,
но изключително такова, което да налага извод, че и най- лекото предвидено от
закона наказание, се явява несъразмерно тежко. При определяне на наказание в по- нисък
размер то не би постигнало нито специалната, нито генералната си
превенция.
Подсъдимата А. до момента на
постановяване на присъдата не е осъждана. Наложеното наказание лишаване от
свобода е три години. Налице са двете
формални законови предпоставки за прилагане на института на условното
осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК. Освен тях съдът счита, че са налице и
специалните предпоставки на посоченият текст. От доказателствата по делото
следва извод, че най- вече за превъзпитанието на подсъдимата, както и за
постигане на генералната превенция на наказанието, не се налага изолирането й
от обичайната семейна и социална среда в пенитенциарно заведение. И
специалната, и генералната превенция на закона могат да бъдат постигнати чрез
отлагане изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съобр. нормата на чл. 343 г от НК
подсъдимата, която притежава специалната правоспособност да управлява МПС,
следва да бъде лишена от нея, като й се наложи кумулативното наказание по чл.
37 ал. 1 т. 7 от НК- лишаване от право да управлява МПС. Срокът, за който това
наказание може да бъде наложен, съобразно константната съдебна практика по
приложението на чл. 49 ал. 2 от НК, в случая е
в рамките от три години от право до шест години лишаване от право. Съдът
намира, че в минималния размер това наказание не би постигнало целите си и
най-вече специалната цел. Съдът счита, че целите на наказанието - и генералната,
и специална, могат да бъдат постигнати с налагане на наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Вещественото
доказателство по делото - лек автомобил „Пежо”, модел 206, с рег. № ******, находящ
се на съхранение на паркинга на РУП Труд, след влизане на присъдата в сила да
бъде върнато на собственика – Е.С.А..
С оглед на постановената осъдителна присъда, на осн.
чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата Е.С.А.
следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на Бюджета на Съдебната власт, сумата
от 848.00 лв., направени по делото разноски.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: