Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна, ........... 02..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова ч.гр.дело №
578 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.437 ГПК.
Постъпила е жалба от К.Д.Д., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ Николай Георгиев,
рег.№716 на НК, по изп. д. №20197160400157 по описа
на ЧСИ, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, налагане на запор
върху банкови сметки на жалбоподателя и запор върху трудовото му
възнаграждение. Излага доводи за незаконосъобразност на извършените
изпълнителни действия, като твърди, че не дължи сумите по акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-11010-1/30.09.2017г. поради изтекла
погасителна давност. Счита принудителното изпълнение за незаконосъобразно,
поради което следва да се прекрати. Навежда и твърдения за липса на фактическо
правно основание за издаване на акта, предвид наличието на постановено решение
за прекратяване на гражданския му брак с Десислава Атанасова. Оспорва
налагането на обезпечителни мерки върху трудовото възнаграждение, поради това,
че заплаща издръжка на малолетните си деца.
Моли за отмяна на предприетите изпълнително
действия, като се вдигнат наложените запори и се задължи ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело.
Моли и за спиране на изпълнителното
производство.
Въззиваемата страна – взискател
в изпълнителния процес, уведомена, не изразява становище по жалбата.
ЧСИ е представил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК. В мотивите си, съдебният изпълнител сочи,
че жалбата е недопустима, защото е насочена срещу действия на съдебния
изпълнител, неподлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК. Евентуални счита жалбата за неоснователна.
За да се произнесе съдът съобрази следното: Изп. д. № 0197160400157 по описа на ЧИС Николай Георгиев,
рег.№716 на НК е образувано по молба на
Община Варна- Дирекция „Местни данъци“, въз основа на акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-11010-1/30.09.2017г. в полза на взискателя
срещу К.Д.Д., ЕГН **********, за заплащане на сумите:
3577,04лв. – главница, представляваща данък върху превозните средства;
764,10лв. законна лихва върху главницата ДПС за периода
30.09.2017г.-08.11.2019г.; 2400,82лв. – главница, представляваща данък върху
недвижимите имоти; 512,84лв.законна лихва върху главницата ДНИ за периода
30.09.2017г.-08.11.2019г.; 1208,71лв. главница, представляваща такса битови
отпадъци; 258,19лв.-законна лихва върху главницата ТБО за периода
30.09.2017г.-08.11.2019г.; 2178,37лв.-неолихвяеми
вземания по акт МД-АУ-11010-1/30.09.2017г.
До жалбоподателя, като длъжник е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена лично на 28.11.2019г. По делото няма
данни за постъпили плащания след уведомяване на длъжника. ЧСИ е извършил
проучване на имуществото, като след извършена справка върху установените
банкови сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение са наложени запори.
Видно от представените запорни съобщения, в същите
изрично е посочено, че запорът следва да се изпълнява при спазване на правилата
по чл.446 ГПК и не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, издръжки и други суми, които
постъпват от държавния бюджет и други несеквестируеми
средства. Банката е изпълнила запора. Работодателят е уведомил ЧСИ, че след
приспадане на данъци и осигуровки, трудовото възнаграждение на длъжника К.Д. е
в размер на 491,26лв., което е под минималната работна заплата, поради което и
удръжки и плащания по ИД не могат да бъдат направени.
Длъжникът е уведомен за наложения запор.
При така установеното, за да се произнесе
съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът има право да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказ на СИ да извърши нова оценка, отказа на СИ да спре, да
прекрати или приключи изпълнителното производство, както и постановлението за
разноски.
Доколкото от наведените в жалбата твърдения и
оплаквания за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ изпълнителни действия
по образуване на изпълнителното производство и принудително изпълнение, чрез
налагане на запори върху сметки и вземания на длъжника са незаконосъобразни
поради това, че не е налице основание за образуване на изпълнителното
производство и върху вземания от трудови възнаграждения и несеквестируеми
постъпления, съдът счита, че жалбоподателят обжалва отказ за прекратяване на
изпълнителното производство и принудително изпълнение върху несеквестируемо
имущество. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователно
по следните съображения:
Видно от представените по делото
доказателства взискателят с молбата за образуване на
изпълнителното дело е представил изпълнителен титул- влязъл в сила акт за
установяване на данъчни задължения по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК
СИ пристъпва към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение. В случая актът за установяване на публични
задължения е основанието, въз основа на което правилно и законосъобразно е
предприел действия по принудително събиране на задълженията. ЧСИ не е
компетентен да извършва проверка и да се произнася по редовността на
изпълнителния титул, напротив предявяването на изпълнителен титул задължава ЧСИ
да предприеме действия по образуване на дело и принудително събиране на
задължението, посочено в изпълнителния титул. Събирането на задълженията се
извършва по реда, предвиден в ГПК, като по отношение на СИ не са предвидени
правомощия по извършване на преценка действия за погасяване на задължението по
давност, с изключение на хипотезата по чл.433, т.8 ГПК, каквато в случая не е
налице. Споровете относно съществуването на вземането следва да се разреши от
съд в нарочно исково производство и е недопустимо да се разглежда в настоящото
производство по обжалване на действията на СИ.
В случая, не са наведи твърдения и не се
установява наличие на някое от основанията по
чл.433 ГПК за прекратяване или приключване на изпълнителното дело.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда
намира, че предприетите от ЧСИ изпълнителни действия въз основа на представения
изпълнителен титул, представляващи образуване на изпълнително дело, изпращане
на покана за изпълнение и действия по принудително изпълнение са правилни и
законосъобразни.
Неоснователни
са и възраженията за незаконосъобразност на предприетите изпълнителни действия
поради несеквестируемост на сумите, върху които е
наложен запор. Към датата на налагане на запорите по банковите сметки не са
налице данни за наличие на постъпления по тях от социални плащания или други несеквестируеми суми по смисъла на чл.444 ГПК. По отношение на сумите от трудово
възнаграждение, работодателят e уведомил
ЧСИ, че получаваното трудово възнаграждение е под минималната работна заплата,
поради което не направени удръжки и не са постъпвали суми по изпълнителното
дело. Следва да се посочи, че по смисъла на чл.444 ГПК и съгласно дадените
разяснения в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г.
на ВКС, ОСГТК., наличните суми по банковите сметки на длъжника, както и
наличните пари в брой са секвестируеми, като лицето
може да се позове на несеквестируемостта на
съответната част от тях, която съставлява социални плащания. Налагането на
запора върху банковата сметка, по която постъпват такива плащания, не ги прави
изцяло секвестируеми. Секвестируема
е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред плащане, тъй
като това са спестявания на длъжника. В случая видно от данните по делото, по
сметките на длъжника не са налице несеквестируеми суми.
Несеквестируема е сумата от 491,26лв., получавана от
длъжника като трудово възнаграждение, като удръжки от същата не са направени.
Поради изложеното обжалваните действия на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716 на НК, по изп. д. №20197160400157 по описа на ЧСИ, изразяващи се в
образуване на изпълнително производство и налагане на запор върху банкова
сметка ***ля са изцяло съобразени със закона. Жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Предвид неоснователността на жалбата, съдът
не дължи произнасяне по направеното искане за спиране на изпълнителното дело.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.Д.Д., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ Николай Георгиев,
рег.№716 на НК, по изп. д. №20197160400157 по описа
на ЧСИ, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, налагане на запор
върху банкови сметки на жалбоподателя и запор върху трудовото му
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: