Определение по дело №211/2022 на Административен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 304

 

гр. Габрово, 24.03.2023 г.

 

 

АДМИИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 211 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Постъпила е молба от ответника по делото – кмет на Община Трявна, чрез пълномощника му адвокат Г.Н., за изменение на постановеното по делото решение №5/07.02.2023 г. в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение, като се иска редуцирането им до минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Р.Ц.Д., като в указания от съда срок е постъпило становище от пълномощника му, адв. Д.Ф., в което се изразяват аргументи за недопустимост и неоснователност на молбата.

След като взе предвид становищата на страните и представените доказателства, съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от изменение на решението в частта за разноските, тъй като същите са възложени върху него. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

С постановеното по делото решение ответната страна, Община Трявна, е осъдена да заплати на жалбоподателя Р.Ц.Д. направените разноски по делото в размер на 3 430,00 лева, от които - заплатено адвокатско възнаграждение пред АС Габрово и ВАС в общ размер на 2750 лв. Възражението за прекомерност на същото, направено от пълномощника на ответника, е оставено без уважение, като е прието, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималните размери по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

В молбата се изразява несъгласие с тези мотиви, поради обстоятелството, че по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС в размер на 1500 лв. е приложима действащата към сключване на договора и изплащане на възнаграждението за процесуално представителство пред касационната инстанция редакция на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която е предвиждала минимален размер на адвокатски хонорар за дела по ЗУТ и ЗКИР в размер на 900 лв. Твърди се, че производството пред ВАС не се е отличавало с фактическа и правна сложност, тъй като не са събирани доказателства и е проведено само едно заседание. Посочва се, че процесуалният представител на жалбоподателя не се е явявал в с.з. пред АС Габрово.

Съдът констатира, че действително към момента на сключването на договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022 г. между Р. Д. и адв. Ф., с който последният се е задължил да представлява жалбоподателя пред ВАС, минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно действащата тогава редакция на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 900 лв. В ДПЗС е уговорено и съответно изплатено такова в размер на 1500 лв.

Независимо от правилността на този наведен от адв. Н. довод, съдът приема, че не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, тъй като не са налице предпоставките по чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Приложимата наредба на ВАдвС задължава адвокатите да не уговорят възнаграждения под границите на определените с наредбата минимални такива. Същевременно е безспорно, че свободата на договаряне, прогласена в ЗЗД, позволява да бъдат уговаряни и изплащани възнаграждения в по-голям от определения минимален размер. Настоящият съдебен състав счита, че делото е със средна по степен фактическа и правна сложност, а с оглед характера на производствата пред ВАС, неотносими към определянето й са непредставянето на доказателства и броя на съдебните заседания пред касационната съдебна инстанция. Съобразно трайната съдебна практика, за да бъде уважено възражение за прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение, същото следва да надвишава трикратния размер на минималното такова, определено според правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. В разглеждания случай определеният и изплатен на адв. Ф. хонорар за производството пред ВАС не надвишава трикратно минималния размер от 900 лв. и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за уважаване на направеното възражение в тази му част.

Другият ДПЗС, представен по делото, е сключен на 16.11.2022 г. и определеното с него възнаграждение е в минималния размер от 1250 лв., съгласно действащата редакция на чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г

Поради изложеното съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, а направеното в този смисъл искане се явява неоснователно.

Мотивиран от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, искането на ответника - Кмет на Община Трявна, с  пълномощник адвокат Г.Н., за изменение на решение № 5/07.02.2023 г. по адм. д. № 211/2022 г. на Административен съд Габрово в частта за разноските,  като неоснователно и недоказано.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

    СЪДИЯ:

 

/Д. Атанасов/