Р Е
Ш Е Н
И Е
N 191
гр.Русе, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N171 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.Н.Н. чрез
пълномощника адв.Д. П.-*** против решение
№2123/16.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4758/2019 г. на Русенския районен
съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава. Излагат се
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска
отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което исковете бъдат
уважени.
Ответникът по жалбата ГД
„Гранична полиция“- София счита жалбата за неоснователна по съображенията,
подробно изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
ГД „ Гранична полиция“ -
МВР-София е обжалвала същото решение в частта, с която е осъдена да заплати на П.Н.Н. сумата в размер на 1614.10 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.08.2016 г.- 31.07.2019
г. на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179 от
с.з., сумата в размер на 101.40 лв., представляваща равностойността на
ободряващи напитки, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят изцяло,
както и да й се присъдят направените разноски за производството.
П.Н.Н.
не е подал отговор на въззивната жалба по реда на
чл.263 от ГПК. В писмено становище изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска същата да се остави без уважение.
Въззивният съд като
съобразява доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално
легитимирани лица в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане.
Производството по делото
е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на обезщетение за непредоставяне на ободряващи
напитки с правно основание чл.181 от ЗМВР, за заплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 във вр.чл.179, ал.2 от с.з и иск за заплащане на обезщетение за
забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Установено е, че за
периода м. август 2016 г.- м. юни 2019 г. страните са в били служебно
правоотношение. Съгласно заповед №3282з-913/16.04.2015 г. на директора на ГДГП Н.
е бил на длъжност старши полицай / водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана
на държавната граница“ от ГПУ- Русе към РДГП-Русе при ГДГП-МВР, а от 23.07.2018
г. съгласно заповед №3282з-2090 е преназначен и встъпил в длъжност „младши оперативен
дежурен“ в ГПУ-Русе. Основните
задължения на служителя са изрично посочени в специфична длъжностната характеристика, утвърдена със
заповед №3282з-2084/19.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи. За процесният период Н. работил на 12-часови смени и с оглед
характера на работата полагал труд и
пред нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./ съгласно утвърдени графици. Съгласно
графиците служителят е положил общо 1640 часа нощен труд, който е заплатен съобразно нормативната уредба. На същият са
изцяло заплатени положените часове нощен труд без да е извършвано преобразуване
на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен труд към
дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд 474.52 часа.
На служителя е заплатено възнаграждение само за 240 ч. извънреден труд.
Паричната равностойност на часовете извънреден труд, получени след
преобразуване на нощния към дневния труд, които не са заплатени възлиза на
1614.10 лв. брутен размер или 1452.69 лв. числа сума за получаване.
За същия период
съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки
възлиза на 101.40 лв.
Установено е също, че за
процесния период на Н. съгласно заповеди на директора
на РД „ГП“-Русе му е начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за
изпълняване на специфични служебни дейности- контрол на държавната граница. Със
заповед № 4066з-1294/08.08.2018 г. е било
преустановено изплащането на това допълнително възнаграждение.
Тези факти са установени
както с признанията на страните, така и с представените писмени доказателства и
приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 1614.10 лв. брутен
размер по съображения, че за този период в действащите Наредба №8121з-592
/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, липсва правна норма,
регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент, прието е,
че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно
следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният
иск, основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото
експертиза..
Районният съд е уважил и
претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи
напитки по съображения, че работодателят не е изпълнил основно задължение и при
неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната
равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална престация.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията за сумата в размер на 959.50 лв.- допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности по съображения, че на служителя не
са му били пряко възлагани изпълнението на такива пи смисъла на пар.26а от ДР на ЗМВР.
Съобразно изхода от
спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.
При така установените
факти съдът намира жалбата на ГД „Гранична полиция“-МВР за частично основателна,
а жалбата на П.Н.Н. - неоснователна.
Обжалваното решението в
частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ е правилно.
Даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
в това число и възнаграждението за положен извънреден труд, регламентирано в чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят
по силата
на законова делегация на основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните
работи. За процесния период в
действащите Наредба №
81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата
на чл.31,ал.2 на
отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична
законова регламентация районният съд правилно
е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите
на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение,
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение
за извънреден труд. В този смисъл
е и решение № 311 от 8.11.2019 год.на
ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждение на държавни служители
от системата на МВР, но дава
принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение
на размера на иска, съдът
е съобразил установените по делото обстоятелства
относно часовете нощен труд, положени
от служителя
в процесния период и дължимото му се
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице. По тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които
съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението е неправилно в
частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична равностойност
на непредоставени на служителя ободряващи напитки.
По отношение на иска по
чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане равностойността на непредоставени
ободряващи напитки настоящата инстанция намира същия
за неоснователен.
Разпоредбата на чл.181,
ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се
осигуряват ободряващи напитки като редът и условията на предоставянето им и
тяхната стойност се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., издадена
на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР.
Безспорно е по делото,
че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има право на
тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са
му предоставени. Задължението на работодателя
е да престира в натура, като в чл.10 от
Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението на това
задължение не може да се компенсира с пари. Предвид специалната правна норма,
изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът
се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено и тази претенция като неоснователна да се
отхвърли.
Решението в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение
за изпълнение на специфични служебни дейности е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно действащата нормативна уредба условията, редът и максималните размери за изплащане
на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал.
1, т. 2- за изпълнение на специфични служебни дейности се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а конкретния размер- със заповед на съответния
ръководител.
В закона е дадена легална дефиниция на понятието „специфични служебни
дейности“. Съгласно пар.26а
от ДР на ЗМВР „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните служители по този
закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,
патрулно-постова, пожарогасителна,
спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна
дейност по чл. 17, ал.
2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности,
борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества,
конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване
на обществения ред и разследване по досъдебни производства.
Цитираната норма сочи, че за да се определи
допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР служителят следва пряко да осъществява изброените в пар.26а от ДР дейности- т.е. същите да са му пряко
възложени и/ или да следват от длъжността, която заема.
П.Н.Н. е заемал длъжността „ Младши оперативен дежурен“ като в утвърдената по надлежния ред
длъжностна характеристика не са включени нито една от горепосочените дейности.
Извод за извършването на специфични служебни дейности не може да се обоснове и
въз основа на Инструкция за организацията и реда на осъществяване на дежурство
в МВР, нито от утвърдените Вътрешни правила за организацията за осъществяване
на дежурство в МВР.
Такива дейности са му пряко възлагани с нарочни
заповеди като за периода на тяхното действие дължимото допълнително
възнаграждение е изцяло заплатено съгласно приетата по делото експертиза. Със
заповед №4066з-1294/09.08.2018 г. е преустановено заплащането на това
допълнително възнаграждение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че за процесният
период няма релевирани доказателства, които да
установяват, че на служителя пряко е възлагано изпълнението на специфични
дейности по смисъла на пар.26 от ДР на ЗМВР или
същият фактически да е извършвал такива, поради което изводът за
неоснователност на тази иск е правилен.
С оглед изхода от спора правилно
първоинстанционния съд е разпределил и отговорността
за разноските за производството по правилата на чл.78 от ГПК- съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Разноските за въззивната инстанция също следва да се определят по
правилата на чл.78 от ГПК. С оглед частичната основателност на жалбата от
ГД“ГП“-София в тежест на П.Н. следва да се възложат направените разноски за въззивното производство съобразно уважената част. Същият следва да заплати направените от
противната страна разноски в размер на 50 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1863/08.11.2019
г., постановено по гр.д.№ 3601/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с
която ГД „Гранична полиция“-МВР-София е осъдена да заплати на П.Н. *** сумата в размер на 101.40 лв., представляваща парична
равностойност на непредоставени ободряващи напитки и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Н.
*** против ГД „Гранична полиция“-МВР-София иск за сумата в размер на 101.40 лв.,
представляваща парична равностойност на непредоставени ободряващи напитки като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Н. *** да заплати на ГД „ГП“-МВР-София сумата в размер
на 50 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията- докладчик Мария Велкова:
Считам решението в
частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ за неправилно.
Страните по делото са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ,
така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и
НСОРЗ.
ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична
законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат
за положен извънреден труд- чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният
период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР е регламентирана в
чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з.,
както и в Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016
г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР,
както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и
на НСОРЗ. / в т.см. и решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г.,
ІІІ ГО/.
Неправилно е прието, че
е налице непълнота в специалната уредба, поради което на служителя се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по
правилата на НСОРЗ.
Непълнота в закона е
налице при липса на специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай
няма. За положения от служителите в системата на МВР извънреден труд и нощен труд са налице специални нормативни
актове, които регулират правоотношенията между страните по делото и в
съответствие с тях на служителя е заплатен изцяло положения от него нощен труд.
НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ. В чл.2 от нея е очертано
приложното й поле като същата е неприложима дори за работещите по трудово
правоотношение в администрация- чл.2, ал.3. НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
изрична специална правна уредба.
Претенцията на служителя
за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от
него нощен труд като работещ на смени по
правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да
намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е
изцяло неоснователна.