РЕШЕНИЕ №
гр.София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 7896
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжниците по изпълнението Ч.Н.Д. и Л.К.В. срещу отказ от
10.04.2019 г. за прекратяване на изп. дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ – С.Я.,
с рег. № 844 КЧСИ, с район на действие - СГС, постановен във връзка с отправена
молба, основана на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В
жалбата се излагат доводи, че ЧСИ С.Я. неоснователно е отказал да прекрати
изпълнителното производство с оглед бездействието на взискателите да поискат
извършването на изпълнителни действия продължило повече от две години.
Изпълнителното производство било спряно по силата на обезпечителна заповед,
издадена по гр. д. № 10452/2005 г., което производство приключило на 11.07.2011
г., като за взискателите през периода 2011 г. – 2017 г. не била налице законова
пречка да поискат възобновяване на производството. Производството по отношение
на длъжника В. пък било спряно с обезпечителна заповед, отменена от САС на
17.10.2013 г., като взискателите бездействали до 17.10.2015 г., така изтекъл
двугодишния срок и възникнало основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
С
оглед съществувалата за взискателите възможност да инициират отмяна на
постановените обезпечителни заповеди и тяхното бездействие да сторят това,
обсловило непредприемане на изпълнителни действия през законоустановения срок
от две години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнението било
перемирано и съдебният изпълнител следвало да го прекрати. Затова се иска
постановяване на решение за отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното
производство.
С
молба от 19.06.2019 г. длъжникът Д. е направил искане за спиране на настоящото
производство до решаване на спора, предмет на гр. дело № 4659/2019 г. на СРС, с
предмет установяване несъществуването на ипотечно право, поради погасяване на
вземането по давност. Това искане е неоснователно, тъй като настоящото
производство има за предмет процесуалната законосъобразност на обжалваното
действие на ЧСИ Я., докато спорът по соченото като обуславящо съдебно
производство касае материалната законосъобразност на съдебното изпълнение.
В
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателите Г.В.и В.Г.са депозирали отговор на
жалбата, в който я считат за неоснователна – при спряно принудително изпълнение
перемционният срок, на който длъжниците се позовавали нямало как да тече.
В
срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я. е изложил мотиви, че подадената от длъжниците
жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като при спряно
принудително изпълнение никакви изпълнителни действия не било възможно да бъдат
извършвани и съответно сроковете също спирали да текат.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Страните
не спорят по осъществените факти. Спорни са правните последици при спиране на
изпълнителното производство относно приложението на хипотезата на чл. 433, ал1,
т. 8 ГПК.
По
молба от 02.12.2005 г. на В.П.Г.и Г.М.В.и въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 15.11.2005 г. по гр. д. № 09725/2005 г. по описа на СРС, 76 състав,
срещу Л.К.В. и Ч.Н.Д. е образувано изпълнително дело № 258/2005 г. по описа на съдебен
изпълнител при СРС, като е поискано налагането на възбрана върху недвижим имот,
находящ се на ул. „******в гр. София, собственост на Ч.Н.Д.. С последваща молба
е поискано налагането на възбрана и върху поземлен имот, находящ се в гр.
София, район „Витоша“, собственост на Л.К.В., като наложените възбрани са
вписани в Агенция по вписванията при СРС на 09.12.2005 г..
На
28.01.2006 г. длъжниците Л.К.В. и Ч.Н.Д. получили призовка за доброволно
изпълнение, съответно и призовка за принудително изпълнение, в която е отразено
и насрочването на опис на възбранените имоти, който следвало да се състои на
07.02.2006 г..
На
31.01.2006 г. длъжникът Ч.Н.Д. обективирал искане до съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, като приложил искова молба от
30.06.2005 г., по която било образувано гр. д. 10452/2005 г. по описа на СРС, с
предмет заличаване на вписаната договорна ипотека върху апартамент № 4, с
адрес: гр. София, ул. „******, обезпечаваща вземането, предмет на
изпълнителното производство, тъй като дългът бил погасен от трето лице. С молба
от 14.02.2006 г. длъжникът Д. представил и обезпечителна заповед, с която било допуснато
обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнителното производство по
изп. дело № 2581/2005 г. на съдебен изпълнител при СИС, но само по отношение на
недвижимия имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „******,
собственост на Ч.Н.Д..
В
хода на принудителното изпълнение, на 07.02.2006 г. е наложена възбрана върху
апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул. „******, собственост на Л.К.В..
Длъжникът
Л.К.В. представила на 20.04.2006 г. на съдебния изпълнител определение по гр. д.
№ 35/2006 г. по описа на РС - Брезник, с което е допуснато обезпечение чрез
спиране на изпълнителното производство, при условие, че бъде внесена
определената гаранция. Обезпечителна заповед обаче не е представена.
Обезпечителна заповед, издадена по гр. д. 2279/2006 г. по описа на РС – Перник
за спиране на изпълнението е представена на 15.02.2007 г., но на 17.05.2007 г.
взискателят Г.М.В.е представил определение по възз. гр. д. № 424/2007 г. по описа
на ОС - Перник, с което допуснатото обезпечение е отменено.
С
молба от 10.01.2007 г. взискателите поискали насрочването на опис на апартамент
№ 18, находящ се на ул. „******, собственост на Л.К.В.. ЧСИ Л., на която
изпълнителното производство е прехвърлено по искане на взискателите, отложила
насрочения опис, с оглед представена на 28.05.2007
г. от Л.К.В. обезпечителна заповед, издадена по гр. д. 1314/2007 по описа на РС
– Шумен за спиране на изпълнителното производство.
На
01.04.2008 г. от взискателите е направено искане изпълнителното дело да бъде
възложено на ЧСИ С.Я., при който същото е продължило под № 20088440400218.
С
молба от 28.07.2008 г. взискателите поискали изпълнението да се насочи върху
апартамент № 18, находящ се на ул. „******, собственост на Л.К.В., предвид постановено
определение по възз. гр. д. № 489/2007 г. по описа на ОС – Шумен, с което е
обезсилена обезпечителната заповед, издадена от РС – Шумен.
Длъжникът
Л.К.В. от своя страна депозирала на 08.10.2008 г. нова обезпечителна заповед,
издадена по гр. д. 2383/2007 г. по описа на РС – Велико Търново за спиране на
изпълнителното производство, като с молба от 13.01.2009 г. взискателите отново
обективирали искането за извършване на опис на апартамент № 18, тъй като с
определение по ч. гр. д. 2383/2007 по описа на ОС – Велико Търново,
определението на РС – Велико Търново за спиране на изпълнението било отменено.
На
датата на насрочения опис на апартамент № 18 - 30.03.2009 г., длъжникът Л.К.В. представила поредната обезпечителна
заповед за спиране на изпълнителното производство, издадена по гр. д.
10744/2007 по описа на СРС, поради което ЧСИ С.Я. с разпореждане постановил
спиране на производството.
Предвид
постановено определение по ч. гр. д. № 938/2008 г. на СГС, с което е отменена
наложената обезпечителна мярка и издадената обезпечителна заповед е обезсилена,
взискателите отново обективират искане за насрочването на опис на апартамент №
18, находящ се на ул. „******, собственост на Л.К.В., както и на възбранения поземлен
имот, находящ се в гр. София.
Длъжникът
Л.К.В. обаче депозира молба на 10.09.2010 г., с която иска да се отмени
насоченото принудително изпълнение срещу апартамент № 18, тъй като същият бил
несеквестируем по смисъла на ГПК. Молбата е уважена от ЧСИ Я. с разпореждане от
13.09.2010 г..
Така
на 13.09.2010 г. е извършен опис на поземлен имот, находящ се в гр. София, район
Витоша, собственост на Л.К.В., при който е установено наличието на постройка,
поради което на 14.09.2010 г. взискателят Г.В.претендира продължаване на
принудителното изпълнение по отношение на апартамент № 18, който не представлява
несеквестируемо имущество.
На 21.10.2010 г. длъжникът Л.К.В. депозирала нова обезпечителна
заповед, издадена по гр. д. № 3105/2009 г. по описа на СГС, за спиране на
изпълнителното производство, а с молба
от 10.12.2010 г. поискала и неговото прекратяване, понеже принудително
събираното вземане било погасено по давност.
С
молба от 04.06.2012 г. взискателят Г.В.поискал налагането на запор върху
внесена по сметка на СРС гаранция в размер на 2000 лева, но тъй като се
констатирано, че сумата не е постъпила по сметки на СРС, на 21.08.2012 г.
взискателите поискали налагане на запор върху банковите сметки на длъжнците.
На
11.08.2016 г. взискателят Г.В.поискал възобновяване на изпълнителното дело по
отношение на длъжника Ч.Д., тъй като гр. д. № 11878/2010 г. било прекратено,
включително като бъде извършена нова оценка и се насрочи публична продан на апартамент
№ 4, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******.
С молба от 08.02.2018 г. от процесуалния представител на
взискателите е
представено определение от 21.11.2017 г. по гр. д. 10452/2005 г., с което е
отменено допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнително производство №
2581/2005 г. по описа на СИС при СРС и е обезсилена издадената обезпечителна заповед,
предвид на което е направено искане за възобновяване на производството по
отношение на Ч.Д..
С разпореждане от 02.07.2018 г. ЧСИ С.Я. възобновил
производството по отношение на Ч.Д., а с разпореждане
от 05.07.2018 г. наложил запори върху банковите сметки на длъжниците, като на
19.07.2018 г. са изпратени запорни съобщения до всички банки, в които Ч.Д. имал
открити банкови сметки, съгласно постъпила справка от БНБ.
С молба от 26.07.2018 г. длъжникът Ч.Д.
поискал отмяна на всички изпълнителни действия, извършени след 15.10.2010 г.,
тъй като производството по изпълнителното дело било спряно въз основа на
обезпечителна заповед, издадена по гр. д. 3105/2009 г. на СГС не само по
отношение на длъжника Л.В., но и в цялост.
С разпореждане от 30.07.2018 г. молбата е оставена без уважение. В
резултат на връчено на 14.08.2018 г. съобщение за възобновяване на
изпълнителното производство следва нова молба на длъжника Ч.Д. от 23.08.2018 г.,
в която е обективирано същото искане, която отново е оставена без уважение.
От
своя страна взискателят Г.В.с молба от 11.09.2018 г. представил определение на САС
по въззивно частно гр. дело № 3423/2013 г. с което е обезсилена издадената в полза на
Л.В. по гр. д. 3105/2009 г. по описа на СГС обезпечителна заповед, с която е
допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнителното производство.
Следват нови изпълнителни действия, изразени в налагане на запор върху
внесената по сметка на СРС гаранция по
гр. д. № 10452/2005 г. в размер на 8 000 лева и насрочване на публична
продан на недвижимия имот, представляващ апартамент № 4, която да се проведе в
периода от 16.05.2019 г. до 16.06.2019 г..
Длъжникът
Ч.Д. на 05.04.2019 г. депозира молба за прекратяване на производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непредприемане на изпълнителни
действия от страна на взискателите в продължение на 2 години. С разпореждане от
10.04.2019 г. молбата на Ч.Д. е оставена без уважение, за което длъжникът е
уведомен на същата дата по телефона, съответно на 16.04.2019 г. е подадена
жалба от длъжниците Ч.Д. и Л.В., предмет на настоящото производство, която е
депозирана в срок и от тази гледна точка е процесуално допустима.
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за
ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното
производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по
изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално
легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата
на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране
отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за
законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат,
се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според
чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния
изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено.
Действително, длъжникът Л.В. не е
сезирала съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, но това
не я лишава от правен интерес да оспори постановения отказ, тъй като същият
засяга правната й сфера, още повече, че в молбата на длъжника Д. са развити
съображения за настъпила перемция на изпълнението по отношение на нея. От друга
страна съдебният изпълнител разполага с правомощието и служебно да прекрати
производството при осъществяване на някоя от предвидените в чл. 433 ГПК
хипотези, без да е нарочно сезиран с молба. Това означава, че процесуалната
допустимост на жалба на длъжника срещу отказ за прекратяване на изпълнителното
производство не се обуславя от наличието на депозирана молба за това от
длъжника.
Разгледана
по същество жалбата на длъжниците е неоснователна.
В
чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е
бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на
дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение.
Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от
кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години)
бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на
съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.
Прекратяването на производстввото настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок,
като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.
Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н.
В
случая изложената фактология на развитие на изпълнителното производство сочи на
изключителна процесуална активност, проявена от взискателите, които няма как да
бъдат санкционирани с перемция.
Всъщност
в жалбата длъжниците не оспорват факта на постановено спиране на изпълнителното
производство, но твърдят, че взискателите е следвало да поискат отмяна на
допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението. С представянето на
обезпечителните заповеди изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, като
взискателите нямат процесуалното задължение да предприемат действия за отмяна
на допуснатите обезпечения, затова и процесуалното им бездействие в тази насока
е изцяло ирелевантно за развитието на изпълнителното производство. То е спряно
и до възобновяването му никакви изпълнителни действия не биха могли да бъдат
извършвани, съответно непоискването на такива от страна на взискателите не
поражда никакви правни последици. Перемирането на изпълнението е санкция за
процесуално бездействие, но само когато предприемането на изпълнителни действия
е допустимо.
При
спряно изпълнително производство предприемането на изпълнителни действия е
недопустимо. Затова и бездействието на взискателите не се субсимира под
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Още повече, че съгласно чл. 61 ГПК при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли
още срокове. Това означава, че изтеклият срок от спирането спирането до
възобновяването на изпълнителното производсдтво не може да се взема предвид при
изчисляване на периода по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този срок би започнал да
тече след възобновяване на спряното изпълнително производство, но предвид
процесуалната активност на взискателите не е налице период от време на тяхно
бездействие, който да обуслови настъпило прекратяване на изпълнителното
производство.
Това
обуславя еднозначен и категоричен извод за неоснователност на жалбата срещу
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като тази хипотеза въобще не е
осъществена.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците по изпълнението Ч.Н.Д. и Л.К.В. срещу
разпореждане от 10.04.2019 г на ЧСИ – С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с район на
действие – СГС, с което отказано прекратяване на изпълнително дело №
20088440400218 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.