№ 440
гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110103955 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е поставено решение от 17.01.2023 г., с което е признато за установено по
предявените от „.................“ ЕАД, ЕИК .............. срещу С. Л. М.-Х., с ЕГН: **********
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. М.-Х. дължи на
„.................“ ЕАД следните вземания: сумата от 122,87 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
имот с адрес: .................., с абонатен № 066980, сумата от 2,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
14.08.2018 г. и сумата от 20,34 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г.
до окончателното им погасяване, за които вземания срещу наследодателката на ответницата
– В.С.Р. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.09.2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, като исковете са
отхвърлени за разликата над уважения размер от 122,87 лева до пълния предявен размер от
143,27 лева или за сумата от 20,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г., за разликата над уважения размер от 2,95 лева до
пълния предявен размер от 6,80 лева или за сумата от 3,85 лева, представляваща
обезщетение за забава върху стойността на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
14.08.2018 г. и изцяло за сумата от 3,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 14.08.2018 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 22.02.2023 г. от
ответницата С. Л. М.-Х., уточнена с молба от 16.03.2023 г., с искане за отмяната му.
С разпореждане от 04.03.2023 г. въззивната жалба е оставена без движение с указания
до ответницата по реда на чл. 262 ГПК, в т.ч. за представяне доказателство за внесена по
1
сметка на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в
размер на сумата от 50 лева (определена на основание чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
В срока за изпълнение на указанията, с молба от 16.03.2023 г. ответницата е направила
искане за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса поради
липсата на достатъчно доходи.
С определение от 07.07.2023 г., по изложените в същото съображения, искането на
ответницата по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение. Определението, като неоспорено
от ответната страна, е влязло в законна сила.
С ново разпореждане от 05.09.2023 г. съдът е указал на ответницата в едноседмичен
срок да представи доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на сумата от 50 лева, като в противен случай въззивната жалба ще бъде
върната.
Съобщението с препис от разпореждането е получено от ответницата на 27.09.2023 г.,
като в указания срок, същата не е представила доказателство за изпълнение на указанията.
Междувременно с нова молба от 05.10.2023 г. С. М. е направила ново искане за
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, което искане е оставено
без разглеждане с разпореждане на съда от 14.10.2023 г. В последното съдът е изложил
съображения, че с определението от 07.07.2023 г. е оставено без уважение искането на
ответницата С. М.-Х. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна за въззивно
обжалване. Препис от определението е връчен на ответницата и молителка по искането по
чл. 83, ал. 2 ГПК на 31.07.2023 г., като в указания й срок същата не е подала частна жалба,
поради което това определение е влязло в законна сила. Предвид това, съдът е приел, че
искането с молбата от 05.10.2023 г. отново за освобождаване от внасяне на държавна такса
за въззивно обжалване е насочено към преразглеждане по същество на искане, по което
съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила акт, поради което е оставил същото без
разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК представянето на
доказателство за внесена държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното
решение, е условие за редовността на въззивната жалба.
Съдът намира, че неизпълнението от страна на ответницата С. М. на указанието на
съда за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадената от нея въззивна
жалба, въпреки двукратно дадената възможност за това, е основание за нейното връщане, за
които неблагоприятни правни последици ответницата е била предупредена с
разпореждането от 05.09.2023 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 49686/22.02.2023 г., уточнена с молба с вх. №
73780/16.03.2023 г., подадени от ответницата С. Л. М.-Х., срещу постановеното по
настоящото дело Решение № 768/17.01.2023 г. с искане за отмяната му.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от получаването на препис от ответницата.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ответницата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3