№ 32
гр. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. Н. от гр.С. против електронен фиш серия К № *******,
издаден от ОДМВР-С., с който на Н. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лв. във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. С жалбата, подадена чрез
пълномощника адв.Е.А. от САК, се оспорва електронния фиш като незаконосъобразен и
постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
липсва задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш – „място на
нарушението“, тъй като единственото местоположение, което е посочено е „обл.С. по ПП I-6
– М. км 179+158 с посока гр.П.“, но не ставало ясно дали това е точното място на
нарушението и дали това е посоката на движение на автомобила или това е мястото, където
е било позиционирано техническото средство и това е контролираната от него посока.
Предвид това извършеното нарушение не било конкретизирано и индивидуализирано.
Жалбоподателят счита още, че в настоящия случай не могла да се направи преценка дали
техническото средство е било разположено така, че да извърши измерване след като МПС
вече е навлязло в зоната за ограничение на скоростта. На следващо място се сочи, че
измерената скорост, посочена в електронния фиш е недоказана. В настоящия случай не била
посочена скоростта, която е отчел уредът, а само тази след приспадане на толеранса от – 3%.
Липсата на данни относно това каква точно скорост е отчел уредът поставяла в
невъзможност жалбоподателят, а и съда да преценят дали правилно са изчислени тези 3%
толеранс и дали правилно са приспаднати. Посочено е, че правото на защита на
жалбоподателя е засегнато с особен интензитет поради липсата на сигурна установеност на
действителната скорост на МПС и на недоказаност на посочената такава в обжалвания
1
електронен фиш. В жалбата се сочи още, че не може да се установи дали уредът е бил
насочен в контролираната посока или радарът е бил разположен и насочен в посока обратна
на контролираната. В процесния случай, при тежест на доказване, лежаща върху
административнонаказващия орган, липсвали каквито и да е доказателства да е съставен
Протокол по чл.10 от Наредба № ********** от 12 май 2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от МВР. Съставянето на такъв протокол според
жалбоподателя е задължително, независимо дали устройството е стационарно или мобилно,
но в случая това изискване не било спазено. Като допълнителни доводи в жалбата са
посочени следните: техническото средство е неизправно, не е минало преглед за техническа
изправност, а служителите на реда, които са го ползвали, не притежавали нужната
компетентност и не били преминали през курс за обучение с подобна техника, поради което
и техническото средство не е ползвано от тях правилно. С оглед всичко изложено, се иска от
съда да отмени обжалвания електронен фиш.
При разглеждане на делото жалбоподателят А. Г. Н. не се явява и не изпраща свой
представител. Депозирани са 2 бр. писмени молби от пълномощника на жалбоподателя-
адв.А.. В тях е взето становище по съществото на делото, като е посочено, че наказващият
орган, чиято е доказателствената тежест да докаже, че е провел законосъобразна процедура,
не е ангажирал нужните доказателства в тази насока. Липсвал протокол по чл.10 от Наредба
№ ********** от 12 май 2015г. на МВР. Нямало доказателство, че на посоченото място с
пътен знак е въведено ограничение на скоростта и се оспорва такъв да е бил наличен на
процесната дата- 01.12.2019г. В преписката се съдържала снимка, от която обаче не бил
видим регистрационният номер на автомобила, поради което недоказано се явявало, че
именно автомобила на А.Н. е заснет от техническото средство. Освен това, от приложените
документи относно устройството не се установявало същото да е валидно за експлоатация
към датата на твърдяното нарушение, тъй като видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, същото било със срок на валидност до 06.10.2019г.,
следователно същият е изтекъл около 2 месеца преди нарушението. Иска се от съда да
отмени изцяло обжалвания електронен фиш и да присъди сторените в производството
разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР-С. и РП-П., редовно и своевременно призовани, не
ангажират свои представители по делото. От ОДМВР-С. са депозирали писмена защита, в
която сочат, че оспорват жалбата, подадена от А. Г. Н. и молят същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана, а обжалвания електронен фиш- да бъде
потвърден. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2019 г. в 10:00 часа, по ПП I-6, в района на с. М., 179+158 км., с посока към
2
гр. П., при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч извън населено
място, се е движил автомобил с рег. № **********, със скорост 100 км/ч. Автомобилът е
собственост на А. Г. Н.. Нарушението е установено и заснето със стационарно
автоматизирано техническо средство № **********. За установеното и заснето превишение
на разрешената скорост е издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя А.
Г. Н. е наложена глоба в размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К №*******, издаден от
ОДМВР-С. /л.10 от делото/ и фотоснимка на нарушението /л.17 от делото/; справка за МПС
от база данни на КАТ /л.18 от делото/; протокол №**********/*********г. от проверка на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения /л.11
от делото/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009 г.
/л.12 от делото/; 2бр. заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г. /л.13-16 от
делото/; справка от системата на с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР-С. за издадени
електронни фишове /л.19 от делото/; писмо изх. №11-00-296/12.04.21г. от Областно пътно
управление С. /л.40 от делото/.
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя А. Г. Н. е
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на фотоснимка от
система за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване
на фиша, със серия на фиша К № ******* и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е
отразено, че на 01.12.2019г. в 10.00 ч. на ПП-I-6 - М., посока към гр. П., с МПС –
„*********“, рег. № ********* е извършено нарушение за скорост, констатирано и заснето с
автоматизирано техническо средство №**********, като при разрешена скорост от 60
км/час, за автомобила е установена такава от 97 км/час и превишение на скоростта от 37
км/час. Във фиша е посочено също, че собственик на автомобила, на когото е регистрирано
МПС-то, е А. Г. Н., който е визиран и като извършител на описаното деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. За това нарушение,
на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2 т.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена санкция
„Глоба“ в размер на 300.00лв.
Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка, в която са посочени
същите данни за дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. №
**********, местонарушението, данни за констатираната скорост и превишение на
скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е
посочено, че измерената скорост за автомобила е 100 км/час. Тук следва да се посочи,
противно на твърдението в жалбата за неразличимост на регистрационния номер на заснетия
автомобил, че на самата разпечатка-фотоснимка действително се вижда, че е заснет
процесният автомобил- лек автомобил „*********“, с разграничим регистрационен номер,
така както е описан в електронния фиш. На фотоснимката като дата на създаване е посочена
27.04.2020г., а като обработващ: ОДМВР „С.“, с-р „Пътна полиция“.
3
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за
МПС, от където е видно, че заснетият в нарушение автомобил с рег. №********** е
регистриран като собственост на А. Г. Н. от 2017г.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост
на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „***************“,
по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на сертификата за
техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението му - 06.10.2009 г.
От удостоверението се установява, че срокът на удостоверението в действителност е изтекъл
преди датата на нарушението, поради което се внася съмнение дали автоматизираното
техническо средство, с което е заснето нарушението, е одобрен тип средство за измерване
след 06.10.2019г.
Видно от приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“
към БИМ от дата 21.06.2019 г. за проверка на стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, идент. №**********, тип
„***************“, монтирана при с.М., извършената проверка е „последваща, след
ремонт“ и е установила, че техническото средство за видеоконтрол съответства на
метрологичните изисквания. В протокола е посочено, че грешката, която дава техническото
средство е +/- 3 км до 100 км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч. Посочено е още, че обхвата на
измерване на скоростта на техническото средство е от 10 км/ч до 250 км/ч, а работната
температура от -25 до +65 градуса по Целзий.
Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- С.
схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.М. от 178+000 до 180+000 км.
От Областно пътно управление – С. са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на Път I-6 С.-Бургас, с.М., бензиностанция
„М.“, в посока от гр.П. към гр.С. има поставени знаци на км 179+560 в ляво, както следва:
пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от указаната“, в случая 60
км/ч и пътен знак Т2 „Дължина на действие на пътен знак В26“, в случая 1000 м.
Представената информация е за посока- обратна на посоката, в която е заснет да се движи
процесния автомобил с рег. № **********, поради което информацията не е полезна за
изводите по делото.
По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са
Заповед №***************г. (за утвърждаване на образци) и Заповед №
******************г. (за изменение и допълнение на Заповед №***************г.).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30,08.2016г., кореспондира с процесния
електронен фиш, чиято отмяна се иска.
В представената справка от системата на ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ е посочено,
4
че електронен фиш серия К № ******* е съставен на 04.06.2020г. и е връчен на наказаното
лице на 04.03.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – А. Г.
Н., който е установен и като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Според представената справка от системата на ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ А. Г.
Н. е получил електронен фиш серия К №******* на дата 04.03.2021 г., като видно от
поставения на жалбата вх. номер, тя е депозирана на 18.03.2021г. В този смисъл жалбата е
допустима, като депозирана в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДВП от правоимащо лице, а
именно: лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния
електронен фиш – А. Г. Н..
Разсъжденията в жалбата по отношение на съдържанието на електронния фиш и
евентуалната липса на „място на нарушението“ не се споделят от съда.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП- данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Посоченото във
фиша – „обл. С. по ПП I-6 – М. км 179+158 с посока гр.П.“ представлява „място на
нарушението“, като няма основание да се счита, че това е мястото на разположение на
техническото средство, нито има необходимост последното да се посочва, тъй като това е
технически въпрос. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец, което е
гаранция за неговата законосъобразност и пълнота. Самият фиш представлява типизиран
документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство). Следва да се отбележи,
че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са
дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, която
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и
формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на
нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване на относимите скорости -
разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената
5
стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото
за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено.
Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на физическия
издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател.
Наведено е в жалбата и възражение и за липса на Протокол по чл.10 от Наредба №
********** от 12 май 2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Според
тази подзаконова разпоредба „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.“ В настоящия случай се установява, че използваното
автоматизирано техническо средство е „стационарно“, поради което съставянето на такъв
протокол не е било необходимо и този довод за незаконосъобразност на електронния фиш е
неоснователен.
Доколкото се установи, че видео-радарната система е „стационарна“, то безпредметно
е да се изследва дали служителите, които са ползвали техническото средство, имат нужната
компетентност, доколкото то не е управлявано от служители на МВР, а следва
автоматизиран процес на заснемане.
Основателни са обаче две от възраженията, наведени от жалбоподателя. Напълно
правилно пълномощникът на жалбоподателят е забелязал, че представеното „удостоверение
за одобрен тип средство за измерване“ № 09.10.4823, касаещо стационарната видео-радарна
система, заснела нарушението, е изтекло на 06.10.2019г. В този смисъл, административно –
наказващият орган не е провел пълно и главно доказване на факта, че автоматизирано
техническо средство, което в случая е стационарна камера с радар от типа
„***************“, представлява одобрен тип средство за измерване. В този смисъл, съдът
не може да счете за доказано, че това АТС е годно да извършва заснемане на нарушения по
ЗДвП.
На следващо място, жалбоподателят е посочил, че на твърдяното в електронния фиш
място- обл.С. по ПП I-6 – М. км 179+158 не е бил разположен, нито видим пътен знак В-26,
който да е въвеждал ограничение на скоростта от 60 км/ч. Въпреки, че и това обстоятелство
е в доказателствена тежест на административнонаказващият орган, той не е ангажирал
никакви доказателства в тази връзка. Съдът е ползвал възможността за служебно събиране
на доказателства и е изискал справка от ОПУ-С., от където обаче са представили
информация, която касае посока на движение, срещуположна на процесната, поради което
получената информация няма нужната доказателствена стойност и остава недоказан фактът
дали е имало действително поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до
60 км/ч. Този факт е част от фактическата обстановка, която наказващият орган следваше да
установи с допустими доказателства, по несъмнен начин, тъй като именно ограничението на
6
скоростта е предпоставката, довела до квалификация на нарушението като такова.
Съдът констатира служебно обстоятелство, което не е наведено като довод в жалбата,
но е съществено за крайния извод дали електронният фиш е законосъобразен. Съдът е
категоричен, че в съдебен процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш,
датата на издаването му следва да бъде установена (макар да не е въведена като реквизит на
електронния фиш), доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по
чл.34, ал.1 ЗАНН. В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото,
намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани
давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и
1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява
възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява
неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е
опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по
правното си действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/,
т.е. няма как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този
смисъл съдът дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34,
ал.1 ЗАНН. В настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден
електронният фиш – въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, е
представила справка от своята служебна система, където е отразено, че фишът е съставен на
04.06.2020г. От снимката, отразяваща нарушението пък се установява, че тя е създадена на
27.04.2020г. Снимката е приложение към електронният фиш и би следвало да се издават
едновременно. Независимо обаче дали електронният фиш е издаден едновременно със
снимката на 27.04.2020г. или както е отразено в справката от електронната система на с-р
„Пътна полиция“ към ОДМВР-С. – на 04.06.2020г., изминалият период от време между
датата на нарушението – 01.12.2019г. и датата на издаване на електронния фиш, са изминали
повече от 3 месеца. Както вече бе посочено, законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква
да не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в
случая електронен фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е
изтекла една година от извършване на нарушителя. Следва да се счете, че нарушителят е
могъл да бъде открит/установен още към датата на заснемане на нарушението посредством
справка в полицейските масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил. Поради това 3-
месечният срок е започнал да тече още от датата на самото нарушение и е изтекъл на
01.03.2020г. Електронният фиш обаче е издаден в по-късен момент /или на 27.04.2020г. или
на 04.06.2020г./, към който момент 3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя
е бил вече изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане
на давностния срок противоречи на императивна правна норма. С изтичането на давностния
срок контролният орган – ОДМВР-С. /част от държавната структура/ е загубил
възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението. Издаването на
електронния фиш извън законоустановения давностен срок е абсолютно основание за
7
отмяната му /така и Решение от 27.01.2020г. по КАНД №475 по описа за 2019г. на
Старозагорски административен съд/.
С оглед на горното, обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна като
незаконосъобразно издаден.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от
13.05.2020 г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по
АПК. В случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплащането на
което са представени доказателства и което съответства на минималното възнаграждение по
чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
относно административни дела, поради което съдът следва да уважи направеното искане за
присъждане на разноски.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.1, предл.3
ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ******* на
ОДМВР С., с който на А. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 812П, ет.1, ап.1,
за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „Г.М.“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Н., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № 812П, ет.1, ап.1 сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8