ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.07.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 788 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на директора на РЗИ – Русе, чрез
процесуалния му представител, за изменение на постановеното по делото решение №
23/17.06.2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на заплатеното от
ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева. Излагат се
съображения, че заплащането на възнаграждението не е било оспорвано от
жалбоподателката. Представя се бюджетно платежно нареждане, с което ответникът
на жалбата превел по банковата сметка на процесуалния си представител – адв.Б.М.
от РАК, сумата от 560 лева.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК жалбоподателката и ответница по молбата – Я.К.К., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че в хода на съдебното производство не са били представени никакви доказателства за извършеното плащане по банкова сметка ***, а от представеното едва с молбата бюджетно платежно нареждане, което било нечетливо и без дата, не се установявало обстоятелството сумата от 560 лева да е постъпила по банковата сметка на процесуалния представител на ответника по жалбата. Моли съда да постанови определение, с което да отхвърли молбата като неоснователна.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК вр.чл.211, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирана страна,
при наличие на правен интерес, при представен списък на разноските (л.74 от
делото, вж. т.9 и т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), поради което е допустимо. Разгледано по същество,
то се явява неоснователно.
В мотивите към решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът е изложил подробни съображения защо счита за
недоказано плащането на договорения между ответника по жалбата и пълномощника
му адвокатски хонорар. От приложения по делото (на л.18) договор за правна
помощ и съдействие № 0165527 от 19.12.2019 г. е видно, че страните по договора
- РЗИ – Русе и адв.Б.М. *** са договорили възнаграждение за представляващия
адвокат в размер на 560 лева като същата сума е посочена като платена по нейната
сметка. Както съдът е посочил, според задължителната съдебна практика (т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), когато
плащането е станало по банков път, в тежест на страната, претендираща
възстановяване на направените разноски, е да представи съответните преводни
нареждания и/или банкови извлечения, доказващи извършен банков превод на
договореното възнаграждение. Посочено е, че договорът за правна помощ се явява
доказателство за платените по него суми и има характера на разписка,
удостоверяваща извършеното плащане, само когато плащането е в брой.
Следва да се посочи, че крайният срок за събиране на
доказателствата по делото, включително тези за направените разноски, е до
приключване на съдебното дирене – чл.149, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Във
фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и
събирането на доказателства вече е приключило (арг. от т.11 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Още
по-малко доказателства за направените деловодни разноски могат да бъдат
представяни за първи път едва с молбата за изменение на решението в частта за
разноските, т.е. след постановяване на съдебния акт, с който съдът е длъжен да
се произнесе и по този въпрос – арг. от чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК. След
като ответникът по жалбата не е представил писменото доказателство – бюджетното
платежно нареждане, своевременно, то последният следва да понесе последиците от
своя процесуален пропуск, Те се изразяват в това, че несвоевременно
представеното доказателство за разноските не следва да бъде вземано предвид - чл.64,
ал.1 от ГПК.
Освен несвоевременно представено, това писмено
доказателство, както сочи и процесуалният представител на жалбоподателката,
само по себе си не установява извършеното плащане на адвокатското
възнаграждение.
Предвид уговорения в договора за правна защита и
съдействие начин на плащане (чрез превод по банкова сметка), ***.75, ал.3 от
ЗЗД. Според тази разпоредба, когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. Това
обстоятелство обикновено се установява с извлечение от банковата сметка на
адвоката, от което да е видно, че наредената сума е постъпила по неговата
сметка, каквито доказателства в случая липсват. Впрочем самото платежно
нареждане е нечетливо, в частта по отношение на датата, на която е наредено
превеждането на сумата. Липсват и доказателства, че посочения в него
международен номер на банкова сметка (*** - ***) всъщност обозначава именно банковата
сметка на адв.М., т.е. че сметката не е на друго лице или че при изписването на
номера й няма грешки, които да попречат на изпълнението на нареждането. По
изложените съображения съдът намира искането неоснователно и като такова то
следва да бъде отхвърлено.
Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
настоящото определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване постановеното решение – с частна жалба, с оглед характера на
произнасянето, но в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на директора на РЗИ – Русе с вх. № 2200/03.07.2020 г. за изменение на решение №
23/17.06.2020 г., постановено по адм.д. № 788 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Русе в частта за разноските чрез присъждане в полза на
молителя на сумата от 560 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: