Решение по дело №100/2017 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 40
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20173500900100
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        28.06.2018 г.                              гр.Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                           ІІІ състав

На седми юни                                                                                                 2018 година

В публично заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Жоржета Христова

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 100 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Иск за сумата от 29 349.00 лв. - с правно осн.чл. 92 от ЗЗД.

            В исковата си молба /ИМ/ ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор № 227/04.05.2015 г. (ведно с Приложение №1 /Описание на техническо оборудване/ и Приложение № 2), в качеството си на Изпълнител - продавач, се е задължил да достави и прехвърли на ответника в качеството му на възложител-купувач собствеността на техническо оборудване, чийто вид, модел и стойност са описани в чл. 10, ал. 2 от Договора, при обща цена 195 660,00 лв, платима на 2 вноски, съгласно чл. 8 от договора (първата вноска в размер на       20%    от цената      на оборудването при влизане в сила на договора;  втората вноска в размер на 80% от цената на оборудването, в срок от 10 дни след доставката. В чл. 12, ал. 1 от договора страните са договорили същият да стане окончателен след одобрение на заявлението    за подпомагане на Възложителя-купувач и подписване на договор за финансиране с Разплащателна Агенция ДФ Земеделие по мярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от ПРСР 2014 2020г.“ След одобрението на ответницата за закупуване на земеделска техника за отглеждане биологични трайни насаждение именно по подмярка 4.1., ищецът й отправил нотариална покана да заплати в 7-дн.срок първата вноска по договора в размер на 39 132,00 лв. Поканата й била връчена на 19.12.2016 г., но плащане не последвало. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от договора, ищецът претендира заплащането на неустойка в размер на исковата сума, за периода от 27.12.2016г. до 08.12.2017 г. (347 дни), предвид договореното между страните ограничение на размера на неустойката – не повече от 15% от стойността на техническото оборудване предмет на договора. Прави доказателствени искания за назначаване на ССЕ, издаване на удостоверение за снабдяване с друго такова от ДФ“Земеделие“, от което ще е видно, че М.Н.Ц. е заявила „И.М." ЕООД за доставчик на процесните машини.

            В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила предявения иск. Признава сключването на процесния договор, като сочи, че тъй като договорът е сключен във връзка със закупуването на оборудване чрез финансиране от ДФ „Земеделие“, по мярка 4.1, то валидността му зависи изцяло от одобрението на заявлението за финансиране. Заявява, че на 29.02.2016 г. ДФ „Земеделие“ е издал Заповед за одобрение на заявлението й за подпомагане, и въз основа на него на 17.03.2016г. е бил подписан договор № 25/-04/0/02207 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. Тъй като в заявлението си ответницата е била посочила общ размер на разходите, в общ размер от 202 560.00лв. (в които са включени тези по договора между страните + насажденията) , а одобрени за финансиране са би само 147 775 лв., при сравнението между заявеното и одобреното, било видно, че фондът е намалил разходите само за земеделската техника. С оглед на това и субсидията, която й била отпусната, била само 103 442,64 лв., което е значително по-малко от заявеното. Счита, че сключеният между страните договор предвижда одобряването на офертата по всички нейни компоненти: – цена за покупка на стоката -- размер на самоучастието – размер на субсидията. Тъй като след заповедта за одобрение, ищецът отказал да намали договорените цени (предвид предвидената помощ за финансиране), то Договорът за отпускане на помощта бил подписан, при одобрена оферта на друг доставчик, а не на ищеца. По изложени съображения, предвид клаузите на процесния договор, ответницата счита, че подписаният между страните договор не е произвел действие поради ненастъпване на предвиденото бъдещо събитие –одобрението на офертата от ДФ Земеделие, така както е подадена въз основа на подписания между страните договор; разпоредбата на чл. 12 ал. 1 не може да възпроизведе действие, тъй като не са налице всички предвидени за това предпоставки от процедурата по одобрение на подадено заявление и подписване на договор за финансиране. Дори да се приеме, че договорът между страните е станал окончателен, възразява, че в договора няма определен срок за заплащане на авансовата вноска, и едва след като ответницата поиска писмено доставка на машините, тогава ще възникне задължението за заплащане на авансовата вноска – такова искане обаче няма, поради което и няма забава, обуславящо неоснователност на исковата претенция.

В постъпилата в срок допълнителна искова молба, в отговор на възраженията на ответника, ищецът сочи, че договорът между страните не е обвързан с конкретни обявени от ДФ ценови параметри и одобрен разход за покупката на съответните машини, а единствено с одобрение на заявлението за подпомагане на възложителя-купувач и подписване на договора за финансиране, като въпреки одобрението ответницата нито е прекратила, нито е развалила процесния договор. Поддържа становището си, че ответницата е изпаднала в забава след изтичане на указания във връчената й нотариална покана седемдневен срок за заплащане на авансовата вноска, обуславящо ангажиране отговорността й да заплати неустойката, предвидена в договора. Възразява срещу искането за гласни доказателства, позовавайки се на чл. 164 ал. 1 т. 3 и 5 ГПК.

В допълнителния си отговор ответницата поддържа становището си.

            В съдебно заседание страните поддържат становищата си по иска. Претендират разноски. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответницата оспорва адв.възнаграждение, претендирано от ищеца, като прекомерно.

            Съдът след като се запозна с депозираната искова молба и допълнителна такава, с отговорите на ответницата, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и със становищата на страните в о.з., приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори от страните, че между тях е сключен Договор № 227/04.05.2015 г., ведно с Приложение №1 /Описание на техническо оборудване/ и Приложение № 2)- л.6-10 от делото, по силата на който в качеството си на Изпълнител-продавач ищецът се е задължил да достави и прехвърли на ответника в качеството му на възложител-купувач собствеността на техническо оборудване, чийто вид, модел и стойност са описани в чл. 10, ал. 2 от Договора, при обща цена 195 660,00 лв, платима на 2 вноски, съгласно чл. 8 от договора (първата вноска в размер на            20%    от цената на оборудването - при влизане в сила на договора;  втората вноска в размер на 80% от цената на оборудването - в срок от 10 дни след доставката). Договорът е наименован от страните „предварителен договор“, като в чл. 12, ал. 1 страните са договорили, че „Настоящият договор става окончателен след одобрение на заявлението за подпомагане на Възложителя-купувач и подписване на договор за финансиране с Разплащателна Агенция на ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства" от ПРСР 2014-2020г.“

            Безспорно е и обстоятелството, че ищцата е кандидатствала по посочената мярка, депозирайки заявление от 21.05.2015г., посочвайки в заявлението, в приложения бизнес-план, р.ІІІ.1А.Обект и източници на финансиране на проекта. Таблица1. Предмет на инвестицията, за която се кандидатства за подпомагане по проекта (с изключение на разходите по чл. 32 ал. 1 т.13) цени на техниката – машини: които по „вид“, „модел, порода, тип, сорт, други“ (графи 1 и 2) и, количество, мярка, единична цена и стойност (графи от 3 до 6) са абсолютно еднакви/идентични с тези, посочени в подписания между страните договор, р. ІV.ЦЕНИ, чл. 10 ал. 1- с ДДС.

            Със заповед № 03-РД/886 от 29.02.2016г. на изп.директор на ДФ“Земеделие“ (л.200) е одобрено така депозираното от ответницата заявление за подпомагане, като са одобрени за финансиране следните разходи по проектното предложение, които сравнени с договореното между страните и посоченото в заявлението са по-ниски, а именно:

-за Трактор Kubota M8560 – одобрен р-р от 85 147.20 лв./ срещу заявен 118 260,00 лв.;

-за Навесен обръщателен плуг Vogel&Noot М950- одобрен размер от 19 872 лв./ срещу заявен 27 600,00 лв.;

-за Навесен обръщателен плуг Vogel&Noot TeraDisc pro 250 – одобрен размер  30 240лв./ срещу заявен 42 000,00 лв.;

-за Навесна дискова косачка Farmix DM195 – одобрен размер за 5 616.00лв./ срещу заявени 7 800.00 лв.

Със заповедта при стойност на проекта 202 560 лв., са одобрени разходи 147 775,20лв., субсидия: 103 442,64 лв., авансово плащане: 51 721.32 лв.

            На основание посочената заповед между ответницата и ДФЗ е сключен договор № 25/04/1/0/02207 от 17.03.2016г., съгласно който, предвид и Приложение № 1 към него (л. 70-90 от делото) окончателния размер на помощта в частта относно процесните машини и стоп.техника е определен, съобразно посочените в заповедта стойности на техниката. За изпълнител/доставчик на одобрените разходи, съгласно представените договори, фактури, платежни нареждания  е посочен ищеца - „И.М.“ ЕООД (л. 90- Приложение № 1 към Договор 25/04/1/0/02207, Таблица 1 – Одобрени разходи, в т.ч. авансово и междинно плащане).                       С Молба за Анекс вх. № 02-6500/6608 от 29.06.2016г. за промяна доставчик, марки и модели на одобрена по договор техника (л.242-243 от делото), ответницата, позовавайки се на сключения с фонда на 17.03.2016г. договор № 25/04/1/0/02207 и на факта, че цената на машините по сключения между страните по делото „Предварителен“ договор от 04.05.2015г. е значително по-висока от одобрената от Фонда, което не може да си позволи, заявява, че не е подписала окончателен договор с ищеца, а с друга фирма – „Агро път 2011“ ООД, поради предложени най-ниски цени на техниката (от три представени й оферти на фирми), е поискала сключването на Анекс за изменение на Договора от 17.03.2016г.

Между ответницата и ДФЗ на 18.07.2016г. е подписан Анекс №1 към договора от 17.03.2016г. за изменение на договора в р.ІІ-Размер и начин на плащане на помощта, като първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от ПОЛЗВАТЕЛЯ (ответницата по делото) на етапа на кандидатстването по подмярка 4.1 документи в размер на 103 442.64 лв. е променена на 92 270.10 лв., съгласно Приложение № 1“Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т. 2 от предложенията към този договор и представлява 70% от одобрените и реално извършени от ПОЛЗВАТЕЛЯ разходи за осъществяване на проекта. Към Анекса е подписано ново Приложение № 1 (л. 91-93), с нови – по-ниски цени на процесната техника и доставчик „АГРО ПЪТ 2011“ ООД (л.93).

С писмо вх. № 1523/20.04.2018 г. (л. 66) от ДФЗ е предоставена изисканата от съда информация относно референтните цени на процесната техника за 2016г.; а с писмо вх. № 2022/29.05.2018г. (л. 198- 206) – относно референтните цени на тази техника за 2015 г.

Във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника относно клаузите в подписания между тях „предварителен договор № 227“ и установяване на спорните между страните клаузи относно довореното в чл. 12 ал. 1 от договора са допуснати до разпит четирима свидетели – един по искане на ищеца (св.Д.)  и трима, по искане на ответника.

От показанията на свидетелите безспорно се установява, че след подписване на договора между ответницата и ДФЗ от 17.03.2016г., се е провела среща в заведение в центъра на гр. Търговище, инициирана от ответницата във връзка с процесния договор. Не е спорно обстоятелството, че срещата е била след подписване на Договора от 17.03.2016г., предвид изричните изявления на процесуалните представители на страните о.с.з. от 07.06.2018г.(л.256).

Съществува наглед противоречие между показанията на свидетеля на ищеца и тези на ответницата относно темата на разговорите. Според св.Д. (консултант-продажби при ищцовото дружество от 2015г.) срещата е проведена май или юни 2016г., на която освен него и управителя на ищцовото дружество, са присъствали св.Е.Е., „две момичета“, едното от които е св. Р., а за другото- свидетелят не си спомня, но твърди, че не е виждал и не познава ответницата (която присъства в с.з.). Свидетелят не участвал в разговора, но чул, че разговорът е затова, че „машините следва да се доставят в най-бързи срокове“, получили потвърждение за доставката на машините и той самият, като отговарящ за доставките, успял в най-кратки срокове машините да бъдат доставени в страната, като тракторът „Кубота“ заедно с още други два били налични в базата им, а той доставил останалата техника в България, но не си спомня точно кога. Финансови уговорки между страните не е имало. В показанията си останалите свидетели, установяват, че срещата е проведена май-юни 2016г., като на нея, освен св.Д. и управителя на ищеца присъствали още св.С.Р., св.Е.Е., св. К. и ответницата. Предмет на срещата били цените на техниката. Според показанията на св.Р. (водеща счетоводството на ответницата) въпросът е бил , че ищецът си представил офертата, гарантирайки, че цените по неговата оферта отговарят на цените, които са във фонда и проектът ще бъде изпълнен по тези цени, а се оказало при подписване на договора с Фонда, че одобрените цени за много по-занижени, отколкото офертата на ищеца. Преди сключване на Договора за доставка на машините ответницата се спряла на ищцовата фирма, защото тя гарантирала, че цената, която дават е цената, която е защитена като референтна пред ДФ“Земеделие“. От показанията на св. Е.Е. (живеещ на семейни начала с ответницата) се установява, че преди подписване на Процесния договор за доставка между страните, във връзка с предложените от ищеца цени на техниката, последният заявил, че „това е референтната цена, която е подадена към ДФ“З“ и одобрена и затова няма контраоферта“. Основното на проведената среща, след подписване на Договора с фонда (Договор № 25/04/1/0/0227 от 17.03.2016г., съгласно уточнението от свидетеля (л. 256 – стр. 10 от Протокола от с.з. от 07.06.2018г.) бил въпросът, че подадените от ищеца цени на техниката не съответстват с големи разлики от ДФ, които са одобрени на ответницата, с молба да коригират тези цени. На което управителя М. отговорил, че  това са били референтни цени и не може да ги коригира. Според свидетеля, след тази среща, управителят на ищцовото дружество е разговарял с него по телефона, като свидетелят му заявил: „на тези условия няма как да го изпълним (процесния договор за доставка- бел.на съда) и това беше“. От показанията на св.К. (ЗП, също кандидатствал по проект по мярка 4.1.) се установява, че във връзка с проекта на ответницата участвал в една среща с представители на ищеца през м. март-април 2016г., като срещата била за уточняване на цените на техниката. Свидетелят присъствал на срещата, тъй като и той имал интерес във връзка с неговия проект относно закупуване на трактор от същата марка. Разговорът бил за коригиране на цените, които ищецът бил посочил: „да ги коригираме, ако може“; „Говорихме си за едни цени, които той (ищецът-бел.на съда) ни гарантира, че ще ни отпуснат от земеделието, обаче в последствие излязоха по-ниски цени, оскъпи ни се техниката и аз се отказах в последствие, не можех да намеря пари.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно осн.чл. 92 от ЗЗД.

            Неустойката е договорна клауза, която представлява предварителната оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на едно задължение.

            Въпреки наименованието на сключения между страните договор „Предварителен“, същият по съществото си не е такъв, но така постановеното му наименование произтича от договореното между страните, че договорът предвижда настъпването на права и задължения за всяка една страна след сбъдването на посоченото в чл. 12 ал. 1 от договора условие:  „Настоящият договор става окончателен след одобрение на заявлението за подпомагане на Възложителя-купувач и подписване на договор за финансиране с Разплащателна Агенция на ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства" от ПРСР 2014-2020г.“

             Няма спор, че одобрение е получено.

             Според между страните е въпросът, дали това одобрение от фонда със заповедта от  29.02.2016г. и предвид подписания договор от 17.03.2016г. е онова одобрение, което страните са имали предвид в чл. 12 ал. 1 при подписване на договора. Предвид становищата страните – както в ИМ, допълнителната такава, в отговора на ответника, така и в съдебно заседание, съдът приема, че е налице спор относно точния смисъл на договорни клаузи, в частност на клаузата на чл. 12 ал. 1 от договора.

             Съгласно теорията и трайно установената съдебна практика при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; като при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и др.

             Ограничението по чл. 164 ал. 1 т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Когато страните спорят за значението на отделни уговорки и когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква е била действителната обща воля на страните (в този смисъл решение № 546 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 856/2009г., ГК, ІV г.о., Решение № 374/04.11.2014г. на ВКС по гр.д.0 2752/2014г., ІV г.о., ГК, Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016г. ,ІV г.о., ГК на ВКС и др.)

               Доколкото в настоящия случай е налице именно такъв спор, съдът приема, че са допустими свидетелски показания за установяване на тези спорни обстоятелства. Въпреки определената заинтересованост на всеки един от свидетелите, предвид в една или друга степен връзката им с една от страните по делото (свързана с работата им при/с ищеца/ответника- св. Д., св.Р., със съвместно съжителство- св. Е.) или пък участието в проект с доставчик същия ищец (св.К.), съдът дава вяра на всички свидетели, отчитайки заинтересоваността им по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото всички те са последователни, безпротиворечиви и в унисон с представените писмени доказателства. Макар на пръв поглед показанията на св. Д. да са в противоречие с останалите, при внимателния им анализ съдът намира, че това не е така. Самият свидетел заявява, че той не е участвал в срещата и в разговорите, само е присъствал там: „Срещата се водеше за това, че трябваше машините да се доставят в най-бързи срокове. Това успях да чуя в самия разговор.“ Показанията на св. Е. за водения телефонен разговор с ищеца, след срещата в заведението в Търговище, също кореспондират с показанията на свидетеля и твърденията на управителя, че и след тази среща ответницата е търсена за доставката на техниката. Сам управителят в с.з. заявява, че преди сключването на договора на 04.05.2015г. срещи между него и ответницата не е имало, но между негов представител и представители на ответницата е имало (л. 259).

            Безспорно се установи от свидетелските показания и твърдяното от ответницата обстоятелство, че след подписването на договора с ДФЗ от 17.03.2016г., на инициираната от нея и св.Е. среща с представители на ищеца, последният не се е съгласил да намали цените на техниката, посочени в договора им от 04.05.15г., предвид одобреното от фонда финансиране и твърденията на ищеца, че дадените от него цени са реферетни. Този отказ е станал причина за отправяне на искане за анекс и сключване на договор с друг доставчик.

Предвид гореизложеното, тълкувайки клаузите на договора, в това число разпоредбата на чл. 12 от същия, предвид и свидетелските показания (св. Р., св.Е.) преддоговорните отношения са били именно в посока, че договорът между страните се сключва на тези цени, които според уверенията на ищеца са референтни за съответната техника. Одобрението (по смисъла на чл. 12) на заявлението за подпомагане на ответницата-възложител купувач и подписване на договор за финансиране, е при одобряване при цените, посочени в договора.

            Тълкувайки общата воля на страните, съобразно чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че уговорката (т.е. предвиденото от страните условие) в чл. 12 ал. 1 от договора е, че задълженията на ответника да получи /респ. заплати договорената техника, е само в случай, че получи одобрение от фонда за цени на техниката, такива, каквито са договорени и предвидени от страните в р.ІV.ЦЕНИ, чл. 10 ал. 1 от Договора от 04.05.2015г. Като допълнителен за това тълкуване аргумент е и разписаното в чл. 12 ал. 3 от договора и употребата на думата „средствата“ по програмата, а не „средства“ по програмата, съобразено и с цялото съдържание на Наредба № 9 от 21.03.2015г . за прилагане на подмярка 4.1 „„Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и предвидения в нея механизъм и ред за финансиране и одобряване на представените по програмата проекти.

            Общият размер на разходите, за които е кандидатстването по заявлението на ответницата до Фонда е този по предварителния договор, общо с насажденията 202 560 лв. (195 660лв. с ДДС за техниката + 1000лв. насаждения + 5900 лв. разходи, свързани с проекта).

            Одобрени за финансиране са 147 775.20 лв.( като са намалени разходите за техниката, не и тези за насаждения и изготвяне на бизнес плана), одобрена субсидия 103 442,64 лв. (Приложение № 1 към Договор № 25/04/1/0/02207- л. 229).

Видно от представените от ДФЗ Справки относно референтните цени за периода на сключване на договора през 2015г. (л.202-205), референтните цени са били, както следва:

-за Трактор Kubota M8560 –  между  70 856 - 98 550лв. за периода 20.03.2015г.- 03.10.2016г.; най-близо до датата на сключване на процесния договор от 04.05.2015г., т.е. за периода от 29.04.- до 27.08.15г. – референтната цена е 88 695лв., с доставчик КББГ ЕООД, при посочена в договора от 04.05.15г.- цена 118 260,00 лв.; и одобрено финансиране от Фонда – 85 147.20 лв.

-за Навесен обръщателен плуг Vogel&Noot М950- между  16 560 лв. – 23 000лв. за периода 20.03.2015г.- 03.10.2016г.; най-близо до датата на сключване на процесния договор от 04.05.2015г., т.е. за периода от 29.04.15г.- до 27.08.15г. – референтната цена е 20 700лв., с доставчик „И.Г.“ ЕООД, при посочена в договора от 04.05.15г.- цена 27 600,00 лв.; И одобрено от фонда финансиране – 19 872 лв.

-за Навесен обръщателен плуг Vogel&Noot TeraDisc pro 250 – между 25 200лв. – 35 000лв. за периода 20.03.2015г.- 03.10.2016г.; най-близо до датата на сключване на процесния договор от 04.05.2015г., т.е. за периода от 29.04.15г.- до 27.08.15г. – референтната цена е 31 500лв., с доставчик „И.Г.“ ЕООД, при посочена в договора от 04.05.15г. цена 42 000,00 лв.; одобрено финансиране от Фонда - 30 240 лв.

-за Навесна дискова косачка Farmix DM195 – между 4 680 лв.– 6 500лв. за периода 20.03.2015г.- 03.10.2016г.; най-близо до датата на сключване на процесния договор от 04.05.2015г., т.е. за периода от 29.04.15г.- до 27.08.15г. – референтната цена е 5 850.00 лв., с доставчик „И.Г.“ ЕООД, при посочена в договора от 04.05.15г. цена 7 800 лв.; и одобрено финансиране от Фонда – за 5 616.00 лв.

От направената справка в ТР посочената фирма доставчик „И.Г.“ ЕООД, ЕИК **********, от датата на регистрация в ТР през 2008г. е с вписан едноличен собственик и управител Н.М.М. - едноличен собственик и управител и на ищцовото дружество.

Предвид горните съображения, и установените референтни цени, очевидно е, че предложените от ищеца и договорени в крайна сметка с подписания между страните Договор за доставка от 04.05.2015г. са определено над референтните за периода на сключване на този договор референтни цени, заявени във Фонда, и то с доставчик друга фирма на същия едноличен собственик, като едноличния собственик на ищцовото дружество.

При възприетото тълкуване на клаузите на договора, и в частност на чл. 12 ал. 1, съдът намира, че не се е сбъднало договореното между страните условие – да, ответницата  е одобрена за финансиране от фонда, сключила е дори Договор с фонда, но одобреното финансиране е за цени на техниката,  доста по-различни от тези, предложени от ищеца, за които същият е твърдял и продължава да твърди, че са били референтни към него момент. Както се установи от справката, изготвена от ДФЗ – референтните цени за периода на Договора от 04.05.2015г., също са били доста по-ниски от предложените от ищеца (както с ДДС, така и без ДДС). След като договорът „не е влязъл в сила“, съгласно уговорките на страните, тъй като полученото одобрение от Фонда и сключения между ответницата и Фонда Договор от 17.03.2016г. не е съгласно офертата на ищеца.

Без значение е изпращането на нот.покана от ищеца до ответницата за заплащане на първата вноска по договора, след като условието, договорено от страните, за превръщането на договора в „окончателен“, за да породи действие сключения договор, не се е сбъднало.

При гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на неустойка, договорена в чл. 11 ал. 3 от договора като неустойка за забава в плащането от страна на възложителя-ответник, доколкото ответницата няма как да е изпаднала в забава при несбъдване на предвиденото в договора (чл. 12 ал. 1 ) условие.

С оглед неоснователността на иска, ответницата има право на разноски (чл. 78 ал. 3 ГПК), представила е доказателства за заплатено адв. възнаграждение за адвоката, извършил процесуално представителство по делото в размер на 1200лв. (л. 39).

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „И.М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.М.М., действащ чрез адв. Н.Н. от САК, със съдебен адрес:***,  срещу М.Н.Ц., с ЕГН **********,***, ИСК  за заплащане на сумата от 29 349.00лв. (двадесет и девет хиляди триста четиридесет и девет лева), представляваща неустойка за забава за периода от 27.12.2016 г. до 08.12.2017г. (за 347 дни) съгласно чл. 11 ал. 3 от сключен между страните Предварителен договор № 227 от 04.05.2015г. за доставка на техническо оборудване– на осн.чл. 92 от ЗЗДкато  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „И.М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.М.М.  ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Ц., с ЕГН **********,***, сумата от 1 200.00 лв. - представляваща разноски (адв.възнаграждение) по производството пред настоящата инстанция- на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: